Присъда по дело №233/2021 на Районен съд - Пещера

Подадена е частна тъжба от СТ. ИВ. Б. срещу М. Д. П., в която се твърди, че на
28.11.2021г. тъжителят прочел във „Фейсбук“ публикация от профила на подсъдимата – с
твърдения, че навремето той й искал сумата от 3000 лв., за да отиде тя в Англия; че й искал
много пари и й обещавал; че е тъпак; че направил много пари от хората, като тези действия
са определени от тъжителя за форми на клевета, позорящи авторитета и накърняващи честта
и достойнството му.
С оглед особеностите на производството от частен характер, на първо място следва
да се посочи, че: „Квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда,
решаващ делото. Посочената от тъжителя квалификация на престъплението по н. ч. х. дело
не е задължителна за съда“ (Решение № 443 от 10.VIII.1970 г. по н. д. № 405/70 г., II н. о.).
„Съдът е длъжен да определи правилната квалификация на деянието на основание
изложените в тъжбата фактически обстоятелства и установеното по делото.“ (Решение №
849/1957 – II н. о.) „Ако дадената от тъжителя правна квалификация на деянието е
неправилна, съдът ще я поправи, но той не може да квалифицира други факти, освен тези,
които се вменяват във вина на подсъдимия.“ (Решение № 652/1957г. II н.о.).
В контекста на гореизложеното настоящият състав намира, че посочените в тъжбата
и установени по делото обстоятелства сочат на обвинения спрямо подсъдимата в
извършване на престъпления: по чл. 148, ал.1,т.1 и т.2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, а именно
- на 28.11.2021г. в гр. Пещера да е нанесла обида на тъжителя СТ. ИВ. Б. с ЕГН **********,
чрез публикуване в социалната интернет платформа „Фейсбук“ на унизителна за честта и
достойнството му оценка – „тъпак“, като обидата да е нанесена публично и да е
разпространена по друг начин – чрез горепосочената публикация; и по чл. 148, ал. 2, във вр.
с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, а именно - на 28.11.2021г. в гр.
Пещера посредством писмена публикация в социалната интернет платформа „Фейсбук“, да е
разгласила позорящо обстоятелство за и да е приписала престъпление на СТ. ИВ. Б. с ЕГН
********** – заявявайки, че навремето той й искал сумата от 3000 лв., за да отиде тя в
Англия, че й искал много пари и й обещавал, че е тъпак, и че направил много пари от
хората, като клеветата да е нанесена публично и да е разпространена по друг начин – чрез
горепосочената публикация.
След като отчете, че са налице процесуалните основания за това, със съответно
определение от 29.04.2022г., съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от С.Б. срещу М.П. граждански иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди, за сумата от 3000 /три хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от 28.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец С.Б., лично и чрез своя
повереник, моли съдът да постанови осъдителна присъда и да уважи в цялост предявения
граждански иск, като осъди подсъдимата да му заплати и разноските, направени по делото.
На основание чл. 269, ал.3, т.3 и т.4, буква „а“ НПК делото се разгледа в отсъствието
на подсъдимата, като назначеният й съобразно чл. 94, ал.1, т.8 НПК служебен защитник
пледира невиновност на подзащитната му, считайки, че не е доказана по категоричен и
несъмнен начин нейна съпричастност към извършването на престъпленията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдим е М. Д. П., родена на 03.03.1971г. в гр.Брацигово, българка, български
гражданин, регистрация по постоянен и настоящ адрес - гр.Пещера, ул. „Михаил Такев“ №
125, омъжена, ЕГН **********, неосъждана.
На 28.11.2021г. в социалната интернет платформа „Фейсбук“ била налична
публикация от профил на потребител с името М.П., изписано на латиница, според чието
1

съдържание Г-Б. искал от авторката на тази публикация 3000 лв., за да отиде тя в Англия,
искал й много пари и й обещавал, бил направил много пари от хората, и бил определен като
„тъпак“. На същата дата в гр. Пещера тъжителят С.Б. разбрал за тази публикация и я видял,
след като за нея го уведомили забелязалите я негови приятели - свидетелите Веско
Кръстанов и Елена Радина. Чувствайки накърнени репутацията и достойнството си, той
входирал процесната тъжба.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните
доказателства: разпечатана на хартиен носител екранна снимка, компакт-диск, съдържащ 4
броя видеофайлове, представляващи публикация от „Фейсбук“ от 28.11.2021 г. и коментари
под нея, показанията на свидетелите Веско Петров Кръстанов и Елена Георгиева Радина.
Доколкото „Фейсбук“ има характерна бранд-идентичност, изразяваща се в
оформянето на съдържанието и дизайн на менюта, графики и символи, то от приложените
по делото веществени доказателства (снимки) се установява, че действително в публикация
от профил на потребител с изписано на латиница име М.П. се съдържат твърдения че Г-Б. е
искал пари с оглед съдействие за ходене в Англия, като същият е квалифициран като
„тъпак“. Потвърждение за съществуването на такава публикация се откриват и в
показанията на свидетелите Веско Кръстанов и Елена Радина, като настоящият състав
кредитира същите само относно конкретното обстоятелство - не и касателно твърдяното от
тях съдържание на публикацията, свързано с издаване на визи. Последните твърдения са в
явно противоречие с текста на заснетата публикация, поради което следва да се приемат за
субективна интерпретация на свидетелите, а не за доказани факти. От посочените показания
се потвърждава и дадената с публикацията оценка – „тъпак“, като несъответствието в
препредаването и в показанията на свид. Кръстанов като „глупак“ съдът отдава на
изминалите няколко месеца, откакто той я е възприел зрително, и на почти идентичното
смислово съдържание на тези квалификации, с оглед което не следва да се приеме за
дискредитирана надеждността на свидетеля.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
За престъплението обида е необходимо казаното (или извърпеното) да бъдат
унизителни за честта и достойнството на другиго, докато съставът на престъплението
клевета в първата от предвидените му форми на изпълнително деяние, е свързан с
разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на
засегнатия, а не до вменяване на определени отрицателни качества, отрицателни оценки,
съждения, епитети… Ето защо в процесния случай думата „тъпак“ има характера на обида, а
не на клевета. Доколкото тя е отправена чрез интернет платформата „Фейсбук“, където е
станала общодостъпна до огромен брой потребители – конкретната обида следва да се
приеме за нанесена публично (чл. 148, ал.1, т.1 от НК) и разпространена „по друг“,
аналогичен на печатното издание, начин – по смисъла на чл. 148, ал.1, т.2 от НК. Обидата е
обективирана така, че е годна да достигне до обидения и това обстоятелство несъмнено е
съзнавано и ако не целено, то поне допускано от дееца, поради което деянието е
съставомерно, въпреки че пострадалият не е присъствал на мястото на престъплението (така
Решения № 664-72-I, № 22-95-III ВС, № 251-10-I и № 93-2013-III н.о. ). Макар да са налични
признаците от състава на квалифицираното престъпление – от доказателствата по делото не
се установява обвинението да е доказано по категоричен и несъмнен начин по отношение на
авторство (чл. 303 от НПК). Общоизвестен факт е, че всеки може да създаде профил във
„Фейсбук“ с каквото име пожелае, като приложи в него и чужда снимка. В същата връзка –
и разпитаните по делото свидетели сочат, че бегло познават подсъдимата, не са й приятели в
съответния интернет-сайт, и в този смисъл само предполагат, че профилът, от който е
направена публикацията е неин. Изложеното относно квалифициращите обстоятелства и
недоказаното авторство принципно се отнася и за процесното обвинение в клевета. За него
2

обаче, е уместно да се отбележи и че Съдът не би могъл да квалифицира други факти извън
вменените на подсъдимия с тъжбата и самоволно да разширява фактическото обвинение
поради това, че приложените към тъжбата или събраните доказателства съдържат други
факти, различни от посочените в нея. В този смисъл – в тъжбата не са описани
обстоятелства, сочещи на втората от предвидените в разпоредбата на чл. 147, ал.1 от НК
форми на изпълнителното му деяние. Сами по себе си описаните от тъжителя без контекст:
„искане на 3000 лв., за съдействие за ходене в Англия“, „искането на много пари и
обещаването“, „правенето на много пари от хората“ - не съдържат съставомерни признаци
на приписвани престъпления, нито в тях има нещо позорящо. Дори хипотетично да се
приемат за верни, гореобосновано некредитираните показания на свидетелите относно
искане на пари във връзка с клевета в сътавомерно деяние свързано със злоупотреба при
издаване на визи от тъжителя – то това би представлявало съществено изменяне (в
сравнение със съдържащото се в тъжбата) на обстоятелствената част на обвинението, а
изменение по чл. 287, ал.6 НПК не е предприето. Предвид изложеното подсъдимата следва
да бъде оправдана по повдигнатите й обвинения.
На основание чл. 301, т. 10 и чл. 307 от НПК съдът дължи произнасяне и по
допуснатия за съвместно разглеждане, предявен от С.Б. граждански иск. Доколкото по
делото не се доказват по несъмнен начин елементите на деликт - противоправно виновно
поведение на подсъдимата, от което в причинна връзка да е настъпила вреда за гражданския
ищец – този иск подлежи на отхвърляне.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3

Номер на акта:	15
Дата:	29 април 2022 г.
Съдия:	Милуш Руменов Цветанов

Дело:	20215240200233
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	30 ноември 2021 г.

Присъда по дело №233/2021 на Районен съд - Пещера

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите