МОТИВИ
по н.о.х.д. №431/2018 г. по описа на ВрРС, НК, І-ви
състав
Врачанска районна прокуратура e повдигнала
обвинение срещу В.Н.М.,***, за
извършено по чл.194, ал.1 НК престъплениe,
а именно за това, че на неустановена дата през м.Ноември 2017 г., в с. Р.,
отнел чужда движима вещ - сумата от 1200 лв. от владението на И.С.Н., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
В хода на разпоредителното
заседание е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от С.И.С.
с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане от подсъдимия М. на сума в размер на
1200 лв., представляваща причинени с престъплението, за което е повдигнато
обвинение, имуществени вреди на неговия наследодател И.С.Н., починал към
момента на провеждане на заседанието. Същият е конституиран като граждански
ищец в процеса.
Отново в хода на проведеното
разпоредително заседание, подсъдимият М.
и защитникът му правят искане производството да протече при условията на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 НПК като М.
признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, депозирайки съгласие да
не се събират други доказателства относно тези факти. Като съобрази, че
изявлението на подсъдимия за разглеждане на производството по реда на глава ХХVII НПК е
направено преди даване ход на съдебното следствие и като отчете, че
самопризнанията на подсъдимото лице се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, на основание чл.372, ал.4 НПК съдът допусна
производството по делото да се развие по реда на глава ХХVІІ, чл.371 и сл. НПК.
В хода на съдебните прении, представителят
на ВрРП поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена маса по безспорен и категоричен начин се установява виновната
деятелност на подсъдимото лице. При това прави искане съдът да признае М. за
виновен по повдигнатото му обвинение и да му определи наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година
и 6 месеца, което да се редуцира по чл.58а НК с 1/3 и изтърпяването му да се
отложи за срок от 3 години. Заявява също основателност на гражданския иск и
изразява становище, че същият следва да се уважи.
Гражданския ищец се придържа
към становището на държавното обвинение, без да го приповтаря и доразвива.
Защитникът на подсъдимия М. –
адв. Г. З. – ВрАК, изтъква наличните по делото
смекчаващите отговорността обстоятелства и прави
искане съдът да определи Лишаване от свобода, изтърпяването
на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимият М. се придържа към становището на защитника
си и в последната си дума изказва съжаление за извършеното.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В. Н.М. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със основно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН:**********.
През 2017 г. св. И.С.Н. бил на 94 г.
и живеел сам в собствена къща, находяща се с. Р., ул. ***. Поради напредналата
си възраст, св. Н. често прибягвал до услугите на свои съселяни за работа по
двора срещу заплащане. Подсъдимият М. *** познавал св. Н.. На неустановена по
безспорен начин дата през м.Ноември 2017 г., св. Н. извикал подсъдимия М. да му
реже дърва в двора срещу заплащане. След като нарязал дървата, подсъдимият М.
влязъл със св. Н. в къщата, за да получи възнаграждението си. Св. Н. не
съобразил, че подсъдимият М. е с него в стаята, извадил от под мушамата на
масата голяма сума пари и от нея взел сумата от 40 лв., която заплатил на подъдимия
за работата. След това св. Н. и подсъдимия М. излезли на двора.
Тъй като видял къде св. Н. държи
парите си, подсъдимият М. решил да ги отнеме. За целта се престорил, че си
тръгва и когато св. Н. се обърнал с гръб към него и тръгнал да си храни кокошките
в двора, възползвайки се от невниманието на свидетеля, подсъдимият М. се върнал
в къщата, извадил изпод мушамата на масата спестените пари на свидетеля и ги
взел. След това М. бързо напуснал имота на св. Н..
Отдалечавайки се от къщата на св. Н.,
подсъдимият М. преброил отнетите пари и установил, че същите са 1200 лв. М.
похарчил парите за свои нужди, като след разкриване на деянието, на 01.12.2017
г. предал на разследващите сумата от 50 лв., която сума с разписка от 21.12.2017
г. била върната на св. Н..
На 01.04.2018 г. св. Н. починал.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установи от събраните по делото при условията на чл.373, ал.4 НПК
доказателства. Съдът взе предвид самопризнанието на подсъдимия относно
авторството на инкриминираното престъпление, както и подкрепящите го
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство по предвидения в НПК
ред, а именно: гласни – показанията на свидетелите И. Н., Ц. С., С. С., М. Т.,
В. Г., Б. Т.и Х. Х., дадените на ДП обяснения от подсъдимия, писмени - протокол
за доброволно предаване от 01.12.2017 г., разписка от 21.12.2017 г., свидетелство
за съдимост, както и от другите събрани по реда на
НПК доказателства.
При анализа на
доказателствената маса съдът констатира, че самопризнанието на подсъдимия
напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателства, на които съдът дава вяра, тъй като са логични, последователни и
безпротиворечиви. От показанията на свидетелите И. Н., Ц. С., С. С., М. Т., В. Г.,
Б. Т.и Х. Х., както и от дадените на ДП обяснения от подсъдимия по категоричен
начин се установява авторството на деянието от страна на подсъдимото лице,
както и предмета на инкриминираната престъпна деятелност. От гласната доказателствена маса се установява и времето, мястото и
начина на осъществяването на деянието. Съдът кредитира гласната доказателствена
маса в цялост, като счита, че същата е последователна и непротиворечаща си по
отношение на релевантните за доказване факти.
Съдът кредитира и приложени по делото писмени
доказателства, като намира, че същите са непротиворечиви по отношение на
фактите, подлежащи на доказване.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил състава на
престъплението по чл.194, ал.1 НК. Съображенията на съда за този извод са следните:
От обективна страна събраните
доказателства сочат, че на неустановена дата през м.Ноември 2017 г., в с. Р., М.
отнел чужда движима вещ - сумата от 1200 лв., от владението на И.С.Н., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. С това от обективна
страна М.е извършил състава на чл.194, ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият
извършил деянияето при форма на вината пряк умисъл - същият съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици
и искал настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 НК). За извода си съдът прие, че подсъдимият е имал
представа, че осъществява неправомерно
деяние, изразяващо се в отнемане на чужда парична сума, както и е имал
представа, че по този начин засяга правото на собственост - т.е. налице е интелектуалния момент на
вината. Едновременно с това подсъдимият
имал намерение да присвои тези парични средства, при което и отчитайки механизма на извършване на деянието /изчакал св. Н. да отклони
вниманието си, за да се върне в дома му и да вземе паричната сума/ следва извода, че подсъдимият е искал,
пряко се стремял към настъпването на причинените от
престъплението вреди - т.е. реализиран е и
волевият момент на умишлената вина.
Въз основа на изложените до момента съображения,
настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият М. е
осъществил състава на престъплението по
чл.194, ал.1 НК и го призна за виновен по така
повдигнатото му обвинение.
ПО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.194, ал.1 НК законодателят
предвижда наказание лишаване от свобода за срок
до 8
години.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия М. съдебният
състав съобрази степента на обществена
опасност на разглежданото престъпление и тази на извършителя. Съдът прие, че
обществената опасност на разглежданото престъпление е висока, тъй като механизмът
на извършването му от страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане
на правото на
собственост, а също така бе отчетена нарастващата динамика на този вид престъпления в цялата страна и
настъпилите с тях съставомерни резултати.
При преценка на обществената
опасност на подсъдимия М., съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното от същия в хода на досъдебното производство самопризнание и
изказаното съжаление за извършеното. Отчете и това, че извършеното се явява
инцидентно в живота му, като същият е с чисто съдебно минало. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът съобрази също, че М. е възстановил част от
паричната сума, макар тази част да е минимална.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
стойноста на паричната сума, която не е малка с оглед утвърдените стандарти на
живот в региона, където е извършено престъплението, както и с оглед това, че тази
парична сума е отнета от възрастен човек, живеещ сам и не разполагащ с добри
финансови възможности.
Съдът съобрази отчетените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства и установените отегчаващи такива и прие, че с оглед отчетените по
брой и значимост смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, на подсъдимия М. следва
да се определи наказание почти в минимално предвидения от законодателя размер.
