№ 607
гр. Пловдив , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200995 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № РД-04-Х-Б-293/18.12.2020 г. на
директор на РЗИ Пловдив, с което на „Джамбо ЕС.Б“ ЕООД с ЕИК * и адрес *** на
основание чл. 209а, ал. 2 от Закона за Здравето, е наложена глоба в размер на 2000 лв.
за нарушение по раздел І, т. 5 , буква „а“ от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на
министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Здравето (ЗЗ).
Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с липса на
описание на нарушението, липса на идентитет между установеното с протокол, за
извършена проверка АУАН и НП, неустановяване на фактическата обстановка,
изпълнение на задълженията вменени на дружеството от ЗЗ и незаконосъобразно
наказание.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението
не е маловажно.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу
подлежащ на обжалване административен акт, поради което се явява допустима. По
същество е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.12.2020 г. жалбоподателят „Джамбо ЕС.Б“ ООД стопанисвал търговски
обект Магазин Джъмбо (Джамбо), в който се продавали различни стоки. Към тази дата
1
действала Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г.на министъра на здравеопазването, с
която били въведени противоепидемични мерки, свързани с ограничаване на
разпространението на COVID-19 на територията на страната. На посочената дата, по
постъпил сигнал, органите на РЗИ Пловдив –свид. Ч. и А.И. извършили проверка на
място, като констатирали, че в магазина съгласно електронен брояч имало 700 души.
Служителите на магазина били поставили ограничителни ленти на пода на магазина, за
спазване на минимум дистанция, но клиентите на магазина при преминаването си през
касовата зона, не ги спазвали. Същите не спазвали дистанцията от минимум 1,5 м., не
се съобразявали с поставените ленти по земята и се струпвали пред определени каси на
магазина, като дистанцията помежду им била видимо по-малка от 1,5 метра. Това било
установено от служителите на РЗИ Пловдив. Същите поканили представител на
търговското дружество в сградата на РЗИ Пловдив и на 08.12.2020 г. свид. Ч., в
присъствието на представител на „Джамбо ЕС.Б“ ООД, съставил и предявил Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 00530 от същата дата.
Подадено било възражение от жалбоподателя против съставения акт, с което се
сочат част от възраженията в жалбата, които са свързани с наличието на създадена
организация от дружеството и липсата на посочване в констативния протокол съставен
при проверката за наличие на струпване на хора пред касите на магазина.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя – търговско дружество била наложена Глоба в размер на 2000 лв. за
същото нарушение на основание чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
А.Ч.- актосъставител, и свид. д-р А.И. – свидетел на проверката и съставянето на акта,
както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН, възражение, протокол от извършена проверка, копие на фискален
бон, заповед № РД-01-675/25.11.2020 г.
Показанията и на двамата свидетели съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие помежду си и с отразеното в АУАН и
приетите по делото писмени доказателства, както и съставения протокол, поради което
им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя. Материалната компетентност на актосъставителя и
наказващия орган следва от закона и не се оспорва.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът не споделя аргумента на процесуалния представител на жалбоподателя,
че не била доказана фактическата обстановка, доколкото счита че същата е доказана
посредством показанията на двамата свидетели. Съдът счита, че тъй като в нормативен
или поднормативен акт не е въведено изискване за определен начин на доказване на
липсата на дистанция и струпване на хора, то същото може да се доказва със
2
свидетелски показания доколкото същите следва да се преценяват и анализират в
съотношение с останалите доказателства. Показанията и на двамата свидетели си
кореспондират, че на част от касите в магазина клиенти са били обслужвани при липса
на дистанция и струпване на повече от 10 човека без да се спазват въведените
противоепидемични мерки, поради което съдът намира фактите по това нарушение за
доказани. Няма законово изискване за наличие на снимки, които да служат за
доказателства за обстоятелствата, така че начинът на установяване на извършеното
нарушение е допустим, а именно чрез лично възприятие на актосъставителя и
служител на РЗИ -Пловдив Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена
правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено правото на
жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него, както е и сторил.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за несъздаване на организация за спазване на
противоепидемичните мерки във връзка с противодействие на разпространението на
корона вирус.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно т. 5 от раздел І на Заповед РД-01-675/25.11.2020 г.всички физически и
юридически лица, които са собственици или управляват търговски обекти следва да
прилагат следните противоепидемични мерки, а именно да организират дейността си
по начин, който осигурява спазването на дистанция най-малко от 1,5 м. между лицата,
на които се предоставят съответните услуги. Безспорно се установява, че процесният
търговец е стопанисвал търговски обект магазин Джъмбо (Джамбо). По това няма спор
между страните. Безспорно също така е и че в проверения обект, се е намирал в
работещо състояние и е имало над 700 клиента.
Административната отговорност за нарушението по посочената Заповед може да
бъде насочена както към физическото лице – управител, така и към юридическо лице,
което допуска в управляван от него обект да не се спазват изброените
противоепидемични мерки - по аргумент от самата точка и от приложимата
санкционна разпоредба - чл. 209а ал. 1 и 2 от ЗЗ. Очевидно законът допуска да бъде
ангажирана отговорността на стопанисващото обекта юридическо лице за нарушението
на противоепидемичните мерки. На базата на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства съдът е на становище, че обстоятелствата, описани в АУАН и
наказателното постановление, както и заявени от свидетеля, са установени по
безспорен начин. Установено е категорично, че около някои работещи каси на
магазина е имало повече от 10 души, които са били струпани, като не са спазвали
необходимата дистанция от 1,5 м. Действително се установи, че са били поставени
ленти на пода на магазина, които да указват къде е следвало да застанат клиентите, но
3
положените усилия са се оказали недостатъчни за спазването на въведената
противоепидемична мярка - дистанция от минимум 1,5 м.
Тъй като в цитираната заповед на министъра на здравеопазването и
цитираната санкционна норма от ЗЗ, като субект на нарушението са предвидени и
юридическите лица и доколкото нарушението е резултатно – а именно констатиране на
нарушение на неспазване на портивоепидемична мярка въведена със заповед на
министъра, самият установен факт, води до основание за ангажиране на отговорността
на юридическото лице, стопанисващо обекта, като безвиновна такава отговорност. При
поведението си търговецът дължи резултат – спазване на въведените със заповед
противоепидемични мерки, а не усилие за организация на дейността си по подходящ
начин. В този смисъл и изтъкнатите в жалбата доводи за наличието на подходяща
организация и липсата на възможност у юридическото лице да преустанови
неспазването на мерките не могат да бъдат споделени, тъй като предвидената за
юридическите лица административна отговорност (когато такава се предвижда в
съответен нормативен акт) е безвиновна, т.е. обективна.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ, която предвижда, че едноличен
търговец или юридическо лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра
на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се налага имуществена санкция в размер от 500
до 2000 лв.
Неправилно обаче е приложен материалния закон по отношение на определяне
на правилното по вид наказание.
Установи се по делото, че субектът на административнонаказателна отговорност
е юридическо лице и е наказано именно търговско дружество, а не физическо лице. В
такъв случай правилно е посочено, че санкцията на нарушителя следва да се определи
по реда на чл. 209а, ал. 2, от ЗЗ, ан е по ал. 1 от същия закон. Изрично посоченото
наказание предвидено в за юридическите лице в тази алинея е имуществената санкция,
а не глобата. Същевременно търговското дружество е наказано с наказание Глоба,
което представлява наказание, което се налага единствено на физически лица. Оттук и
неправилно на нарушителя е наложено наказание, тъй като не е предвиден такъв вид
наказание за този вид субекти. Т.е. наказанието се явява незаконосъобразно.
Същностната разлика на наказанията глоба за физическите лица и имуществената
санкция за юридическите лица и едноличните търговци е прокарана както в ЗАНН,
където наказването на юридическите лица е отделено в самостоятелната глава
Четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и
еднолични търговци“, така и в специалния закон – Закона за здравето, където явно е
посочено за кои лица какви по вид санкции се налагат. Представлява съществено
нарушение на правото на защита неправилното посочване на вида наказание, което се
налага. Съдът не споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че
същото може да се отстрани чрез тълкуване на посочената санкционна норма, тъй като
безспорно превес при съставянето на административнонаказателните актове – АУАН и
НП имат словното изписване на техните реквизити, а не цифровото. На следващо
място противоречието между посоченото в наказателното постановление наказание и
предвиденото в санкционната норма е съществен порок на атакувания акт, водещ до
неговата отмяна.
4
Съдът обаче намира и че неправилно административно-наказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от
ЗАНН, доколкото не е изложен нито един аргумент защо е постановена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв. Не са посочени никакви отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства, за определяне на санкцията в различен от минималния
размер и това не следва да се прави едва с акта на въззивната инстанция. Съдът намира,
че поставянето му в невъзможност да провери правилността на изводите на
административнонаказващия орган относно приетия за справедлив размер на
санкцията опорочават постановлението в тази му част и същата, в случай че беше
правилно определена като вид наказание, следва да се намали до предвидения
минимум.
По изложените съображения съдът прецени, че неправилно е приложен от
наказващия орган материалния закон като е наложена вид санкция, неприложима за
конкретния субект на административнонаказателното производство. Последица от това
е и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, което влече и
неговата отмяна.
В допълнение може да се спомене, че не се възприемат възраженията за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се изтъкват обстоятелства от такъв
характер, които биха могли да дефинират случая със значително по-ниска степен а
обществената опасност от обикновените случаи от същия вид. Посочените от
жалбоподателя причини не са извинителни, а плод на неполагане на грижата на добрия
професионалист при водене на делата си.
Предвид изхода на спора и доколкото жалбоподателят не е поискал и
реализирал разноски за производството, такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-04-Х-Б-293/18.12.2020 г. на
директор на РЗИ Пловдив, с което на „Джамбо ЕС.Б“ ЕООД с ЕИК * и адрес *** на
основание чл. 209а, ал. 2 от Закона за Здравето, е наложена глоба в размер на 500 лв. за
нарушение по раздел І, т. 5 , буква „а“ от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на
министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Здравето.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5