МОТИВИ
към решение по НАХД № 3871/2017 год. по описа на ПРС,
ХХІІ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и
сл. от НПК.
С постановление от 15.06.2017 год. Районна прокуратура
гр. Пловдив е внесла в ПРС материалите по досъдебно производство № 529/2016 год.
по описа на IV РПУ на МВР – гр. Пловдив, водено срещу Д.И.Д. и И.А.П. за извършено престъпление по чл. 131,
ал. 1, т.2 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
за това, че на 07.10.2016 год. в гр. Пловдив, в съучастие като извършители и като
длъжностни лица - *** към „А. ***” ООД гр. Пловдив, при изпълнение на службата си
и по хулигански подбуди, са причинили на С. Р. П. от гр. Пловдив лека телесна повреда,
изразяваща се в травма на гръдния кош с частичен пневмоторакс /излив на въздух в гръдната кухина/ в дясно, като е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, с Предложение
ПРС да освободи обвиняемите от наказателна отговорност като им наложи
административно наказание по смисъла на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието, като предлага на съда да признае обвиняемите за виновни,
като с оглед наличието на материално-правните предпоставки /множеството смекчаващи
обстоятелства и добрите характеристични данни/, двамата обвиняеми да бъдат
освободени от наказателна отговорност и да им бъде наложено административно
наказание по смисъла на чл. 78а от НК, а именно глоба в минимален размер.
Защитникьт на обвиняемите Д. и П. – адв. В.,
пледира двамата обвиняеми да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемите, редовно призовани, се явяват лично в съдебно
заседание, признават вината си, потвърждават верността на описаните в обстоятелствената
част на постановлението факти и обстоятелства, както и изразяват искрено съжаление
за стореното. Относно реализацията на наказателната им отговорност и двамата обвиняеми
изразяват съгласие с пледираното от защитника им, като молят за налагане на минимално
наказание.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият Д.И.Д. – роден на ***г***,
б., български гражданин, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН
**********.
Обвиняемият И.А.П. – роден на ***г***, б., български гражданин,
неженен, със средно образование, неработещ, неосъждан, ЕН **********.
Обвиняемият Д. и обв.П. работели
в дружеството „***"ООД със седалище гр.Пловдив на длъжности ***, като Д. работел
в дружеството от 15.09.2016г., а П. от 11.07.2016г. Това дружество имало сключен
договор за физическа охрана №
1011/30.09.2016г. със заведение, стопанисвано от „Клуб Войд"
ЕООД гр.Пловдив в кв."Капана", като предмет на договора била физическата
охрана на това заведение, клуб. Съобразно график за м.октомври 2016г. на
07.10.2016г. двамата обвиняеми били нощна смяна по физическа охрана на клуб "Войд".
Същата вечер, 07.10.2016г., в този клуб имало концерт, който
бил посетен от пострадалия свидетел С. П. , негови приятели и познати-свидетелите
М. Н., И. Д., К. В., Е. Г. и К. Д.. Същите влезли в заведението около 21,30-22,00
часа. По повод провеждащия се концерт бил установен пропускателен режим, като работещите
на смяна охранители от „***" /“***“ ООД - обв.Д.
и П./ били ангажирани включително и с проверка на чантите на посетителите, за да
не се внасят напитки отвън. Всички свидетели били проверени при първоначалното си
влизане в клуба. След като концертът свършил, горепосочените свидетели излезли отвън
пред заведението да пушат на групички. Пострадалият
св.П. и св.Н. и св.Д. постояли 15-20 минути, и като си изпушили цигарите, решили
да се връщат вътре в заведението. Другите свидетели останали отвън заедно с други
посетители на клуба. Влизайки навътре отново в заведението охранителите в лицето
на Д. и П. отново поискали да проверят чантите на двете момичета със П.. П. промърморил:
„По колко пъти ще ги проверяваме тия чанти", като продължил да влиза навътре
към заведението. Казал го тихо, като според него и другите две момичета, тази фраза
не била чута от охранителите , а и тона бил спокоен и тих, отправена била само към
свидетелките. Двете момичета останали след П., отново си показали чантите и продължили
след него, той ги пропуснал пред себе си и останал последен в колонката хора. В
този момент двамата охранители го издърпали изотзад, натиснали го с ръце да се приведе,
започнали да го избутват приведен с лице към пода обратно към изхода. Охранителите
в лицето на двамата обвиняеми Д. и П. му нанесли множество удари в гърба и главата,
докато го бутали навън. Св.Н. видяла случващото се и се
разпищяла, като викала към охранителите да спрат да бият приятеля й. За момент П.
и Д. спрели да удрят П., като го изкарали пред заведението. Попитали го: „Ти кой
ще псуваш, бе?“ като П. отговорил, че никой не ги е псувал. Обвиняемите Д. и П.
вместо други думи или въпроси, отново започнали да му нанасят удари с юмруци в тялото,
в ребрата, като удар от коляно попаднал и в корема на П.. Същият не може да посочи
кой удар от кой от двамата охранители, в коя част от тялото му е нанесен. Категоричен
е, че е получил такива и от двамата , като това се потвърждава и от останалите свидетели.
С. П. паднал на земята, като получил още удари и тогава се намесили останалите стоящи
отвън хора, като другите трима свидетели сочат, че са чули суматоха, приближили
се и видели двамата охранители от входа да нанасят безразборни удари в тялото, основно
в гръдния кош на пострадалия П.. Намесили ли се и прекратили боя. Пострадалият П.
бил откаран в болница, където бил настанен за лечение с диагноза „пневмоторакс"'.
От болницата било съобщено на родителите му, които отишли на място и подали впоследствие
сигнал до полицейските органи за случилото се в клуб „Войд".
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен
начин от следните събрани по делото доказателствени материали – от писмените доказателства,
събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – свидетелските показания, съдебномедицинско
удостоверение, епикриза, болничен лист, заключение на СМЕ, протоколи за разпознаване
на лица и предмети, албуми за посетено местопроизшествие, протокол за оглед на
веществени доказателства, справка от Дирекция “Национална система 112”, договор за физическа охрана, трудови договори, длъжностни
характеристики, график за месец октомври 2016 г. на обект клуб „Войд“ гр.Пловдив, протокол за доброволно предаване, справки
за съдимост, характеристични справки.
От заключението на съдебномедицинска експертиза, извършена
въз основа на представената документация е видно, че на пострадалия С. П. е било
причинено: травма на гръдния кош с частичен пневмоторакс /излив
на въздух в гръдната кухина/ в дясно. Описаното увреждане е в резултата на удар
с или върху твърд тъп предмет и отговаря по време и начин да е причинено, както
се съобщава в данните по ДП. Причинено е разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, което представлява лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК.
От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по
безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на
настоящото производство, неговото време,
място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Това е така тъй като свидетелите С. Р.
П., М. С. Н., И. С. Д., К. М. В., Е. Е. Г., К. Д. Д. подробно, безпристрастно и
достоверно пресъздават всички факти и обстоятелства, относими
към предмета на доказване в съответствие с времето и мястото, на които същите
са били очевидци, поради което и съдът кредитира показанията им в цялост.
Разпитаните свидетели дали описание на двамата
охранители, като извършените процесуално-следствени действия по разпознаване на
лица довело до установяване самоличността на извършителите на деянието – обв. Д. и обв.П..
Съдът възприе и кредитира заключението
на вещото лице като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област. Същото не се оспори от страните.
В тази насока и при постановяване на решението си, съдът
се ползва от самопризнанието на обвиняемите, които в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си обвиняемите са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.2 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл.20,
ал.1, вр. ал.1 от НК, за това, че на 07.10.2016 год.
в гр. Пловдив, като длъжностни лица – *** към „А. ***” ООД гр.Пловдив, при
изпълнение на службата си и по хулигански подбуди, в съучастие, като извършители са причинили лека телесна
повреда на другиго – С. Р. П. от гр.Пловдив, изразяваща се в травма на гръдния
кош с частичен пневмоторакс /излив на въздух в
гръдната кухина/ в дясно, като е причинено разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Обвиняемите Д. и П. са извършили престъплението като
длъжностни лица при изпълнение на служебни задължения, което квалифицира деянието
им срещу телесната неприкосновеност по чл.131, ал.1, т.2, предложение първо от НК.