Ето защо, съобразно правилата на чл.54 НК, отчитайки, че за извършеното
престъпление е предвидено наказание лишаване
от свобода за срок до 8 години, съдът възприе, че наказанието Лишаване от свобода за срок
от 1 година и 2 месеца е най-справедливо и съответстващо
на установената по делото фактология - на формата на вина на подсъдимия, на
характера и тежестта на извършеното от него, на настъпилите от престъпната деятелност
последици и на другите специфики по случая,
характеризиращи деянието и дееца.
Съдът съобрази и това, че производството по делото се
разви по реда на гл.ХХVІІ, чл.371 и сл. НПК, доколкото на основание чл.372,
ал.4 разглеждането на делото протече при условията на съкратеното съдебно
следствие. При това съгласно чл.373, ал.2 НПК определеното на подсъдимия М. наказание бе редуцирано съобразно нормата на
чл.58а, ал.1 НК и бе намалено в 1/3, като на същия бе наложено Лишаване от
свобода за срок от 8 месеца
Съдът
отчете, че подсъдимият М. не е осъждан на лишаване от свобода и че определеното
му наказание е Лишаване от свобода не е повече от 3 години. При това безспорно
са налице предвидените в чл.66, ал.1 НК предпоставки за отлагане на
изтърпяването на определеното на М. с настоящата присъда наказание.
Преценявайки законосъобразността на приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК в конкретния случай, съдът не пропусна, че материалноправната
норма на чл.66 НК отдава преимуществено значение на личната превенция /поправително-превъзпитателно
и предупредително въздействие върху извършителя/.
Същата обаче не води до игнориране на генералната превенция, при което държейки
сметка на условията за постигане на същата, съдът прие, че с оглед личността на
конкретния деец именно приложението на чл.66, ал.1 НК е в състояние да обезпечи
обществената нужда, изразяваща се в осигуряване на нейната бъдеща сигурност.
При това, отчитайки социалното положение на М., улеснило вземането на
решение за извършване на престъпното посегателство, съдът прие, че за да се
въздейства върху дееца положително та за в бъдеще той да не извършва други
престъпления /което обезпечава обществената нужда/,
както и за да се постигане в максимална степен поправително-превъзпитателното и
предупредително въздействие върху него, изтърпяването на определеното наказание
не следва да бъде ефективно. Ето защо и доколкото са налице предпоставките на
чл.66, ал.1 НК съдът отложи изтърпяването на определеното наказание за срок от
3 години.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По отношение на предявения от С.И.С.,
грждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане от подсъдимия М. на
сума в размер на 1200 лв., представляваща причинени с престъплението
имуществени вреди на неговия наследодател И.С.Н., починал на 01.04.2018 г., съдът
прие, че същият е доказан по основание. С престъпната
си деятелност подсъдимият М. е
реализирал фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, като
виновно е причинил на гражданския ищец имуществени вреди. В случая са доказани общите предпоставки на отговорността
по чл.45 ЗЗД – вреда, причинена чрез престъпно посегателство;
причинно-следствена връзка - увреждането на защитените от закона обществени
отношения е в пряка причинна връзка с престъпната деятелност на подсъдимия;
вина, която както беше изяснено по-горе е под формата на пряк умисъл.
Гражданската претенция в по-голямата си част е
доказана и по размер. От доказателствата по делото по безпротиворечив начин се
установи, че причинената от престъплението вреда е в размер на 1200 лв., колкото е и размерът на
предавената претенция. Установи се обаче, че в хода на ДП на св. Н. е върната
сума в размер на 50 лв., за което е оформена разписка от 21.12.2017 г. Ето защо
съдът осъди М. да заплати на С.И.С. сумата от 1150,00 лв., представляваща
причинени от престъплението по чл.194, ал.1 НК имуществени вреди, като поради
върнатата на св. Н. сума в размер на 50 лв, съдът отхвърли иска в останалата му
част до пълния предявен размер от 1200 лв като неоснователен и недоказан.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия М. да
заплати на основание чл.2 от
Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК
сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск, която сума е вносима по сметка на ВрРС.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: