Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 1314 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Юлиана Н.П. е предявила отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата
молба се твърди, че въз основа на влязла в сила
Заповед № 1498 от 06.10.2009г. по ч.гр.д. № 2458 от 2008 по описа на Районен
съд Враца е издаден изпълнителен лист от 02.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2458/2008г.
на PC - Враца, по силата на който Юлиана Н.П. е осъдена да заплати на „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, гр.София следните суми:
-
262,45 лв. /двеста шестдесет и
два лева и четиридесет и пет стотинки/ - главница, представляваща неплатени пет
месечни вноски по договор за целево финансиране №********** от 06.09.2007г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.09.2009г. до окончателното изплащане
на вземането;
-
113,17 лв. - /сто и тринадесет
лева и седемнадесет стотинки/ - лихва за забава от 05.02.2008г. до
30.09.2009г.;
-
125,00 лв. - разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 15.02.2013 било образувано ИД
№ 20137220400685 по описа на ЧСИ Георги Борисов, рег.№722, район на действие
Врачански окръжен съд. По изпълнителното дело били извършени справки за
семейното състояние на длъжника, за трудовия му статус, справка в ОД на МВР,
сектор Пътна полиция КАТ за регистрирани МПС на името на длъжника. На
21.03.2013 г. държавата била присъединена като кредитор в изпълнителното
производство. Други принудителни действия спрямо ищцата не били предприемани.
Същата не е извършвала и плащания и погасявания на вземането. С постановление
от 14.05.2015 г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Фирменото наименование на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД
било променено на „Транзакт Юръп“ ЕАД. На 23.02.2015 г. бил сключен договор за
цесия между „Транзакт Юръп“ ЕАД, в качеството му на цедент, и ответника „АПС
Бета България“ ООД, в качеството му на цесионер. По силата на договора
ответното дружество придобило процесното вземане. На 05.03.2019 г. „АПС Бета България“
ООД подало молба по прекратеното изп. дело № 685/2013 г. по описа на ЧСИ Г.
Борисов за събиране на процесните вземания. На същата дата – 05.03.2019 г.,
било образувано ново изпълнително дело с № 20197220400162 по описа на ЧСИ Г.
Борисов. По новообразуваното изпълнително дело били извършени справки за семеен
и осигурителен статус на длъжника, като й била връчена и покана за доброволно
изпълнение. Сочи освен това, че било изготвено и запорно съобщение до
работодателя на П., което обаче не било връчено. Други принудителни действия не
били извършвани по изпълнителното дело. Счита, че вземането, обективирано в
процесния изпълнителен лист, е погасено по давност. Намира, че единственото
извършено действие, годно да прекъсне течението на давността по изп. дело №
685/2013 г., е присъединяването на държавата като кредитор на 21.03.2013 г.
След този момент други принудителни действия не били извършвани, поради което
на 21.03.2018 г. процесните вземания са погасени поради изтичането на общата
петгодишна давност. Второто изп. дело № 162/2019 г. било образувано, след като
вземането вече било погасено по давност. С оглед на тези и останалите
подробно изложени в исковата молба съображения, ищцата моли да бъде признато за
установено в отношенията й с ответника, че не дължи сумите, предмет на
издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2458/2008 г. по описа на РС Враца.
Претендира разносни.
Със
становище с вх. № 10280/25.06.2019 г. ищецът е направила искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не изпрати представител в
първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /Разпореждане № 2520/01.04.2019 г. е връчено на
ответника на 15.04.2019 г./.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата
разноски в производството съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК,че Юлиана Н.П., ЕГН: ********** не
дължи поради изтекла погасителна давност на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********,
в качеството му на частен правоприемник на „Транзакт Юръп“
ЕАД (с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД) сумите от: 262,45 лв. /двеста шестдесет и два лева и четиридесет и пет
стотинки/ - главница, представляваща неплатени пет месечни вноски по договор за
целево финансиране №********** от 06.09.2007г., ведно със законната лихва,
считано от 30.09.2009г. до окончателното изплащане на вземането; 113,17 лв. /сто и тринадесет лева и
седемнадесет стотинки/ - лихва за забава от 05.02.2008 г. до 30.09.2009 г.;
125,00 лв. - разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 02.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2458/2008 г. на PC – Враца.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „АПС Бета
България” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Юлиана Н.П., ЕГН: ********** сумата
от 403,00 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: