Р Е Ш Е
Н И Е
241/15.4.2020г.
08.04.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети март през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря Мария Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №2077
по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.Ц.Г.. ЕГН **********,***,
като родител и законен представител на малолетната си дъщеря Д.Г.Ц., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител адв. С.Е. от ШАК, съдебен адрес ***, офис ***,
срещу ОБЩИНА ШУМЕН, с БУЛСТАТ ***, с адрес в гр. Шумен, бул.***, представлявана
от кмета Л.Х., с посочено правно основание:
чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически
твърдения:
В исковата молба се
твърди, че на 12.06.2019г. около 17:30ч. Д.Г.Ц., заедно със своите родители
минавала покрай заведение „Българска скара” в кв.”Тракия”, в близост до
хранителен магазин „Булмаг”, срещу детски център „Ян Бибиян”. На обекта за
бързо хранене по това време е имало много хора, които са пазарували.
Семейството вървяло по тротоара и поради насъбралите се клиенти на „Българска
скара” е трябвало да ги заобиколи, при което бащата е вървял отпред, след него Д.
и майката. Детето, без каквато и да е причина е била
ухапана по лявото бедро от безстопанствено куче - рижаво на петна с ушна марка
на ухото. Откарана е незабавно с такси от родителите си в Спешно отделение на
„МБАЛ - Шумен” АД, където е прегледано. Направена й е инжекция против тетанус и
е изпратена за консултация в инфекционно отделение на същата болница. От
специалист, на Д. е назначен пълен курс на противобясна ваксина, който
преминала.
Междувременно раната на Д. се инфектирала и се наложило спешен прием
за операция на 16.06.2019г., с поставената диагноза „Други уточнени локални инфекции на кожата и
подкожната тъкан” и „Радикална ексцизия на кожна лезия”. Детето било
изключително травмирано от случката, събуждало се и плачело насън. Бояло се да
излиза от дома си сама. Родителите са закупили „кучегон“ и спрей за защита, тъй
като се притеснявали, че случката може да се повтори. На крачето на детето от
дълбоките рани имало останали белези.
Със заявление, ищците уведомили Община Шумен за случилото се и ги
поканили да заплатят доброволно обезщетение за претърпените от Д. неимуществени
вреди вследствие на ухапване от безстопанственото куче в размер на 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лева/, считано от датата на увредата - 12.06.2019г. Получили
съобщение, че претендираните неимуществени вреди били неоснователни и не било
налице основание за удовлетворяването им.
Твърди се, че са причинени неимуществени вреди на пострадалата в
резултат на неизпълнение на задълженията на Община Шумен по отношение грижата
за бездомните кучета и предотвратяване на агресивното им поведение към хората. Иска
се осъждане на ответника, на основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД,
за неимуществени вреди на стойност 15 000,00 лева, изразяващи се в претърпени
болка и страдание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането до окончателното му изплащане.
В съдебно
заседание, иска съдът да постанови
решение, с което да уважи предявените искове, като основателни и доказани.
Твърди, че по делото увреждането е установено безспорно, предвид приетата
експертиза и събраните доказателства, както и това, че Община Шумен носи отговорност за
обезопасяването и поддържането на тротоарите. Налице е противоправно поведение,
което е в причинна връзка с резултата.
Възражения на ответната страна:
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Кметът на Община Шумен, чрез процесуалния си представител Б.П. -
старши юрисконсулт посочва, че съгласно Закона за защита на животните и Наредбата за
отглеждане на кучета, за овладяване на популацията на безстопанствените кучета
на територията ма Община Шумен и за организацията на работа и условията на
отглеждане на кучета в общинските приюти за безстопанствени кучета, общината е
отговорна и е длъжна да полага грижи за безстопанствените кучета. Общински
съвет Шумен е приел Програма за овладяване на популацията на безстопанствени
кучета. В съответствие с програмата Общината е сключила договор с Община Шумен е
сключила договор с Фондация „Лапа“ № 25-01 - 058/28.02.2017г. с предмет,
покриващ обхвата на Програмата за овладяване на популацията па безстопанствените
кучета. Съгласно вменените задължения по закон, на територията на общината е
създаден Общински приют за бездомни кучета и котки, към който се насочват
безстопанствените животни. В него същите се обезпаразитяват, кастрират,
ваксинират, настаняват се кучета или се връщат по местозалавянето им, ако
същите не са агресивни. Община Шумен
изпълнявала възложените й със закон задължения по организиране настаняването на
скитащите кучета в приюти, предприела е мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни и овладяването на популацията им.
Не оспорва
настъпилото увреждане, но сочи, че не може по несъмнен начин да се направи
заключение, дали животното е домашно или безстопанствено. Счита, че за това не
са представени доказателства.
Предявеното обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болка и страдание, намира за неоснователно и прекомерно по размер.
При условията на евентуалност, иска от
съда да присъди обезщетение по справедливост.
При преценката на
доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените
писмени доказателства: с исковата молба –
ксерокопия на: удостоверение за раждане от *** г., издадено въз
основа на акт за раждане №1360/21.09.2010 г. от Община – Шумен, ксерокопие на
лист за преглед на пациент от 12.06.2019 г., ксерокопие на медицинско
направление за Д. Ц. от 13.06.2019 г., ксерокопие на епикриза на Д. Ц. от МБАЛ
– Шумен АД, заявление до Кмета на Община – Шумен вх. №94-00-2750/25.06.2019 г.,
ксерокопие на писмо от Община – Шумен №94-00-2750/09.07.2019 г., декларация за
материално и гражданско състояние от Г.Г., декларация от Г.Г. от 10.07.2019 г.,
цветна снимка и 3 бр. декларации за материално и гражданско състояние; представените
с отговора писмени доказателства – ксерокопия на: договор за съвместна дейност
№25-01-323/22.06.2018 г., анекс №25-01-323/06.07.2018 г. към договор за
учредяване право на ползване върху недвижим имот, национална програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Р.
България, както и
показанията на свидетелите Т.С.Ц.
и И.А.К..
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза.
Вещото лице сочи, че са установени: две разкъсно-контузни рани в областта на
лявото бедро, които са били повърхностни и недълбоки, на ниво кожа, подкожие,
без да засягат прилежащите бедрените мускули и обвивките им, както и съдове и
нерви. След първоначалната им обработка е настъпило възпаление на кожата на
тези рани, в резултат на което детето е хоспитализирано, раните са изрязани и
зашити. По същество раните са причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. На мястото на раните сега са се образували келоидни рапци, които
са повдигнати над нивото на кожата и имат
траен и постоянен характер. Същите не могат
да се самозаличат. Средните срокове за възстановяване, според вещото лице са
около 30 – 40 дни, с изключение на двата белега, за които сочи, че с
израстването няма да се заличат.
По делото е прието заключение и на съдебна психиатрично-психологична
експертиза. Вещите лица сочат, че до шест месеца траят разстройствата в
адаптацията, с изключение на депресивната реакция, която трае до две години. Посттравматичните
разстройства при малки деца са по-леки, отколкото при възрастните. Експертизата
приема, че прогнозата за възстановяване на пострадалата е положителна за по-продължителен
период от време.
В показанията си свид. Т.С.Ц., която е майка
на Д. описва случая. Посочва, че на 12-ти юни минавайки покрай
„Българска скара“ до магазин „Булмаг“ в кв. „Тракия“ е имало голяма опашка и
три кучета. Едно от тях, което описва, е захапало крака на момичето. Откарали
са детето в Спешна помощ. Там раната е почистена и превързана, а на другият ден
му е поставена противобясна ваксина. След няколко дни са били приети в болница
и е направена операция на крака. Детето
е плакало и е било стресирано в следващите месеци, като не е искало да излиза
от дома си.
Свид. И.А.К. посочва, че познава семейството ѝ
тъй като са съседи. Била е свидетел на инцидента. Прибирала се от работа с
такси и чула писъци, след което видяла, че едно куче е захапало крачето на
детето. Качили са детето в таксито, което тя е освободила. Описва кучето, което
е видяла, като улично и безстопанствено, което се навъртяло около скарата. По-късно
е разбрала, че има усложнения от това нахапване, лежали са в болницата, както и
че детето не е добре и се страхува да излиза.
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установени посочената фактическа обстановка, за която по същество не се
спори между страните.
