№ 102
гр. Ихтиман, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241840101517 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от
Застрахователно еднолично акционерно дружество /ЗЕАД/ „*“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, представлявано от изпълнителните
директори * и *, която искова молба е насочена срещу ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *, с адрес гр. София, пл. „*“ № 3.
Първоначално делото е било образувано като гр.д. № 57607 от 2024 г. по
описа на Районен съд – София, но същото, след постъпване на отговор на
иска, е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Ихтиман.
Настоява се ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 560,16 лева /петстотин и шестдесет лева и шестнадесет стотинки/ –
главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 470424242410131, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба /30.09.2024г./ до
окончателното плащане на сумата. Във връзка със своите претенции активно
легитимираната страна сочи, че на 16.02.2024г. С. Н. Н. е участник – водач в
ПТП, като движейки се с МПС марка „Кадилак Ескалеид“ с рег. № *,
собственост на „*“ АД, по път от Републиканската пътна мрежа – път III – 801
посока София – Панагюрище, в района на село Белица, Софийска област,
реализира ПТП в дупка и неравности по пътя. Сочи се, че ударенията
автомобил е застрахован в ЗЕАД „*“ на основание застрахователна полица
„Каско“ № 4704240510000361, валидна от 17.01.2024г. до 16.01.2025г.
Нанесената щета била описана в опис на претенция по щета №
470424242410131 и протокол за ПТП. Твърди се, че са причинени щети на
„гума предна дясна и др.“ описани в опис претенция и заключение, като е
посочено, че размерът на щетата е определен на 560,16 лева представяващо
1
стойността на извършен ремонт. Твърди се, че на 29.02.2024г. ЗЕАД „*“ е
заплатило сумата от 560,16 лева на собственика на „*“ АД и е поканило
Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ да възстанови плетеното обезщетение,
като плащане не е постъпило.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като същият е
депозирал отговор, в който са изложени подробни съображения, според които
исковата претенция е неоснователна, с оглед на което се настоява същата да
бъде оставена без уважение. Прави се възражение за съпричиняване. Не се
оспорва обстоятелството, че въпросният пътен участък се стопанисва от
ответната страна.
В проведеното открито съдебно заседание на 14.03.2025г. законният
представител на ищец не се явява, явява се за ЗЕАД „*“ ЕАД адв. И..
Представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ – не се явява в съдебното
заседание.
Исковата молба, с която е поставено началото на производството, е
допустима изхожда от лице, което има правен интерес от нея.
След извършена служебна проверка съдебният състав приема, че са
налице всички положителни предпоставки за разглеждане на исковата
претенция. Разгледана по същество исковата молба се явява основателна, като
съображенията за това са следните:
Иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
Претенцията за лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49
от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В
чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В чл. 30, ал. 1 от ЗП е
предвидено, че Агенция пътна инфраструктура осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
2
измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.
Уважаването на предявен регресен иск с правно основание основание чл.
410, ал. 1, т.2 КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 50 ЗЗД е обусловено от установяването
на следите факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане
между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди в срока на застрахователното покритие; 2/ настъпила
деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение
/действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на
работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което
има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.
Като писмено доказателство е представен по делото препис от
Застрахователна полица полица „Каско“ № 4704240510000361, валидна от
17.01.2024г. до 16.01.2025г, /л. 28/., видно от която автомобил марка „Кадилак
Ескалеид“ с рег. № * в /ЗЕАД/ „*“.
По делото е представена и приета като доказателство Регресна покана от
Застрахователно еднолично акционерно дружество /ЗЕАД/ „*“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление * по повод щета № 470424242410131, до
Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *.
Представен и приет, като доказателство по делото е и доклад по щета №
470424242410131 Застрахователно еднолично акционерно дружество /ЗЕАД/
„*“, ЕИК *.
Видно от представено платежно нареждане на 29.02.2024г. от ЗЕАД „*“,
ЕИК * са изплатили на „*“ АД, чиято собственост е автомобил марка
„Кадилак Ескалеид“ с рег. № * сумата от 560,16 лева.
В съдебно заседание свидетелят С. Н., който е и водач на МПС марка
„Кадилак Ескалеид“ с рег. № *, същото собственост на „*“ АД сочи, че по
време на пътуване в района на с. Белица по пътя Вакарел-Белица-Панагюрище
е спукал гума. Твърди, че дупката, била в неговата лента за движение.
