РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав
на девети октомври две хиляди и двадесета година в
открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧАВДАР ПОПОВ
при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 1885/2020 година по описа на Плевенския
районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно
постановление № *** от ***г. на *** – *** на С.К. ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Т.Б.В. с
ЕГН ********** на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал.
2 от ЗАНН, вр. чл. 261, ал.1 от ЗКПО е
наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/ лева, за
нарушение на чл. 92, ал.1 от ЗКПО.
Недоволен от издаденото наказателно
постановление е останал жалбоподателят,
който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв.Т.К., която моли съда да отмени
издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк.***,
която моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди издаденото НП.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното
постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред
наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Наказателното
постановление е издадено за това, че на *** г. на декларирания електронен адрес
по електронен път чрез ИС „***" на ЗЛ е връчено искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице N° ***-*** г. В отговор на
връченото искане са представени писмени обяснения с вх. № ***г., в които ЗЛ е
посочило размера на неотчетените приходи от предоставени счетоводни услуги по
години за ревизирания период. Неотчетените приходи в подадената ГДД по чл. 92
от ЗКПО за 2018 г. - 5090,00 лв., са довели до определяне на дължим
корпоративен данък в по-малък размер. За 2018 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № ***/ ***. Допълнително определения корпоративен данък от
неотчетените приходи от предоставени счетоводни услуги е в размер на 509,00 лв.
Изготвена е Покана с изх. № ***/24.03.2020 г., връчена по електронна поща на
25.03.2020 г., за съставяне на АУАН. В указания 7-дневен срок ЗЛ не се явил за
съставяне на АУАН.
Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от
приложените доказателства: ***№ ***-***/***.и писмени обяснения вх. № ***/***.,
покана с изх. № ***/ ***. и доказателства за връчване. РД№ ***-***/
25.03.2020г.
Срещу съставения АУАН
е постъпило възражение с вх. № ***/06.04.2020г., което е разгледано по
реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е
преценено за неоснователно. За да се определи административно наказание са взети предвид тежестта на нарушението,
всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са налице
предпоставнките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Така изложените в акта фактически констатации се
подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и
кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Х.И. *** и В.Г.
***, от които се установява, времето и мястото на извършеното и личността на
извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода
на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Фактическата обстановка не се
оспорва и от страна на жалбоподателя.
Според съда е основателно становището на адв. К., че
неправилно и актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали така описаната
фактическа обстановка като нарушение по чл.92 ал.1 във вр. ал.2 от ЗКПО. Съгласно
разпоредбата на чл.92 ал. 1 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат е
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. В алинея 2 на чл. 92
от ЗКПО, законодателя е указал, че годишната данъчна декларация се подава в
срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на НАП по
регистрация на данъчно задълженото лице. От обективна страна съставите на тези
нарушения изискват деецът да е данъчно задължено лице и да не е подал
декларация по ЗКПО, или да не е подал декларация в срок. В случая в
обстоятелствената част и на акта и на следващото го наказателно постановление,
липсва посочване на съставомерните признаци на което и да е от изпълнителните деяния
включени в състава на чл.92 ал. 1 или ал.2 от ЗКПО. Самият актосъставител посочва,
че „за 2018г. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№*** от ***.1\ поради което
вмененото на дружеството жалбоподетел нарушение по чл.92 ал.1 ЗПКО се явява
несъставомерно. Безспорно от изложеното в описателната част на АУАН и НП е, че
е налице извършено нарушение от страна на дружеството, но то не е соченото от
актосъставителя и наказващия орган по чл.92 ал.1 ЗКПО за което е ангажирана
неговата отговорност.
Според съда е основателно и становището на адв. К., че
при наличие на приета еднаква фактическа обстановка, актосъставителят и
наказващият орган, квалифицират нарушението с различни състави, актосъставителя
приема, за нарушена ал.2 на чл.92 - „неподаване на декларация в срок“, а
наказващия орган приема, че е осъществен състава на ал.1 . „неподаване на
декларация“. Така посочената правна формулировка създават неяснота по отношение
на твърдяното деяние и вмененото нарушение, тъй като при тези факти и квалификация
не става ясно за какво е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Това
нарушение е достатъчно като самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Според съда е основателно и становището на адв. К., че
при издаване на АУАН и НП са нарушени
императивните разпоредби на чл.42 т.З и т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
които въвеждат изискване за описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които
го потвърждават. В настоящия случай няма дата и място на извършване на
нарушението. Посочването на датата /***г./ на изпращане на електронно съобщение
с искане за предоставяне на обяснения от задълженото лице, както и посочване на
дата ***. на която задълженото лице е предоставило исканите писмени обяснения
на съответния орган, не биха могли да заместят липсата дата и място на
извършване на нарушението. Още едно самостоятелно основание за отмяна на НП
като незаконосъобразно.
Според съда е
основателно и становището на адв. К., че
административнонаказващия орган е наложил имуществена санкция на дружеството
жалбоподател на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО. От съдържанието на текста е
видно, че същият съдържа няколко различни хипотези, всяка от които представлява
отделно нарушение и съответно е самостоятелно основание за налагане на
наказание. Като не е посочено за коя от изброените в законовия текст хипотези е
наложена съответната санкция, безспорно се създава неяснота по отношение на
твърдяното деяние и вмененото нарушение, тъй като при тези факти и квалификация
не става ясно за какво е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Това
нарушение също е достатъчно като самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Поради гореизложените съображения, съдът счита, че НП
следва да се отмени като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
Отменя
наказателно постановление № *** от ***г. на *** – ***, с което на С.К. ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Т.Б.В., с
ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27 /чл.83/ и чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 261, ал.1 от ЗКПО
е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/
лева, за нарушение на чл. 92, ал.1 от ЗКПО.
Решението
подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: