Решение по дело №12/2025 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 932
Дата: 9 юни 2025 г.
Съдия: Иван Демиревски
Дело: 20257110700012
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 932

Кюстендил, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20257110700012 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Н. З. Г. от гр. Кюстендил, [улица]оспорва Разрешение за строеж № 203/29.11.2024 г. и одобрен и съгласуван инвестиционен проект № 157/29.11.2024 г. за обект „Изграждане на улично осветление в [жк] гр. Кюстендил на Главния архитект на Община Кюстендил. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Представена е и писмена защита от пълномощника на жалбоподателката адв. З..

Ответникът, чрез процесуалния си представител юр. Карабаджакова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение. Представен е и писмен отговор от ответника.

Заинтересованите страни П. С. А., Т. Г. Н., А. С. А. и Д. С. А. – Х., не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

Д. З. К., Д. Л. Д. и Г. Л. Д. се явяват в о.с.з. и поддържат жалабата.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбоподателката Н. З. Г. и заинтересованите страни П. С. А., Д. З. К., Т. Г. Н., А. С. А., Г. Л. Д., Д. Л. Д. и Д. С. А. - Х. се легитимират като собственици при равни права на Поземлен имот с идентификатор 41112.504.2342, [жк] по КККР на гр. Кюстендил.

Производството по издаването на Разрешение за строеж № 203/29.11.2024 г. на Гл. архитект на Община Кюстендил е започнало по служебно заявление от страна на Кмета на Община Кюстендил с вх. № 93-00-2530/28.11.2024 г. Представен е инвестиционен проект с обект „Изграждане на улично осветление в [жк] гр. Кюстендил през частен поземлен имот с идентификатор 41112.504.2342 по КККР на гр. Кюстендил. Със Заповед № РД-00-1824/18.09.2024 г. на Кмета на Община Кюстендил, на осн. чл. 193 ал. 3 от Закона за устройство на територията, във вр. с чл. 210 от ЗУТ и чл. 64 от Закона за енергетиката, е учредено в полза на Община Кюстендил възмездно право на сервитут за прокарване на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на посочения обект. Площта определена от сервитутните граници на подземната КЛ, засягаща ПИ е 50.40 кв.м., съгласно графичната част и обяснителна записка към проекта.

С Разрешение за строеж № 203/29.11.2024 г., на основание чл. 148 ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 8 изр. първо, ал. 9 и чл.142 ал. 6 т. 2 от ЗУТ, Гл. архитект на Община Кюстендил е разрешил на Община Кюстендил да извърши строеж от четвърта категория „Изграждане на улично осветление в [жк], находящи се в УПИ Х-1135 и УПИ II – 1139 „За жилищни нужди и озеленяване“ кв. 412 по плана за регулация на гр. Кюстендил, одобрен с Решение № 149/30.04.2022 г. на ОС – гр. Кюстендил, поземлени имоти с с идентификатори 41112.504.1153, 1112.504.2342 и 41112.504.1139 по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК София, последно изменение засягащо поземления имот от 23.07.2020 г.

Изготвено и прието, неоспорено от страните, е крайното заключение с вх. № 1651/02.05.2025 г. на в.л. арх. В. С.. В него е посочено, че са спазени разпоредбите на ЗУТ при издаване на Разрешение за строеж № 203/29.11.2024 г. на Гл. архитект на Община Кюстендил за посочения строеж. Не се отнема от площта на имота с ид. 41112.504.2342, а само се ограничава ползването му в площта от 50.40 кв.м. определена от сервитутните граници на поземлената кабелна линия.

След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл. 168 от АПК, съдът счита следното:

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект по арг. от чл. 149 ал. 2 т. 4 от ЗУТ и пред компетентен да я разгледа съд.

Разпоредбата на чл. 149 ал. 2 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу разрешенията за строеж - това са собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот.

Н. Г. се легитимира като съсобственик на поземлен имот с идентификатор 41112.504.2342.1 по КККР на гр. Кюстендил.

В този смисъл съдът намира, че жалбоподателката има качеството „заинтересована страна“ и следователно за нея възниква правото на жалба срещу издаденото разрешение за строеж.

Оспореното разрешение за строеж е акт на компетентен орган, издаден в кръга на функционалните и териториалните му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, със съдържание, което отговаря на изискването за мотивиране, при посочване на съответните фактически и правни основания за издаването му.

Във връзка със задължението по чл. 149 ал. 1 от ЗУТ за уведомяване на заинтересованите лица за издаденото разрешение за строеж по реда на АПК, съдът счита че са спазени съществените процесуални правила в аспекта на уведомяване на всички заинтересовани лица в хода на административното производство. Съдът приема за приложима нормата на чл. 149 ал. 4 от ЗУТ, т.е. това следва да са собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот. В този смисъл същите имат качеството „заинтересовани страни“ по см. на чл. 149 ал. 4 от ЗУТ. От доказателствата, съдържащи се в административната преписка се установява, че по отношение на тези лица е изпълнено задължението по чл. 149 ал. 1 от ЗУТ, а именно да бъдат уведомени за издаденото разрешение за строеж по реда на АПК. Издаването на разрешението за строеж законодателят е предвидил да става в рамките на специално административно производство, регламентирано в раздел ІІІ „Разрешаване на строителството“ от гл. VІІІ „Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“ от ЗУТ. С въвеждането на специалните в това производство административнопроизводствени правила се гарантира принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая при гарантиране и на правата и интересите на участващите в производството страни.

