О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№92       07.VIII.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Г. Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковата молба

 

            Производството по делото e образувано по искова молба предявена от Г.П.Г.,ЕГН:**********,***“ АД,ЕИК*********  за изплащане общо на сумата от 30 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди,частично предявени от 100 000 лв.В съдебно заседание се прави увеличение на главницата на претенцията на 45 000 лв.,частично предявени от 100 000 лв.

            За да обоснове претенциите си ищецът посочва,че на 27.04.2019 г. на път 5074 на км. 2 между село Книжовник и село Жълти бряг в посока село Жълти бряг, настъпва ПТП между лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", с ДК № ******* и пешеходеца Г.П.Г., ЕГН **********. Водачът на лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", с ДК № ******* не е проявил предпазливост към уязвими участници в движението и се е движил с превишена и несъобразена скорост, извършил е забранена маневра, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е ударил пешеходеца Г.П.Г.. В резултат на удара на същият са причинени телесни увреждания и е транспортиран по спешност в болница с опасност за живота. Във връзка с настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 29/27.04.2019 г. по описа на ОД на МВР - гр. Хасково и е взето административно отношение спрямо водача на МПС - П.П.Щ..

В следствие на удара ищецът временно е изгубил съзнание, в последствие е бил объркан и е залитал. Приет е по спешност в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Г." ЕАД с нарушение на съзнанието - неадекватен, объркан, брадипсихичен, сомнолентен, без спомен за случилото се с изострено везикуларно дишане. Престоява в болницата от 27.04.2019г. до 04.05.2019 г. От проведените изследвания се установява, че в резултат на процесното ПТП му е причинен вътремозъчен кръвоизлив в дясна хемисфера с пробив към вентрикулите, парасагитално в областта на десния таламус е установено наличие на ивичеста хиперденсна лезия с аксиална ширина до 3.2мм. и плътност 47-55ХЕ, тялото на десния латерален вентрикул плексус хориоидеус е задебелен 44/9.4мм. и уплътнен почти хомогенно, с плътност 50-84ХЕ в зоните, свободни от обичайните калцификати.Установени са и множество охлузвания по тялото. През периода на болнично лечение ищецът бил неориентиран за време и място, сомнолентен, осъществявал елементарен словесен контакт. Пострадалият е изписан с неврологична симптоматика -двупосочен хоризонстален нистагъм. вратна ригидност. ограничена възможност за словесен контакт.

На 17.05.2019 г. е проведен контролен преглед, като е предписано допълнително медикаментозно лечение и на Г.П.Г. с указано да продължи с лечението при постелен режим.

Ищецът все още бил в шок от инцидента. И към настоящия момент имал постоянно тежко главоболие, изпитва силен дискомфорт от ярка светлина и силни звуци, трудно се концентрира, трудно поддържа разговор с други хора,без това да засили главоболието му. От инцидента до сега се налага да лежи на легло през преобладаващата част от времето, в затъмнена стая. без да чете или да гледа телевизия, не излиза,не може да поддържа социални контакти. Силните болки довеждат до влошаване на съня и често будене през нощта. Това налага приемане на обезболяващи медикаменти. Изпитва силни болки в дясното рамо,които не му позволяват да си служи с дясната ръка. Поставен е в невъзможност да се самообслужва. за него се грижи изцяло жената, с която живее на семейни начала.

Г.П.Г. със сигурност щял да изпитва негативни последици от въпросното ПТП през целия си живот. Освен физически болки и дискомфорт същият и занапред щял да изпитва страх, притеснения и негативни емоции, свързани със спомена от инцидента.

Ищецът твърди,че според констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 29/27.04.2019 г. по описа на ОД на МВР - гр. Хасково към момента на пътнотранспортното произшествие лек автомобил марка „Форд", модел ..Фокус", с ДК № ******* има валидно сключена със ЗД .“БУЛ ИНС" АД. ЕИК ********* задължителна застраховка ..Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № ВС/02/118002490154 с покритие от 17.09.2018г. до 17.09.2019г. По силата на сключения застрахователен договор ,.ЗД „БУЛ ИНС"" АД покрива отговорността на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на лек автомобил марка „Форд", модел ..Фокус", с ДК № *******.

Ищецът посочва,че на 21.05.2019 г. е предявена извънсъдебна претенция пред ответното дружество, но до настоящия момент липсва произнасяне от негова страна.

Поради трайните последици от претърпяния инцидент и интензивността на търпените от ищеца неимущсствени вреди, същият намира,че обезщетение в размер на 100 000 лв. е адекватно на тях.

Поради изложеното се иска осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на първоначално от 30 000 лв.,увеличен на 45 000 лв. в съдебно заседание, частичен от 100 000 лв. настъпили вследствие на виновно причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по Полица № ВС/02/118002490154 с покритие от 17.09.2018г. до 17.09.2019г. при ответника водач на лек автомобил марка „Форд", модел ..Фокус", с ДК № ******* - П.П.Щ. ПТП от 27.04.2019 г. на път 5074 на км. 2 между село Книжовник и село Жълти бряг в посока село Жълти бряг, при което същият не е проявил предпазливост към уязвими участници в движението и се е движил с превишена и несъобразена скорост, извършил е забранена маневра, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е ударил пешеходеца Г.П.Г..

Иска се и върху така определеното обезщетение да се присъдят законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно изплащане на обезщетението,както и разноските по делото.

 

Ответното дружество оспорва предявените обективно съединени искове ,същите били допустими,  но едновременно с това са неоснователни.

 Не било доказано по никакъв начин от представените към исковата молба писмени доказателства наличието на вина по отношение на П.П.Щ.,лице, за което се твърди в исковата молба, че е управлявал МПС, което е осъществило ПТП с участник ищеца, в качеството му на водач на застрахованото МПС.Нямало влязла в сила присъда установяваща по категоричен начин вината на последния.По смисъла на чл. 45 от ЗЗД, вината е един от елементите на фактическия състав на деликта, а според Тълкувателно решение № 2/06.06.2012г. по тълк.дело № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) съответно чл. 432 от КЗ (нов), има вторичен, аксесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. Което от своя страна водело до извода, че претенция за обезщетение към застрахователя не може да породи своите правни последици, ако увредения няма правото да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението.Така застрахователят не дължал повече от дължимото от прекия извършител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 226, ал. I от КЗ (отм.), респ. по чл. 432, ал.1 от КЗ (нов).

Не било доказано според ответника наличието на причинен деликт от страна на водача на автомобила.

Дружеството посочва и че причинната връзка и вредата, установени в наказателното производство не са задължителни за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК и подлежи на доказване. В решение № 43/16.04.09г. по т.д.№ 648/08г, на II т.о. на ВКС било прието по реда начл.290 ГПК, че актовете на органите в досъдебното производство, макар и да са официални документи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ГПК отм., не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се постановявали в отделните фази на досъдебното производство и отразяволи мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямали задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Такава сила,сочи ответникът, е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. причинната връзка, вредите и съпричиняването, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежали на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство.

Дружеството оспорва  твърдението на ищеца, че в резултат от настъпването на пътно-транспортно произшествие за него са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания,

Ответникът излага доводи и че не е изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП и причините за настъпването му.

Оспорва се механизма на получаване на уврежданията и причинно-следствената връзка между събитието и получените увреждания, като и между поведението на застрахования в ответното дружество водач и телесните увреди на пострадалия;оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение на водача на процесния автомобил с рег.№ ******* - П.Щ..

Застъпва се и евентуално обективираното възражение,че ако са причинени твърдяните уведи в исковата молба, то забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания, предхождащи ПТП  заболявания и настъпили други случайни събития по време и след датата на инцидента.

Ответникът оспорва и твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи исковата претенция по размер, както и твърденията относно периода, през който са търпени, като твърди, че неищуществените вреди не са възникнали и не са търпени през посочения в исковата молба период ,включително и към настоящия момент. В тази насока според дружеството ищецът е бил изписан от лечебното заведение с подобрение и след като по делото липсват данни за начина на протичане на възстановителния период и предвид статистическите данни от специализирана литература за оценка тежестта на телесните увреждания, твърди, че периода на нетрудоспособност за физически труд след подобни увреди е до 1 - 1,5 месеца.