На
12.06.2019г. около 17:30ч. Д.Г.Ц., заедно със своите родители минавала покрай
заведение „Българска скара” в кв.”Тракия”. Детето, без каквато и да е
причина е била ухапана по лявото бедро от
безстопанствено куче. Откарана е незабавно с такси от родителите си в Спешно
отделение на „МБАЛ - Шумен” АД, където е прегледано. Назначен и е пълен курс на
противобясна ваксина, който преминала. След усложнения се наложило спешен прием
за операция на 16.06.2019г., с поставената диагноза „Други уточнени локални инфекции на кожата и
подкожната тъкан” и „Радикална ексцизия на кожна лезия”, който била извършена.
Детето било изключително травмирано от случката, което проличало в следващите
месеци.
Съдът не намира
основание да не кредитира приетите експертизи, показанията на свидетелите, както
и приобщените писмени доказателства, с които се установява посочената по-горе
фактическа обстановка, с която по същество се съгласяват и страните.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът
намира за установени следните правни изводи:
Правната квалификация на правата, претендирани от
ищеца са чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Касае се за наличие на виновно
противоправно деяние, изразяващо се в
бездействие от страна на ответника, от което са причинени вреди на пострадалата, които са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние. Бездействието на ответника е във връзка с
възложени по силата на закон задължения. Деецът е лице, на което ответникът е възложил работа,
при или по повод изпълнението,
на която са причинени претендираните вреди, в резултат, на
което са причинени телесни увреждания, претърпени са болки, физически и
психически страдания от пострадалата, както и е причинена житейска непълноценност.
В някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането
Гражданската
отговорност на Община Шумен по чл. 49 от ЗЗД е обективна, безвиновна
отговорност за вредите, които са причинени от друго лице при/или по повод
изпълнението на възложената му работа. В
случая причинените вреди на пострадалата са в резултат на неизпълнение на
задълженията на Община Шумен по отношение грижата за бездомните кучета и
предотвратяване па агресивното им поведение към хората.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40 и чл. 41 от Закона за защита на животните, органите на
общината са длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета. Според чл. 47
ал. 3 от ЗЗЖ кучета без стопани се маркират и настаняват във временни общински
приюти или се връщат по местата, от които са взети, като такива кучета са под
надзора и грижите на общината. Нормата на чл. 40 ал. 2 от ЗЗЖ задължава кмета
на общината да организира изпълнението на програми за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като тези безстопанствени животни се настаняват
временно в общински приюти. От изложеното следва, че задължение на кмета на
дадена община е да осигури настаняването на безстопанствените кучета в общински
приюти, доколкото тези животни са под негова грижа и надзор. В този смисъл
общината е длъжна да вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на
кучетата към хората, както и за това, свободното им живеене в градски условия да
не позволява причиняването на вреди на гражданите. Независимо дали
безстопанствените кучета са настанени в приют или са върнати на местата, от
които са били взети след маркирането им, отговорност за тях винаги според
закона носи общината. В случая ответникът е проявил бездействие, като не е
изпълнил свои задължения по нормативната уредба, свързани със залавяне на
безстопанствени кучета, настаняването им в определените за целта приюти,
неполагане на дължимата грижа и надзор над тези животни, отсъствие на взети
мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората. При иска по
чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради
бездействие на служител на общината, тъй като тя е отговорна за вредите, които
са причинени от нейни служители, дори и когато не е установено кои служители
конкретно са причинени същите вреди. Без значение е и обстоятелството, че с
отговора са представени писмени доказателства, относно взети мерки по програми,
свързани с ограничаване на популацията на бездомни кучета, защото това не
означава, че ответникът е изпълнил задължението си за конкретния инцидент,
който е предмет на делото. След като е допусната ситуация, при която
безстопанствено куче да ухапе човек, независимо от създадената организация в
общината по предотвратяване на подобни инциденти, резултатът не е постигнат и в
тази връзка е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на
вреди, общината следва да носи отговорност.
Безспорно
е налице и трайна съдебна практика, при която, съдилищата безалтернативно
приемат, че когато общината не предприеме предписано от закона действие или го
предприеме, без да положи достатъчно дължимата грижа и от това настъпят вреди,
тя дължи обезщетение.
