Определение по дело №773/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 698
Дата: 29 юли 2022 г. (в сила от 1 август 2022 г.)
Съдия: Стефан Илиев
Дело: 20221000600773
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 698
гр. София, 29.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600773 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр.
с чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. М. В. О. от Кюстендилска
адвокатска колегия – упълномощен защитник на И. А. С., с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. ***, 30 „***“.
Жалбата е подадена срещу Определение от 14.07.2022 година по НЧД
2223/2022 година на 9-ти състав на СГС с което е оставена без уважение
молбата на И. А. С. за условно предсрочно освобождаване.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото и
доводите изложени в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата изхожда от легитимирана страна и подадена е в предвидения
от закона срок, следователно е процесуално допустима и като такава следва
да бъде разгледана по същество.
От материалите по делото е видно, че лишения от свобода И. А. С. е
подал искане за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“. Същият изтърпява наказание
6 /шест/ години „лишаване от свобода“ за извършено от него престъпление
по чл. 354а, ал. 2 от НК със зачетен предварителен арест в размер на 2 дни.
Лишеният от свобода търпи наказанието от 14.12.2016 г., като към момента
на разглеждане делото пред СГС – 14.07.2022 година - е изтърпял фактически
5 години, 2 месеца и 22 дни; от работа 5 месеца и 15 дни. Остатъкът, който
следва да изтърпи е 3 месеца и 23 дни. Това е видно от представената в пред
първата инстанция справка относно изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“ . Следователно жалбоподателят фактически е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и в този смисъл е
налице първата предпоставка, визирана в закона за условно предсрочно
освобождаване.
1
По време на изпълнение на наказанието при лишения от свобода
действително са започнали положителни тенденции в резултат на
корекционната работа в пенитенциарното заведение. Установява се, че е
налице напредък в оценката на риска от рецидив. С. е участвал в групови
занятия, в културно-масови и спортни мероприятия, взел е участие и в
курсове по изучаване на английски език. Изпълнявал е различни трудови
задачи на различни длъжности в общежитията доколкото позволява
здравословното му състояние. Справял се е със задачите си. Режимът на
изтърпяване на наказанието е заменен от първоначалния „строг“ на „общ“.
Прекатегоризиран е да изтърпява наказанието си в общежитие от открит тип.
Лишеният от свобода е с нисък риск от рецидив, още с постъпването си в
Затвора, и последователно рискът е свален от 35 до 28 рискови точки, което е
определено като нисък риск от рецидив. Всичко това говори добро поведение
по критериите на закона, видно и от съответните предложения и заповеди в
затворническото досие.
Констатирано е старание при изпълнение на плана на присъдата, според
възможностите му и е започнал процес на поправяне. Били са отчетени
положителни промени в зоните: отношение към правонарушението,
междуличностни проблеми и умения за мислене. Представени са били
доказателства от лишения от свобода, че се отнася отговорно към
поставените задачи и не са били отчетени агресивни прояви. С. е с дължимото
поведение към затворната администрация. Награждаван е многократно. За
престоят си в Затвора има две наказания-едното вече е заличено. Смятам, че
тези наказания обаче не биха могли да характеризират цялостното поведение
на С..
Администрацията на Затвора отчита положителни тенденции в
поведението на С.. Успешно са преодолени проблемните зони дефинирани
при постъпването на С. в Затвора. При постъпването в Затвора С. е
омаловажавал извършеното правонарушение и е оправдавал поведението си,
без да проявява достатъчна самокритичност, то в следствие на корекционната
работа, лишеният от свобода приема собствената си отговорност като
помагач в извършване на престъплението и е изоставил е оправдателната си
позиция. Дистанциран е от субкултурата и няма допълнителна
криминализация, преодолени са дефицитите в междуличностните отношения,
не е налице враждебност и агресия, уменията му за дефиниране на
проблемите са позитивирани в посока социална желателност, преодоляна е
импулсивността. Рискът от сериозни вреди за обществото, за пенитенциарния
състав и за самия л.св. вече се определя като нисък.
Администрацията на Затвора сочи, че С. е мотивиран и сътрудничи при
изпълнение на плана на присъдата. При общуването е открит, адаптивен,
неагресивен, нетревожен. Умее да взаимодейства с околните.
Отделно от това при вземане на решение от първата инстанция не било
взето предвид , че лишеният от свобода е с увредено здравословно състояние.
Вниманието му е било насочено предимно към лечението и неколкократно е
прекъсвано изпълнение на наказанието. По време на прекъсванията няма
данни да е нарушавал правилата в обществото, завръщал се е своевременно в
2
общежитието.
Съставът на Софийски градски съд е мотивирал отказът си да приеме, че
осъденият е дал доказателства за своето поправяне с обстоятелството, че
въпреки продължителния престой на С. в пенитенциарното заведение рискът
от рецидив е снижен със само 7 пункта, като същевременно е приел, че той е
нисък и не е съобразил, че е налице прекъсване изпълнинеието на наказанието
по здравословни причини, както и че режимът е заменен с по-лек „общ” ,
което не кореспондира със заключението, че снижаването на риска се дължи
на завишен контрол от администрацията на затвора. Първата инстанция се
позовава и на обстоятелството, че това не е първото осъждане на лишения от
свобода, след като от документите по делото става ясно, че по време на
извършване на деянието за което му е наложена ефективната присъда която
изтърпява е бил реабилитиран, както и че преди това не е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода”.
Ето защо изводът на първата инстанция , че не са налице кумулативните
предпоставки за постановяване на условно-предсрочно освобождаване по
отношение на лишения от свобода С., независимо от краткия период, който
му остава за изтърпяване от наказанието „лишаване от свобода“, не следва да
бъдат възприети.
Апелативният съд счита , че обективните данни фигуриращи в
затворническото дело относно цялостното поведение на осъдения дава
основание да се приеме , че е дал доказателства за своето поправяне и
превъзпитание, поради което намира жалбата срещу определението на СГС за
основателна и да бъде уважено направеното в нея искане за условно
предсрочно освобождаване на осъденото лице.
Водим от изложеното определението на първоинстанционния съд,
следва да бъде отменено, предвид което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 14.07.2022 година по НЧД 2223/2022 година
на СГС с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода И. А.
С. за условно предсрочно освобождаване.
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъдения И. А. С. роден на ***г. в град *** с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване свобода в Затвора гр. ***, 30 „***“, по присъда №
40/20.04.2018 по НОХД № 1333/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4