МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
от 22.01.2019г. на КРС по НОХД № 1226/
2019г.
Районна прокуратура гр.Кърджали е внесла за разглеждане обвинителен акт
против Б.А.Б. и Т.Р.М. за извършени от тях престъпления по чл.131 ал.1 т.12
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК на 31.03.2019г. в гр.Кърджали.
По делото е одобрено споразумение сключено между прокурор и подсъдимия Т.Р.М.,
което е образувано в ново НОХД № 1359/ 2019г. на основание чл.384а, ал.1 от НПК.
Настоящото производство е продължило по отношение на обвинението срещу Б.А.Б..
При наличието на предпоставките за разглеждане на делото по реда на глава 28 от
НПК след разпоредително заседание незабавно е продължило делото по този ред.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението против Б.А.Б. по чл.131
ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК. Счита, че то е безспорно
доказано, както неговото авторство, така и механизма на извършването му. Моли
съда да го признае за виновен и при наличието на основание по чл.78а от НК да
му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 2500лв. Настоява
вещественото доказателство да бъде унищожено като вещ без стойност.
Подсъдимият Б.Б. редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и със
защитник. Не се признава за виновен и не дава обяснения за случилото се на
инкриминираната дата. В своя защита изразява съгласие с казаното от неговия
адвокат, а в последна дума заявява, че няма какво да каже. Защитникът му пледира
за оправдателна присъда, тъй като той не взел участие в нанасянето на побой на
пострадалия и поради това няма участие в това престъпно деяние. Алтернативно
настоява за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК с налагане на
административно наказание „глоба“ в минимален размер от 1000лв., тъй като
деянието не се отличава с обособено тежка степен на обществена опасност, както
и дееца не представлява такава, а и той е студент и няма доходи.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Б.А.Б. е роден на ***г.
в гр.Стара Загора, живущ ***, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Безспорно се установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а
именно: На 30.03.2019 г. свидетелят Д.М. се уговорил с негови приятели да
посетят техен общ познат, а именно лицето И.С., за да му направят подарък. За
целта отишли до заведението където работи, а именно кафене „Френдс” в
гр.Кърджали. Направили му изненадата и останали там до приключване на работното
му време. Около 00,30- 01,00 часа на 31.03.2019 г. свидетелят Д.М. заедно със
свои двама приятели решили да посетят нощно заведение в гр.Кърджали, а именно „Клуб
69”. Така тримата осъществили намерението си и влезли вътре, като приятелите му
стояли кратко и си тръгнали, но пострадалият Д.М. останал в заведението, тъй
като там видял свидетелите И.Г. и Д.К.. След около 30 минути свидетелят Д.М.
решил да излезе за малко на чист въздух, като с него тръгнал и Д.К.. При
излизане и влизане в коридора на заведението, първият усетил някой да го блъска
по лявото рамо. Докато се качвал по стълбите на нощния клуб, познато лице на
свидетеля Д.М. му съобщило, че момчето, което го блъснало имало някакъв проблем
с него и при влизане му го посочил. Двамата отишли до посоченото момче, който бил
подсъдимият Б.Б., когото пострадалият М. попитал дали в действителност има
някакъв проблем с него. Той му отговорил с думите: „Така ли? Излизайте вънка!”,
при което и тримата мъже излезли навън пред заведението. Там подсъдимият Б.Б. го
гледал заплашително и му казал: „Какъв
си ти бе? Как ще ме гледаш така? Как ще ми говориш така?”. През това време свидетелят
Д.М. не му отвръщал на думите. Тогава подсъдимият Б.Б. започна да бута с
главата си пострадалия М., който започнал да отстъпва назад. Тогава Б.Б. ритнал
с крак свидетеля Д.М. в областта на бъбреците от лявата страна и започнал да му
нанася удари с ръце в областта на главата като успял да го удари с дясната си
ръка и в горната част на главата. От тези удари свидетелят М. получил
замайване, но бързо успял да се осъзнае, и заел отбранителна позиция. През това
време Т.М. бил на няколко метра встрани от двамата мъже, когато се затичал към
свидетеля Д.М. и го ударил с дясната си ръка свита на юмрук в лявото око, при
което той паднал на земята в близост до автомобил. След падането си Т.М. му
нанесъл и удар с крак по главата, при което свидетелят М. изгубил съзнание. Въпреки
това подсъдимият Б.Б. му нанесъл още един удар с крак в областта на бедрата и
кръста. Няколко секунди след това свидетелят Д.М. се изправил сам от земята. От
там свидетелите И.Г. и Д.К. завели пострадалия Д.М. в Центъра за спешна
медицинска помощ в гр.Кърджали. Там бил прегледан и насочен за преглед в
болницата в града.
В резултат на нанесените от подсъдимия Б.Б. и Т.М. удари на свидетеля Д.М.
били причинени следните увреждания: Оток и кръвонасядания по лицето и лявата
ръка; счупване на предната и външна стена на левия горночелюстен синус с
кръвоизлив в същия синус. Отокът и кръвонасяданията на клепачите на лявото око
с пълно затваряне на очната цепка и счупване на предната и външна стена на
левия горночелюстен синус с кръвоизлив в същия синус са довели до разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани
травматични увреждания са причинили болка и страдание.
Тази безспорна фактология настоящата инстанция установи на база на
свидетелските показания дадени от Д.М., И.Г. и Д.К. на досъдебното
производство; от Съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 60/ 2019г. изготвена
от вещото лице Н. М.; от предявеното веществено доказателство диск в съдебно
заседание, както и с Протокол за оглед и албум от досъдебното производство;
Споразумението по НОХД № 1359/ 2019г. по което Т.М. е признат за виновен. Всички
свидетели са очевидци на случилото през инкриминираната нощ, които
последователно и безпротиворечиво разказват за събитията, както и показанията
им си кореспондират едни с други и по този начин изграждат една житейски
логична ситуация. Тези показания са в синхрон и с веществените доказателства-
диск, както и със Споразумението по НОХД № 1359/ 2019г. по което Т.М. е признат
за виновен. Така също те се подкрепят и от Съдебно медицинска експертиза по
писмени данни № 60/ 2019г. изготвена от вещото лице Н. М., които заключава, че
е описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по
време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалия и
свидетели, а именно чрез нанасяне на удари от хора. Всички тези посочени до тук
доказателства са еднопосочни, логични, последователни и изграждат една
житейска ситуация, поради които бяха
кредитирани. Прочее по делото само подсъдимият Б.Б. отрича съпричастност към
престъплението, но без да представя каквито и да било доказателства в тази
посока.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Б.Б. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 131 ал.1 т.4 и т.12 вр.чл.130 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК. От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено чрез действие, а именно с удари деецът е
въздействал върху организма на свидетеля Д.М. чрез нанасяне на удари с ръце по главата
на пострадалия. Тези действия ведно с ударите от страна на Т.М. са предизвикали
описаните увреждания, които са причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК на пострадалия М.. Деянието е резултатно,
поради което е налице този резултат- оток и кръвонасядания на клепачите на
лявото око с пълно затваряне на очната цепка и счупване на предната и външната
сетна на левия горночелюстен синус с кръвоизлив в същия синус на Д.М.. Причинна
връзка е в нанасянето на удари по главата на пострадалия от страна и на двамата
мъже- Б.Б. и Т.М., в резултат на което той е получили описаните увреждания. Деянието
е съставомерно по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК, защото двамата без да
са били провокирани по някакъв начин са отишли да се саморазправят на публично
и оживено място, при демонстрация на безнаказаност и явно пренебрежение на
установените правила, закрилящи телесната неприкосновеност и достойнство на
отделната личност, като също така грубо са засегнати и добрите нрави и
установените обществени порядки, регламентиращи цивилизованост, адекватност и
нормалност на отношенията между хората на обществено място. Безспорно е, че на
пострадалия Д.М. е причинена лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, поради
което е налице и тази привръзка при правната квалификация на деянието, който
състав поглъща ал.2 на чл.130 от НК, каквито наранявания са му причинени съгласно
назначената съдебно- медицинска експертиза. При причиняването на леките телесни
повреди подсъдимият Б.Б. е действал с евентуален умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и
е допускал тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в
незачитане на физическата неприкосновеност на човека и ниско правосъзнание.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК- „лишаване
от свобода” до 3 години, като същото е извършено при евентуален умисъл, а също
и че подсъдимият Б.Б. не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е
освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и
че няма причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание. Съдът като взе предвид степента на обществена опасност- типична,
предвид на вида на засегнатите обществени отношения; като отчете наличието на
смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, младата възраст и добрите му
характеристични данни, както и отегчаващи- нанесените телесни повреди по чл.130
ал.1 от НК са повече от една, както и са налице и леки телесни повреди
представляващи такива по чл.130 ал.2 от НК извън съставомерните такива, намира,
че чрез административно наказание „глоба” в размер на 1600лв. при превес на
смекчаващите обстоятелства, ще изпълни целите на чл.36 от НК.
При този изход на делото на основание чл.189 ал.3 от НПК следва на
подсъдимия Б.Б. да се възложат направените по делото разноски. Тъй като със
Споразумение по НОХД № 1359/ 2019г. по описа на КжРС тези сторени от ОДМВР-
Кърджали са присъдени само на Т.М., то не следва да има произнасяне по тях.
Съдът осъди Б.Б. да заплати на пострадалия Д.А.М. направените от него разноски по
делото в досъдебното и съдебното производство размер на 1800.00лв. за
адвокатска защита, тъй като съгласно чл.189 ал.3 и ал.4 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
обвинението, за което е признат за виновен. Безспорен е общият принцип, че при
законно основание разноските се присъждат в полза на правния субект, който ги е
направил. В случая това е пострадалото лице- Д.М., като направените разноски за
адвокатска защита са доказани по размер от приложените по делото два броя
Договори за правна защита и съдействие.
Настоящата инстанция постанови след влизане на решението в сила
вещественото доказателство приложено по делото- CD- R диск с идентификационен
номер „LH3117WG26031659D4“, да се унищожи като вещ без стойност.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си.
Районен съдия: