РЕШЕНИЕ
№ 1087
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501370 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“
АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ №260, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото адв. С.З.,
против Решение №260102 от 28.01.2022г., постановено по гр.д.
№15221/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 19-ти гр.с., с което са
били отхвърлени исковете на дружеството против П. Д. Д., с постоянен
адрес гр. ***, ЕГН **********, за заплащане на сумите от 6365,21 лв.-
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 10.08.2020г. до окончателното й
заплащане; 977,24 лв.- договорна лихва за периода 24.10.2018г.-
30.12.2019г.; 388,49 лв.- мораторна лихва за периода 24.10.2018г.-
12.03.2020г.; 122,45 лв.- такси и 42 лв.- нотариални разноски, дължими
по заявление- договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от
04.08.2003г. и допълнително споразумение към него от 06.04.2017г. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като се иска
отмяната му и уважаване на предявените искове.
1
Ответната страна по въззивната жалба- П. Д. Д., с постоянен адрес
гр. ***, ЕГН **********, не взема становище по нея.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2, и чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, предявени от „Юробанк България“
АД против П. Д. Д., с които ищецът иска осъждане на ответницата да му
заплати сумите от 6365,21 лв.- главница, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 10.08.2020г.
до окончателното й заплащане; 977,24 лв.- договорна лихва за периода
24.10.2018г.-30.12.2019г.; 388,49 лв.- мораторна лихва за периода
24.10.2018г.-12.03.2020г.; 122,45 лв.- такси и 42 лв.- нотариални разноски,
дължими по заявление- договор за издаване на кредитна карта „Euroline“
от 04.08.2003г. и допълнително споразумение към него от 06.04.2017г. От
приложеното по делото ч.гр.д.№9735/2020г. по описа на Районен съд-
Пловдив, 22-ри гр.с., е видно, че за претендираните вземания ищецът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, което е
било отхвърлено с влязло в сила разпореждане на съда. Посоченото
обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на осъдителен иск
за вземанията. С постановеното по делото решение съдът е приел от
фактическа страна, че по делото не се установява между дружеството-
ищец и ответника да са възникнали твърдените от ищеца облигационни
отношения, както и ответницата да е усвоила суми по тях, поради което
исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
2
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи,
както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният
съд се произнесе по правния спор между страните.
От фактическа страна по делото се установява от приложените
писмени доказателства, че на 04.08.2003г. ответницата П. Д. Д. /към тази
дата със собствено име Петя/ е подала до „Бългериън ритейл сървисис“
АД заявление за издаване на кредитна карта „Euroline“. В същото е
декларирала, че е запозната с „Общите условия на договора“. На
24.03.2005г. между „Бългериън ритейл сървисис“ АД и „Юробанк
България“ АД е бил сключен договор за продажба на предприятие, по
силата на който „Юробанк България“ АД е встъпила в правата и
задълженията на „Бългериън ритейл сървисис“ АД по всички договори с
картодържатели. На 06.04.2017г. между „Юробанк България“ АД и П. Д.
Д., като картодържател, е било сключено допълнително споразумение към
заявление- договор за издаване на кредитна карта, по силата на което
издадената от банката по силата на сключения договор кредитна карта
/стара карта/ да бъде заменена с нова карта, като кредитният лимит по
новата карта е равен на този по старата карта /чл.3.1 от споразумението/, а
всички непогасени задължения на картодържателя по старата карта се
прехвърлят по баланса на новата карта /чл.3.2/. Страните са постигнали
съгласие за всички суми от кредитния лимит, усвоени от картодържателя
след датата на подписване на споразумението, да се начислява
фиксирана годишна лихва в размер на 19,90% съгласно Общите условия
на банката. В чл.7 от споразумението картодържателят е декларирал, че
се е запознал с актуалните Общи условия на „Юробанк България“ АД за
издаване и използване на кредитни карти и Приложение №1 към тях,
които са неразделна част от договора. От представения и приет във
въззивното производство приемо- предавателен протокол е видно, че на
06.04.2017г. на ответницата е била предадена кредитна карта „Mastercard
cash“.
Възникналото между страните правоотношение по сключеното
допълнително споразумение от 06.04.2017г. за издаване на кредитна карта
„Mastercard cash“ съставлява договор за потребителски кредит по смисъла
3
на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което и
по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, тъй като
същото е възникнало при действието на посочения закон. Доколкото
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, то
следва да се извърши проверка и за неговото съответствие с
императивните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са
и тези на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.7 от
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа общия
размер на кредита, а съгласно т.10- годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора. Процесният договор за кредит не отговаря на
тези изисквания, тъй като в него не е посочен нито размера на кредитния
лимит, нито годишния процент на разходите по кредита. Информация за
същите се съдържа в цитираното в чл.7 от споразумението Приложение
№1 /л.38-39 от първоинстанционното дело/, което обаче не е подписано
от страните, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.27 от ЗПК не може да се приеме за част от съдържанието на договора за
потребителски кредит. Данни за кредитния лимит липсват и в
първоначалното заявление за издаване на кредитна карта от 04.08.2003г.
При сключване на споразумението е допуснато нарушение и на
разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗПК, тъй като Общите условия, които са
неразделна част от договора, не са подписани от страните, което съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК също съставлява основание за
недействителност на договора за потребителски кредит. По така
изложените съображения процесният договор за кредит следва да се
приеме за недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид горното
ищцовото дружество може да претендира от ответницата връщане само на
усвоените суми по кредитната карта. От заключението на приетата по
делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че размерът на
4
усвоените от картодържателя суми по кредитната карта възлиза на
22032,18 лв., а размерът на извършените плащания по картовата сметка е
21744,02 лв., с които следва да се приеме, че е било погасено
задължението за връщане на главницата по предоставения кредит.Предвид
горното непогасената част от кредита е в размер на 288,16 лв., до който
размер следва да се уважи исковата претенцията за главница, като за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 6365,21 лв.-
главница, както и за сумите 977,24 лв.- договорна лихва за периода
24.10.2018г.-30.12.2019г.; 388,49 лв.- мораторна лихва за периода
24.10.2018г.-12.03.2020г.; 122,45 лв.- такси и 42 лв.- нотариални разноски,
исковете следва да се отхвърлят. Действително в настоящото производство
ищецът основава претенцията си за връщане на предоставената главница
на сключения договор за кредит, но с оглед изричната разпоредба на
чл.23 от ЗПК това не може да съставлява пречка за присъждане на
сумата и при направен в хода на делото извод за недействителност на
същия. Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията
между страните по договора за потребителски кредит при
недействителност на последния, включително като намери приложение по
предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения
договор, тъй като въпросът за недействителността на договора обичайно
възниква и се разглежда именно в производството по такъв иск. В
противен случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би
било безпредметно, тъй като същата възпроизвежда общите правила на
чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят приложение.
По така изложените съображения в частта му, с която е бил
отхъврлен искът на ищцовото дружество против ответницата за сумата от
288,16 лв.- главница, обжалваното решение следва да бъде отменено,
като вместо него се постанови ново решение за уважаване на претенцията.
В останалата му обжалвана част, с която са били отхвърлени исковете за
главница за разликата над 288,16 лв. до 6365,21 лв., както и за сумите
977,24 лв.- договорна лихва за периода 24.10.2018г.-30.12.2019г.; 388,49
лв.- мораторна лихва за периода 24.10.2018г.-12.03.2020г.; 122,45 лв.-
такси и 42 лв.- нотариални разноски, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, тъй като предвид недействителността на договора и
разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответникът не дължи на ищеца други
5
суми, освен чистата стойност на кредита.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените по
делото разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената част от
претенциите. Същите съгласно представения във въззивното производство
списък на разноските са в общ размер от 2028,91 лв., от които
съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъдят 74,05
лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260102 от 28.01.2022г., постановено по гр.д.
№15221/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 19-ти гр.с., в частта му,
с която е бил отхвърлен искът на „Юробанк България“ АД против П. Д.
Д., с постоянен адрес гр. ***, ЕГН **********, за заплащане на сумата от
288,16 лв.- главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 10.08.2020г. до окончателното
й заплащане; дължима по заявление- договор за издаване на кредитна
карта „Euroline“ от 04.08.2003г. и допълнително споразумение към него от
06.04.2017г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Д. Д., с постоянен адрес гр. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Юробанк България“ АД, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260, ЕИК *********, сумата от
288,16 лв.- непогасена част от предоставена заемна сума по заявление-
договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 04.08.2003г. и
допълнително споразумение към него от 06.04.2017г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
10.08.2020г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 74,05 лв.-
разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260102 от 28.01.2022г., постановено по
гр.д. №15221/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 19-ти гр.с., в частта
му, с която са били отхвърлени исковете на „Юробанк България“ АД
против П. Д. Д., с постоянен адрес гр. ***, ЕГН **********, за заплащане
6
на разликата над 288,16 лв. до претендирания размер от 6365,21 лв.-
главница, представляваща заемна сума по заявление- договор за издаване
на кредитна карта „Euroline“ от 04.08.2003г. и допълнително
споразумение към него от 06.04.2017г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 10.08.2020г.
до окончателното й заплащане; както и на сумите от 977,24 лв.-
договорна лихва за периода 24.10.2018г.-30.12.2019г.; 388,49 лв.-
мораторна лихва за периода 24.10.2018г.-12.03.2020г.; 122,45 лв.- такси и
42 лв.- нотариални разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7