№ 3978
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет
и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20221100508395 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №50212/08.08.2022г. по описа на СГС от
длъжниците Д. А. П. и В..Т.П. срещу постановление /наименовано
разпореждане/ от 26.05.2022г. по изпълнително дело №20228410402392, с
което са определени разноските по това производство: 2 400 лв. – адвокатско
възнаграждение на взискателя и 2 492, 16 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
които суми са отразени и в изпратените покани за доброволно изпълнение до
Д. А. П. изх. №045552/09.06.2022г. и до В..Т.П. – изх. №045562/09.06.2022г.
Жалбоподателите – Д. А. П. и В..Т.П. поддържат, че определения
размер на адвокатското възнаграждение на взискателя е прекомерен предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото и конкретно
извършените до момента изпълнителни действия. Моли съдът да отмени
обжалваното постановление, като намали определеното адвокатско
възнаграждение за взискателя на 1 163, 04 лв. и съответно таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ на 2 060, 08 лв.
Взискателят – Б.С.Б. в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, депозира
възражение, в което излага становище за неоснователност на частната жалба.
В него се посочва, че материалния интерес по изпълнителното дело е 29 039,
17 лв. и следователно минималния размер на адвокатското възнаграждение е 1
1
200 лв. с включен ДДС. Поддържа, че тъй като по делото са двама
длъжниците, от това следва, че и размера на адвокатското възнаграждение
следва да бъде в двоен размер. Към жалбата е приложен документ, от който се
установява, че процесуалният представител на взискателя е регистриран по
ЗДДС.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за неоснователност на частната жалба. Подробно са
описани по стойност и на какво основание са начислени такси.
Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди
изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото,
приема следното:
Производството по изпълнително дело №20228410402392 е образувано
на 26.05.2022г. въз основа на подадена молба от Б.С.Б., в качеството му на
взискател, чрез пълномощника му адвокат Н.Н. срещу Д. А. П. и В..Т.П., в
качеството им на солидарни длъжници, въз основа на изпълнителен лист от
№8796 от 18.05.2022г. издаден по гр. д. №14316/2022г. по описа на СРС, 170
състав. Молбата е подадена от упълномощен от взискателя адвокат, за когото
са представени по делото: пълномощно, в което е вписан адвокатски хонорар
в размер на 2 000 лв. без ДДС или 2 400 лв. с ДДС, платимо авансово в деня
на подписване на пълномощното и разписка, подписана от взискателя и
неговия процесуален представител, в която е посочено, че сумата от 2 400 лв.
– адвокатски хонорар за завеждане на процесното изпълнително дело е
получен.
На 26.05.2022г. е издадено разпореждане от съдебния изпълнител, в
което са определени таксите и разноските по изпълнителното дело,
включително: 2 400 лв. – адвокатско възнаграждение на взискателя и 2 492, 16
лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 20.08.2022г. е наложен запор върху банковата сметка на първия
длъжник в „Ц.К.Б.“ АД и на 27.06.2022г. съответно в „И.А.Б.“ АД.
На 09.06.2022г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
двамата длъжници, в която са вписани следните суми като задължения:
25 000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 18.03.2022г. до окончателното й изплащане,
3 060 лв. – присъдени разноски,
2 400 лв. – адвокатско възнаграждение,
2
2 492, 16 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
208 лв. – други такси.
Поканата е връчена само на втория длъжник на 30.06.2022г. чрез
процесуалният му представител.
Частната жалба е подадена на 06.07.2022г. от двамата длъжници до
частния съдебен изпълнител.
Съдът използвайки компютърна програма определя размера на
законната лихва върху посочената главница от 18.03.2022г. до датата на
поканата за доброволно изпълнение – 583, 33 лв. Следователно общия
материален интерес по изпълнителното производство е сумата от 28 643, 33
лв.
На 24.06.2022г. е наложена възбрана върху недвижим имот,
представляващ съпружеска имуществена общност на двамата длъжници.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
I. Относно определения размер на адвокатско възнаграждение за
взискателя.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания – се определя допълнително
възнаграждение в зависимост от материалния интерес.
В конкретния случай в срока за доброволно изпълнение не е извършено
плащане от страна на длъжниците и съответно са предприети изпълнителни
действия. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че следва да се
определи адвокатско възнаграждение освен за образуване на изпълнителното
производство и за процесуално представителство на взискателя във връзка с
предприетите изпълнителни действия, тоест 200 лв. плюс 959, 65 лв. или
общо сумата 1 159, 65 лв. без ДДС, а с ДДС – 1 391, 58 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че не следва така определения
размер на адвокатското възнаграждение да бъде удвоен предвид факта, че има
двама длъжници в изпълнителното производство по следните съображения.
3
Критерий за определяне на размера на адвокатското възнаграждение съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
материалния интерес в изпълнителното производство, а не броя на
длъжниците в него.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на
взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 391, 58 лв.,
поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.
II. Относно размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно т. 26, б. „г” от ТТРЗЧИ таксата за събрани суми от 10 000 до
50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. В разглеждания
случай размера на дълга съобразно поканата за доброволно изпълнение е 28
643, 33 лв., като към нея следва да се прибави и размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя – 1 391, 58 лв. В резултат таксата по т. 26
следва да бъде определена върху сумата от 30 072, 21 лв. или същата е в
размер на 2 429, 20 лв. с ДДС. В обжалвания акт размерът на таксата по т. 26
от ТТРЗЧИ е определена на 2 492, 16 лв. С оглед на така установеното следва
да бъде намалена начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ от 2 492, 16 лв. на 2 429, 20 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление /наименовано разпореждане/ от 26.05.2022г.
по изпълнително дело №20228410402392 и съответно покани за доброволно
изпълнение до Д. А. П. изх. №045552/09.06.2022г. и до В..Т.П. – изх.
№045562/09.06.2022г. в частта, в което са определени разноските по това
производство: над 1 391, 58 лв. до 2 400 лв. – адвокатско възнаграждение на
взискателя и над 2 429, 20 лв. до 2 492, 16 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4