№ 447
гр. Б., 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120200955 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. В. И. с ЕГН ********** от гр.С. З. ул....,
против наказателно постановление №22-0346-000186 от 12.09.2022г. издадено
от Началник група към ОД МВР-Б., РУ-С., с което за нарушение на чл.174
ал.3 предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателката са наложени наказания глоба в размер от 2000 (две
хиляда) лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са й били отнети 12
контролни точки.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за това, че обжалваното
НП е издадено от некомпетентен орган и че нарушението не е извършено от
жалбоподателя. Не се сочат нови доказателства. Моли се съдът да го отмени
изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява
лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата и излага подробни и обосновани съображения за отмяна на НП. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Не
1
се взема отношение към жалбата.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището
на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и
прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено
следното:
Жалбата вероятно е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок
за обжалване по реда на чл.59 ал.2 ЗАНН (нов). Видно от посочената в НП
дата на връчването му на жалбоподателя-12.12.2022г (на гърба на лист 5 от
делото), а жалбата е входирана в ОДМВР –Б. на 30.12.2022г (на лист 3 от
делото). Административнонаказващият орган не е изпратил оригинала на
пощенския плик, в който е била поставена жалбата, но и не е направил
възражение за просрочието й, поради което съдът счита, че е подадена в срока
на чл.59 ал.2 ЗАНН. Подадена е от легитимно лице и е срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:
На 14.08.2022г К. Ф. на длъжност полицай в РУ-С. бил в наряд заедно с
колега от полицията в гр.Б.. Около 03,20-03,30 часа получил сигнал от ОДЧ
за семеен скандал на територията на к. „З. р.“ до гр.С.. Явили се двамата на
сигнала и установили жалбоподателката, нейният съпруг и непълнолетното
им дете–момче пред караваната им. Наблизо имало насъбрани хора от
к.уващите. На място свидетелят Ф. установил, че под влиянието на алкохол е
станал скандалът. Жалбоподателката била силно афектирана, започнала да му
нарежда как да си върши работата, като заявила, че му била колежка и
поискала да задържи съпруга й. Свидетелят Ф. три пъти я предупредил да не
се качва на автомобила си и да не управлява в това съС.ие, но въпреки това тя
демонстративно пред присъстващия на място управител на к.а и другите
летуващи се качила в автомобила си и до нея седнал и непълнолетният й син.
Така потеглила в посока изхода на к.а. Свидетелят Ф. веднага телефонирал на
колегите си от Пътна полиция. Разговарял със свидетеля Р., като му обяснил,
че от к. „З. р.“ ще излезе автомобил марка Ауди А3 със с. регистрация и
2
първите две цифри на регистрационния му номер били ... или .... Порталът на
к.а бил отворен и автомобилът управляван от жалбоподателката напуснал
територията му. След малко на свидетеля Ф. се обадили и му съобщили, че са
спрели автомобил със същата регистрация и модел. Поискали от него да
отиде на място и да установи дали водачът е същото лице, за което е подал
сигнала. След като отишъл на място свидетелят Ф. установил, че същата жена
от к.а била водач на автомобила.
Свидетелят С. Р. на 14.08.2022г били наряд заедно с колега когато
получил съобщение за автомобил, марката и част от регистрационния му
номер, за който му била дадена информация, че се управлявал от водач
употребил алкохол. Свидетелят Р. заедно с колегата си се насочил към к. „З.
р.“ в гр.С. и забелязал същият автомобил, който отговарял на описанието.
Проследил го и го спрял на второкласен път ІІ-99 в посока за гр.П..
Представил се на водача–жена и поискал документите й. Разяснил, че ще бъде
извършена проба за алкохол. Водачката на автомобила отказала да бъде
изпробвана с техническото средство за алкохол. Свидетелят Р. издал талон за
медицинско изследване и й съставил акт за установяване на административно
нарушение. През това време на място пристигнал и свидетелят Ф., който
потвърдил, че водач на лекия автомобил е същата жена потеглила от к. „З. р.“.
Оказало се, че това е жалбоподателката Ж. И.. Последната отказала да
подпише акта за установяване на административно нарушение. На място се
наложило да бъде изпратен трети екип, който до удостовери отказа й да бъде
подписан акта. След като талонът за изследване на кръв бил връчен на
жалбоподателката свидетелят Р. отишъл да спешния център в гр.С. където да
изчака идването на жалбоподателката, но в определеното време същата не се
явила. В акта свидетелят Р. записал, че на 14.08.2022г в 05,28 часа
жалбоподателката Ж. В. И. с ЕГН ********** от гр.С. З. управлявала лек
автомобил марка Ауди А3 с рег.№ ... на второкласен път ІІ-99 при в посока за
гр.П. и при проверка отказала да й бъде извършена проверка с техническо
средство Дрегер 7510 с №8245. Издаден й бил талон за изследване №131468.
Правната квалификация на нарушението е по чл.174 ал.3 предложение първо
от ЗДвП.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.
Въз основа на акта и другите писмени доказателства на 12.09.2022г било
3
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била
пресъздадена фактическата обстановка от акта като било добавено, че
водачът и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта. Административнонаказващият орган въз основа на
констатациите описани в НП преценил, че са нарушени разпоредбите на
чл.174 ал.3 предложение първо от ЗДвП и наложил на водача И.
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и я лишил от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С. Р. и К. Ф.. Двамата са
очевидци на нарушението и пряко и непосредствено са възприели
управлението на автомобила от жалбоподателката както и отказа й да й бъде
извършена проверка с техническо средство.
Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на
наложените административни наказания и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган –К. П.–началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Б., който към 12.09.2022т е бил оправомощен да
издава НП, съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021г на министъра на
вътрешните работи. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице-младши
автоконтрольор към сектор „ПП“–ОДМВР–Б., който безспорно е длъжностно
лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189
ал.1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34
ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
срок по чл.34 ал.3 ЗАНН.
По същество, съдът следва да посочи следното:
4
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
алкохол/наркотично вещество, се наказва с „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две
години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде
установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата
съдържа алтернативни способи и отказът на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо
обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от
изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно
и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от
02.06.2017 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се
запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ
да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи
вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ
и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174,
ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от
приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че
въпреки че е била поканена - жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана
с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че й е бил
издаден и връчен талон за медицинско изследване не се е явила в Спешния
център в гр.С. в предвидения срок, за даде кръв за химически анализ. Съдът
намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното
5
постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен
позволяваща на жалбоподателката да разбере срещу какво се защитава, като
поведението й обективно покрива признаците на вмененото й нарушение,
поради което и административнонаказателната й отговорност е ангажирана
правилно.
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателката е
била санкционирана не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността
на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28
ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката, като наложеното й наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
По направените възражения относно неправилното изписване в акта на
регистрационния номер на лекия автомобил, съдът намира, че това е
несъществено, тъй като в същия този акт изписването по-нагоре е направено
правилно. Този технически пропуск не води до съществено накърняване на
правото на защита. Освен това се прави възражение относно точния час, в
който е било извършено нарушението. И в АУАН, и в НП е посочен
единствен час -05,28 часа. Няма основание за никакви съмнения относно часа,
а това, че като час за започване на самата проверка в талона е записано като
част 05,20 часа е ирелевантно, тъй като проверката започва не с поканата
водачът да бъде изпробван с техническо средство, а с документна проверка.
Съдът не приема направените възражения като съществено нарушение
правото на защита.
6
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.
63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
бжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането
им.
В конкретния случай АНО не бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване разглеждането на делото не е депозирано искане за присъждане
на възнаграждение, поради което и съдът не следва да се произнася. Двамата
свидетели обаче са поискали и съдът е изплатил направените от тях разноски
за пътни разходи за двете съдебни заседания в общ размер от 52,25 лева,
които с оглед изхода на делото следва да бъдат заплатени в полза на бюджета
на БРС от жабоподателката, както и 5,00 (пет) лева държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.2 т.5 и чл.63д ал.4
от ЗАНН, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0346-000186 от
12.09.2022г. издадено от Началник група към ОД МВР-Б., РУ-С., с което за
нарушение на чл.174 ал.3 предложение първо от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на Ж. В. И. с ЕГН ********** от гр.С. З. ул.... са наложени
наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишена от право да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание
Наредба №Із-2539 на МВР са й били отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА Ж. В. И. с ЕГН ********** от гр.С. З. ул.... да заплати в
полза на бюджета на БРС съдебни разноски в размер на 52,25 (петдесет и два
лева и 25 стотинки) лева, представляващи изплатени пътни разходи за
свидетели както и 5,00 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен
лист.
7
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8