Решение по дело №3620/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1747
Дата: 10 април 2024 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20241110203620
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1747
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241110203620 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от З. И. К. от *, с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система на СДВР, Серия К № 7330878, с който на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на
600.00 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В мотивирана жалба от защитника на наказаното лице се съдържат
оплакване, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и издаден в
нарушение на закона и на процесуалните правила като не е ясно посочено
мястото на извършване на нарушението. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което актът да бъде отменен. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят З. К., редовно призован, не се
явява и не се представлява. В писмено становище до съда не се възразява да
се даде ход на делото като се поддържа жалбата с искане за нейното
уважаване.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се
1
представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се
оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.04.2023г. в 12:44ч. в гр.София, Околовръстен път № 467 от
бул.,,Ботевградско шосе“ към бул.,,Цариградско шосе“, при въведено
ограничение на скоростта по силата на закона за извън населено място,
посредством автоматизирано техническо средство MD1193, било заснето
МПС - лек автомобил АУДИ А4 с рег. № *, собственост на жалбоподателя З.
К., със скорост 144 км/ч., превишавайки с 54 км/ч. максимално допустимата
скорост от 90 км/ч.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
2
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. В случая
нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна
радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице
Протокол от проверка № 019 – СГ – ИСИС/14.03.2023г., ведно с
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на Държавен институт
по метрология. Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество. Видно от постъпилата справка на заснетото
МПС е, че към момента на заснемането на изпълнителното деяние,
собственик на лекия автомобил е бил жалбоподателя З. И. К..
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания електронен фиш съдът констатира, че същият е бил издаден при
наличие на допуснато съществено процесуално нарушение. Обосновано
жалбоподателят е възразил, че липсва прецизно посочване на мястото на
извършване на вмененото административно нарушение. Видно от
фактическата обстановка в акта е, че като място на изпълнителното деяние е
посочено град София, Околовръстен път до № 467 от бул. ,,Ботевградско
шосе“ към бул.,,Цариградско шосе“ като същевременно деецът е бил
санкциониран за въведено ограничение на скоростта за извън населено място.
Предвид обстоятелството, че от една страна в електронния фиш е отразено, че
изпълнителното деяние е било извършено в град София, а от друга страна е
прието, че е налице нарушение на максимално допустимата от закона скорост
на движение от 90 км/ч. за извън населено място, жалбоподателят не би
могъл да узнае за какво административно нарушение следа да отговаря, както
и къде е извършено.
3
Поради тази причина следва да се приеме от така описаното в
електронния фиш, че местоизвършването е посочено непрецизно и в степен,
накърняваща правото на наказаното лице да узнае съществен елемент от
обективната страна на деянието и адекватно да организира защитата си.
Предвид изложеното съдът приема, че електронният фиш за
реализиране на административно – наказателна отговорност е издаден
незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила, поради което
следа да бъде отменен.
Тъй като актът подлежи на отмяна на процесуално основание не следва
да бъде обсъждана неговата обоснованост и законосъобразност по същество.
По отношение на искането на защитника на жалбоподателя за
присъждане на разноски, видно от представеното по делото пълномощно е, че
в него не е посочена сума, нито че такава е била заплатена. Също така в
пълномощното не е посочено, че същото е било издадено на основание чл. 38,
ал.1, т.1 - 3 от Закона за Адвокатурата, което да обуслови присъждане на
адвокатско възнаграждение по ал.2. По делото липсват данни жалбоподателят
да е сторил каквито и да било разноски. Поради тази причина и
претендираното възнаграждение за упълномощен защитник следва да бъде
оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на СДВР,
Серия К № 7330878, с който на З. И. К. от град София, ж.к. ,,Христо
Смирненски“ № 4, ет.7, ап.60, с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 600.00 лева за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на З. И. К. от *, с
ЕГН: ********** за осъждане на СДВР за заплащане на направените по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Софийски районен съд е сезиран с жалба от З.И.К. от *, с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система на СДВР Серия К № 7330878, с който на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на 600.00 лева за
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В мотивирана жалба от защитника на наказаното лице се съдържат
оплакване, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и издаден в
нарушение на закона и на процесуалните правила като не е ясно посочено
мястото на извършване на нарушението. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което актът да бъде отменен. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят З.К., редовно призован, не се
явява и не се представлява. В писмено становище до съда не се възразява да
се даде ход на делото като се поддържа жалбата с искане за нейното
уважаване.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се
представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се
оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.04.2023г. в 12:44ч. в гр.София, Околовръстен път № 467 от
бул.,,Ботевградско шосе“ към бул.,,Цариградско шосе“, при въведено
ограничение на скоростта по силата на закона за извън населено място,
посредством автоматизирано техническо средство MD1193, било заснето
МПС - лек автомобил АУДИ А4 с рег. № *, собственост на жалбоподателя
З.К., със скорост 144 км/ч., превишавайки с 54 км/ч. максимално допустимата
скорост от 90 км/ч.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
1
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. В случая
нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна
радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице
Протокол от проверка № 019 – СГ – ИСИС/14.03.2023г., ведно с
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на Държавен институт
по метрология. Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество. Видно от постъпилата справка на заснетото
МПС е, че към момента на заснемането на изпълнителното деяние,
собственик на лекия автомобил е бил жалбоподателя З.И.К..
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания електронен фиш съдът констатира, че същият е бил издаден при
наличие на допуснато съществено процесуално нарушение. Обосновано
жалбоподателят е възразил, че липсва прецизно посочване на мястото на
извършване на вмененото административно нарушение. Видно от
фактическата обстановка в акта е, че като място на изпълнителното деяние е
посочено град София, Околовръстен път до № 467 от бул. ,,Ботевградско
шосе“ към бул.,,Цариградско шосе“ като същевременно деецът е бил
санкциониран за въведено ограничение на скоростта за извън населено място.
Предвид обстоятелството, че от една страна в електронния фиш е отразено, че
изпълнителното деяние е било извършено в град София, а от друга страна е
прието, че е налице нарушение на максимално допустимата от закона скорост
на движение от 90 км/ч. за извън населено място, жалбоподателят не би
могъл да узнае за какво административно нарушение следа да отговаря, както
и къде е извършено.
Поради тази причина следва да се приеме от така описаното в
2
електронния фиш, че местоизвършването е посочено непрецизно и в степен,
накърняваща правото на наказаното лице да узнае съществен елемент от
обективната страна на деянието и адекватно да организира защитата си.
Предвид изложеното съдът приема, че електронният фиш за
реализиране на административно – наказателна отговорност е издаден
незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила, поради което
следа да бъде отменен.
Тъй като актът подлежи на отмяна на процесуално основание не следва
да бъде обсъждана неговата обоснованост и законосъобразност по същество.
По отношение на искането на защитника на жалбоподателя за
присъждане на разноски, видно от представеното по делото пълномощно е, че
в него не е посочена сума, нито че такава е била заплатена. Също така в
пълномощното не е посочено, че същото е било издадено на основание чл. 38,
ал.1, т.1 - 3 от Закона за Адвокатурата, което да обуслови присъждане на
адвокатско възнаграждение по ал.2. По делото липсват данни жалбоподателят
да е сторил каквито и да било разноски. Поради тази причина и
претендираното възнаграждение за упълномощен защитник следва да бъде
оставено без уважение.
3