№ 1
гр. Провадия, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета”
от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
******, срещу М. Ц. Л. ЕГН **********, с адрес: *******.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че по силата на
заявление-договор за издаване на кредитна карта IK11130 от 25.10.2012 г,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на кредитор е отпуснала на М.
Ц. Л. в качеството му на картодържател потребителски кредит под формата на
кредитен лимит, като първоначатно определеният кредитен лимит е бил в
размер на 2000 лв. По силата на чл. 7.1. от Общите условия на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД за издаване и използване на кредитни карти ИКЕА, които
картодържателят е приел с процесния договор, страните са се уговорили
банката-картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни
извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки извършвани с
картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от
него карта.
От 26.07.2019г. ответникът преустановява редовното заплащане на
дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения. Не са били
1
заплатени дължимите минимални месечни вноски по две последователни
месечни извлечения, а именно месечно извлечение от 26.07.2019 г. и месечно
извлечение от 26.08.2019 г. С оглед на това обстоятелство и на основание чл.
20.2. от Общите условия към процесния договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД е упражнило своето потестативно право по договора и обявило цялото
задължение на М. Ц. Л. произтичащо от подписания Договор за издаване на
кредитна карта IK11130 от 25.10.2012 г. за изцяло и предсрочно изискуемо.
Това волеизявление на банката достигна до длъжника с писмено уведомление
за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, връчено
на длъжника чрез ЧСИ НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА, рег.№ 807. е района на
действие ОС ВАРНА, като уведомлението е връчено на кредитополучателя
лично на дата 30.03.2021 г. по настоящ адрес на същия, след направен опит за
връчване на уведомлението по постоянен адрес на лицето в гр. София чрез
ЧСИ СТОЯН ЯКИМОВ. рег.№ 844, с район на действие СГС и след
извършена справка в НБД „Население“. С оглед на тези обстоятелства,
предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълнния размер на
кредита е настъпило на 30.03.2021 г. - датата на връчване на
кредитополучателя М. Ц. Л. на уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора
„Юробанк България"АД.
Претендира се главница в размер на 480.49 лева, представляваща
непогасено вземане за главница по заявение - договор за издаване на кредитна
карта IK11130 от 25.10.2012 г, ведно със законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда-30.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.10.1. от Общите условия към Договора и Приложение
1 към Общите условия, ищецът „Юробанк България" АД претендира
договорна (възнаградителна) лихва в размер на 141.50 лева. начислена за
периода от 26.07.2019 г. - до 30.03.2021 г.
На основание Приложение към Общите условия, ищецът „Юробанк
България" АД претендира обезщетение за времето на забава (мораторна
лихва) в размер на 22.35 лева начислено за периода 26.07.2019 г. до
12.03.2020 г. и мораторна лихва в размер на 51.51 лева за периода от
14.05.2020 г. до 18.06.2021 г.
2
На основание Приложение към Общите условия на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД за издаване и използване на кредитни карти ИКЕА
ответникът дължи на Банката такси по договора в общ размер на 45 лева за
приода от 26.07.2019 г. до 18.06. 2021 г. включващи месечни такси за
обслужване и такса за блокиране на карта.
Всички клаузи в заявлението - договор за издаване на кредитна карта
IK11130 от 25.10.2012 г., Общи условия на „Юробанк България”АД за
издаване и използване на кредитни карти ИКЕА и Приложение №1 към
същите са ИНДИВИДУАЛНО уговорени, като всяка една страница е
подписана от кредитополучателя М. Ц. Л., в съответствие с разпоредбата на
чл.20а ЗЗД договорът има силата на закон за тези, за които са го сключили.
На основание чл. 78 ЗЗД ответникът дължи на банката 96 лв. -
разноски по изпълнението, представляващи извършени от Банката разноски
по уведомяването за периода от 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г. за връчване до
ответника - картодържател на уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ. В доказателство на това прилага платежно нареждане
BORD02926052/24.02.2021 г. за заплатена сума по сметка на ЧСИ СТОЯН
ЯКИМОВ в размер на 60 лв.. платежно нареждане BORD08890198/23.04.2021
г. за заплатена сума по сметка на ЧСИ НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА в размер на
36 лв., видно от които разноските са реално направени от ищеца.
