ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1619
гр.
Бургас, 30.09.2022
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в закрито
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Галя Русева
като
разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 2543 по описа за 2021 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на П.Т.С. ***, против Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД05-62/18.06.2020 г. на министъра на
земеделието, храните и горите, с който по отношение на жалбоподателя, на
осн.чл.38, ал.1 вр.ал.3 от Закона за държавните помощи, Решение на ЕК С/2014/
6207 final от 05.09.2021 г. относно схема за помощ № SA.26212 /2011/С/
и № SA.26217 /2011/С/, приведена в действие от Р
България при замените на горска земя в съответствие на чл.162, ал.2, т.6 и т.9 ДОПК, е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с
вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в общ размер на
58 573,99 лв., от които икономическо предимство, представляващо
неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване в размер на
35 969 лв. и лихва в размер на 22 877,99 лв. от датата на
предоставяне на помощта на разположение на бенефициера – 12.12.2007 г. до
18.06.2020 г.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е направил искане за спиране на настоящото
производство до приключването на висящо производство пред СЕС, образувано по
повод отправено от Административен съд Варна преюдициално запитване по административно дело № 1785/2020г. по
описа на този съд, а именно - до приключване на дело С-325/22 на СЕС.
Ответникът счита, че произнасянето на СЕС по това дело е от преюдициално
значение за настоящия спор, поради което прави искане за спиране на делото до
приключване на производството пред СЕС, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 АПК. В подкрепа на искането си представя писмени доказателства
/лист 333-лист 377/.
Съдът,
във връзка с направеното искане за спиране на делото поради преюдициалност на
висящото производство пред СЕС по дело С-325/22, намира следното:
От представените към искането за спиране
доказателства се установява, че с Определение от 03.05.2022г. по адм. дело №
1785/2020г. по описа на Варненския административен съд, на основание чл. 631,
ал. 1 от ГПК е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по
следните въпроси, посочени в определението, относно които е отправено
преюдициално запитване, а именно:
1. Следва ли да се изключи от
обхвата на понятието за „предприятие“ бенефициер на неправомерно приведена в
действие държавна помощ, вследствие сключен договор за замяна и получени
поземлени имоти в горска територия-части а държавна собственост, който според
годишните финансови отчети осъществява икономическа дейност като предлага стоки
и услуги на дадения пазар, но в съответствие със съображение 127 от Решението
на ЕК не осъществява пряка или непряка дейност със получената в замяна земя,
поради наличието на обективна възпрепятстваща забрана от вътрешното
законодателство да променя предназначението на имота и да извършва строителство
или продажба на изключената от горския фонд заменена земя ?
2. Трябва ли разпоредбата на
чл. 107 от ДФЕС да се прилага и тълкува в смисъл, че с оглед статута и в
изпълнение критериите на „предприятие“, може да се приеме като правнорелевантен
факт за осъществявана икономическа дейност заявеното и фактически описано
инвестиционно намерение от бенефициер на неправомерно получена държавна помощ,
което е предвидено да се реализира върху получените от сключена сделка за
замяна държавни имоти-горска територия и се явява предпоставка за иницииране на
впоследствие образуваното административно производство за изключване на
получените от строителството имоти , както и предвид събраните данни за наличие
на приключила първа фаза от административната процедура за предварително
съгласуване, независимо от обстоятелството, че е възникнала обективна
невъзможност за реализация на инвестиционното намерение, поради наложеният с
решение на Народното събрание мораториум и впоследствие приетата законова
разпоредба съдържаща изрична забрана, преграждаща възможността за промяна на
предназначението и осъществяването на строителство върху придобитите от
държавата имоти?
3. Трябва ли чл. 107 от ДФЕС и
чл. 16, параграф 3 от Регламент / ЕС/2015/1589 на Съвета да се тълкуват в
смисъл, че не допускат за целите на определянето на държавна помощ получена при
замяна на имоти в горска територия-частна държавна собственост, националната
правна уредба на §1а, т.2 и т.4 от ДР на ЗДС да възпрепятства формирането на
пазарна цена на земята, като поставя за изчисление пазарни показатели и
критерии за оценка, които водят до отклонение от действителната стойност на
земята и в този смисъл тази национална правна уредба нарушава ли принципа на
ефективност?
От определението
на Варненския административен съд става ясно, че делото пред него е висящо по
жалби на физическо и юридическо лице срещу АУПДВ от 08.07.2020г., издаден от
министъра на земеделието, храните и горите, с който на основание чл. 10, чл.
