Р Е
Ш Е Н
И Е
№
118
Гр.
Перник, 26.06.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Мария Христова
при
съдебния секретар Н. С.а, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова
административно дело № 47 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на К.М.Е., ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат С.И. *** против
Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1920-000012/29.01.2023 г., издадена от Н.С.З.–
старши полицай в Първо районно управление към ОДМВР – Перник, с която на
жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство - № *********, до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваният административен акт е неправилен, необоснован и издаден
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в
противоречие на материално правните разпоредби и несъобразен с целта на закона,
поради което моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната
административна мярка. Намира, че процесната заповед е издадена при липса на
материална компетентност и немотивираност по отношение на срока на наложената
ПАМ. Наведени са доводи за относимост на извършена интервенция в рамките на 24
часа преди тестването с дрегер и установяването на алкохол в кръвта, която по
своята същност представлява маниполация по отстраняване на нокът от пръст на
ръка, във връзка с което се е стигнало до употребата на медикаменти, които са
оказали влияние при отчитане на пробата. С тези аргументи се иска от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, както и да се присъдят направените в
настоящото производство разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 15.06.2023 година жалбоподателят редовно
призован не се явява и не се представлява. С молба депозирана от процесуалния му
представител адв. И., се иска отмяна на оспорената заповед по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски в размер
на 510 села, съгласно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.
В
проведеното съдебно заседание на 15.06.2023 година ответникът по жалбата – Н.С.З.старши
полицай в Първо районно управление при ОДМВР – Перник, редовно уведомен, не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
29.01.2023 година, около 01:16 часа в гр. Перник по ул. „Струма“ настоящият
жалбоподател е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.
№ РК **** АХ, като при извършената проверка за употреба за алкохол с техническа
средство „Алкотест Дрегер“ – 7510 с фабр. № ARPM - 0421 с проба № 00715 е установено употребата
на алкохол в размер на 1.24 промила. На водача е издаден талон за медицинско
изследване № 106314 от 29.01.2023 година. За така установеното нарушение
старшият полицай Г.Р.Ж., в присъствието на свидетеля Р.Л.Ч.е съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 670408 на К.М.Е. – настоящ
жалбоподател. Със съставения АУАН е установено, че водача е извършил нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При съставянето на АУАН са иззети: СУМПС №
*********, контролен талон № 6310857, СРМПС № *********, два броя
регистрационни табели с номер РК ****
АХ.
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя. Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1920-000012/29.01.2023 година Н.С.З.- старши полицай в Първо районно
управление при ОДМВР – Перник, на основание чл. 22 от ЗАНН е наложил
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като
водача управлява МПС след употреба на алкохол, представляващо нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Така
издадената заповед е връчена на адресата й на 29.01.2023 г., видно от
удостоверяване на това обстоятелство в разписката, представляваща неразделна
част от оспорвания акт.
Недоволен
от така издадената заповед, К.Е. оспорва същата, депозирайки в
законоустановения срок жалбата, въз основа на която е образувано настоящето
дело.
По
делото като доказателства от страна на жалбоподателя са представени и приобщени
оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Поискан
е разпит на един свидетел, като показанията му ще бъдат обсъдени в съвкупност с
останалите доказателства. От страна на ответника е представена преписката по
издаване на оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, включително доказателства за компетентността на издателя на оспорвания
акт да издава такива заповеди за налагане на принудителни административни
мерки. Всички събрани доказателства ще бъдат обсъдени в тяхната съвкупност.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от
ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т.
2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед
№ 313з-362 от 28.02.2022 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил
старши полицаите от звената „Патрулно-постова дейност“ при РУ към ОДМВР Перник
да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда
на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т. 1.7.
Предвид изложеното и
представените писмени доказателства, се установява по несъмнен и недвусмислен
начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и
териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1
от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Ето защо в
случая направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя е
напълно неоснователно.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма. Съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател,
наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за
издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето
с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия.
Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното
административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за
неговото формиране.
Заповедта
е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК
за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая
посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства.
Органът е спазил принципа за истинност по чл. 7 от АПК.
При
спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от
ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като
обори констатациите относно управлението на МПС след употреба на алкохол. В
съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено,
че лицето управлява МПС, като при извършената проверка е установено употреба на
алкохол в размер на 1.24 промила с техническа средство „Алкотест Дрегер“ 7510
за установяване употребата на алкохол. На водача е издаден талон за медицинско
изследване № 106314 от 29.01.2023 година. Със съставения АУАН е установено, че
водача е извършил нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има
доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата
обстановка не е оборена от жалбоподателя, за който е доказателствената тежест.
Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга
констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и
средства. В тази връзка настоящият съдебен състав не кредитира показанията
дадени от свидетеля К.Б., предвид обстоятелството, че същите не са относими към
предмета на спора в настоящото производство. Същите касаят претърпяната от
жалбоподателя интервенция, във връзка с остраняването на нокът на пръста на
ръката. С оглед представената медицинска документация, се установи, че при
извършената манипулация няма индиция да са използвани упойващи вещества, което
да налага необходимостта от към доказване на възможността същите да са повлияли
върху резултата отчетен от пробата с дрегер, предвид наведените от
жалбоподателя доводи. Настоящият съдебен
състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с Акт за
установяване на административно нарушение № 670408 от 29.01.2023 година.
Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за
административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на
регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е
приложил принудителната административна мярка. Доводите на жалбоподателя за
нарушение на принципа на съразмерност при действията на административния орган
са неоснователни, тъй като оспорения административен акт е издаден при
обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата
и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК.
Оспореният административен акт съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК е издаден за целите
и на основанията на закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от
законодателя срок за прилагане административна принуда, временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки, като в нормата на т. 1, б. „б“ е
предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач който употребява МПС след употреба на алкохол – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Нарушението представлява управление на МПС след употребата на алкохол,
установено с техническо средство, което е самостоятелно основание за прилагане
на ПАМ.
Заповедта
отговаря на материалния закон.
Материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ в оспорената заповед е хипотезата на чл.171,
т. 1, б. „б” от ЗДвП е свързана с управление на МПС след употреба на алкохол,
установено с техническо средство. Хипотезата осъществява състава на нарушението
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нарушението е констатирано със съставения АУАН
от компетентно длъжностно лице. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Констатациите в АУАН не бяха оборени в настоящото съдебно
производство от жалбоподателя.
Административната
принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба
административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е
нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален
административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я
наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от
процесуалния представител на жалбоподателя в подадената жалба.
На
следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на
съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите
в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В
случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП е постигнала целите на
административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по –
голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците от издадената
заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е
постановена в синхрон с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита,
че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на административната
принуда.
По
изложените съображения жалбата на К.Е. следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а атакуваната заповед да бъде оставена в сила - като
законосъобразна, издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не му се присъждат.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.Е., ЕГН **********
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1920-000012/29.01.2023 г., издадена от Н.С.З.– старши полицай в Първо
районно управление към ОДМВР – Перник, с която на жалбоподателя е отнето
временно свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/