С оглед на обстоятелството, че вземането на банката е станало изцяло
предсрочно изискуемо и в изпълнение на чл. 20.2 от процесния договор за
кредит „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е дадало заявление по реда на чл. 417
ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника. След преценка на компетентния районен съд, че са налице
предпоставките за уважаване на заявлението, в полза на ищеца е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417
ГПК по ч.гр.д. № 750/2021 г. по описа на PC - ПРОВАДИЯ. С този акт
картодържателят М. Ц. Л. е осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД дължимите от него суми по Договор за издаване на кредитна карта
"IK11130” от 25.10.2012 г., от които: неиздължена главница в размер на
480.49 лв., възнаградителна лихва в размер на 141.50 лв. за периода от
26.07.2019 г. до 30.03.2021 г. вкл., мораторна лихва в размер на 22.35 лв. за
периода от 26.07.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл., мораторна лихва в размер на
3
51.52 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 18.06.2021 г. такси в размер на 45 лв.
за периода от 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г.вкл., такси за нотариални покани в
размер на 96 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 30.06.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от
които 25 лв. платена държавна такса и 360 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на молба по чл. 426. ал. 1 ГПК и издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело срещу М. Ц. Л., като й е връчена
горецитираната заповед за изпълнение, като срещу нея същата е подала
възражение по смисъла на чл. 414 ГПК. В изпълнение на чл. 415 ГПК
районният съд е постановил с разпореждане, с което на заявителя
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е указано да предяви установителен иск за
вземането си в едномесечен срок.
Иска се да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът М. Ц. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, сумите по
Договор за издаване на кредитна карта "IK.11130" от 25.10.2012 г. ответникът
М. Ц. Л., ЕГН: ********** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД главница
в размер на 480.49 лв., възнаградителна лихва в размер на 141.50 лв. за
периода от 26.07.2019 г. до 30.03.2021 г. вкл.. мораторна лихва в размер на
22.35 лв. за периода от 26.07.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл.. мораторна лихва в
размер на 51.52 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 18.06.2021 г.. такси в размер
на 45 лв. за периода от 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г.вкл.. такси за нотариални
покани в размер на 96 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 30.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, Претендират се разноски по заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него са твърди, че исковете са неоснователни и недоказани по
основание и размер, поради следните съображения:
Договорът е сключен в противоречие с императивни разпоредби от
Закона за потребителкия кредит:
Нарушена е разпоредбата на чл. 12. ал. 1, т. 7 от ЗПК:
4
Общият размер на кредита е съществен елемент на този вид договори,
по отношение на който страните следва да постигнат пълно и несъмнено
съгласие, в предписаната от закона форма. Липсата на уговорена сума по
кредита е порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не може
да бъде саниран и води до недействителността й.
От представените по делото доказателства не се установява да е
налице постигнато съгласие по горния въпрос. Със заявлението, имащо
характер на оферта, по смисъла на чл. 13 от ЗЗД, Л. е отправила до Банката
искане за издаване на кредитна карта, в което е посочила данни за своите
семейно положение, образование, адрес, заетост, доходи, притежавано
имущество и финансови задължения. Отправената, от страна на заявителя,
оферта не включва сума по кредита, респ. определен кредитен лимит.
Единственото, което е посочено, в частта от заявлението, именувана
„Декларация“ е, че „размерът на основния кредитен лимит [...] може да бъде
минимум 150 лв., максимум 10 000 лв.”, като точният размер ще бъде посочен
при получаване на картата и в месечните извлечения“. Същият текст е
повторен в т. 6.1 от Общите условия /ОУ/, а в представеното Приложение №
1, въпреки твърденията на ищеца за постигнато съгласие за издаване на
кредитна карта с лимит 2000 лв.. при определяне размера на ГПР, е посочена
главница от 3000 лв.
Заявлението е подписано за Банката, като няма данни последната да е
предложила на заявителя сума по кредита, респ. кредитен лимит, с който
същият изрично да се е съгласил. Доколкото приложените към исковата
молба ОУ предвиждат плащанията да се извършват в рамките на кредитен
лимит и доколкото нарушаването на забраната за надвишаването му, както и
неизплащането на минималната месечна вноска, са въздигнати в тяхно
съществено неизпълнение, което съставлява основание за прекратяване на
отношенията с картодържателя, то, към момента на сключване на договора,
следва да е налице съгласие между страните относно размера на кредитния
лимит и на минималната месечна вноска, каквото в случая не е постигнато.