20, ал. 4 и ал. 5 и чл. 38, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗДП, Решение на ЕК С/2014/6207 final от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212/2011/С/ и № SA.26217/2011/С/, приведена в
действие от Р България при замените на горска земя, на основание АПК и ДОПК е
установено за жалбоподателите солидарно публично-държавно вземане,
представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на
възстановяване. Във фактите по делото съдът е посочил, че на 26.11.2008г. между
Държавна агенция по горите и единия жалбоподател е сключен договор за замяна на
недвижим имот, по силата на който той е заменил собствени имоти с държавни,
като бенефициерът – жалбоподател се е разпоредил непосредствено два месеца сред
придобиване на заменените имоти с правото си на собственост в полза на втория
жалбоподател – дружество. Посочено е, че с оглед Решение на Европейската
комисия от 05.09.2014г. и според изготвен оценителски доклад, съгласно който
пазарната оценка на частните имоти е в пъти по-ниска от тази на държавните, с
процесния АУПДВ е прието, че с извършване на замяната лицето е получило
неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване в размер на
главница и лихви от датата на предоставяне на помощта на бенефициера до датата
на издаването на административния акт.
В мотивите на определението на Варненския
административен съд е посочено, че основното възражение на
дружеството-жалбоподател е, че същото не представлява предприятие по смисъла на
чл. 107, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, поради което и
неправилно е третирано като субект на държавна помощ – качество, което му е
предадено от административния орган. В тази връзка съдът е посочил, че от
съществено значение за спора е изясняване на обстоятелството дали бенефициерите-жалбоподатели
притежават качеството „предприятие“ по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС.
Ответникът
по делото е изложил становище, че понятието за предприятие обхваща „всяко
предприятие, което извършва икономическа дейност“. Никъде в постановената съдебна практика на ЕС
с оглед съответствие с критериите за предприятие, според ответника, не се
изисква извършваната икономическа дейност от съответния правен субект да бъде
свързана единствено и само с пряко и непряко използване на помощта. Посочено е
също, че в процесния случай към момента на сключване на договора за замяна
жалбоподателят-физическо лице е съдружник в дружеството-жалбоподател, като това
означава, че получената от физическото лице държавна помощ, изразяваща се в
придобиване на държавни имоти, които не съответстват на нормалните пазарни
условия, е насочена да обслужва търговските интереси на дружеството, в което
физическото лице е съдружник. Поради това и за целите на законодателството на
ЕС в областта на конкуренцията, жалбоподателите следва да бъдат третирани като
едно-единствено предприятие. В случая физическото лице жалбоподател се е
разпоредило със заменените имоти в полза на дружеството-жалбоподател, като
извършените разпоредителни действия представляват непряка икономическа дейност -
получената в замяна земя, и обосновават извод, че физическото лице следва да се
счита за предприятие. Съдът е посочил, че относно понятието предприятие
съществува противоречива съдебна практика. В преобладаващата част е застъпено
становището, че неизвършването от бенефициера на дейност със земята се явява
определящо за липсата на качеството „предприятие“, поради което намира
приложение съображение 128 от Решението на ЕК. Според друга част от съдебната
практика, извършването на икономическа дейност е само една от хипотезите, но тя
не изчерпва понятието „предприятие“. Посочено е, че във връзка с конкретните
данни по делото е установено, че дружеството-жалбоподател според годишните си
финансови отчети не осъществява пряка или непряка дейност с получената в замяна
земя поради наличието на обективна възпрепятстваща забрана по вътрешното
законодателство да променя предназначението на имота и да извършва строителство
и продажба на изключената от горския фонд заменена земя. Същевременно, в
мотивите на определението за отправяне на преюдициалното запитване е посочено,
че многократно Европейският съд по правата на човека е намирал нарушение на
Конвенцията по дела, образувани по жалби на български граждани срещу влезли в
сила решения на ВАС за определяне на равностойно парично обезщетение при
отчуждаване на частен имот за държавни цели, изчислимо по реда на § 1а, т. 2 и т.
4 от ДР на ЗДС, като е приемал, че определеното обезщетение е несъобразено с
действителната пазарна цена и предвиденото обезщетение за отчуждаване, и че
това съществено разминаване се приравнява на липса на обезщетение. Посочва се
също, че с оглед да не се стигне до резултат, който противоречи на правото на Съюза,
следва да бъде отправено преюдициално запитване по въпроса, дали с оглед
наличието на ограничителните критерии в разпоредбите на § 1а, т. 2 и т 4 от ДР
на ЗДС при определяне на действителната пазарна цена на заменения имот, следва
чл. 107 от ДФЕС и чл. 16, § 3 от Регламент/ЕС/2015/1589 на Съвета да се
тълкуват в смисъл, че не допускат за целите на определяне на държавна помощ,
получена при замяна на горска територия – частна държавна собственост,
националната правна уредба на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС да възпрепятства
формиране на пазарна цена на земята, като поставя за изчисление пазарни
показатели и критерии за оценка, които водят до отклонение от действителната
стойност на земята, и в този смисъл дали подобна национална правна уредба
нарушава принципа на ефективност.
По искането
за спиране на настоящото производство поради преюдициалност на висящото дело в
СЕС, жалбоподателят чрез процесуалния си представил в с. з. на 04.07.2022 г. е
изразил становище за неоснователност на същото като е изтъкнал, че определението
за предприятие, дадено в самото решение на комисията от 05.09.2014 г. въз
основа на което е издаден и оспорения в настоящото производство АУПДВ като в
същото решение на ЕК подробно бил описан и начинът на изчисляване на пазарните
оценки на имотите.
Съдът, по
повод направеното искане за спиране, намира следното: в процесния АУПДВ от
18.06.2020 г. административният орган е използвал посочената в съображения 147
и 173 на Решението на ЕК от 05.09.2014г. формула, с която се определя дали
страната е получила и в какъв размер икономическо предимство в резултат на
сделката за замяна. Видно от тези съображения на Решението на ЕК, разликата
между реалната пазарна цена на парцела горска земя, частна собственост, и
административната цена за този парцел се определя в съответствие с Наредбата за
определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на
ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд /отменена/. По същия
начин се определя и разликата между реалната пазарна цена на парцела горска
земя-частна собственост, и административната цена за този парцел, т. е. по реда
на същата наредба. В мотивите на
процесния АУПДВ органът е изложил съображения, че жалбоподателят П.Т.С. се
характеризира като „предприятие“ по смисъла на Решението на ЕК, тъй като е
субект, извършващ стопанска дейност, независимо от правния му статут по
националното право и начина му на финансиране, а видно от Търговския регистър, С.
е едноличен собственик и управител на „Алба“ ЕООД и притежава 40 процента
дружествен дял в „Арес – 2001“ ООД, като е притежавал и дружествени дялове в
„Секюрити сървис“ ООД – в ликвидация от 07.05.2020г., и в „Тила“ ЕООД – в
ликвидация от 12.05.2020г. , като на последното дружество има издаден АУПДВ от
09.04.2020г., представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,
подлежаща на възстановяване, в размер на главница и лихва. Посочено е също, че
в качеството му на собственик и съдружник в посочените по-горе дружества, чрез
които извършва или е извършвал стопанска дейност, П.С., като физическо лице,
отговоря на изложените критерии за „предприятие“ по смисъла на Решението на ЕК.
При това
положение, с оглед установената от Административен съд Варна фактическа
обстановка по делото, по което е отправено преюдициалното запитване, и предвид
фактите по настоящото дело и изложените мотиви в процесния АУПДВ от
18.06.2020г. срещу П.Т.С., съдът намира, че формулираните в преюдициалното
запитване на Административен съд Варна въпроси към СЕС имат преюдициално
значение за настоящото производство, тъй като биха дали пряк отговор на въпроса
дали жалбоподателят С. би следвало да се третира като „предприятие“ по смисъла
на Решението на ЕК, както и относно това дали националната правна уредба на § 1а,
т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС, води до формиране на пазарна цена на земята в
отклонение от действителната й стойност и в този смисъл, нарушава ли се
принципът на ефективност.
По тази причина АдмС Бургас счита, че настоящото
дело следва да бъде спряно до приключването на производството пред СЕС по дело
С-325/22.
Ето защо и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК
вр.чл.144 АПК, Административен съд – Бургас
О
П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по адм.дело №
2543/2021 г. по описа на Адм.съд – Бургас до приключване на производството по
дело С-325/22 на СЕС.
УКАЗВА на деловодителя да докладва
ежемесечно делото на съдията-докладчик за справка в сайта на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от
страните с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: