..7487
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
..0221110124965 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. ..01109/13.07.2023 г., подадена от ищеца Д. Й.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „...“ ..., .., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „...“ .., партер, офис .., чрез адв. Д., с която се иска съдът
да измени постановеното по делото решение от 07.07.2023 г. в частта за
разноските, с искане да не бъдат присъдени разноски по делото на ответника
в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, тъй като
ответникът не е представил по заповедното производство доказателства за
направените разноски за адвокатско възнаграждение и няма право на
присъждането на разноски за това производство.
Ответната страна по молбата „...“, вписано в регистъра на дружествата под
№ ..., със седалище и адрес на управление .... 2/А, сграда Б, ... ... - .., чрез „... ..
....-клон България“, ЕИК ..., представляван от ..., ...., ..., с адрес гр.София, ....,
сграда ИВТ, със съдебен адрес: гр. София, ул. „...“ .., .., ..., чрез адв. И., не
взема становище по молбата.
Съдът намира, че по своя инициатива следва на основание чл. 247 от ГПК
да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 07.07.2023
г., тъй като в мотивите е посочил, че намира искането за присъждане на
разноски за основателно за сума в размер на 200 лв., а в диспозитива
погрешно е посочил сума в размер на 600 лв.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но
неоснователна.
С решение от 07.07.2023 г., съдът е отхвърлил предявения от Д. Й. Н.,
против „...“, с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 368, ал. 1 от ТЗ вр. чл.
1
7, т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ ..61/2004 г. за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми от 250 евро, представляваща обезщетение
за отмяна на полет ... по направление Фиумичино Рим-София от 26.02.2018г.,
ведно със законната лихва от 25.2.2021 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед от 09.04.2021 г. на РС София, 90 с-в, постановена по
реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. ..1466/2021 г. По отношение на разноските на
ответника съдът е намерил, че при този изход на спора разноски му се дължат
в размер на 200 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение
общо за исковото и заповедното производство, както е претендирано от
ответника, чрез процесуалния му представител в открито съдебно заседание
при обявяване на делото за решаване.
Съдът и в хода на разглеждането на настоящата молба намира, че
разноските по делото са правилно определени и присъдени, като в тази
насока следва да се има предвид, че на първо място ответникът е представил
доказателства за платено уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. по договор за правна помощ в заповедното производство, а именно
фактура от 19.05.2021 г. на л. 89 от делото с преводно нареждане на обратната
страница. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че
доказателствата за претенцията за присъждане на възнаграждение в
заповедното производство следва да са представени в това производство.
Това е така, защото на първо място съдът в исковото производство се
произнася по разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство, а и длъжникът не е длъжен към възражението си по чл. 414 от
ГПК да представя доказателства за разноски, доколкото към този момент не
приключва това производство. Затова претенцията за разноски в заповедното
производство от страна на длъжника следва да бъде направена при
обезсилване на заповедта или при решаване на делото в исковия процес, т.е.
според изхода на заповедното производство.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
постановеното по делото решение от 07.07.2023 г. в следния смисъл: на ред 1-
ви на страница 10 от решението да се чете 200 лв., вместо погрешно
посочената сума от 600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. ..01109/13.07.2023 г., подадена от
ищеца Д. Й. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „...“ ..., ..,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „...“ .., партер, офис .., чрез адв. Д., с която
се иска съдът да измени постановеното по делото решение от 07.07.2023 г. в
частта за разноските, с искане да не бъдат присъдени разноски по делото на
ответника в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2