От обективна страна обвиняемите Д. и П.
с действията си са причинил на С. Р. П. телесни увреждания на инкриминираната
дата в гр. Пловдив, в следствие на което му е било причинена лека телесна
повреда, тъй като нападайки П., му нанесли удари с юмруци в областта на тялото
и главата. Така извършеното от обвиняемите посегателство срещу телесния
интегритет на потърпевшия П. е било продиктувано от хулигански подбуди, и в
тази насока е безспорната установеност на липса на каквито и да било лични
мотиви, а именно фактът, че пострадалия и обвиняемите не са се познавали до
този момент. Действията на обвиняемите са били реализирани на обществено място,
станали са достояние на други граждани, предизвикали са тяхната реакция,
смущение и уплаха. С поведението си обвиняемите са афиширали незачитане към
личната неприкосновеност и общоприетите правила на поведение в обществото,
както и демонстрация на превъзходство над пострадалия. Цялото им поведение изразява
стремеж да се покаже демонстративно пренебрежение и явно неуважение към установения
обществен ред, към другите хора в обществото.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено във формата
на съизвършителство – всеки от двамата обвиняеми е нанасял
удари в областта на лицето и тялото на пострадалия. Действията и на двамата обвиняеми
са били координирани, последователни и взаимодопълващи се при осъществяване на престъпния
резултат – телесното увреждане. Всеки от обвиняемите е нанесъл ударите, които са
били от такова естество и с такъв интензитет, че да причинят травматичното увреждане
на пострадалия С. П..
От
субективна страна деянието, извършено от обвиняемите е осъществено при форма на
вина пряк умисъл с целени и настъпили вредни последици, като същите са съзнавали
общественоопасния му характер. Умисълът е обективиран от действията им, описани по-горе, и се доказва
от показанията на свидетелите и обсъдените писмени доказателства по делото.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно възприетата от съда правна
квалификация на осъщественото от обвиняемите престъпление, предвиденото в
особената част на НК наказание за същото е лишаване от свобода до три години.
Обвиняемите, които са пълнолетни лица, не са осъждани до момента за
престъпление от общ характер, както и не са освобождавани от наказателна
отговорност по реда на раздел IV на гл.VIII от НК и от престъплението не са
настъпили материални щети, които да са съставомерни.
Ето защо Съдът зае становище, че са налице основанията на чл. 78А от НК, поради
което освободи обвиняемите от наказателна отговорност като им наложи административно
наказание ГЛОБА. При обсъждане на размера на наложената на обвиняемите глоба
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската степен на
обществена опасност на дееците и деянието,
признанието на вината и изразеното искрено съжаление за случилото, добрите им характеристични данни, чистото съдебно минало и
липсата на каквито и да било противоправни деяния и криминалистически регистрации
като същевременно не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съобразявайки посоченото дотук, както и обстоятелствата, че се касае за млади хора,
като обв.Д. е трудово ангажиран, а социалния статус
на обв.П. сочи за затруднено финансово положение, с
оглед факта, че същият е безработен, то Съдът счете, че целите на наказанието, предвидени
в чл.12 от ЗАНН и чл.36, ал.1 от НК биха могли да се постигнат чрез определяне
размера на глобата в минималния такъв, предвиден в чл. 78а от НК,
при граници от 1000 лв. до 5000 лв., поради което и им наложи „Глоба” в размер
на 1000 лв. за всеки от двамата обвиняеми.
Според преценката на Съда именно това
наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дейците
и изпълняващо целите на наказанието, поради което е и справедливо.
Причините за извършване на престъплението са незачитането
на установения законов ред, занижен самоконтрол и ниска правна култура.
Иззетото и приложено вещественото
доказателство - 1бр. компактдиск, находящ се на лист № 60 от досъдебното производство,
следва да бъде унищожено като вещ без стойност след влизане на настоящото решение
в законна сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъжда обв.Д.И.Д. и обв.И.А.П.
да заплатят в полза на Държавата, по сметка на ОД МВР гр.Пловдив направените по
делото разноски в размер на от по 42 лева.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.