Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,14.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на първи декември през
две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря : СТЕФКА
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 760
по описа за 2021 и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон ТЗ/, образувано по молба „Л.А. „ЕООД, ЕИК*******срещу „Ф.К.П.Ф.“ ЕИК:*******.
Молителя твърди, че дружеството
ответник е неплатежоспособен, като не е в състояние да му заплати признатите от
самия него задължения. Твърди, че му се дължи сумата от 44 950 лв.
главница включващи 32 852.09 лв. и договорни лихви в размер на
12 097.91 лв. , за които му е издаден изпълнителен лист и са предмет на
изпълнително дело.
Твърди, че с
договор от 29.01.10г. е предоставил заем на ответното дружество в размер на 228 000 лв. със срок за
връщане на 15.01.2011г.. Наред с това е придобил от ответника чрез цесия от
04.01.2012г. вземане спрямо Л.АН ООД. С
подписан протокол за прихващане от 04.01.2012г., с който двете страни са си
прихванали дължимите суми една към друга до размера на по-малкото и ответника е
останал задължен към молителя за сумата на главницата от 32 852.09 лв. .
На 12.12.2016г. е подписан анекс към договора за заем,
като с него се признават дължимите до този момент суми 32 852.09 лв.
главница и 12097..91 лв. лихви, като са приели,че плащането на общата сума 44 950 лв. се разсрочва до 30.06.2017г. ,
като се начислява и върху цялото задължение лихва от 12 % годишно. Твърди, че сумата не му е заплатена изобщо и е
проведено исково производство пред СГС по т.д.9567/16г. , с решение по което
ответника е бил осъден да заплати на молителя на осн.чл.240 ЗЗД сумата от 32 852.09 лв., сумата 12 097.38 лв. договорна лихва,
1314.08 лв. разноски пред СГС и 626.49 лв. разноски по чл.78 ГПК . След
издаване изп.лист за сумите е образувано изп.д. № 5359/2018г. пред ЧСИ М.Б.. Твърди, че общо
задължението на ответника възлиза в размер на 50 587.54 лв. ,като към
установеното по съдебен път вземане се прибавят и направените по изп.дело разноски в размер на 3 697.54 лв.
Намира, че ответника не е в
състояние да изпълни задълженията си, поради което моли по отношение на него да
се открие производство по несъстоятелност на осн.
чл.632, ал.1 от ТЗ, с начална дата на неплатежоспособността - 04.01.2012г..
ОТВЕТНИКЪТ не взема становище по
исковата молба.
Назначения временен синдик М.
излага съображения, че от направеното проучване дружеството не разполага с
ликвидно имущество, не е публикувало ГФО в ТР от 2012г. вкл., не се открива негов
представител на известните му адреси на управление и не е установен контакт с
ответното дружество.
Съдът, след
като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение изх.№ 38498/27.04.2021г. от ЧСИ Б., пред него е образувано изп.д.№20188380405359 със взискател Л.А. ЕООД и длъжник Ф.К.П.Ф. АД, за заплащане на неолихвяема сума от 46 575.47 лв. и такса по т.26 - 3 604.04 лв. Към момента на издаване на удостоверението по делото няма постъпления. В подкрепа на установяване на задължението на ответника към молителя по делото са представени и договора за заем от 29.01.2010г., банков документ от 28.01.2010г., договор за заем от 03.02.2010г., договор за цесия от 04.01.2012г. , протокол за прихващане от 04.01.2012г., анекс към протокола от 08.07.2015г. и анекс от 12.12.2016г. От тези доказателства се установява безспорно, че ответника има задължения към молителя за сумата от 32 852.09 лв. главница и 12 097.38 лв. лихви. За тези суми е образувано изпълнително дело и няма данни по същото да са извършвани погашения. В тежест на ответника е да ангажира доказателства, че е заплатил сумите, което същият не е сторил по настоящото дело. Предвид на изложеното следва безспорно да се приеме, че ответника дължи на молителя твърдените и посочени по-горе суми както за главница, така и за лихви и не му ги е заплатил. Вземанията произтичат от договор за заем и същият доколкото се касае за взаимоотношение между търговци следва да се приеме за търговска сделка. Молителя като кредитор с вземания по търговска сделка е легитимиран да предяви искането по чл.625 от ТЗ.
От полученото писмо- отговор от МВР ,СДВР-отдел Пътна полиция е видно, че дружеството ответник няма данни да притежава регистрирани МПС.
От представеното от синдика извлечение от регистър НИ - АВ по партидата на дружеството ответник не се установява подновено ипотечно право, но през 2010 г. има наложена възбрана върху три имота в обл. Плевен, която след като е по партидата на ответника следва да се приеме и че ответника притежава право на собственост изцяло или в идеални части върху същите или това са ПИ пл.№029024 от 9 998 кв.м.м.Блатото, общ.Долна Митрополия,ПИ пл.№095032, с площ от 13 997 кв.м.,м.Цилините, общ.Долна Митрополия, ПИ пл.№107025, пл.№11910, м.Крушата, общ.Долна Митрополия. В извлечението няма данни с имотите, предмет на възбраната да е извършено разпореждане .
От представените по делото данъчни декларации, ревизионни актове и справка за публичните задължения на ответника, изискани от съда и представени от НАП се установява, че дружеството ответник има неиздължени публични задължения в общ размер от 333093.12 лв., от които 194 115.67 лв. главница и 138 977.45 лв. лихви.
От извършената служебно проверка по партидата на ответното дружество се установява, че същото е публикувало последен ГФО през 2011 г. и след този момент няма публикуван нито един годишен финансов отчет.
При така установената фактическа обстановка съдът намира молбата за основателна. Установи се по безспорен начин, че молителя има вземане от търговска сделка спрямо ответника, което е неиздължено. Предвид на това молителя е легитимиран да предяви молбата по чл.625 от ТЗ.
Ответникът като неиздължил задължението си към молителя не е установил, че притежаваното от него имущество и финансовото му състояние позволява да покрие това свое задължение, както и установените публични задължения към държавата. Наред с това по отношение на ответника е налице и презумпцията установена в чл.608,ал.2 от ТЗ, а именно съдът следва да предположи, че след като повече от три години преди предявяване на молбата ответника не е публикувал ГФО в ТР, то финансовото му състояние не позволява изпълнение на неговите задължения. Неплатежоспособността му се предполага и в хипотезата на чл.608,ал.4 от ТЗ, доколкото видно от удостоверението на ЧСИ изпълнителното дело е образувано през 2018г. и до момента на издаването му през м.04.21 същото не е издължено, в никакъв размер.
При така установената фактическа обстановка съдът намира молбата за основателна.
Въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи безспорен извод, че дружеството има задължения спрямо ищецът по търговска сделка, които не е в състояние да изпълни с което изпълнява предпоставките на чл.608 от ТЗ. От събраните доказателства се установяват наличие на законовите макар и оборими презумпции по чл.608,ал.2 и ал.4 от ТЗ касателно финансовото състояние на ответника и неговата неплатежоспособност. В негова тежест е да ги обори, което той не е сторил в настоящото съдебно производство и съответно следва да се приеме, че финансовото му състояние е трайно влошено и същия е в състояние на неплатежоспособност. Не се доказва неизплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения или длъжникът да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите по смисъла на чл. 631 от ТЗ. Влошеното финансово състояние на дружеството следва да се определи като трайно, като момента за това е датата посочена от заявителя 04.01.2012г., която е датата на неплатежоспособността на ответното дружество.
Водим от горното съдът намира, че молбата с искане за обявяване неплатежоспособността на ответника и за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него се явява основателна и като такава подлежи на уважаване.
Предвид, че съдът приема наличие на недвижими имоти , то съдът намира,
че това е имущество което подлежи на осребряване, като същото може да подсигури
първоначалните разноски за производството. Към настоящия момент, при така
установеното имущество съдът намира, че
следва да се открие производството по несъстоятелност, като също се проведе на осн.чл.630, ал.1 ТЗ, като на осн.чл.630,ал.1,т.3
от ТЗ на дружеството молител следва да се назначи временен синдик, който да е
досегашния такъв като му се определи и
възнаграждение в размер на 700 лв. .
За да могат да се постигнат
целите на производството по несъстоятелност и за да не се разпилява имуществото
на дружеството следва да се допуснат общите обезпечителни мерки чрез налагане
на запор и възбрана върху имуществото на дружеството и да се определи датата на
първото събрание на кредиторите съгласно чл.630,ал.1 т.4 и т.5 ТЗ.
Предвид, че молителя не дължи
първоначално внасяне на ДТ, същата следва да се присъди с настоящото решение в
размер на 250 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
осн.чл.630, ал.1 ТЗ НА „Ф.К.П.Ф.“ АД ***.
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА,
НА „Ф.К.П.Ф.“ АД ***, с начална дата 04. 01.2012г. .
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез обща възбрана и
запор върху имуществото на НА „Ф.К.П.Ф.“ АД ***.
НАЗНАЧАВА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на дружеството адв.П.Л.М., с адрес на упражняване на дейността гр.София,
ул.********, тел.******** с месечно
възнаграждение в размер на 700 лв.месечно. Синдика следва да встъпи в 7 дневен срок , като представи
съгласие и съответните декларации по ТЗ, че липсват пречки за упражняване на
дейността.
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на
кредиторите за 30.03.2022г.
от 15.20 часа, за когато да се публикува покана с дневния ред по чл.672 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО да се впише в Търговския
регистър. Може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването в ТР пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :