О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е :
гр.Сливен, 05.03.2010 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на пети
март две хиляди и десета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участие на секретаря …….., като разгледа
докладваното от СТЕЛА ДИНЧЕВА адм.дело № 15/2010 год. по описа на
Административен съд – Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
жалба на оспорващият Н.Р.К. *** против Решение № 233 от 07.07.2009 год.
издадено от изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания гр.София.
Обжалвано е решение № 233/07.07.2009 год. издадено от Изпълнителния
директор на АДВ гр.София, с което на основание чл.147, ал.1 от ДОПК във връзка
с чл.144, ал.2 от ДОПК е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на Н.Р.К.
с вх.№30-04-62/26.06.2009 год. подадена срещу опис на недвижим имот обективиран
в протокол за опис извършен на 29.05.2009 год. от публичен изпълнител при
Регионална дирекция Бургас – ИРМ – Сливен на АДВ гр.София по изп.д. № 1105/2008
год.
Оспорващият Н.Р.К. твърди в жалбата си, че решението е
незаконосъобразно, тъй като на него, в качеството му на трето лице със
самостоятелни права върху вещта, е даден 10 дневен срок за представяне на
доказателства, че е собственик на описвания имот. Това доказателство е
приложено към молба от 08.06.2009 год. входирана в РД-Бургас ИРМ-Сливен при АДВ
– София под № 1105/2008/000027. По повод на тази молба до лицето е изпратен
отговор изх.№ 1105/2008/000028 от 09.06.2009 год., в който се посочва, че Н.Р.К.
следва да предяви иск по реда на чл.269 от ДОПК. Това писмо е получено от
оспорващия на 15.06.2009 год. и същият счита, че от този ден са приключили
действията по извършване на описа и от този ден следва да му тече срок за
обжалване на същите.
Иска се от съда да отмени решение № 233/07.07.2009
год. издадено от Изпълнителния директор на АДВ гр.София и да се укаже на директора
да се произнесе по същество по депозирана жалба.
В с.з оспорващият Н.Р.К., чрез процесуалният си
представител поддържа жалбата, като прави искане за уважаване на същата.
Ангажира доказателства. Претендира за направените по делото разноски.
В с.з. административният орган Национална агенция за
приходите гр.София, конституирана като страна по делото на основание § 35 ПЗР
към ЗИДДОПК, редовно и своевременно призоваван не се явява, а се представлява
от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съдът да потвърди обжалваното
решение.
Въз основа на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 29.05.2009 год. публичен изпълнител
при РД-Бургас /ИРМ-Сливен/ при АДВ-София извършва опис на недвижим имот, а
именно УПИ ІІ, кв.206 по плана на гр.Н. З. ведно с метален навес в него и на
ресторант “Флора” намиращ се в УПИ І, кв.183 по плана на гр. Н. З.
представляващ едноетажна постройка със статут на преместваем павилион. Описът е
извършен по изп.д. № 1105/2008 год. с длъжник ЕТ “Илюзия-С-Красимир Папазов”
гр.Ямбол. При извършване на описа в обекта ресторант “Флора” е присъствал Н.Р.К.,
който е заявил собственост по отношение на обекта. Действията на публичният
изпълнител са обективирани в протокол № 1105/2008/000022 от 29.05.2009 год.,
който е подписан от оспорващия на същата дата. С този протокол публичният
изпълнител е дал 10 дневен срок на оспорващия да представи доказателства във
връзка с претендираната собственост върху ресторант “Флора”.
В изпълнение на дадените разпореждания с протокола Н.Р.К.
***/ при АДВ-София молба с вх.№ 1105/2008/000027 от 08.06.2009 год., към която
прилага договор за покупко-продажба от 09.07.2001 год. сключен между него и ЕТ
“Илюзия-С-Стоян Люцканов”, според който ЕТ “Илюзия-С-Стоян Люцканов” продава на
Н.Р.К. временна постройка-павилион, находящ се в градски парк гр. Н. З., кв.183
по регулационния плана на гр. Н. З. и метална конструкция – хале с тежина
8 800 кг, находяща се в УПИ ІІ, кв.206 по плана на гр. Н. З.. Договорът е
нотариално заверен на 11.07.2001 год. С горепосочената молба Н.Р.К. ***/ при
АДВ-София да се вдигне наложената възбрана върху вещите негова собственост,
които са били обект на описа извършен на 29.05.2009 год. В молбата се посочва,
че той е станал собственик на вещите преди наложената възбрана и не е съгласен
с извършването на описа от 29.05.2009 год. Във връзка с тази молба до лицето е
изпратен отговор изх.№ 1105/2008/000028 от 09.06.2009 год. от публичния
изпълнител извършил описа, в който се посочва, че “Посочените в молбата искания
не са от компетентността на публичния изпълнител, тъй като в качеството Ви на
трето лице имате правната възможност да предявите иск по реда на чл.269 от ДОПК
пред съда”. Това писмо е получено от оспорващия на 16.06.2009 год. На
22.06.2009 год. Н.Р.К. подава жалба вх.№1105/2008/000031 чрез публичния
изпълнител до Директора на АДВ гр.София, която жалба е подадена на ръка в
РД-Бургас, ИРМ-Сливен при АДВ-София и е входирана в АДВ-София под №
30-04-62/26.06.2009 год. Именно разглеждайки тази жалба Директорът на АДВ-София
се е произнесъл с процесното решение № 233/07.07.2009 год. като е оставил
жалбата без разглеждане като просрочена. Решението е издадено на основание
чл.147, ал.1 във връзка с чл.144, ал.2 от ДОПК и е връчено на оспорващия на
14.07.2009 год. Жалбата срещу решението на Директора на АДВ-София е подадена до
Административен съд гр.Сливен на 21.07.2009 год. с вх.№ 713 и въз основа на нея
е образувано настоящото производство.
Съдът,
като взе предвид така постъпилата жалба, намира същата за процесуално недопустима, по следните съображения:
Жалбата е подадена от Н.Р.К. в качеството му на трето
лице със самостоятелни права върху описваната вещ срещу решение на
Изпълнителния директор на АДВ-София, с което е оставена без разглеждане като
просрочена жалбата на лицето срещу действия на публичен изпълнител обективирани
в протокол за опис № 1105/2008/000022 от 29.05.2009 год. по изпълнително дело №
1105/2008 год. с длъжник ЕТ “Илюзия-С-Красимир Папазов” гр.Ямбол по описа на
РД-Бургас, ИРМ-Сливен към АДВ-София. В жалбата се правят възражения по същество
като се посочва, че същата не е просрочена, а е подадена в срока посочен от
административния орган. Настоящият състав на Административен съд гр.Сливен
счита, че не следва да се разглежда оспорването по същество, тъй като същото е
подадено от лице без да има това право, тъй като решението на изпълнителния
директор на АДВ не подлежи на съдебен контрол. Решението е постановено по жалба
на трето лице, претендиращо самостоятелни права върху имота, спрямо който е
насочено принудителното изпълнение. В разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ДОПК е
посочено, че решението по чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК може да се обжалва пред
съда, но само от длъжника и от взискателя. За третото лице не е предвидена
такава възможност. От друга страна в разпоредбите на чл. 269 ДОПК е предвидено,
че третото лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск
за да установи правото си, като предяви иска срещу длъжника и взискателя. Ако
бъде образувано исково производство, съдът уведомява публичния изпълнител,
който може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре
производството. От цитираните разпоредби е видно, че в приложимия процесуален
закон за третото лице е предвидена възможност да обжалва действията на
публичния изпълнител само по административен ред. Правото му на защита не е
ограничено, тъй като има възможност да предяви правата си по исков ред. В
настоящият случай Н.Р.К. е обжалвал действията на публичния изпълнител пред
Изпълнителния директор на АДВ-София и същият се е произнесъл с решение, с което
е оставил жалбата му без разглеждане като просрочена. Законът обаче е
предвидил, че това решение не подлежи на съдебно обжалване от третото лице, тъй
като същото има право да предяви иск, за да установи правото си, като искът се
предявява срещу длъжника и взискателя.. По силата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК,
решението на директора на АДВ, постановено в производството по административно
обжалване на действията на публичния изпълнител, може да се обжалва от длъжника
и взискателя, но не и от третото лице. В случаите, в които жалбата на третото
лице не бъде уважена какъвто е настоящия случай, съгласно чл. 267, ал. 2, т. 4
от ДОПК, то може да предяви иск в 30-дневен срок от получаване на решението на
Изпълнителния директор на АДВ. Следователно, в приложимия процесуален закон е изключена
възможността за обжалване по съдебен ред в производството по чл. 268 от ДОПК от
трето лице, претендиращо самостоятелни права върху вещта, предмет на
изпълнението. Следователно Н.Р.К. като трето лице претендиращо самостоятелни
права върху вещта не попада в изрично изброените лица, които имат право да
подават жалби срещу решението на Изпълнителния директор на АДВ-София съгласно
чл.268, ал.1 от ДОПК, които са длъжникът и взискателя, поради което, на
основание чл. 159, т. 2 АПК, подадената жалба е процесуално недопустима и съдът
намира, че следва да отмени протоколно определение от 25.02.2010 год. за даване
ход по същество на делото, да остави без разглеждане жалбата и прекрати
производството по делото.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 2 АПК Административен съд - Сливен
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 25.02.2010 г. за даване ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Р.К. *** срещу Решение № 233/07.07.2009
год. на Изпълнителния директор на АДВ гр.София КАТО НЕДОПУСТИМА
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 15/2010
г. по описа на Административен съд гр.СЛИВЕН, поради недопустимост.
На основание чл. 160, ал. 1 АПК, определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му по реда на чл. 229 и следващите от АПК, пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :