ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2848
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от П. П. Чакалов Въззивно частно гражданско
дело № 20225300502692 по описа за 2022 година
-ви
Обжалвано е разпореждане на Пловдивския районен съд, ХХІгр. с.
постановено на 01.09.2022г. по ч. гр. д. №10550/22г. в частта, с която се отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „А1 България“
ЕАД, ЕИК ********* против П. Б. Й., ЕГН ********** за сумите: 1 023.30 лева –
неустойка и 109.91 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от
17.01.2021г. – 05.07.2022г.
Частният жалбоподател „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* моли съда да
отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови
издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
С уточняваща молба от 01.08.22г. заявителят „А1 България“ ЕАД е посочил, че
претендира сумата 1023.30лв. представляваща претендирани неустойки за
прекратяване на рамков договор по отношение на услугите по вина на абоната на
основание чл. 54.12 от Общите условия във връзка с разпоредбите за отговорност в
приложенията за всяка конкретна услуга.
Нормата на чл. 410, ал.3 от ГПК задължава заявителя да представи договора,
сключен с потребителя, както е в настоящия казус. В заявлението е посочено, че
длъжникът притежава партиден номер, като част от рамков договор. Такъв договор не
е представен по делото, а представените приложения към договор № *** – Условия за
ползване на тарифни планове за мобилен интернет очевидно не са рамковия договор.
1
За представените Общи условия също не се твърди и не се установява да изпълват
съдържанието на рамковия договор.
Следователно, налице е единство между рамков договор и приложėния към него,
което обаче по настоящето дело не може да се установи. Само това е достатъчно, за да
се откаже издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
Извън този извод съдът намира за необходимо да необходимо да посочи, че
претендираните неустойки са повече от три на брой и надхвърлят трикратния размер на
месечния абонаментни такси.
Ето защо искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК е неоснователно и следва да се отхвърли в частта, с която се
претендират сумите 1 023.30 лева – неустойка и 109.91 лева – мораторна лихва върху
вземането за неустойка за периода от 17.01.2021г. – 05.07.2022г.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за посочените по – горе претенции, районният съд е
постановил правилен акт, който следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
-ви
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пловдивския районен съд, ХХІгр. с.
постановено на 01.09.2022г. по ч. гр. д. №10550/22г. в частта, с която се отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „А1 България“
ЕАД, ЕИК ********* против П. Б. Й., ЕГН ********** за сумите: 1 023.30 лева –
неустойка и 109.91 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от
17.01.2021г. – 05.07.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2