Размерът на кредита и на насрещната престация, при изплащане на
задължението на вноски като част от същественото съдържание на сделката,
не могат да се определят едностранно от Банката, след сключване на
договора, както и впоследствие многократно да бъдат променяни
5
едностранно от нея, с оглед действителните финансови възможности на
картодържателя, кредитоспособността му, спазването на общите условия и
риска, който се поема. От друга страна, в дадения случай не са налице
повелителни правила на закона, които да могат да заместят по право липсата
на постигнато между страните съгласие по обсъждания съществен признак на
договора.
Освен на гореизложеното съдът следва да обърне внимание и на друго
- заявлението е подадено на 21.10.2012 г.. а като дата на сключване на
договора ищецът посочва 25.10.2012 г. т.е. заявлението не материализира
договора между Банката и кредитоискателя.
Нарушена е разпоредбата на чл. 12. ал. 1. т. 8 от ЗПК:
Нито едно от представените доказателства, на които ищецът основава
своите претенции, не съдържа лихвения процент по кредита, условията,
приложими по отношение на лихвения процент, и. когато е необходимо,
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за
всички приложими лихвени проценти.
Няма конкретика и яснота относно приложимия лихвен процент по
кредита към съответния момент на дължимостта на лихвата, като
същевременно изцяло липсва разпоредба за условията за прилагането му.
Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент. Не
става ясно как е разпределен лихвеният процент във времето и върху кои
суми се дължи - дали само спрямо тегленията и натрупаната главница и/ или
и върху други акцесорни плащания, като следва да се има предвид, че в
Приложение № 1 е предвидено да се дължат различни видове такси и
комисиони.
Не става ясно как се формира възнаградителната лихва . Без значение
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора за кредит
трябва да са посочени условията (начините) за прилагането му и да има
яснота какъв е неговият размер. Тези изисквания не са изпълнени. Това води
до неяснота за последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, съдържанието на всяка погасителна вноска,
6
показваща погасяването на главницата, лихвата, допълнителните разходи.
Заявлението и Приложение № 1 не дават яснота каква част от главница, лихви
и такси се погасява, съответно остава непогасена след всяка вноска.
Нарушена е разпоредбата на чл. 12. ал. 1, т. 9 от ЗПК:
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на тази специална формула дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В случая това
изискване не е спазено.
След като не са спазени изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, то,
на основание чл. 22 от ЗПК, процесното заявление по договор за издаване на
кредитна карта IK11130 от 25.10.2012 г., от което ищецът черпи своите права,
е недействително.
В този случай и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по същия. Това означава, че дължима ще е само сумата,
представляваща непогасена главница, и то след като от нея бъдат
приспаднати неоснователно заплатените от доверителката ми лихви и такси.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение
Моли съдът да постанови решение съобразно изложените по-горе
подробни съображения и за присъждане на разноски.
Моли за присъждане на разноските, сторени в настоящото
производство.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В
писмено становище поддържа предявените искове и моли те да бъдат
уважени. Твърди, че възраженията на ответницата са неоснователни
доколкото тя се съгласила с общите условия, в които било посочено, че
кредитния лимит на кредитната карта ще бъде определен от банката. Твърди,
че в общите условия и приложенията към тях било посочено как се формира
договорната лихва и ГПР.
Ответницата не се явява и не се представлява. В писмена молба от
7
процесуалния си представител поддържа подадения отговор на исковата
молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От заявление-договор за издаване на кредитна карта от 21.10.2012 г.
"IK.11130"; общи условия; приложение № 1 към общите условия се
установява, че на 21.10.2012г. ответницата е подала заявление-договор за
издаване на кредитна карта до ищцовото дружество като договорът е сключен
на 25.10.2012г. с подписването на договора от представител на ищцовото
дружество. Договорът за издаване на кредитна карта е сключен при
действието на общи условия. Съобразно общите условия „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на кредитор е отпуснала на М. Ц. Л. в
качеството му на картодържател потребителски кредит под формата на
кредитен лимит, като в чл.6.1 от общите условия е посочено, че основния и
допълнителния кредитен лимит се определят от банката, за което тя
уведомява кредитополучателя при получаване на кредитната карта и с
месечните извлечения.
Съобразно чл. 7.1. от Общите условия на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД за издаване и използване на кредитни карти ИКЕА, страните са се
уговорили банката-картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя
месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки
извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с
ползваната от него карта.
