Решение по дело №411/2019 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 13
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20193240100411
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

Гр.Каварна, 29.01.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №411/2019г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.124 от ГПК.

Предявена е искова молба с вх.№2689/23.07.2019г., подадена от Е.М.К. с ЕГН **********,***, чрез адв.С.В. – ВАК, срещу „Енерго-Про Продажби“, АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“, №258, Варна тауърс Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет ************

В исковата си молба ищцата излага, че е страна по договор с търговско дружество „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД за пренос, доставка и потребление на ел.енергия на адрес: гр.***, с клиентски № ***  и абонатен №***. Твърди, че на 24.06.2019г. при проверка в деловодството на ответното дружество е установила, че има задължение към дружеството  в размер на 8 929,19лв. на основание издадена на 18.06.2019г. фактура № **********, с падеж 28.06.2019г. за гореописания имот и абонатен номер, като счетоводния документ бил съставен на основание Становище за начисление на ел.енергия за общ период от 17.02.2017г. до 16.02.2018г., което представлявало корекция на сметка, в следствие на извършена проверка на 16.02.2018г. на СТИ с № ***, както следва: 1./за периода от 17.02.2017г. до 06.04.2017г. са начислени служебно 6940 кВтч с паричен еквивалент в размер 1031,85лв. с ДДС; 2./ за периода от 07.04.2017г. до 30.06.2017г., са начислени служебно 12 040 кВтч, с паричен еквивалент в размер на 1810,62лв.; 3./ за периода от 01.07.2017г. до 16.02.2018г., са начислени служебно 32 718 кВтч, с паричен еквивалент в размер на 6082,72лв. Твърди, че не са и дадени разяснения на какво основание е извършена корекцията на сметка, освен, че при проверката е съставен констативен протокол № 1202061 от 16.02.2018г., който ищцата оспорва изцяло.

На 26.06.2018г. депозирала в деловодството на дружеството ответник и до „Електроразпределение север” АД възражение, но отговор по възражението не бил даден.

Ищцата оспорва дължимостта на претендираната от ответника сума в размера, обективиран в процесната фактура в частта корекция на сметка, в следствие на извършена проверка на 16.02.2018г. на СТИ № ***  за периода от 01.07.2017г. до 16.02.2018г. и начислени служебно 32 718 кВтч, с паричен еквивалент в размер на 6 082,72лв. с ДДС с твърдения, че ответника с процесната сума е претендирал заплащане на непредоставен достъп, непренесена и недоставена стока, респективно неполучена и непотребена от ищцата като потребител, като счита, че не е налице законово или договорно основание, въз основа на което дружеството – ответник да претендира горепосоченото вземане. Оспорва извършената проверка и констатираното от нея, тъй като е поставена в неравноправно положение с оглед факта, че не е  присъствала на извършената на 16.02.2018г. проверка, не са установени неизправността на средството за търговско измерване, извършването на задължителни последващи проверки за годността му, както и неотчитането на ел.енергия да се дължи само на неправомерно вмешателство в СТИ.

Моли съда  да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7 223,22лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.***с клиентски № ***  и абонатен № ***, за периода 01.07.2017г до 16.02.2018г., за която сума е издадена фактура № **********/28.06.2019г. Претендира  разноски.

В с.з. ищцата, редовно призована не се явява, представлява се от адв.В., която поддържа исковата молба. В пледоарията по същества проц.представител на ищцата сочи, че проверката на техническо средство, измерващо електроенергия  е извършена в  обект в с.***, ул.“***“, №4 и, че било налице различие в записванията на показанията в приложения констативен протокол №120260 и записаните показания в протокола на БИМ. Твърди, че БИМ е получил процесния електромер с различни данни от тези, посочени в протокола.  Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на проц.представител на ответнотното дружество.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна, чрез процесуалния му представител – адв. В.К., който оспорва предявения иск. Счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен поради наличието на правно основание за възникване на оспорваното материално право, а именно вземането на „Енерго – Про Продажби” АД към ищеца за потребена ел.енергия на стойност от 6086,72лв., съгласно фактура № **********/28.06.2019г., представляваща начислена корекция на електроенергия за периода от 01.07.2017г. до 16.02.2018г., по партида с клиентски №***, абонатен №  *** на адрес гр.***С констативен протокол № 1436 от 11.06.2019г. била констатирана неизправност на електромера с фабричен номер № ***. На база на констатациите  била изготвена корекция на сметката. Отношенията между страните във връзка с извършената корекция се уреждали от ОУ на ДПЕЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ, чл. 98а, ал. 1, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ. Корекционната процедура била предвидена в ОУ в съответствие със законовото изискване.  Сочи се, че в актуалната практика на ВКС по аналогични дела се приемало, че е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на СТИ.

Моли за отхвърляне на иска. В с.з. ответника се представлява от упълномощения адв.В.К., който оспорва иска и пледира за отхвърлянето му.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От съдържанието на представения по делото Констативен протокол № 1202060/16.02.2018 г. се установява, че на посочената дата служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД /понастоящем „Електроразпределение  Север“ АД/ са извършили проверка на електромер с фабричен № ***, отчитащ потреблението на електрическа енергия в горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели, които са подписали протокола. В последния е отразено, че при проверката са установени следните показания на средството за техническо измерване: 1.8.1 – 003922 кWh; т.1.8.2 - 011787 кWh; т.1.8.3 – 051698 кWh; т.1.8.4 – 000000. Посочено е, че електромерът е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.

Като писмено доказателство по делото е приобщен и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1436/11.06.2019г. на Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Варна. В него е посочено, че електромерът е предаден за експертиза в плик, пломбиран с пломба № 508461, придружен с коментирания констативен протокол, с показания на тарифите: Т1 – 003922,4 кWh, Т2 – 011788,1 кWh и Т3 – 051698,0 кWh . Отразено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, като е налице преминала енергия на тарифа 3 – 051698,0 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.

Изготвено е Становище за начисление на електрическа енергия от „Електроразпределение Север“ АД от 17.06.2019 г. в размер на 51698 kWh  за период от 17.02.2017г. до 16.02.2018г.,  както следва: за периода от 17.02.2017г. до 06.04.2017 г. – 6940 kWh, за периода от 07.04.2017г. до 30.06.2017 г. – 12040 kWh, за периода от 01.07.2017 г. до 16.02.2018 г. – 32718 kWh.  Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

Въз основа на цитираното становище е издадена Фактура **********/18.06.2019 г. за сумата от 8 929,19 лева.

От приложената към отговора на исковата молба справка за потреблението за клиентски № *** към 21.08.2019 г. се установява количеството ел. енергия, отчетено в процесния обект за периода от 29.01.2017 г. до 26.06.2019 г. Видно от представеното извлечение за фактури и плащания към 31.07.2019 г., сумата по процесната фактура не е заплатена.

По делото е назначена съдебна техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована. От заключението на вещото лице става ясно, че процесният електромер е монтиран на 20.02.2015г. и е бил с нулеви показатели, съгласно протокол №12103326. На 16.02.2018г. след проверка на служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД е установено,че има показания на третата тарифа, където би трябвало показанията да са нулеви, а е регистрирано 051698 кWh. След това електромера е изпратен в БИМ, Регионален отдел Варна и на 11.06.2019г. е извършена експертиза. Установено е, че електромера не е отварян, няма механични дефекти, метрологично грешката е в допустимите граници от -2%, но е установено че в невизуализиран регистър 1.8.3 има записана енергия в размер на 051698,0 кWh.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Отговаря на поставените въпроси от страните и пояснява, че тарифи 1.8.3 не е видима за потребителя, както и че само електропреносното дружество има софтуер, с който може да претарифира електромерите.

В с.з. е разпитана свидетелката С.Т.Г., която е присъствала на проверката и е съставила констативния протокол. Твърди, че с лаптоп, на който софтуера е закупен от дружеството на завода производител на електромера, имат право да четат електромера и отчетената ел.енергия. както е в настоящия случай. При проверка било открито, че на този електромер има скрита тарифа, която не се индивидуализира на екрана на електромера. След констатациите, електромера бил демонтиран и изпратен в БИМ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Спорното правоотношение се е развило при положение, в което ПИКЕЕ /ДВ 98/2013г./ са отменени /с изкл.чл.48 – чл.51/ и липсва специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното. Правоотношението между страните обаче съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия. Те имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електронерегия - ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие което част от действително потребената електроенергия не е отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение по гр.д.2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.

 В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на ищцата ( и това е в гр.***а не както твърди, проц.представител а ищцата в с.***, ул.“***“, №4) /следва от установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/. В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищцата 051698,0 kwh електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищцата. Софтуерното вмешателство е свързано  с противоправно виновно поведение на ищцата. То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на ищцата – купувач, предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача - ищцата. Ето защо тя дължи да заплати стойността на доставената й електронергия в горепосочения обем. Няма данни наистина в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.

Като се има предвид изложеното, процесното количество електроенергия начислено от ответника на стойност от 6 086,72 лева се дължи от ищцата по сключения между тях договор за продажба на електроенергия. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

За допълнение следва да се отбележи, че не е налице различия в записванията на показанията в констативния протокол  №120260 и протокола на БИМ, така както твърди проц.представител на ищцата.

С оглед крайния резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разходите за водене на делото, а именно – сумата  920,00 лева, от които 700,00 лева адвокатски хонорар (намален до размера на чл.7, ал.2, т.3 от Тарифа за минималните размери на адвокатските възнаграждения и след направено възражение за прекомерност ), 200,00 лева - възнаграждение за вещо лице  и сумата от 20,00 лева за призоваване на свидетел.

Водим от горното, КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.К. с ЕГН **********,***, чрез адв.С. Иванова – ВАК, срещу „Енерго- Про Продажби“АД - гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.„Вл. Варненчик” №258, иск за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 6 086,72 (шест хиляди осемдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки) лева, представляваща цена на незаплатена потребена електрическа енергия  по фактура № ********** от 28.06.2019г. за обект с абонатен №*** и клиентски №*** в гр.***

ОСЪЖДА Е.М.К. с ЕГН **********,***, да заплати на „Енерго Про Продажби“АД - гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.„Вл. Варненчик” №258, сумата 920,00 (деветстотин и двадесет) лева, от които 700,00 (седемстотин) лева адвокатски хонорар, 200,00 (двеста) лева - възнаграждение за вещо лице  и сумата от 20,00 (двадесет) лева за призоваване на свидетел.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………