Р Е Ш Е Н И E
№218 31.05.2015 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1435 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на В.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***, против А.К.Г. с ЕГН **********, за разваляне
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
сключен с нотариален акт№*, том*, рег.№**, дело №** год. на нотариус Бинка
Кирова с рег.№290 на Нотариалната камара, с район на действие РС- Бургас, по
силата на който ищцата прехвърлила на ответницата недвижим имот,
представляващ апартамент на първи етаж,
ап.№1, с площ от 64 кв.м., с идентификатор 07079.610.70.1.1 по КККР на
гр.Бургас, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, ведно с прилежащите 20/265,50 кв.м.ид.ч. от поземления имот с
идентификатор 07079.610.70, целия с площ от 265,50 кв.м., идентичен с УПИ
Х-1521 в кв.74 по ПУП на гр.Бургас, срещу грижите, положени досега от
приобретателката към прехвърлителката и срещу задължението на ответницата А.К.Г.
да поеме гледането и издръжката й, лично или чрез трето лице, като й осигури
нормален и спокоен живот, какъвто е водила до момента на сключване на договора,
докато е жива.
В
исковата молба се твърди, че ищцата прехвърлила имота си с надеждата
ответницата да се грижи за нея. Скоро след прехвърлянето на имота ответницата
започнала да се държи грубо, заплашвала ищцата, че ще я ликвидира, предприела
различни действия, за да я плаши и стресира. Ищцата твърди, че има нужда от спокойствие,
средства за храна и лекарства и ежедневни непосредствени грижи. Заявява, че
пенсията ѝ е недостатъчна, за да се изхранва, отоплява и да си купува
лекарства. Твърди, че почти не може да излиза от къщи, не може да се обслужва
сама пълноценно. Сочи, че ответницата не изпълнява поетите задължения за
гледане и издръжка.
В съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Ответницата оспорва изцяло предявения
иск. Заявява се в отговора, че твърденията на ищцата, изложени в жалби до
компетентните органи, са неверни и имат за цел да послужат като основание за
разваляне на договора. Отрича да е заплашвала ищцата. Твърди, че била
възпрепятствана да полага грижи за ищцата от самата прехвърлителка, поради
което заплащала сметките ѝ и изпращала суми, за да изпълнява поетото
задължение до приключване на проверките. Сочи, че предоставила на ищцата два
телевизора, електроуреди, извършвала ремонти на жилището ѝ чрез трети
лица, закупувала хранителни продукти и лекарства, заплащала медицински прегледи
и изследвания, заплащала за почистването на жилището. Според ответницата,
ищцата сама признава, че не я допуска в дома си и поради това е неизправна
страна по договора. Сочи, че ищцата не е оспорвала отправените ѝ нотариални
покани, нито е изпращала на ответницата такива, ако е считала, че тя не
изпълнява поетите задължения. Твърди, че действията на ищцата са насочени
единствено към умишленото ѝ злепоставяне и набеждаване в извършване на
престъпления.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че са
сключили помежду си договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка с нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело №** год. на нотариус Бинка
Кирова с рег.№290 на Нотариалната камара, с район на действие РС- Бургас, с който ищцата М. прехвърлила на А.Г. собствения си
имот, находящи се на административен адрес гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №15, а
именно апартамент на първи етаж с площ от 64 кв.м., ведно с прилежащите
20/265,50 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.610.70 в гр.Бургас,
срещу грижите,
положени от приобретателя до датата на сключване на договора и срещу
задължението на ответницата А.Г. да поеме гледането и издръжката й, лично или
чрез трето лице, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до
момента на сключване на договора, докато е жива.
Претенцията е с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Доколкото договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане е ненаименован договор, съдържанието на
престацията на приобретателя се определя от клаузите на самия договор, от
съгласието, постигнато от страните, като в случай, че страните не са уговорили
някакви ограничения в обема, се дължат цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите
му да се справя сам – издръжката включва всички разноски за храна, отопление,
дрехи, лекарства и пр. без оглед на доходите и имуществото на прехвърлителя, а
под грижи се има предвид всичко, необходимо за обгрижване на домакинството,
здравето и хигиената на прехвърлителя (така решение № 174 от 2.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 7500/2013 г., III г. о., ГК, решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1313/2009 г., IV г. о., ГК ВКС). Използваната от страните бланкетна
формулировка в договора „като й осигури нормален и спокоен живот“, както и
липсата на ограничение в обема на уговорените грижи и издръжка, означават, че
ответницата е поела задължение да полага постоянни грижи, лично или чрез трето
лице, което натовари за това, както и да й осигури необходимите средства за
живот и лечение, но не от нейната пенсия.