В чл.10.1 от Общите условия към Договора и Приложение 1 към
Общите условия е договорена дължимата договорна лихва по кредита, която
представлява процент от стойността на закупената стока в зависимост от
месечните вноски при които се начислява. Посочен е годишен лихвен
процент в размер на 16,5%. В чл.10.6 от общите условия и приложение №1 е
посочен ГПР и начина на формирането му, същия е 19,6 %.
В Приложение към Общите условия на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
за издаване и използване на кредитни карти ИКЕА страните са договорили
дължимите от ответницата такси по договора, част от които са месечни такси
за обслужване на картата в размер на 2,5 лева и такса за блокиране на карта
8
15 лева.
В чл. 20.2 от общите условия е предвидено право на банката да обяви
кредита и за предсрочно изискуем при непогасяване на минималните месечни
вноски по две последователни месечни извлечения.
От уведомление до М. Л. – 2 бр.; констативен протокол от ЧСИ Стоян
Якимов; уведомление вх. № 038114/24.11.2020 г. с разписка; уведомление вх.
№ 038114/24.11.2020 г. с разписка; уведомление вх. № 038114/24.11.2020 г. се
установява, че банката е направила опит чрез ЧСИ Стоян Якимов да връчи на
ответницата уведомление за предсрочна изискуемост. Ответницата не е
намерена по постоянния си адрес в гр.София, на който е търсена, поради
което на 30.12.2020г. е залепено уведомление на входната врата на
постоянния й адрес. Уведомлението за предсрочна изискуемост на процесния
кредит е връчено на ответницата чрез ЧСИ Денчева на 30.03.2021г. С
уведомлението банката е обявила за предсрочно изискуем целия кредит
поради неплащане на две последователни вноски от 26.07.2019г. като са
посочени изискуеми суми в размер на 525,49 лева главница и 163,98 лева
лихва.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че по силата на заявление-договор за
издаване на кредитна карта ИКЕА №“ТЮ1130” от 25.10.2012 г., „Юробанк
България“ АД в качеството му на кредитор е отпуснала на М. Ц. Л., в
качеството му на картодържател, потребителски кредит под формата на
кредитен лимит.
Номер пи карта
9502334254867010
234,2428/01/2013IKFA, SOFIA
84.0825/03/2013IKEA Покупка на вноски 1/6
84.0824/04/2013IKЕА Покупка на вноски 2/6
84.0827/05/2013IКЕА Покупка на вноски 3/6
84.0824/06/2013IKEA Покупка на вноски 4/6
84.0824/07/2013IKEA Покупка на вноски 5/6
84,0926/08/2013IKEA покупка на вноски 6/6
51.2109/09/2013IKEА Покупка на вноски 1/4
25,2109/09/2013IKEА Покупка на вноски 1/2
39,4516/09/2013IКЕА Покупка на вноски 1/3
317,0023/09/2013IKEA, SOFIA
227.0002/10/2013IKFA, SOFIA
51.2107/10/2013IKEA покупка на вноски 2/4
9
25.2007 10/2013IKEA Покупка на вноски 2 2
39,4515/10/2013IКЕА Покупка на вноски 2/3
51.2106/11/2013IKEA, Покупка на вноски 3/4
39.4615.11/2013IKEA Покупка на вноски 3/3
51,2106/12/2013IKEA, Покупка на вноски 4/4
35,9627/12/2013IKEA, SOFIA
1692,30Обща сума
С покупки па съответните дати, ответницата е усвоила сумата от 1 692.30
лв. Съгласно информацията, представена на експертизата от ищеца,
ответницата е платила 1 239.92 лв. от усвоената главница и остатъкът за
плащане е 452.38 лв.
Общо начислена лихва за периода в размер па 934.65 лв.
Възнаградителната лихва, платена от ответницата е в размер на 793.15
лв. за периода 08.03.2013 г. до 10.05.2019 г. Неплатеният остатък от
възнаградителната лихва е в размер на 141.50 лв. за периода 10.06.2019 г. до
10.02.2021 г.
Размерът на дължимата от ответника мораторна лихва по процесния
договор за издаване па кредитна карта “IK11130” от 25.10.2012 г. е както
следва:
Лихва за просрочие
2.9908/11/2019
Лихва за просрочие
4.6710/12/2019
Лихва за просрочие
5.0S10/01/2020
Лихва за просрочие
4.5S10/02/2020
Лихва за просрочие
4,6910/03/2020
Лихва за просрочие
0.3410/04/2020
Лихва за просрочие
4.9010/06/2020
Лихва за просрочие
5,7010/07/2020
Лихва за просрочие
5.2710/08/2020
Лихва за просрочие
5.7410/09/2020
Лихва за просрочие
5,8409/10/2020
Лихва за просрочие
5,7610/11/2020
Лихва за просрочие
5,86i 0/12/2020
6,1708/01/2021Лихва за просрочие
Лихва за
6.2810 02/2021
просрочие
73,87
Дължимата мораторна лихва е в размер на 73.87 лв.
10
Месечна такса за обслужване на кредитна карта 12 бр.*2,50 в размер на
30 лева за период 10.06.2019 г. до 08.05.2020 г. и 15 лева начислена такса за
блокиране на карта/кредитен лимит или общо дължими такси по процесния
договор за издаване на кредитна карта от 25.10.2012 г. в размер на 45 лева.
Експертизата счита, че счетоводните записвания на ищеца във връзка с
процесния договор за издаване на кредитна карта от 25.10.2012 г. са водени
редовно.
От чгд 750/2021г. на РС Провадия се установява, че ищецът е подал
заявление по чл.417 ГПК срещу ответника и по него е издадена заповед за
изпълнение № 628/10.08.2021 г. по чл.417 ГПК за следните суми: сумата
480,49 лева /четиристотин осемдесет лева и 49 ст./ - главница за периода от
26.07.2019 г. до 18.06.2021 г.; 141,50 лв./сто четиридесет и един лева и 50 ст./
възнаградителна лихва за периода от 26.07.2019 г. до 30.03.2021 г.; 22,35 лева
/двадесет и два лева и 35 ст./ мораторна лихва за периода от 26.07.2019 г. до
12.03.2020 г.; 51,52 лв./петдесет и един лева и 52 ст./ мораторна лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 18.06.2021 г.; 45 лв./четиридесет и пет лева/ такси
за периода 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г.; 96 лв./деветдесет и шест лева/
нотариални такси за периода от 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда,
до окончателното изплащане на задължението, всички дължими по Договор за
издаване на кредитна карта IK11130 от 25.10.2012 г., както и разноските по
делото за внесена държавна такса в размер на 25лева /двадесет и пет лева / и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева /триста и шестдесет лева/.
Срещу заповедта е подадено възражение, като във връзка с дадените от
съда указания и в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК е предявен настоящия
иск.
Въз основа на така установените факти, Провадийският районен
съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание с правно основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумите описани в издадената
заповед за изпълнение № 628/10.08.2021 г. по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
750/2021г. на РС Провадия за следните суми: сумата 480,49 лева
/четиристотин осемдесет лева и 49 ст./ - главница за периода от 26.07.2019 г.
до 18.06.2021 г.; 141,50 лв./сто четиридесет и един лева и 50 ст./
11
възнаградителна лихва за периода от 26.07.2019 г. до 30.03.2021 г.; 22,35 лева
/двадесет и два лева и 35 ст./ мораторна лихва за периода от 26.07.2019 г. до
12.03.2020 г.; 51,52 лв./петдесет и един лева и 52 ст./ мораторна лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 18.06.2021 г.; 45 лв./четиридесет и пет лева/ такси
за периода 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г.; 96 лв./деветдесет и шест лева/
нотариални такси за периода от 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда,
до окончателното изплащане на задължението, всички дължими по Договор за
издаване на кредитна карта IK11130 от 25.10.2012 г.
Възражение за нищожност на процесния договор за кредит на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК вр. с чл.12, ал.1, т.7, т.8, т.9 от
ЗПК, поради непосочване размерът на кредитния лимит, неяснота относно
дължимата възнаградителна лихва и определения лихвен процент по
договора.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен
процесния договор за кредит, с посочените в исковата молба параметри, че
кредитора е изправна страна по него, че ответника е изпаднал в забава като не
е заплатил на посочените в исковата молба дати посочените суми, наличие на
основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обявяването на
кредита за предсрочно изискуем.
В тежест на ответника е да следва да докаже противоречието със
закона – ЗП на процесния договор за кредит, нарушаването на разпоредбите
на чл.12, ал.1, т.7, т.8, т.9 от ЗПК.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение.
Съобразно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съобразно с
12
това съдът намира, че сключеният между страните договор за кредитна карта
представлява договор за кредит. Същият се счита за сключен с подписването
на заявлението подадено от ответницата на 21.10.2012г. от представителя на
ищцовото дружество на 25.10.2012г.
По силата на сключения договор между страните банката се е
задължила да предостави на ответницата кредит с определен от нея кредитен
лимит. Съобразно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. В случаят съдът намира, че процесният
договор е сключен в писмена форма, но не отговаря на изискването да е
написан по ясен и разбираем начин. Всички договорки между страните са
уговорени изцяло в общите условия, в които е неясно какъв е размерът на
кредитния лимит, каква е дължимата договорна лихва и как се определя. В
приложение № 1 към общите условия е посочен начин на формиране на
договорна лихва, за разбирането на който, потребителя следва да притежава
специални знания и умения от областта на икономиката и счетоводството. Не
ясно е дали посочените комисионна за начисляване на стойността на
закупувана стока/услуга представляват договорна лихва и дали ако
представляват договорна лихва са включени в годишно посочената лихва
16,5% и какъв процент представляват от нея. Освен това общите условия,
които са неразделна част от договора са с шрифт по-малък от 12, което
изключително затруднява четенето и разбирането им. Неспазването на тези
изисквания нарушават правата на потребителя да разбере смисъла на
договора, който подписва дължимите суми по него и начинът на формирането
им.
Задължителни реквизити на договора за кредит, при който кредита се
предоставя под формата на овърдрафт са посочени в чл.12 от ЗПК. В
настоящият случай в процесния договор не е спазено изискването на чл.12, т.
7 от ЗПК за посочване на общия размер по кредита. Макар и ищеца да твърди,
че кредитния лимит е определен от него на 2000 лева по делото няма
представени никакви доказателства затова. Няма доказателства, че банката е
уведомила ответницата за предоставения й кредитен лимит.
13
По процесния договор не е спазено изискването на чл.12, т.8 от ЗПК -
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти. Макар и в Приложение № 1 да са посочени някакви дължими
лихви то те са посочени толкова неясно, че за потребителя става невъзможно
да разбере какъв е процента на дължимата от него договорна лихва и по какъв
начин е определен.
Предвид неспазването на чл.12, т.8 от ЗПК не спазен се явява и чл.12,
т.9 от ЗПК за посочване на дължимия по договора ГПР и начина на
формирането му. В общите условия и Приложение № 1 към тях е посочен
начина на формиране на ГПР и размера му – 19,86 %, но предвид неяснотата
относно размерът на дължимите по договора договорни лихви неясно остава
и формирането на ГПР.
С оглед на гореизложеното възраженията на ответника са основателни.
Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Предвид горните мотиви и неспазването на чл. чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9 ЗПК съдът намира, че процесния договор е нищожен и като такъв не е
породил облигационна връзка между страните. Поради това предявените
искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Страните са претендирали разноски. Предвид изхода по делото на
ищеца не се дължат разноски. На ответника се дължат разноски с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. Ответницата не е сторила разноски.
Представляващия я адвокат Йоанна Томова е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закон за
адвокатурата. Съдът намира, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението
за оказаната правна помощ съразмерно цената на предявените искове в
размер на 400 лева.
Мотивиран от изложеното, Провадийският районен съд
14
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415
ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ****** срещу М. Ц. Л. ЕГН **********, с адрес:
*******, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумите описани в издадената
Заповед за изпълнение № 628/10.08.2021 г. на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 750/2021г. на РС Провадия за
следните суми: сумата 480,49 лева /четиристотин осемдесет лева и 49 ст./ -
главница за периода от 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г.; 141,50 лв./сто
четиридесет и един лева и 50 ст./ възнаградителна лихва за периода от
26.07.2019 г. до 30.03.2021 г.; 22,35 лева /двадесет и два лева и 35 ст./
мораторна лихва за периода от 26.07.2019 г. до 12.03.2020 г.; 51,52
лв./петдесет и един лева и 52 ст./ мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г.
до 18.06.2021 г.; 45 лв./четиридесет и пет лева/ такси за периода 26.07.2019 г.
до 18.06.2021 г.; 96 лв./деветдесет и шест лева/ нотариални такси за периода
от 26.07.2019 г. до 18.06.2021 г., ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. –
датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на
задължението, всички дължими по Договор за издаване на кредитна карта
IK11130 от 25.10.2012 г.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ****** да заплати на адвокат Й.В.Т. от АК
София, личен № **********, със служебен адрес ****** сума в размер на 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на
препис с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
15