Издаденото разрешение за строеж, обаче е издадено на основание Заповед № РД-00-1824/18.09.2024 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която е учредена в полза на Община Кюстендил възмездно право на сервитут за прокарване на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на площ от 50.40 кв.м. от УПИ – Х – 1135, в кв. 412 по плана на гр. Кюстендил. Съгласно чл. 193 ал. 8 от ЗУТ цената на учреденото право по ал. 3 и ал. 4 се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ и се заплаща преди издаване на заповедите по ал. 3 и 4. От доказателствата по делото се установява, че към момента на издаване на Заповед № РД-00-1824/18.09.2024 г. на Кмета на Община Кюстендил по реда на чл. 193 ал. 3 от ЗУТ, Решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, с която се изготвя оценка и се определя размера на дължимото за учредяване на сервитута обезщетение на собствениците, не е съобщено на заинтересованите страни, съответно не е влязло в сила. Не се представят и никакви доказателства за съобщаването на самата заповед, с която се учредява възмездното право на сервитут, на заинтересованите лица, въпреки дадените указания за това в Определение № 49/13.01.2025 г. по делото. В този смисъл, не се доказва с относими доказателствени средства, че същата е влязла в законна сила на 28.11.2024 г. както е посочено, а оттам и издаденото Разрешение за строеж № 203/29.11.2024 г. се явява незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Що се отнася до искането за обявяване на нищожност на Заповед № РД-00-1824/18.09.2024 г. на Кмета на Община Кюстендил, то същото следва да се разгледа в отделно съдебно производство, а не в настоящето такова.

С оглед на изложеното съдът счита, че е налице отменителното основание по чл. 146 т. 3 от АПК, което е достатъчно основание за отмяна на процесното разрешение за строеж.

За пълнота на изложението, съдът ще изложи съображения относно спазването на материалния закон:

С Разрешение за строеж № 203/29.11.2024 г. на Гл. архитект на Община Кюстендил, на основание чл. 148 ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 8 изр. първо, ал. 9 във вр. с чл. 142 ал. 6 т. 2 от ЗУТ, се разрешава на Община Кюстендил да извърши строеж от четвърта категория „Изграждане на улично осветление в [жк] гр. Кюстендил с дължина 199 м., находящ се в УПИ Х-1135 и УПИ II -1139 „За жилищни нужди и озеленяване“, кв. 412 по плана за регулация на гр. Кюстендил.

Разрешението за строеж е издадено на възложителя на строежа – Община Кюстендил, въз основа на одобрен и съгласуван Инвестиционен проект № 157/29.11.2024 г., съдържащ изискуемите одобрения, видно от неговото съдържание, като е налице и положително становище от Службата за пожарна безопасност, съгласно предвижданията на одобрения и действащ ПУП.

Съгласно чл. 182 ал. 2 от ЗУТ – строеж в чужд поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учреден сервитут по чл. 64 и § 26 от ПЗР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. На същите се издава разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ.

Съгласно чл. 64 ал. 1 от ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Съгласно ал. 2 сервитутите по този закон са: право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1 и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване на сервитутите титулярът на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомителен режим. Сервитутът може да се използва само от лицата само от лицата по ал. 1 за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект. Сервитутът възниква при кумулативното наличие и на двете предпоставки по чл. 64 ал. 4 – когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти и титулярът на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно ал. 5 възникнали сервитути по ал. 2 т. 2 са основание за издаване на разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ. Определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Съгласно ал. 9 – размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са индивидуални за различните видове енергийни обекти и се определят по реди начин, предвидени в наредба.

С Договор № Д-00818/18.09.2024 г. сключен между Община Кюстендил и „Елсторм“ ЕООД гр. Кюстендил е възложено да се извърши „Проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР за изграждане на улично осветление в гр. Кюстендил, [жк], в съответствие с представена оферта, неразделна част от договора, на осн. чл. 20 ал. 4 т. 1 от Закона за обществените поръчки. Със Заповед № РД-00-1824/18.09.2024 г. на Кмета на Община Кюстендил, на осн. чл. 193 ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 210 от ЗУТ и чл. 64 от ЗЕ, е учредено в полза на Община Кюстендил възмездно право на сервитут за прокарване на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за обект „Изграждане на улично осветление в [жк] гр. Кюстендил, през частен поземлен имот 41112.504.2342, [жк]. Площта определена от сервитутните граници на подземната КЛ, засягаща ПИ 41112.504.2342 е 50.40 кв.м., съгласно графичната част и обяснителната записка към проекта. Засегнатият ПИ е собственост на П. С. А., Н. З. Г., Д. З. К., Т. Г. Н., А. С. А., Г. Л. Д., Д. Л. Д. и Д. С. А. – Х..

От приетата по делото експертиза, анализирани ведно с писмените доказателства – инвестиционен проект и скици, се установи, че действително с предвидения строеж не се отнема на отделните собственици от площта на имота, а само се ограничава ползването на площта от 50.40 кв.м., определена от сервитутните граници на поземлената кабелна линия.

Горното съдът излага, за да бъде съобразено от административният орган при издаването на евентуално бъдещо разрешение за строеж, след изпълнение на административнопроизводствените правила по съобщаване на заповедта за учредяването на правото на сервитут за прокарване на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от УПИ Х – 1135, в кв. 412 по плана на гр. Кюстендил.

Изложеното обуславя краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и мотивира съда да отмени Разрешение за строеж № 203/29.11.2024 г. на Гл. архитект на Община Кюстендил като незаконосъобразно, издадено при отменителните основания по чл. 146 т. 3 от АПК.

С оглед изхода от делото, доколкото не е направено искане за присъждане на разноски от жалбопадателката, такива не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 203/29.11.2024 г. на Главния архитект на Община Кюстендил.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: