№ 17951
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110154434 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Групама застраховане“ ЕАД срещу ответника
Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр.
с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 10,00 лева –
част от вземане в пълен размер на 1140,26 лева, представляваща главница
за регресно вземане по щета № 67012200423 за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“, за вреди по
лек автомобил „Дачия Лоджи“ с регистрационен № В3349ТС, настъпили от
пътнотранспортно произшествие на 15.04.2022 г. в гр. Девня, причинени
виновно и противоправно от водача на товарен автомобил „Ман ТГС“, с рег.
№ В7299ТА, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 13.09.2024 г. до окончателното изплащане и
сумата 3,01 лева – мораторна лихва за периода 07.07.2022 г. – 12.09.2024 г.
Ищецът „Групама застраховане“ ЕАД твърди, че на 15.04.2022 г. в гр.
Девня в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „каско” на МПС „Дачия Лоджи“ с
регистрационен № В3349ТС е настъпило застрахователно събитие – ПТП от
виновно противоправно поведение на водач на товарен автомобил „Ман ТГС“,
с рег. № В7299ТА, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника.
Поддържа, че по образувана при ищеца щета № 67012200423 е направен оглед
на автомобила, опис на уврежданията и е заплатена сума в размер на 2250,53
лева в размер на действителните вреди като са направени обичайни
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Твърди че ответникът, въпреки
че бил поканен, не е заплатил дължимото обезщетение и разноски в цялост
като е заплатил единствено сумата 1125,27 лева. Моли съда да уважи
1
предявените искове.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК предявява
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва,
че водачът на товарния автомобил е застрахован при ответника по
задължителна застраховка гражданска отговорност. Счита, че заплатената от
ответника сума покрива пълния размер на вредите. Прави възражение за
съпричиняване от водача на увредения автомобил. Посочва, че изплатеното от
ищеца обезщетение е по завишени цените на материали и труд в сравнение с
действителната стойност към датата на настъпване на събитието. Поради
изложеното моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че ищецът е заплатил по договор за имуществено
застраховане КАСКО застрахователно обезщетение в посочения в исковата
молба размер, наличието на валиден договор за застраховка Гражданска
отговорност за товарен автомобил „Ман ТГС“, с рег. № В7299ТА при
ответното дружество, както и че ответникът е заплатил по регресната
претенция на ищеца сумата 1125,27 лева.
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на
вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза
като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи,
че описаните и обезщетени щети се явяват в причинно-следственавръзка с
настъпилото на 15.04.2022 г. ПТП, както и че стойността необходима за
възстановяване на МПС „Дачия Лоджи“ с рег. № В3349ТС изчислена на база
средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП възлиза на
сумата 2250,56 лева.
От показанията на разпитания свидетел И. С. Г. се установява, че по
време на процесното ПТП в гр. Девня през 2022 г. управлявал автомобил
МАН – камион сметосъбирач. Свидетелят сочи, че при влизане в имот на
търговско дружество при маневриране назад, за да вдигне казан чукнал един
от паркираните автомобили – бяла „Дачия“. Поддържа, че с другия водач,
който към момента на ПТП не бил в автомобила подписали двустранен
констативен протокол. Заявява, че ударът настъпил в задна дясна част на
камиона в самия апарат, който вдига кофата и задната врата на другия
автомобил като свидетелят възприел счупено задно стъкло и огъната врата на
увредения автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
2
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и показанията на
свидетеля безспорно се установява, че причина за настъпване на процесното
ПТП е виновното поведение на водача на товарен автомобил „товарен
автомобил „Ман ТГС“, с рег. № В7299ТА. Същият е нарушил разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 ЗДвП, съгласно която преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля И. С. Г. като
обективни, логични и последователни, кореспондиращия си с останалия
събран по делото доказателствен материал. Свидетелят подробно излага
фактите и обстоятелствата, които лично е възприел като не се установява
стремеж за депозирани угодни за някоя от страните показания. Не се явява
съществено разминаването между отбелязания в протокола и изложеното от
свидетеля пред настоящия състав.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по
различен механизъм. Вината за настъпване на вредите на водача на
застрахования при ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като тази презумпция не е опровергана в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. Не се установява каквото и да е допуснато нарушение на
правилата за движение от страна на водача на увредения автомобил. Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния
случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било
данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и
техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника,
както му е било указано с доклада по делото. На следващо място по довода на
ответника, че водачът на автомобила не е съобразил с камиона и е потеглил,
съдът намира, че именно ответникът е следвало да релевира доказателствени
3
искания, за да установи сочените от него обстоятелства, като в настоящия
случай по делото няма данни за такова поведение на водача. Даже напротив –
видно от показанията на сочения от ответника свидетел – увреденият
автомобил е бил в паркирано състояние.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 2250,56 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността,
изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата
на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
4
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 15,00 лева, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което искът е основателен в пълния предявен размер (пълен и
частичен), предвид диспозитивното начало и извършеното плащане. Следва
да се присъди и законната лихва върху обезщетението от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед основателността на главната претенция по чл. 405, ал. 1 КЗ,
основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва за забава в пълния предявен размер, който е изчислен от съда
на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – за държавна такса в
размер на 50,00 лева, 400,00 лева – депозит за САТЕ и 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия. Не следва да се присъжда сумата от
150,00 лева – депозит за свидетел, тъй като същата не е изплатена на
свидетеля и подлежи на възстановяване по искане на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ НА „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А на
основание чл. 411 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от
10,00 лева – част от вземане в пълен размер на 1140,26 лева ,
представляваща главница за регресно вземане по щета № 67012200423 за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Каско“, за вреди по лек автомобил „Дачия Лоджи“ с
регистрационен № В3349ТС, настъпили от пътнотранспортно произшествие
на 15.04.2022 г. в гр. Девня, причинени виновно и противоправно от водача на
товарен автомобил „Ман ТГС“, с рег. № В7299ТА, чиято „Гражданска
5
отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
13.09.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 3,01 лева – мораторна
лихва за периода 07.07.2022 г. – 12.09.2024 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 550,00 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6