От приложените писмени доказателства и
от свидетелските показания се установява, че скоро след сключването на договора
отношенията между страните са се влошили до толкова, че ищцата е престанала да
допуска ответницата в жилището си. Отказът на ищцата да допуска приобретателя
се признава и в настоящия процес, като с молба от 25.02.2019 год. ищцата е
заявила, че решила да не пуска А. в жилището си, не защото искала да й пречи да
полага грижи, а защото се страхувала за живота си. В исковата молба се съдържат
твърдения, че ищцата била заплашвана от ответницата, че ще бъде ликвидирана, че
ще бъде заведена в психото или в дом за стари хора, а веднъж дори дошла с
някакви мъже, качили я в една кола и я водили някъде. Приложени са материали от
различни преписки и образувани проверки, от които става ясно, че ищцата е
завеждала жалби и сигнали против ответницата с подобни оплаквания – напр. сведение
от 28.02.2018 год. на л.209, жалба от 30.05.2018 год. до РП Булгас на
л.252
На 07.11.2017 год. на ищцата е връчена
нотариална покана от ответницата, с която е уведомена, че поради умишлено и
целенасочено възпрепятстване на изпълнението по договора и създаване на пречки
за полагане на грижи, ще ѝ бъдат превеждани парични суми. Нотариална
покана е била връчена и на 01.03.2018 год., с която ищцата е уведомена, че ще
ѝ бъдат изпращани парични суми, а освен това е предупредена да не подава
жалби в полицията срещу ответницата и да не я клевети.
С протоколно определение от 19.03.2019
год. е обявено за безспорно между страните, че сумите, за които се представят
доказателства за изплащане чрез пощенски запис, са били изплатени от
ответницата на ищцата в изпълнение на задълженията по процесния договор.
Ответницата представя доказателства, от
които се установява, че от момента на сключване на договора е започнала да
заплаща консумативните разходи на ищцата за електроенергия, вода и телефон. В
молба от 25.02.2019 год. ищцата е оспорила, че представените разписки и
платежни нареждания касаят нейни битови сметки, но оспорването според съда е
несъстоятелно, тъй като от документите е виден абонатния номер (напр.за
електроенергия) и този абонатен номер съвпада със саморъчно изписаните данни от
самата ищца на л.44 от делото. Освен това не се твърди от ищцата, че тя сама
или друго лице е заплащало нейните сметки, и като се имат предвид
кореспондиращите данни за притежаваните от ответницата и нейния баща банкови
карти (л.295), следва да се приеме, че разплащанията са правени от ответницата
или от натоварено от нея лице. Приложените разписки от мобилен оператор
действително не съдържат информация за платеца, но по аргумент от чл.77 ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че именно ответницата е погасявала задълженията, тъй
като разписката се издава на лицето, което е изпълнило паричното задължение, а
който притежава разписката, с нея доказва плащането. Ответницата е представила
доказателства, че продължава да изпраща суми на ищцата и след завеждане на
делото (същото се потвърждава и от показанията на св.Сариев, който заявява, че
има пълномощно да получава пенсията на ищцата и преводите). Представя също
доказателства, че в хода на процеса продължава да заплаща консумативите на
домакинството на ищцата – на л.290 се съдържа банково извлечение, от което е
видно, че на 04.01.2019 год. е заплатила задължение за ел.енергия към абонатен
№26665978 в размер на 252,88 лв., а на л.294 документ за задължение на същия
абонатен № в размер на 111,52 лв.
Ответницата е приложила доказателства
за заплатени изследвания на ищцата на 23.02.2018 год. в размер на 57 лв.,
рецепта за медикаменти от 21.02.2018 год., направления и талони от 24.01.2018
год., документ за заплатени дентални услуги в размер на 460 лв. от 16.10.2017
год., касови бонове.
Не се спори между страните, че
ответницата е образувала гр.д.№1784/2019 год. по описа на БОС, по което е
предявила иск за трансформиране на задължението ѝ по процесния договор в
парично. С определение №2428/12.12.2018 год. производството е изпратено по
подсъдност на БРС. От служебна справка в деловодната програма на Бургаски
окръжен съд се установи, че исковата
молба, по която е било образувано гр.д.№1784/19 год. на БОС е била подадена в
съда на 23.11.2019 год.