Дружеството твърди и че  с оглед данните от Констативния протокол за ПТП с пострадали липа № 29 и Епикриза с изх.№ 27064/260 пътния инцидент е настъпил по изключителната вина на ищеца Г., тъй-като в тъмната част от денонощието /около 4 ч сутринта/, в неосветен участък от пътя, на необезопасено място и на място - път, намиращ се извън населено място Г. се е движил по средата на пътя (по осовата линия разделяща двете платна за движение), в качеството му на пешеходец по абсолютно неправилен и забранен от закона начин.Въпреки, че ищецът е възприел приближаващия го лек автомобил, не е предприел действия по напускане на пътното платно за движение, при положение, че е бил в неадекватно състояние, без да може да прецени правилно действителната пътна обстановка, следствие на употребеното количество алкохол, което при изпробването му е отчело 2,07 промила алкохол в кръвта.С горните си действия ищецът съпричинил вредоносния резултат, По този начин нарушил правилата за движение по пътищата, поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат. На ищецът непосредствено след пътния инцидент е бил съставен АУАН серия Д № 066616 от 27.04.2019г.

Нетрезвото състояние на Г. към момента на пътния инцидент, допълнително е допринесъл за осъществяване на пътното произшествие, тъй като не е бил напълно способен да възприеме наближаващия го автомобил поради липса на адекватна преценка на ситуацията.

При така така установеното нарушение на правилата на ЗДвП от страна на ищеца се обуславяла отговорността за съпричиняване на настъпилите вредни последици и затова евентуалното обезщетение следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Отделно от горните тези,ответната страна оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерен по размер. По делото липсвали каквито и да било данни, от които да се установи и докаже по категоричен начин дали са налице действително претърпени от ищеца неимуществени вреди и до каква степен и размер са налице такива, а не да се правят догатки за това дали те съществуват и под каква форма и за какъв период от време са се проявили /ако ги е имало изобщо/.

Според дружеството не било доказано ,че измененията в здравословното състояние на ищеца са били именно в резултат на процесното деяние.,както и неоснователни били твърденията му за промяна в психиката от процесното деяние,както и  твърденията за промените в социалния му живот и емоционалното състояние. Описаните в исковата молба неимуществени вреди по естеството си не са резултат от телесно увреждане на ищеца, а засягат неговата психо-емоционална сфера.

В съдебно заседание страните поддържат доводите,възраженията и исканията си по делото.

Факти по делото

 

            Видно от протокол за ПТП с пострадали лица №29 на ОДМВР-Хасково на 27.04.2019 г. на път 5074 на км. 2 между село Книжовник и село Жълти бряг в посока село Жълти бряг, настъпва ПТП между лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", с ДК № *******,воден от П.П.Щ. и пешеходеца Г.П.Г., ЕГН **********. В документа е отразано,че водача на посоченото МПС няма наличие на алкохол в кръвта,докато пешеходеца е с наличие на концентрация от 2.17 промила.По случая е извършен и оглед от разследващи полицаи на место с приложен фотоалбум,от където е и видно,че процесното МПС е със следи от удар по предното стъкло в неговата лява част.

Съобразно представената епикриза и съпътстващата я документация  на Г.П.Г.,Клиника по нервни болести към УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД-Пловдив е видно,че същият е постъпил за диагностика и лечение на паренхимен мозъчен кръвоизлив на 27.IV.2019 г. и е изписан на 04.V.2019 г. с окончателна диагноза вътремозъчен кръвоизлив,неуточнен.В епикризата подробно са описани резултати от прегледа на лицето.Посочено е,че в момента на изписването липсвал пряк медицински риск от усложнения и няма настъпили такива.Г. е изписан в съзнание,хемодинамично стабилен,афебрилен,без риск.При постъпването за лечение същият е бил контактен,неадекватен,объркан,брадипсихичен.

            Съобразно проверка за застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил с ДК№* **** ** към 27.IV.2019 г. има активна застраховка от 18.IХ.2018 г. до 17.IХ.2019 г.

            Свидетелката А.Х.Д.,майка на ищеца Г.П.Г. установи,че синът й живеел в с.Жълти бряг.Едно сутрин към 06.00 сутринта й се обадил лекар,който я известил,че със сина й има инцидент с автомобил и тя трябвало да отиде в болницата.в Хасково.Тя пристигнала там,като в последствие го откарали в гр.Пловдив в болницата на ул.“Пещерско шосе“.Пострадалия бил в интензивното отделение,поради което не ги допуснали до него.За пръв път Д. видяла сина си на изписването,на седмия ден след инцидента.Свалили го с количка,при което на ръце го отнесли в автомобила,тъй-като не можел да стои прав,виел му се свят.Същият не познал сина си,като свидетелската му казала че това лице е сина му.При пристигането си в дома,също на ръце го занесли до леглото.Г. приемал редовно изписаните медикаменти,като свидетелката останала до 10 ден след изписването,тъй-като тогава можел вече да стои прав.С него останали жена му и синът му.Г. продължавал да се оплаква глава,бил замаян и от болки в рамото.Синът й се променил0викал,крещял,не знаел какво говори.Не можел да работи,както преди инцидента.Тогава работел в дърводобива.Не прекалявал с пиенето.След инцидента внукът й започнал работа и напуснал училище,за да може да се издържа семейството на Г..

            Вещото лице по съдебно психологичната експертиза С.А.Д. изведе,че ищецът не е провеждал медикаментозна терапия във връзка с психоемоционалното му състояние.При престя в болницата е приемал „Фурозер“ за предотвратяване на отоци.Приема на лекарството „Клинарекс“ бил назначен за лечение на травмата в главата,която можела да предизвика епилепсия,която обаче не била установено на този етап.Приемал е също така „Рутаскорбин“,хранителна добавка с витамин С и „Рудозит“,действащи противовъзпалително.Г. не ползвал услуги на психолог за отработване на емоционална травма.При ищеца вещото лице е установило признаци на стрес и посттравматичен стрес, психодискомфорт, нарушена възможност за социална реализация,водеща за възрастта му.ищецът не бил отработил преживяното,но се бил примирил с него.Възможността за възстановяване/резилиънс/ при ищеца било високо.В момента Г. не се е върнал към нормалния си начин на живот,поради проблемите в соматичното му състояние и невъзможността да работи,както и било налично притеснение от разменените социални роли-непълнотелния му син работел за да осигурява средства за издръжка на семейството ,а не той.

            Съвместното медицинско-техничска експертиза извежда,че  нямало определен срок за възстановяване травмата на мозъка на ищеца,като били възможни последици за цял живот.Вещото лице по медицинската част Х.Е. в съдебно заседание посочи,че предвид побитостите по колата-счупено стъкло,сочело на удар,несъмнено довел до травма на мозъка,довела до травматичен кръвоизлив.В тази насока свидетелствали и установените пресни огнища в главата му на кръвоизливи с по-малки огнища,каквито нямало при инсултите.Установената концентрация на алкохол в кръвта на ищеца в момента на удара сочела остро алкохолно отравяне,средна степен на опиване-груби нарушения в когнитивните функции-съобразителност,концентрация на вниманието, ориентация, рефлексна дейност.Тази степен на опиване била опасна за околните.Поради това Г. не е бил в състояние да се предпази.

            Експертизата извежда,че пътния инцидент между процесния автомобил и ищец е настъпил върху платното за движение,в лентата за движение на МПС,около 3.80 метра от  в дясно от левия край на платното за движение по широчина,на 2.10 метра в ляво от десния пътен банкет,при липса на осветление на мястото на удара.В момента на същия Г. е бил обърнат с дясната си страна към автомобила,поради което и дясната половина на лицето и главата влизат в контакт с предното стъкло,откъдето идва и травмата на главата и мозъка.

            Скоростта на движение на процесното МПС е съобразена с пътно-климатичните условия по този участък от пътя и с осветеността на фаровете му на дълги светлини.Нямало данни относно ограничаване видимостта на водача спрямо пострадалия.Вещото лице извежда,че в конкретния случай водачът е имал техническата възможност да предотврати пътния инцидент чрез своевременно аварийно спиране или обикаляне на пешеходеца.от ляво.Не можело да се определи дали водача е предприел и какви маневри.В момента на удара МПС е било в лентата си на движение.

Правни съображения

 

Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ  и по чл.86 от ЗЗД са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това правооношение ЗД „Бул инс“ АД е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск за понесените от вреди срещу него.

 Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецъте избрал защита на накърнените  права чрез прекия иск против застрахователя .Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.     

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства - настъпването на пътно-транспортно произшествие,наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество собственика на автомобила,извършеното лечение на пострадалия.В случая няма произнасяне с акт по чл.300 от ГПК,който да обвързва настоящото решение.

Ищецът Г. в момента на настъпване на ПТП,  на 27.IV.2019 г. около 04.00 часа,по път 5074 на км. 2 между село Книжовник и село Жълти бряг в посока село Жълти бряг е употребил алкохол и е имал концентрация на такъв в кръвта 2.17 промила.Същият се е прибирал в с.Жълти бряг където живее пеша. Същият очевидно е бил пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП,като е следвало да спазва правилата за този вид участници в движението по пътищата.Същият обаче се е придвижвал по посочения път в нарушение на чл.108 от ЗДвП-по тротоара или банкета на пътното платно,в посока противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства,възможно най-близко до лявата пътна граница.Съобразно установеното по делото Г. очевидно се е движел на 2.10 метра в ляво от десния пътен банкет,близко до осевата линия на пътното платно,и то не в посока противоположна на движението на лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", с ДК № *******.Следва да се има предвид в тази насока и че увредите по автомобила са повреден преден капак и счупено предно стъкло в левите си части,непосредствено пред мястото на водача.Същевременно Г. е бил обърнат в момента на удара с дясната си страна към този автомобил,което отново сочи неправилно поведение на пътя и движение косо на пътя.Очевидно е, че същият осъществявал движението си пеш в пълен разрез с изискванията на закона,като не е съобразил и че се придвижва в тъмната част на деня.Следва да се вземе предвид и че това поведение на Г. е  мотивирано и е функция на сериозно влияние на алкохол,което съобразно извода на вещото лице е остро алкохолно отравяне,средна степен на опиване с груби нарушения в когнитивните функции-съобразителност, концентрация на вниманието, ориентация, рефлексна дейност,което е довело до това,че ищецът не е бил в състояние да се предпази или да съобрази адекватно конкретната пътна обстановка.Това поведения е в сериозна генеративна връзка с увреждането.

Същевременно водачът на лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", с ДК № ******* П.П.Щ.,съобразно доказателствата по делото-протокол за ПТП,протокол за оглед и приетата съдебно медицинска и техническа експертиза е водел автомобила със съобразена скорост,около 70 км/час, на пътните условия,като предвид тъмната част на деня е карал и с включени дълги светлини.,без да има за ограничаване видимостта на водача спрямо пострадалия.Съобразно експертизата в конкретния случай водачът е имал техническата възможност да предотврати пътния инцидент чрез своевременно аварийно спиране или обикаляне на пешеходеца.от ляво. В момента на удара МПС е било в лентата си на движение.Няма доказателства какви маневри е предприел самията водач. В случая и предвид доказателствата по делото очевидно Щипски не е подходил с нужното внимание към заобикалящата го обстановка при воденето на автомобила,което е и една от причините за  настъпване на удара с Г..Същият е имал техническата възможност да спре,нямал е ограничения на видимостта,управлявал е МПС със съобразена скорост на пътя и светлините на автомобила си,пешеходеца не е попадал в опасната зона за спиране на автомобила.Ето защо се налага извод,че същият не е упражнил достатъчно адекватно внимание при воденето на автомобила,за да може своевременно да спре или заобиколи пострадалото лице,като нарушение на чл.20 от ЗДвП.Щипски не е реагилал адекватно на възникналата опасност за движението по смисъла на чл.20 ал.II изр. последно от ЗДвП.На този извод водят доказателствата по делото.Има вероятност и за внезапна поява на пешеходеца на платното,но доказателства в тази насока няма по делото.

 

Ето защо съдът се налага да приеме,че вредоносния резултат е съпричинен от двамата участника в описаното ПТП,като 50 на 50 процента.Поведението и на двамата е в нарушение на ЗДвП и действията на двамата по-равно са причинили описания резултат.

Като съобрази степента на установените здравни увреди и свързаните с тях неимуществени страдания,описани по-горе в медицинската документация,експертизите по делото и свидетелските показания,се извежда,че пълната репарация следва да е величината 45 000 лв.Същата е адекватна на интензитета и продължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия в режима на чл.52 от ЗЗД-претърпян тежък удар,проведено лечение от седем дни в болница,продължителни замаяност,световъртеж,невъзможност да работи и да издържа семейството си,както преди удара,продължителната нужда от помагане в битови ситуации.Следва да се отчете и силната степен на възможност за психическо възстановяване,изведено от вещото лице по съдебно-психологичната експертиза,както и възможността някои негативни последици да останат доживот,посочени от медицинската експертиза.Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице.При съобразяване с установеното съпричиняване от пострадалия обезщетението и предвид чл.51 ал.II от ЗЗД следва да възлиза на 22 500 лв.Следва да се посочи че  горницата на предявения иск до пълния му предявен размер от 45 000 лв,частичен от 100 000 лв. според съда е неоснователна и недоказана.Същата е в противоречие и с правилата на справедливостта, което обуславя отхвърлянето й.

