Р Е Ш Е Н И Е № 4532
гр. Пловдив, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7629 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова
молба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД срещу Община Пловдив, с която се иска да
бъде призната за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
152.04 лева, представляваща мораторна лихва за периода 14.03.2016 г. до
26.02.2017 г., начислена върху главница в размер на 1563.24 лева, присъдена по
гр.д. № 2667/2017 г. по описа на ПРС, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4264/2019 г. по описана
ПРС. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който се оспорва иска по основателност и
размер. Иска се отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.422, ал.1, вр. с чл.415, вр. с чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният
иск ищецът следва да установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по
отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава, размер на
обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да установи че е платил
главното задължение в срок.
С Определение от 26.07.2019 г. като безспорно между страните е отделено, че
по гр.д. № 2667/2017 г. по описа на ПРС е постановено решение, с което Община
Пловдив е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД сума в размер на
1563.24 лева – главница, представляващо обезщетение по регресна щета № ***, което
решение е влязло в законна сила.
По
регресния иск на платилия застраховател срещу деликвента, последния изпада в
забава спрямо застрахователя в различен момент спрямо увредения. Това е така,
доколкото, претенцията на застрахователя произтича от различно правно основание
– договорно, а не по чл.45 ЗЗД. В закона не е предвиден срок за заплащане на
обезщетението, претендирано по чл.213, ал.1 КЗ /отм/, поради което и намира
приложение общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД, според която длъжникът изпада
в забава след като бъде поканен от кредитора.
Видно от представена регресна покана по щета № *** /л.7 от заповедното
дело/, ищецът е поканил ответникът да му заплати сумата в размер на 1563.24
лева, платено застрахователно обезщетение на дата 14.04.2014г., в едноседмичен
срок от получаване на поканата. Поканата е връчена на ответника на 19.08.2014
г., видно от приложена по заповедното дело обратна разписка, в която изрично е
посочено какво се връчва – номер на поканата /л.8 от заповедното дело/.
Едноседмичният срок за плащане е изтекъл на 26.08.2014 г., като от следващата
дата 27.08.2014 г. ответникът е изпаднал в забава. В случая се претендира
обезщетение за забава за периода от 14.03.2016 г. до 26.02.2017 г., по-кратък
период. По реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор съдът изчисли
размерът на законната лихва за този период, а именно в размер на сумата от 152.04
лева.
Ответникът не доказа да е заплатил главницата в срок, както и по –рано от
26.02.2017 г., поради което и съдът намира, че искът е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за
ищеца, който е направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство 25 лева, платена
държавна такса и 360 лева платено адвокатско възнаграждение или общо 385 лева.
В исковото производство ищецът е направил следните разноски – 25 лева,
платена държавна такса и 360 лева, платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС
или общо 385 лева.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът счита за
неоснователно. Адвокатското възнаграждение е уговорено в минимален размер,
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед интереса в производството, върху което е начислено ДДС,
съгласно пар.2а от ДР на цитираната наредба. Представени са доказателства, че
„Адвокатско дружество ***“ е регистрирано по ЗДДС.
Предвид изложеното разноските в исковото и заповедното производство ще се
присъдят в пълен размер.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Община Пловдив,
ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 ДЪЛЖИ НА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет.5, представлявано заедно и поотделно от А. П. Л. и Р. К. Д. – И.
д. сумата в размер на 152.04 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.03.2016 г. до 26.02.2017 г., начислена
върху главница в размер на 1563.24 лева,
присъдена с влязло в сила решение по гр.д. № 2667/2017 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 18 състав, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4264/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет.5, представлявано заедно и поотделно от А. П. Л. и Р. К. Д. – и.
д., сумата в размер на 385 лева –
разноски по ч.гр.д. № 4264/2019 г. по описа на ПРС, както и сумата в размер на 385 лева – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