№ 3957
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110206693 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „И.Т.” ООД, ЕИК № ************, срещу
наказателно постановление № 538/2021 г., издадено от Д.СТ.Д. – директор на
Териториална дирекция (ТД) Митница София, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), вр. чл.
23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., вр. чл. 156 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 на Комисията, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците,
е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на
500 /петстотин/ лева, представляваща минималния размер на предвидената за
това нарушение санкция.
В жалба подадена чрез адв. С. И., санкционираното търговско
дружество прави искане за отмяна на оспореното наказателно постановление.
Сочи се, че са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
доколкото наказващият орган е определил за дата на извършване на
нарушението датата на подаване на декларация от дружеството. Изтъква се
още наличието на неяснота досежно обстоятелствата, при които е установено
нарушението и в частност към кой момент и по какъв начин е установено
превишаване на референтния размер на обезпечението. Излагат се аргументи,
че с приключването на проверката и анализа на представените от
дружеството-жалбоподател справки с данни за размера на публичните
държавни вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в
съоръжения за временно складиране, е започнал да тече тримесечният срок за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, доколкото
1
към този момент е открит нарушителят. Релевира се и довод за отмяна на
НП, касаещ начина на установяване на превишения референтен размер. В
условията на алтернативност се твърди наличието на маловажно нарушение и
се иска да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, като в допълнение се излага, че
още през месец октомври 2020 г. дружеството е подало искане за увеличаване
размера на обезпечението му за да извършва дейността си е синхрон с
действащата нормативна уредба.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. С. И.. Последната поддържа изцяло въззивната жалба и
иска отмяна на НП. Също така сочи, че е нарушена европейската правна
норма на чл. 157, § 2 и §3 от Регламент 2015/2447, § 2 изисква създаване на
електронна система в Агенция Митници, която да следи референтния размер
на обезпечението, а от доказателствата се установява, че АМ не разполага с
такава система, като поради тази причина според процесуалния представител
на дружеството-жалбоподател, направените проверки не отговарят на
изискванията на чл. 157, §3 от Регламент 2015/2447. Изтъква се, че от файла с
данни, използвани от АМ се установява, че сочената в тях стойност на
свободния размер на обезпечението към 31.12.2019 г. се различава от
стойността, посочена като начална свободна стойност на референтния размер
на обезпечението към 2020 г. Претендира присъждането на разноски, за които
предоставя списък.
Въззиваемата страна – Директорът на ТД „Митница София”, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт В. и И.П.,
старши инспектор с юридическо образование, с пълномощно от 30.03.2023 г.
В пледоарията си по същество моли съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление. Юрк. В. счита за безспорно доказано както
нарушението, така и неговия автор, излага и аргументи за спазване на срока
по чл. 34 ЗАНН. Посочва, че с издаване на разрешителното за временно
складиране, на дружеството-жалбоподател се вменяват определени
задължения, заложени в Закона за митниците и Регламент (ЕС) № 952/2013 на
ЕП и на съвета. Тези задължения са свързани с извършването на временно
складиране и предоставяне на обезпечение от дружеството-жалбоподател,
което да бъде контролирано от държавната администрация. Излага доводи за
липса на основание за квалифициране на нарушението като маловажен
случай, като нарушенията в рамките на периода на проверка са 24 на брой.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление
/06.04.2022 г./, датата на връчване на същото /12.04.2022 г./ и датата на
депозиране на жалбата срещу него /26.04.2019 г./ съдът приема, че жалбата е
постъпила в законовия срок от връчването му, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана.
2
На 25.06.2021 г. директорът на ТД Митница София издал резолюция
върху докладна записка с рег. №32-201683 на началника на отдел
„Митническа дейност“, сектор „Митнически разрешения и процедури“ при
ТД Митница София, с която следвало да се извърши проверка на дружеството
„И.Т.” ООД. В хода на проверката на 12.07.2021 г., представител на
дружеството изпратил до контролния орган електронно писмо с вх. № 32-
221423, съдържащо справки за размера на публичните държавни вземания,
обезпечени към момента на поставяне на стоките в съоръжения за временно
складиране. Поради допусната техническа грешка, на 28.07.2021 г.
дружеството изпратило електронно писмо с вх. № 32-242839, съдържащо
същите справки с нанесени корекции.
От фактическа страна се установява, че на 11.02.2020 г. в МБ Летище
София е била подадена Декларация за временно складиране (ДВС) от „И.Т.“
ООД - титуляр на съоръжение за временно складиране под митнически
контрол № 20BG005100176929U0. В ДВС №
20BG005100176929U0/11.02.2020 г. публичните държавни вземания възлизат
на 9680,64 лева /ДДС/. Надвишен е разрешеният референтен размер на
обезпечение, като след подаване на декларацията, е констатиран свободен
размер на обезпечение минус (-) 8112, 36 лева. Превишаването е продължило
до 12.02.2020 г, като за посочения период размерът на необезпечените
публични държавни вземания е варирал от 8112, 36 до 24 998,89 лева, за
което дружеството не е уведомило Агенция Митници.
На 08.09.2021 г. резултатът от проверката бил обективиран в Доклад от
проверка с рег. № 32-286394. Същият обхваща периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г.
На базата на констатираните факти, служителят Н. А., на длъжност
„главен инспектор“ в ТД Агенция „Митници“, в присъствието на колегите си
– Р. М. и Мария П., както и в присъствието на упълномощен представител на
дружеството, съставила срещу „И.Т.“ ООД, АУАН № 607 от 01.12.2021 г., за
нарушение по чл. 23, § 1 и § 2 от МКС, вр. чл. 156 от РИ 2015/2447, вр. чл.
238, ал. 1 ЗМ. Видно от отбелязванията в АУАН, представител на
дружеството е подписал и получил екземпляр от него на датата на
съставянето му – 01.12.2021 г., като е посочил, че ще отправи възражения в
законоустановения срок, като същите са подадени в срока предвиден в чл. 44,
ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) №
538/06.04.2022 г. от Д.СТ.Д. – Началник на Митница София, с което на
основание чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), вр. чл. 23, § 1 и § 2 от
Регламент (ЕС) 952/2013 г., вр. чл. 156 от Регламент за изпълнение 2015/2447
на Комисията, вр. чл. 235 ал. 1 от Закона за митниците, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща минималния
размер на предвидената за това нарушение санкция.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно
3
установена на базата на събраните по делото писмени доказателствени
материали и гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Р.
М., която се явява свидетел при установяване на нарушението. Същата
хронологично излага ценна информация досежно начина на обработване на
данните, представени от дружеството, чрез използването на електронна
таблица и формула, която на дневна база изчислява референтните размери.
Показанията на свидетеля намират подкрепа и в събрание по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел,
като ги намира за пълни и точни, логични и последователни. Съдът кредитира
и писмените доказателствени материали, а именно: решение за изменение и
допълнение на разрешение за общо обезпечение с намален размер от
07.01.2021 г.; Заповед № ЗАМ-1091/32-246841 от 02.08.2021 г.; писмо от
директор на ТД Митница София е рег. № 32-375305 от 23.11.2021 г.; известие
за доставяне; писмо от директора на ТД Митници-София до управителите на
дружеството-жалбоподател относно извършена проверка; Доклад от проверка
с рег. № 32-286394 от 08.09.2021 г.; електронно писмо вх. № 32-242839 от
28.07.2021 г.; писмо вх. № 32-215724 от 17.07.2021 г.; електронно писмо под
№ 32-221423/12.07.2021 г., справки с данни; докладна записка относно
мониторинг на референтния размер на обезпеченията, обхванати от
разрешения за общо ползване; разрешение за предоставяне на общо
обезпечение; АУАН с № 607 от 01.12.2021 г. и възражения към него, Заповед
за изменение на служебно правоотношение ведно с длъжностна
характеристика; заключение на изготвената съдебно-икономическа
експертиза и другите писмени доказателства.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически
констатации, намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и НП са
издадени от компетентни лица, видно от приложената по делото Заповед №
ЗАМ-1091/32-246841. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния
процесуален срок. Противно на възраженията на жалбоподателя, съдът
намира, че АУАН и НП са изготвени при спазване на законоустановените
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, чиято норма предвижда срок от 2
години от извършване на нарушението, доколкото се касае за митническо
нарушение. Резултатите от проверката са обективирани в Доклад от
08.09.2021 г., а АУАН е съставен на 01.12.2021 г., то следва изводът, че и
тримесечния срок е спазен. С оглед направеното от дружеството-
жалбоподател възражение относно липсата на предвидените от законодателя
реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН следва да се отбележи, че
наказващият орган с достатъчна точност е определил датата на извършване на
нарушението – 25.05.2020 г., като е обвързал същата с декларацията за
временно складиране, с която е реално превишен разрешеният референтен
размер.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин
се установява, че на 11.02.2020 г. в гр. София, в съоръжения за временно
4
складиране № BGCGUBG005800- 2019-EGQ45186, находящи се гр. София,
***********, „И.Т.“ ООД не е уведомило митническото учреждение по
обезпечението BG005800 – ТУ Югозападна и митническото учреждение на
поставяне на стоките под режим BG005100 - Летище София, че с подаването
на декларация за временно складиране № 20BG005100218321U0
референтният размер на обезпечението по Разрешение № BGCGUBG005800-
2019-EGQ45186 вече не е на ниво, което да е достатъчно за покриване на
държавните вземания за стоките под временно складиране - представляващо
нарушение по чл. 238, ал. 1 от Закон за митниците /ЗМ/, вр. чл. 23, § 1 и § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 156 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447 на Комисията.
Разпоредбата на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС, гласи, че
титулярът на разрешението е длъжен да изпълнява задълженията,
произтичащи от него и да уведомява незабавно митническите органи за всяка
промяна, настъпила след издаване на разрешението, която може да повлияе
върху продължаването на действието му или върху съдържанието му. С цел
гарантиране на равни условия за всички икономически оператори и
хармонизиране на уредбата на митническото законодателство, е приет и
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015г.
Съгласно чл. 156 от регламента за изпълнение - „Лицето, от което се изисква
да предостави обезпечение, гарантира, че размерът на вносните или
износните мита и другите вземания във връзка е вноса или износа на стоки,
когато те трябва да бъдат покрити от обезпечението, който е дължим или
може да стане дължим, не надвишава референтния размер. Лицето уведомява
митническото учреждение по обезпечението, когато референтният размер
вече не е на равнище, достатъчно за покриване на неговите операции.“ Въз
основа събраните доказателства се установява по категоричен начин, че на
посочените в АУАН и НП време и място, дружеството-жалбоподател не се е
съобразило със задължението си за незабавно уведомяване на митническото
учреждение, е което е реализирал от обективна страна състава на посоченото
в двата процесуални документа административно нарушение.
Основното възражение на дружеството-жалбоподател е свързано е
начина на осъществяване на мониторинг от страна на наказващия орган,
изпълнение на предвидените в регламента задължения, както и наведени
доводи във връзка с недостоверност на методите, използвани в хода на
проверката, за установяване на превишаване на обезпечението. Заключението
на изготвената съдебно - икономическа експертиза, безспорно установи, че
макар нарушението да не е установено чрез „електронна система“, процесът
по калкулиране и обработка на данните, представени от дружеството-
жалбоподател, е осъществен коректно, без да са допуснати неточности или
съществени пропуски, поради което съдът не намира причина да се усъмни в
достоверността им. Доколкото не е установено да има все още единна
електронна система, то не може и да се претендира за използването на такава.
5
Досежно конкретно наложената на жалбоподателя имуществена санкция
от 500 /петстотин/ лева, същата e определена в минимално предвидения в
закона за митниците размер, поради което съдът не намира основания да
обсъжда справедливостта и обосноваността й.
С оглед характера на обществените отношения, които са засегнати от
процесното нарушение и с оглед обстоятелството, че процесното нарушение с
нищо не разкрива по-ниска от обичайната степен на обществена опасност на
другите нарушения от този тип, съдът намира, че процесният случай не може
да се квалифицира като маловажен. Коментираното нарушение всъщност е
типично формално нарушение, което се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Закон за митниците /ЗМ/ задължения,
вменени на физическите и юридическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определени общественоопасни последици.
Разбира се, приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН не е изключено и при
формалните административни нарушения, но при тях преценката следва да
бъде направена не с оглед наличието или липсата на вредни последици, а с
оглед степента, с която формалното нарушение е поставило в опасност
съответните обществени отношения. В настоящия случай неизпълненото
задължение от страна на дружеството-жалбоподател е застрашило
обществените отношения, свързани със събираемостта на ДДС, който реално
формира съществена част от републиканския бюджет. Отделно от това следва
да се отчете, че нарушението не е едно, а са констатирани 24 на брой отделни
нарушения за проверявания период, което неминуемо обуславя по-големия
интензитет на обществена опасност в този случай. Въз основа на горното не
може да се приеме, че нарушението следва да бъде третирано като маловажен
случай по чл. 28 ЗАНН. Напротив, същото следва да бъде санкционирано по
административен ред, с налагането на съответно адекватно на нарушението
административно наказание.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно разпоредбата
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. В тази връзка размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание
нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Предвид на това, че делото се
отличава с не толкова правна, а преди всичко фактическа сложност – в
частност са били проведени три открити съдебни заседания, като
6
юрисконсулт и/или друг процесуален представител се явил и в трите, била
назначена съдебно-икономическа експертиза и извършен разпит на вещо
лице, то съдът намира, че е справедливо възнаграждението да е над средния
размер, а именно 120 лева. Това възнаграждение не е прекомерно, съответно е
на тежестта и фактическата обремененост на делото, както и на извършената в
производството работа от процесуалните представители на
административнонаказващия орган. В тази връзка, в полза на Териториална
дирекция Митница София следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, ал. 9 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 538/2021 г., издадено от Д.СТ.Д. – директор
на Териториална дирекция (ТД) Митница София, с което на „И.Т.“ ООД, на
основание чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), вр. чл. 23, § 1 и § 2 от
Регламент (ЕС) 952/2013 г., вр. чл. 156 от Регламент за изпълнение 2015/2447
на Комисията, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500
/петстотин/ лева, представляваща минималния размер на предвидената за това
нарушение санкция, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „И.Т.“ ООД, ЕИК ************ да заплати на Териториална
дирекция Митница - София сумата от 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7