Решение по дело №1062/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 255
Дата: 11 октомври 2023 г. (в сила от 11 октомври 2023 г.)
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20232100601062
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Бургас, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. И.ов

Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Милена Й. Софронова
в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232100601062 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 110/08.06.2023 г. по НОХД № 966/2023 г. на БРС е признат Д. Д. М., р.
н******************** за ВИНОВЕН в това, че на 01.02.2023 г., в гр. Бургас, в ж.к.
“Славейков“, до блок № 142, в посока на движение към ул. Янко Комитов, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил Опел Корса с рег. № А 8725 КА, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно - 1.58 на хиляда, установено по надлежен
ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBB 0029, след като е
осъден с влязло в сила и одобрено от съда споразумение по НОХД № 2957/2019 г. по описа
на Районен съд - Бургас, в сила от 17.07.2019 г., за предходно деяние по чл. 343б, ал. 1 от
НК, за което не е реабилитиран – поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 вр.
чл. 54 от НК, го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което
наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС, наложено му е и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500 лв.
Със същата присъда на основание чл. 343г от НК подсъдимия Д. Д. М. е лишен от право да
управлява МПС" за срок от 28 месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е
приспаднал времето от 02.02.2023 г, през което подсъдимият е бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба чрез защитника на
подсъдимия Д. С. М. – адв. Стоян Петров от АК-Бургас. В жалбата се твърди, че подс. М. не
е извършил престъплението в което е обвинен. Не отрича, че е управлявал личното си МПС,
след употреба на алкохол, но го е направил по нареждане на проверяващите го полицаи,
изпълнил е полицейска заповед. Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена, а
наложеното наказание да бъде намалено. В съдебно заседание защитата поддържа
1
изложеното във въззивната жалба и на същото основание моли за намаляне на наложеното
наказание.
В съдебно заседание подс. Д. М. поддържа въззивната жалба, в последната си дума моли
за минимално наказание.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура в открито съдебно заседание проведено
на 06.10.2023 г. изразява становище, че присъдата на РС-Бургас е правилна и
законосъобразна, моли присъдата да бъде потвърдена.
След като прецени събраните по делото доказателства, посредством доказателствените
средства, и взе предвид исканията, доводите и възраженията на страните, БОС намира за
установено следно
Подсъдимият М. бил осъждан, по НОХД № 2957/2019 г. по описа на Районен съд -
Бургас, и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, с
изпитателен срок от три години, считано от 17.07.2019 г., както и глоба в размер на 190 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца. По АНД № 522/2020 г. по
описа на Районен съд - Бургас, подс. М. е бил признат за виновен за деяние по чл. 343в, ал. 3
от НК - управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, като на основание чл.
78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание глоба
На 01.02.2023 г., полицейските служители - свидетелите Е. И. и Ст.Т., били изпратени по
сигнал за неправилно паркиран лек автомобил в активната пътна лента в гр. Бургас, в ж.к.
Славейков, до бл. 77, който затруднявал движението. На място служителите установили лек
автомобил Опел Корса с рег. № А 8725 КА, без водач в него. По време на проверката при
тях дошъл подс. М., който заявил, че той управлява въпросния автомобил, за което на
подсъдимия бил съставен фиш за констатираното административно нарушение по чл. 6, т. 1,
вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. При съставянето на фиша за глоба на полицейските
служители им направило впечатление, че подс. М. е употребил алкохол, поради което те го
предупредили да не се качва и да не управлява МПС в това състояние. Подсъдимият М. им
заявил, че ще си повика такси и няма да шофира, но вместо това, се качил в посочения по-
горе автомобил, стартирал двигателя и потеглил. Свидетелите Е. И. и Ст.Т. веднага го
последвали със служебния автомобил и подали светлинен сигнал на подсъдимия да спре
автомобила, което той сторил пред бл. 142 в ж.к. Славейков. Полицейските служители
поискали съдействие от колегите си от сектор Пътна полиция - свидетелите О. А. и Зл. Д.,
които пристигнали на място. На подсъдимия била извършена проверка за употреба на
алкохол и уредът отчел наличие на алкохол от 1.58 промила. Подсъдимият бил тестван и за
употреба на наркотични вещества, но резултатът бил отрицателен. М. бил отведен в
УМБАЛ - Бургас, но там отказал да даде кръвна проба за анализ, въпреки издадения му
медицински талон.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствата посредством следните доказателствени средства: частично от обясненията
на подсъдимия, от показанията на свидетелите Зл. Д. (л. 36 от делото, включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 24 от ДП), О. А. (л. 37 от
делото, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 22 -
23 от ДП), Ст. Т. (л. 45 - гръб - 46 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 26 от ДП), Е. И. (л. 47 - 48 от делото, включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 25 от ДП), справка за
съдимост, справка за нарушител/водач (л. 15 - 16, л. 51 - 52 от ДП), заповед за задържане (л.
17-18 от ДП), свидетелство за правоуправление и контролен талон (л. 20 от ДП), заповед,
справка, протокол, АУАН, талон за изследване, протокол, справка (л. 40-48 от ДП), писмо (л.
50 от ДП), дневник (л. 53 от ДП); както и от психиатрично-психологичната експертиза (л. 30
- 39 от ДП). Еднопосочността и неоспоримостта на доказателствените средства и
изводимите от тях данни не налага тяхното обсъждане, което междувпрочем подробно е
направено от районният съд и настоящия състав изцяло се съгласява с направените от него
изводи.
Управлението на процесното МПС от подс. М., в т.ч. и авторството му в осъществяването
2
на деянието, се установява по несъмнен начин от свидетелските показания на посочените
по-горе свидетели и се потвърждава от признанията на подсъдимия. Употребата на алкохол
в случая е установена по надлежния ред: съгласно чл. 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и употребата на наркотични вещества
или техните аналози при отказа на лице да даде кръвна проба за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му се използва отчетеното от техническото средство. В
случая то е /Алкотест Дрегер 7510/, който е отчел 1,58 промила в кръвта на подс. М.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма и вид на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си - съзнавал е, че е употребил алкохол, че вече е осъждан за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и че не бива да управлява МПС в това съС.ие, но
въпреки това го е управлявал, с което е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние.
Настоящият състав счита, че правилно районният съд е отчел липсата на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят
приложението на чл. 55 от НК, поради което размерът на наказанието правилно е определен
съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК.
Правилно съдът е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като
е определил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при
условията на чл. 54 от НК, като е определил наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. На основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Настоящия състав приема, че в този размер
наказанието лишаване от свобода ще бъде съобразено с целите на чл. 36, ал. 1 от НК и по-
конкретно със специалната превенция – да се поправи и превъзпита подсъдимият М. към
спазването на законите и на добрите нрави в обществото.
Правилно съдът е приложил разпоредбите на чл. 343г от НК, вр. чл. 343б, ал. 2 от НК, вр.
ал. 1 от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и е лишил подсъдимият от право да управлява МПС
за срок от 28 месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК, съдът е приспаднал времето, през
което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
това право, считано от 02.02.23 г.
Накрая по правилата на процеса съдът е осъдил подсъдимия да заплати сторените по
делото разноски в размер на 1497.60 лв. по сметка на ОД на МВР - Бургас, а сторените в
хода на съдебното следствие разноски за вещи лица в размер на 40 лв. по сметка на Районен
съд - Бургас.
Настоящия състав не приема за достоверни направените от подсъдимия възражения, че се
е качил да управлява процесното МПС по нареждане на проверяващите го полицаи, след
като са знаели, че е употребил алкохол. Това твърдение се опровергава от наличните
доказателства по делото. Действително полицаите са разпоредили автомобила да се
премести от булеварда където е бил неправилно паркиран, но не лично от подсъдимия, като
самият той им е заявил, че няма да управлява автомобила, но го е направил в тяхно
присъствие. По делото липсват каквито и да е доказателства полицаите да са разпореждали
на подсъдимия лично да премести процестния автомобил. Ето защо това твърдение от
страна на подс. М. не бе кредитирано от въззивния състав.
Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 6 вр. с чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд


РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 110/08.06.2023 г.по НОХД № 966/2023 г. на Бургаския
районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4