Единственият вариант за заобикаляне на дупката бил да се премести в другото
платно, но това не било възможно предвид насрещно движещ се автомобил.
Сочи, че се е движил с нормална скорост.
По делото е изготвена и приета съдебно-авотетхническа експертиза. В
заключението на същата е посочено следното, щетите по лек автомобил марка
„Кадилак“, модел „Ескалейд“ с рег. № *, могат да се получат по описания
начин - от преминаване на процесното МПС през препятствие на пътя – дупка
с остри ръбове в асфалта, като при настъпване на събитие от такова естество,
биха се намирали в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.
Според вещото лице стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“ с рег. № *, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие е 667,16 лв.
/шестстотин шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/. В съдебно
заседание вещото лице, изслушано след разпита на свидетеля, заявява, че
поддържа експертното заключение.
В настоящия случай според показанията на свидетеля по платното за
движение е имало множество дупки, не само тази, в която е попаднал
3
управляваният от него автомобил, като в насрещното платно е имало движещ
се автомобил, които обстоятелства по мнение на съдебния състав не са дали
възможност на шофьора своевременно да избегне същата. Поради тези
съображения в настоящия случай не може да се възприеме за основателно
възражението за съпричиняване на вредите.
Съдът като се запозна с останалите възражения на ответника
инкорпорирани в отговор на искова молба и в последваща депозирана молба
по хода на делото ги намира за неоснователни.
От изложеното дотук се налага извод, че в резултат на настъпилото
произшествие на 16.02.2024г. действително по процесния лек автомобил са
нанесени щети – спукана гума, които са били възстановени от ищцовата
страна, която е имала качеството на застраховател по имуществена
застраховка, сключена във връзка със застраховане на увредения автомобил.
От значение е обстоятелството, че показанията на свидетеля, разпитан по
делото, са последователни и в тях не се констатират противоречия, като
същите кореспондират с останалия доказателствен материал. Поради тези
съображения съдът приема, че действително е настъпило застрахователното
събитие, в резултат на което е била увредена една от гумите на лекия
автомобил, което е наложило подмяната й, за което е заплатена сума в размер
на 560,16 лева от застрахователното дружество.
На уважаване подлежи и предявеният осъдителен иск за акцесорното
вземане законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на
исковата молба - 30.09.2024г. до пълното погасяване на дълга.
Предвид изхода на делото ищецът има право и на сторените от него
съдебни разноски, а именно: 50 лева – внесена държавна такса, 300 лева –
внесен депозит за изготвена на експертиза, и 480 лева с ДДС – заплатено
адвокатско възнаграждение, които суми следва да бъдат присъдени в тежест
на ответната страна. При определяне размера на адвокатското
възнаграждение, съдът взе предвид направеното възражение за прекомерност
от ответната страна, като съобрази установения минимум по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения и факта, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, същото е приключило в две
заседания, като процесуално представителство в съдебна зала е извършено в
едно от съдебните заседания, по другото е постъпила молба по хода на делото.
По отношение на сумата от 50 лева – внесен депозит за явяване и разпит на
свидетел, съдът констатира, че в съдебно заседание свидетелят е заявил, че
желае присъждане на разноски за явяването му, поради което тази сума не
може да бъде възстановена.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: гр. София, бул.
„*“ № 3 и адрес за кореспонденция: * ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно
еднолично акционерно дружество /ЗЕАД/ „*“, ЕИК *, със седалище и адрес
4
на управление * главница в размер на 560,16 лева /петстотин и шестдесет
лева и шестнадесет стотинки/ - регресно вземане, която сума представлява
изплатено застрахователно обезщетение във връзка с лек автомобил марка
„Кадилак Ескалеид“ с рег. № *, който автомобил е увреден при настъпило
произшествие на 16.02.2024г., като обезщетението е изплатено от ищцовото
дружество по силата на договор за имуществена застраховка „Каско
стандарт“, сключен посредством застрахователна полица №
4704240510000361, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума
за времето от датата на подаване на исковата молба 30.09.2024г до
окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: гр. София, бул.
„*“ № 3 и адрес за кореспонденция: * ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно
еднолично акционерно дружество /ЗЕАД/ „*“, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление * следните суми, представляващи сторени съдебни разноски:
50 лева /петдесет лева/ – внесена държавна такса, 300 лева /триста лева/
внесен депозит за изготвена на експертиза и 480 лева с ДДС /четиристотин и
осемдесет лева с ДДС/ – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез
Районен съд Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5