Няма спор също, че ищцата е сключила
други договори със същия предмет със своите дъщери, които по-късно е развалила.
Приложено е решение №4/09.02.2017 год. по гр.д.№762/2016 год. на БОС, влязло в
сила на 27.03.2017 год., с което е развален договор между ищцата и нейната
дъщеря Галина Марчева Г., с който на приобретателката е прехвърлен процесния
имот срещу задължение за издръжка и гледане, но е отхвърлен иск за отмяна на
дарение между същите страни на други имоти. В мотивите на решението се сочи, че
са били образувани други, идентични производства за разваляне на договор за
издръжка и гледане и дарения (гр.д.№7218/2009 год. на БРС, гр.д.№671/2014 год.
на БРС, гр.д.№471/2009 год. на БОС). В мотивите на решението е установено, че
ищцата не допускала ответниците и ги обвинявала, че заговорничат против нея, че
искат да я отровят, че ще я ограбят и пр.
И двете страни са ангажирали гласни
доказателства, за да докажат тезите си.
Св.Румен Стоянов сочи, че има магазин в
същата сграда и през цялото време, откакто е наемател на магазина, поне от
девет години, пазарува по поръчка на ищцата. Твърди че поне веднъж седмично тя
му се обажда по телефона или слиза в магазина и му дава листче с поръчката.
Сочи, че е ангажирал майстори за поправки в дома на ищцата. Свидетелят изнася,
че до аптеката ищцата ходи сама. Според свидетеля, той не е заварвал
ответницата в жилището на ищцата и я
вижда за пръв път. Научил, че ищцата прехвърлила имота си срещу грижи през
лятото. Свидетелят знае, че преди това апартамента бил прехвърлен на дъщерята
на ищцата, но ищцата му споделила, че не е доволна от грижите на дъщеря си.
Свидетелят Христо Сариев, зет на
ищцата, твърди, че научил за прехвърлянето на имота през лятото на 2018 год.
Ищцата му се обадила и го помолила да я посещава, когато може да ѝ купува
лекарства и храна. Оплакала се, че
четирима-петима души я посетили и я завели в психото, след което свидетелят я
водил, за да ѝ леят куршум, тъй като била много стресирана. Свидетелят сочи, че първо жилището било
прехвърлено на другата ѝ дъщеря – Галина, а ищцата водила дело, за да
прекрати гледането. Свидетелят заявява, че след този разговор от лятото на 2018
год. само той се занимава с нея – води я на лекар, прави покупки с негови
средства. Свидетелят изнася, че ищцата получава изпратени пари и ги ползва за
лекарства и за заплащане на посещения при лекари. Свидетелят Сариев сочи, че
познава ответницата служебно. Твърди, че ищцата му споделила, че не допуска
ответницата до къщата си, тъй като се страхува, че може да я уморят с инжекция
или да я отровят или да я изпратят в старчески дом. Свидетелят изнася за
случай, в който ищцата се обаждала поне 15 поне на ответницата, че не е добре,
но тя не я посетила лично, а ѝ изпратила някаква рускиня, която
продължава да идва при нея.
Свидетелят С., воден от ответницата,
заявява че помагал на ответницата в грижите за ищцата, а отделно от това
посещавал жилището на ищцата, за да придружи ответницата, която се страхувала
за себе си. Свидетелят твърди, че помощта му се изразявала в това да носи разни
неща до дома на ищцата (напр.телевизор), да прави размествания по нареждане на
ищцата, да прави дребни ремонти. Сочи, че последно бил в жилището преди 7-8
месеца.
Свидетелят Ханджиев сочи, че е в
течение на договорните отношения още преди подписването на нотариалния акт.
Заявява, че е в близки отношения с ответницата. Бил потърсен от двете страни в
края на лятото на 2017 год., когато М. му казала, че желае да сключи договор за
прехвърляне на имота на Г.. Свидетелят сочи, че ищцата била напълно наясно за
какво става въпрос, тъй като му споделила, че преди това сключила същите договори
с двете си дъщери, които след това развалила. Пред свидетеля ищцата заявила, че
желае да сключи тази сделка и няма доверие на своите роднини. Според свидетеля,
до момента на сключване на сделката ищцата се страхувала да не разберат
роднините ѝ за нейните намерения. Сочи, че около 2-3 седмици след
сделката ответницата му се обадила и му казала, че в дома на ищцата се намират
нейни роднини, които я заплашват. Свидетелят отишъл в дома на ищцата и заварил
там нейната внучка и съпругът ѝ, които на висок тон ѝ обяснявали,
че трябва да развали договора. Свидетелят твърди, че договорът бил изпълняван
от ответницата до лятото на 2018 год. Свидетелят лично присъствал на случаи, в
които ответницата оставяла на ищцата хранителни продукти и пари. Свидетелят не
може да каже в кой момент ищцата спряла да допуска ответницата. На по-късен
етап ищцата започнала да се страхува, че ответницата може да ѝ направи
нещо, било ѝ внушено, че е жертва на имотна измама, инициирана от
ответницата. За случая с воденето в Психиатрията свидетелят изнася, че това се
е случило преди да се запознае с ищцата през 2017 год. и по инициатива на нейни
съседи, с които е в конфликт от много години.
От съвкупната преценка на
доказателствата се налага извод, че от момента на сключването на договора
(04.09.2017 год.) до пролетта на 2018 год. ответницата е изпълнявала
задълженията си да престира грижи и издръжка лично или чрез нейни близки.
Действително още на 07.11.2017 год. е била връчена първата нотариална покана, с
която ищцата е уведомена, че поради отказ за съдействие ще ѝ бъдат
изпращани парични суми, но след този момент съществуват данни, че ищцата е
приемала изпълнение и е получавала грижи – след като ответницата представя
документи от медицински прегледи и изследвания, очевидно е, че именно тя се е
погрижила за ищцата и я е завела на лекар и в лаборатория. Свидетелите, водени
от ответницата, заявяват, че тя купувала хранителни продукти и електроуреди,
грижила се за дребните ремонти в жилището, а и горното се потвърждава от
списъците с хранителни продукти на
л.142, съставени от ищцата. На
28.02.2018 год. ищцата е депозирала сведение за извършено престъпление от
ответницата, по което е образувана преписка на Първо РУП Бургас, приключила с
постановление от 16.04.2018 год. за отказ да се образува досъдебно
производство. Именно от този момент според съда ищцата е престанала да допуска
ответницата в жилището си и да получава предложените ѝ грижи – това се
установява от втората по време нотариална покана, предоставена на нотариус
Кирова на 01.03.2018 год. и връчена на 27.03.2018 год., с която ищцата е
уведомена, че възпрепятства изпълнението на договорните задължения за полагане
на грижи и поради това ще ѝ се заплащат парични суми ежемесечно. Такива
суми са били изплащани на ищцата още след първата покана и по време на
настоящия процес – девет парични превода (пощенски записи) от 08.11.2017 год.
до 01.11.2018 год., всеки по 200 лв., на 01.12.2918 год. – 200 лв., на
12.01.2019 год. – 100 лв., на 11.02.2019 год. и 16.03.2019 год. – по 250 лв. За
целия период на договора се доказа заплащане на разходите за консумативи –
ел.енергия, вода и телефон.
Свидетелите, ангажирани от ищцата,
твърдят, че не са виждали ответницата в имота и не са я виждали да се грижи за
нея. Свидетелят С. твърди, че единствено той от девет години прави покупки за
ищцата. Неговите показания не следва да бъдат кредитирани, тъй като е видно, че
ищцата е подавала жалби и срещу него (л.248) , което изключва добрите им
отношения и вършенето на взаимни услуги. Не следва да се кредитират и
показанията на св.С., поради неговата заинтересованост от изхода на делото – той
посочва, че са „завели“ дело, защото ищцата била недоволна от дъщеря си Г.,
като очаквали, че имота ще бъде прехвърлен на тях (него и съпругата му Д., също
дъщеря на ищцата), но вместо това ищцата отново го прехвърлила на Г. Освен
това, свидетелят установил контакт с ищцата от лятото на 2018 год. и започнал
да си грижи за нея, но това се е случило след като ищцата престанала да допуска
ответницата при себе си, което обяснява необходимостта от полагане на грижи от
друго лице.
Съдебната практика последователно
приема, че когато прехвърлителят неоснователно не приеме изпълнение по договора
– грижи или издръжка, с това приобретателят не се освобождава от задълженията
си за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари.
При отказ да се приема натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи
изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на
кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена,
докато трае производството за трансформация. Неоснователната липса на
съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на
приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като
неговото изпълнение е възможно само в натура (така решение №402/21.01.2015 год.
по гр.д.№1921/2014 год. ІV г.о. на ВКС, решение №439/22.12.2011 год. по
гр.д.№90/2011 год. ІІІ г.о. на ВКС). В конкретния случай още при първия отказ
на ищцата да допусне ответницата в имота си и така да получи натурална
издръжка, Г. е започнала да ѝ превежда пари и е продължила да заплаща
месечните ѝ разходи. Отделно от това е образувала производство за
трансформиране на задълженията по договора в парични. Според съда неоказването
на съдействие и неприемането на изпълнение са били неоснователни, тъй като не
се събраха доказателства за твърденията на ищцата, че ответницата представлява
заплаха за нея – всички преписки са приключени с отказ да се образуват досъдебни
производства, а както е видно от мотивите на решение №4/09.02.2017 год. по
гр.д.№762/16 год. на БОС страхът на ищцата, че ще бъде убита или ограбена
датира отдавна и няма общо с личността на ответницата. Следва да се добави, че
случаят, в който ищцата е била отведена за принудително освидетелстване на
психиатрия е отпреди сключването на договора и няма връзка с ищцата, както се
установява от искане на л.230 от делото, в която М. е заявила, че е била
отведена принудително в ЦПЗ на 09.08.2017 год.
От публично оповестените данни на сайта
на Националния статистически институт е видно, че за издръжката на едно лице за
първото тримесечие на 2018 год. са били нужни по 421 лв. месечно, за второ
тримесечие – по 443 лв. месечно, за трето – 505 лв. месечно, за четвърто – по
503 лв. месечно. В т.нар.“потребителска кошница“ са включени разходи за
свободно време, културен отдих и образование, социални осигуровки, данъци,
цигари и алкохол, т.е. разходи, които се правят от активното население и които
са изключени за ищцата, предвид нейната възраст. Не се представят данни, че
ищцата страда от заболявания, които налагат по-големи разходи за
здравеопазване, освен обичайните – единствените медицински документи са
представените от ответницата за прегледи и изследвания, както и епикриза от престой
в болнично заведение от 02.02.2019 год. до 11.02.2019 год. (след завеждане на
делото и след подаване на исковата молба за трансформация). С оглед да изложеното до тук и като се
отчетат ежемесечно изплащаните консумативни разходи от ответницата, съдът
намира, че сумата от 200 лв. месечно е достатъчна за издръжката на ищцата и по
този начин ответницата е изправна страна по договора, въпреки отказа да се
приемат грижи и издръжка от прехвърлителя.
Липсват основания за разваляне на
договора – ищцата е изпълнила своето задължение и е прехвърлила имота, а след
като неоснователно е отказала да приеме изпълнение на престациите за грижи и
издръжка, ответницата е започнала да ѝ изплаща парична издръжка в
достатъчен размер и е предявила иск за трансформиране на задължението си.
Претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на спора, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата се следват разноски пред настоящата инстанция
в размер на 1200 лв. по представен
списък.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на В.К.М. с ЕГН **********, с адрес
***, против А.К.Г. с ЕГН **********, за разваляне
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, сключен с нотариален акт№*, том *, рег.№*, дело №** год. на нотариус
Бинка Кирова с рег.№ * на Нотариалната камара, с район на действие РС- Бургас,
по силата на който ищцата прехвърлила на ответницата недвижим имот,
представляващ апартамент на първи етаж,
ап.№1, с площ от 64 кв.м., с идентификатор 07079.610.70.1.1 по КККР на
гр.Бургас, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, ведно с прилежащите 20/265,50 кв.м.ид.ч. от поземления имот с
идентификатор 07079.610.70, целия с площ от 265,50 кв.м., идентичен с УПИ
Х-1521 в кв.74 по ПУП на гр.Бургас, срещу грижите, положени досега от
приобретателката към прехвърлителката и срещу задължението на ответницата А.К.Г.
да поеме гледането и издръжката й, лично или чрез трето лице, като й осигури
нормален и спокоен живот, какъвто е водила до момента на сключване на договора,
докато е жива.
ОСЪЖДА В.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.К.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, разноски по
делото в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: