Решение по дело №26/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 243
Дата: 10 април 2020 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20207170700026
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 243

 

гр.Плевен, 10.04.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав: 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                         ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                                               Катя Арабаджиева

 

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 26 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 833 от 09.12.2019 г., постановено по НАХД № 2161/2019 г., Районен съд- Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 19-0938-003121/17.06.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Плевен, с което на Г.Д.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. 

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Г.Д.П., в която се излагат подробни доводи, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства не е доказано по безспорен начин, че именно тя е виновна за настъпилото произшествие, както и че постановеният съдебен акт почива на предположения. Оспорва се анализът на доказателствата, направен в обжалваното решение и се твърди, че то се основава на предположенията на полицейските служители, които не са очевидци на произшествието.

В заключение е направено искане да бъде отменено въззивното решение, както и оспореното НП.

         В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. В., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че нарушението, за което е наложено административно наказания на доверителката му не е доказано по несъмнен начин, тъй като актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на настъпилото ПТП, а са посетили същото часове след настъпването му. Местопроизшествието не е било запазено, а посочените свидетели не са установили следи, от които да бъде установено мястото на удара. Излага доводи, че следите по двата автомобила опровергават приетия за установен механизъм на настъпилото произшествие. В заключение прави искане да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови отмяна на оспореното НП.

Ответникът по касационната жалба не се представлява и не ангажира становище по основателността ѝ.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на РС- Плевен е недостатъчно мотивирано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

С касационната жалба се излагат доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните в хода на съдебното производство доказателства, поради което е направен неправилен извод за авторството на деянието.

Настоящият съдебен състав е съгласен с тези доводи.

Първостепенният съд е обсъдил повърхностно събраните гласни доказателства е и постановил решението си на базата на предположение, основано на неконкретизирани „физични закони“.

От показанията на актосъставителя е В. Т. се установява, че с колегата му М. Н. са посетили местопроизшествието и не са свидетели не същото. То не е било запазено, автомобилите не са се намирали на мястото на удара. Свидетелят твърди, че е съставил АУАН на базата на обясненията на двамата участници в пътно- транспортното произшествие и с „оглед терена и обстоятелствата“.Приел е, че ударът е настъпил в областта на осевата линия, но не конкретизира на базата на какви обстоятелства е това негово заключение и заявява, че „щом сме констатирали по този начин нарушението, явно е имало някакви следи, които сме видели, но в момента нямам спомен.“

Тези му показания са в противоречие с изготвената план- схема на л.16 от делото, в която не са отразени никакви следи, а единствено предполагаемото към момента на произшествието разположение на двата автомобила. На тази схема ударът е показан на самата осева линия, т.е. не е отразено навлизане на автомобила, управляван от жалбоподателката в насрещната лента за движение. На изрично зададен въпрос за   евентуално наличие на съвина свидетелят е отговорил : „Възможно е, но ние не сме очевидци на самия случай“.

Показанията на свидетеля при съставяне на акта М. Н. също не внасят яснота на какво се базира преценката им, че виновна за настъпването на произшествието е именно жалбоподателката. Неговите показания също се базират на предположение за механизма на настъпване на произшествието, а не на обективни данни и находки на самото местопроизшествие. Единствено свидетелят Щ. Т., който е другият участник в процесното ПТП твърди, че жалбоподателката е навлязла в неговата лента за движение. Следва да се има предвид обаче, че този свидетел не е непредубеден и незаинтересован от изхода на делото, тъй като е участник в настъпилото произшествие.

Жалбоподателката своевременно е направила писмени възражения по така съставения АУАН по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. В тях тя е изложила твърденията си за липса на виновно поведение при настъпилото ПТП. Съобразно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В конкретния случай от административната преписка е видно, че наказващият орган се е задоволил единствено с изискване на сведение от М. Н., който е свидетел при съставяне на АУАН, но не е очевидец на произшествието. В това сведение са описани спирачни следи по пътя, които обаче не са отразени в съставената на местопроизшествието от същия служител план- схема и изводът за наличие на навлизане на автомобила, управляван от жалбоподателката в насрещната лента за движение се базират именно на тези недокументирани по надлежния ред следи. Тук следва да се посочи, че при разпита му като свидетел Н. твърди, че следите, които е възприел са се намирали не на мястото на ПТП- то, а след завоя.

При тази съвкупност от доказателства настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на произшествието не е изяснен, както и че не е доказано по безспорен начин наличие на виновно поведение от страна на жалбоподателката, с което тя да е осъществила състава на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Освен това съдът намира, че е налице неправилна квалификация на нарушението, за което е проведено административнонаказателното производство. В конкретния случай са налице данни за нарушение на правилата на чл.44, ал.1 от ЗДвП, а именно неосигуряване на достатъчно странично разстояние при разминаване между две пътни превозни средства, като административният орган не е установил по достатъчно категоричен начин дали настъпилото ПТП се дължи на виновно поведение от страна на жалбоподателката, или от страна на другия участник, респ. налице ли са данни за съпричиняване на произшествието от двамата водачи.

В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на административнонаказващия орган и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин. В настоящия случай съдът счита, че не са налице несъмнени доказателства за наличие на виновно поведение от страна на касатора, което да е довело до настъпване на процесното ПТП. Освен това е налице неправилна квалификация на осъщественото нарушение в АУАН и в оспореното НП, което е довело до нарушаване правата на жалбоподателя.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да се постанови отмяна на оспореното НП.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 833 от 09.12.2019 г., постановено по НАХД № 2161/2019 г. по описа на Районен съд- Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-003121/17.06.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Плевен, с което на Г.Д.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    /п/                       ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                         2. /п/