Акцесорния иск за лихва върху главницата е предявен от датата на предявяване на исковата молба или 28.VIII.2019 г.

Ответното дружество е направило раззноски по делото в размер на 4 236 лв. адвокатски хонорар,600 лв. за извършената съвместна медицинска и техническа експертиза и 200 лв. за съдебно психологическата експертиза,общо 5 036 лв. По отношение на платеното възнаграждение за процесуална защита и съдействие е отправено възражение за прекомерност,което съдът намира основателно.Съобразно чл.7 ал.I т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при заявения интерес от 45 000 лв. минималното възнаграждение следва да възлиза на 1 880 лева.Предвид чл.78 ал.V от ГПК и действителната правна и фактическа сложност на производството съдът намира,че адекватния хонорар спрямо защитимия интерес възлиза на 2 000 лв.Съобразно изхода от делото направените разноски от ответника следва да се редуцират до половината или 1000 лв. относно хонорара и 400 лв.,общо 1 400 лв. Ищецът не се освободен от направените разноски от ответната страна в процеса при постановен негативен него резуртат,поради което следва да поеме съразмерно разноските на застрахователя,направени пред съда.В случая ищецът е освободен от държавни такси,само при иницииране на производства при които плащането има фискално естество и от разноски в рамките на делото дължими по инициирани от него доказателствени искания.Направените от ответната страна разноски обаче не се включват в това освобождаване и се дължи репарация съразмерно на изхода от процеса.

Застрахователят следва да заплати и следващата се държавна такса върху уважената част от иска от 22 500 лв. или 900 лв. по сметка на съда.

Ищецът е направил разноски от 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение.Съобразно изхода от делото той следва да получи 2.50 лв.

На основание чл.38 от Закона за адвокатурата процесуалния представител на ищеца,действал в тази хипотеза и на основание чл.7 ал.I т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да получи  половината от този размер или 940 лв.

            Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

Р Е Ш И

 

 

            ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“ АД,ЕИК********* ,гр..София,район „Лозенец“ ,бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Г.П.Г.,ЕГН:**********,*** 500 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,причинени от  пътно транспортно произшествие настъпило на 27.04.2019 г. на път 5074 на км. 2 между село Книжовник и село Жълти бряг в посока село Жълти бряг, между лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", с ДК № *******,застрахован при ответника,воден от П.П.Щ. и ищеца катопешеходец,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 28.VIII.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОТХВЪРЛЯ  предявения иск от Г.П.Г.,ЕГН:**********,***,Хасковска против ЗД“Бул Инс“ АД,ЕИК********* ,гр..София,район „Лозенец“ ,бул.“Джеймс Баучер“ №87 с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането за горницата над присъдената сума от 22 500 лв. до пълния му предявен размер от 45 000 лв./предявен частичен иск от 100 000 лв./ като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“ АД,ЕИК********* ,ГР.София,район „Лозенец“ ,бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Г.П.Г.,ЕГН:**********,*** от 2.50 лв. разноски по делото.

            ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“ АД,ЕИК********* ,ГР.София,район „Лозенец“ ,бул.“Джеймс Баучер“ №87  да заплати на Държавата по сметка на съда 900 лв. държавна такса върху уважение размер на исковата претенция.

ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“ АД,ЕИК********* ,ГР.София,район „Лозенец“ ,бул.“Джеймс Баучер“ №87  да заплати на адвокат Д. Мартинов С. сумата от 940 лв. хонорар по чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Г.П.Г.,ЕГН:**********,*** заплати на ЗД“Бул Инс“ АД,ЕИК********* , гр.София,район „Лозенец“ ,бул.“Джеймс Баучер“ №87  сумата от 1 400 лв разноски направени по делото.

РЕШЕНИЕТО  подлежи обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщававето му на страните.

 

 

Съдия :