От
показанията на свидетелите, заключението на приетите и неоспорени
експертизи, както и останалите доказателства, се установява и причинната връзка
между еквивалентността на дължима грижа и причинените неимуществени и
имуществени вреди на ищцата, т.е. налице е противоправно виновно деяние.
Предвид всичко посочено
по-горе, настоящият съдебен състав формира мнение, че по делото е доказано
осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
от който възниква задължението на ответника да поправи всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Относно размера
на претенцията на ищцата за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
съдът предвид чл.
52 от ЗЗД и установилата се съдебна практика намира, че същата е частично основателна и доказана. В тази
връзка взе предвид следното:
Справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи паричен
еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди на ищеца. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва
да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в
резултат на деянието. Следва да се съчетае действителната незаместимост на
загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено.
Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само
размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
начинът на извършването, обстоятелствата при които е настъпило увреждането,
причинените морални и физически страдания и др.
В тази
насока, съдът съобрази следните обстоятелства: видът, характерът и степента на
констатираните увреждания; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; физическите и психически болки и страдания, претърпени при самото
увреждане и при провеждане на лечението; възрастта и отрицателното въздействие на качеството на
живот на пострадалата.
Съдът
взе предвид, че пострадалата е малолетно лице; заключението на СМЕ за наличие на временно разстройство на здравето, неопасно за живота – увреждане,
съответстващо на лека телесна повреда по смисъла на НК; обстоятелството, че възстановителният
период е продължил 30 – 40 дни, но ще останат трайни следи; болките и страданията при непосредственото
претърпяване на увреждането; заключението на комплексната психолого-психиатрична
експертиза; болките и страданията при
възстановяване от травмата; отражението на тези обстоятелства върху текущите
всекидневни дейности на пострадалата.
Съдът
съобрази, че липсват данни за противоправно независимо
извършителство от страна на пострадалата, както по време на деянието, така и
след него. Липсват
и данни за лечение, което да не съответства на травмата.
Съобразявайки
всички тези обстоятелства в съвкупност, във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, както и относимата съдебна практика, съдът на основание
чл.52 от ЗЗД намира, че така претендираният иск следва да бъде уважен до размер
на 9000,00 лв. обезщетение за непозволено
увреждане за претърпените от детето Д.Г.Ц.
болки и страдания в резултат на непозволеното увреждане, предизвикано от неправомерно поведение
/бездействие/ на служители на Община Шумен.
Този
размер на обезщетение за неимуществени вреди, според настоящият съдебен състав е справедлив, като споделя мнение, че сумата от 9000,00
лв. е разумен еквивалент за обезщетяване на неимуществените вреди,
претърпени от детето. Пълният търсен размер би бил прекалено завишен, но по-нисък не би компенсирал напълно болките и страданията, които пострадалата е претърпяла
и евентуално ще претърпи.
Вредите
от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта. От този момент
виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при
забава на плащане се дължи законната лихва от датата на увреждането, а именно –
12.06.2019г. за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Съдът
основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.
Относно разноските.
На основание чл.83, ал.2 от ГПК, ищецът е освободен
от внасяне на дължимите държавни такси и разноски в производството, т.е. ответникът
следва да бъде осъден да заплати на РС-Шумен държавна такса и разноски, предвид уважената
част от исковата претенция.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***, гр.
Шумен, бул. *** представлявана от кмета Л.Д.Х. да заплати на основание чл.49, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, на Г.Ц.Г.. ЕГН **********,***, като
родител и законен представител на малолетната си дъщеря Д.Г.Ц., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител адв. С.Е. от ШАК, съдебен адрес ***, офис ***
- СУМАТА от 9000,00 (девет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди /болки и страдания, вследствие на
телесни увреждания и изпитан стрес, по отношение на малолетната Д.Г.Ц.,
ЕГН **********, причинени на 12.06.2019г. в гр. Шумен в резултат от инцидент, при който пострадалата е била нападната и
ухапана от безстопанствено куче/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.06.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част над 9000,00 лв., до пълният предявен размер от 15000,00
лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***, гр. Шумен, бул. ***
представлявана от Л.Д.Х., да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо
сума в размер на 1428,00 /хиляда четиристотин двадесет и осем/ лева, от които сумата
от 360,00 лева, представляваща държавна такса, съразмерно уважената част от
исковете и сумата от 1068,00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице,
както и 5,00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: