Р Е
Ш Е Н
И Е №
№ 8 от 14.01.2022 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 361 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл.
118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е
образувано по жалба от Д.Б.З., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу
Решение № 2153-09-26/22.10.2021 г., издадено от директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, с което
е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №
**********/24.08.2021 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към
ТП на НОИ – Кюстендил. С посоченото разпореждане на основание чл. 68, ал. 3 от КСО на З. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В жалбата са изложени доводи за материална незаконосъобразност на
решението поради незачитане за действителен осигурителен стаж на времето на
изслужената от З. наборна военна служба – от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. Иска
се отмяна на решението.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат С.М. – процесуален представител по пълномощие на жалбоподателя.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт И.М., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с вх. № 2113-09-759/02.08.2021 г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил Д.З. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. По заявлението е постановено Разпореждане № **********/24.08.2021 г. от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Изложени са мотиви, че макар и към датата на подаване на заявлението жалбоподателят да е на възраст 66 години, 8 месеца и 3 дни, т.е. да има необходимата съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО възраст от 66 години и 8 месеца, изисквана през 2021 г., същият няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години съгласно същата разпоредба – има осигурителен стаж от ІІІ категория 17 години, 6 месеца и 3 дни, от които действителен осигурителен стаж – 13 години, 4 месеца и 15 дни. Разпореждането е връчено на З. на 30.08.2021 г. Той е подал жалба с вх. №1012-09-35/23.09.2021 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил срещу разпореждането, като е посочил, че неправилно не му е зачетен за действителен осигурителен стаж периодът на изслужената наборна военна служба. С Решение №2153-09-26/22.10.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кюстендил, жалбата е отхвърлена. В мотивите на решението е посочено, че по време на наборна военна служба лицата нямат сключено правоотношение за положен труд и възнаграждение, поради което този стаж се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО, но не и за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, и не следва да се зачете като такъв при преценката за правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Решението е съобщено на З. на 02.11.2021 г., а процесната жалба е подадена чрез административния орган на 04.11.2021 г.
В приложения към административната преписка опис на осигурителния стаж на жалбоподателя е посочено, че действителният му осигурителен стаж е 13 години, 4 месеца и 15 дни, наборната му служба е 2 години, 1 месец и 18 дни, а общият му осигурителен стаж, превърнат към III категория труд – 17 години, 6 месеца и 3 дни. Видно от удостоверението, издадено от командира на Поделение 1796 – Кюстендил и военната книжка на З., той е постъпил на военна служба на 14.09.1973 г. и е уволнен на 01.11.1975 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Решението обаче е издадено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, а от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието „действителен стаж” като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, е приета с измененията на КСО, обн. ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., поради което на основание § 9, ал. 1 (изм. ДВ, бр. 102/2005 г.) от Преходните и заключителни разпоредби на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата към 14.09.1973 г. и към 31.12.1999 г. разпоредба на чл. 81, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (обн. Изв., бр. 5 от 1958 г., отм. ДВ, бр. 21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.), в редакцията ѝ след изменението с ДВ, бр. 102 от 1967 г., времето, прекарано в редовна военна служба, се зачита за трудов стаж от III категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили съгласно чл. 3 и чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (обн. Изв., бр. 13 от 1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия (вж. в т. см. Решение № 9933/01.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2021 г., VI о., Решение № 6611/02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2021 г., VI о., Решение №14517/24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., VI о., Решение №12404/07.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г., VI о., Решение №17644/23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5368/2019 г., VI о., Решение №8978/13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2018 г., VI о., Решение №266/08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VI о. и Решение №15446/11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о.). Към датата на подаване на заявлението с вх. № 2113-09-759/02.08.2021 г. Д.З. има навършена възраст от 66 години и 8 месеца, а с признаването на времето на изслужената от него наборна военна служба – от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., за действителен осигурителен стаж, към тази дата той има и над 15 години действителен осигурителен стаж. Предвид изложеното съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по отношение на З. са били налице кумулативно регламентираните в чл. 68, ал. 3 от КСО материални предпоставки за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По изложените съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде отменено. В съответствие с чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил за ново произнасяне по подаденото от Д.З. заявление с вх. № 2113-09-759/02.08.2021 г., при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-09-26/22.10.2021
г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена
жалбата от Д.Б.З., с ЕГН **********, срещу Разпореждане № **********/24.08.2021
г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ
– Кюстендил.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил за ново произнасяне по подаденото от Д.Б.З., с ЕГН **********, заявление с вх. № 2113-09-759/02.08.2021 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от решението.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: