РЕШЕНИЕ
№ 14271
гр. ***, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110170527 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от Н. П. П. срещу ***
„***” и ***- *** град, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР
за признаване за установено по отношение на ответниците - *** „***” и ***- *** град, че
ищцата Н. П. П., е работила по трудово правоотношение като „***“ в *** – ***, при пълно
работно време от 8 часа, за периода от ***, което време се зачита за трудов и осигурителен
стаж.
Ищцата твърди, че в периода от *** работила на длъжност „***“ в *** –***, ***-***,
*** по трудово правоотношение при пълно работно време. Сочи, че положеният от нея труд
й е бил заплащане в брой срещу подпис в разплащателна ведомост. Поддържа, че
правоприемник на работодателя *** –***, е *** „***”. Твърди, че на *** при пожар изгорял
целия осигурителен архив в *** „***”, в т.ч. и всички разплащателни ведомости, трудови
договори, заповеди за прекратяване на трудовите правоотношение на служителите и т.н.
Посочва, че *** на ***- *** град не признава осигурителния й стаж за периода от ***, като с
разпореждане № ************* *** на ***-*** град е прекратил изплащането на
отпуснатата й лична пенсия за инвалидност. Моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установен горния трудов и осигурителен стаж.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** „***” – *** е депозирал отговор на исковата
молба, с които завява, че не оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че в периода от ***
ищцата е била служител на лечебното заведение, както и че през *** при пожар е унищожен
целия архив на болницата. Твърди, че лечебното заведение не разполага с други документи,
които да съдържат данни за трудов/осигурителен стаж за процесния период.
Ответникът *** на *** – *** град, оспорва предявения иск като недопустим поради
непредставяне на удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, а в условията на евентуалност –
като неоснователен и недоказан.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на иска:
Иск за установяване на трудов и осигурителен стаж може да бъде установен само
по реда на чл. 1 ЗУТОССР, тъй като се касае за иск за установяване съществуването на факт
съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени
доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето
защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТOССР е обусловена от наличие на
удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от ***, че
книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или
унищожени, или че в архива на *** липсват писмени данни за трудовия стаж.
В случая по делото няма спор, че ответникът *** „***” – ***, е правоприемник на
осигурителя на ищцата *** – гр. ***.
Съгласно приетото по делото удостоверение, изх. № *** г., издадено от *** „****”
– ***, всички документи (в това число ведомости и фишове за заплати), съдържащи данни
за възникването, съществуването, изпълнението, изменението и прекратяването на
трудовото правоотношение на Н. П. П. с *** – гр. ***, съответно за нейните трудов и
осигурителен стаж в периода от *** са унищожени – изгоряли при пожар на ***
Представеното удостоверение има характер на такова по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, в което е
посочено, че липсват данни за стаж в процесния период, каквато е разпоредбата на закона.
Ето защо искът е допустим.
Обстоятелството, че съгласно представеното по делото удостоверение, изх. № ***
издадено от *** за периода *** за ищцата има деклариран осигурителен доход, не изключва
наличието на правен интерес от иска за установяване на фактите с правно значение, тъй като
ответникът *** на *** – *** град отказва да зачете исковия период като трудов и
осигурителен стаж на ищцата. Налице е правен спор, който може да бъде разрешен
единствено по реда на ЗУТОССР.
По основателността на иска:
За основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР в тежест
на ищцата е да докаже, че през процесния период е полагала труд на посочената в исковата
молба длъжност в *** – гр. ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по исковете за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и
които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. В ал. 2 на чл. 6 от ЗУТОССР са посочени писмените доказателства –
2
трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, от което е видно, че през посочения в
исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор,
допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за
продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки,
осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо
възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи,
като изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно. По отношение на тези
писмени доказателства в чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР е предвидено и кумулативното наличие на
следните предпоставки – да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, и да са издадени по време на полагане на стажа.
В случая, видно от допълнително споразумение към Трудов договор № *** г., ищцата
е била в трудово правоотношение с *** – гр. ***, като е заемала длъжността „***“, при 8-
часов работен ден, срещу дължимо възнаграждение в размер на 260 лв.
Фактът, че ищцата е била в трудово правоотношение с *** – гр. ***, се установява и
от представеното удостоверение, изх. № *** г., издадено от *** „*** – ***.
Посочените документи, представляват начало на писмено доказателство,
установяващо вероятността на трудовия стаж, съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 10 от
ЗУТОССР, обосноваващи и допустимостта на установяването му със свидетелски
показания.
За установяване на обстоятелството, че през процесния период ищцата е полагала
труд по трудово правоотношение в *** – гр. ***, по делото са разпитани като свидетели Б.
А. М. и А. П. П.. От представените в заверени копия трудови книжки, се установява, че
свидетелите са работили при същия работодател в периода, предмет на делото, което на
основание чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР представлява предпоставка за допустимост на
свидетелските показания.
Свидетелят Б. М. разказва, че в периода *** г. с ищцата работили в ***, като
свидетелката била на длъжност „*** „***“, а ищцата – „***“. Уточнява, че първоначално
наименованието на болницата била *** – гр. ***, а в последствие била преименувана на
„*** „***” – ***. Посочва, че централното звено на болницата се намира в гр. *** до ******.
Ищцата работила на пълен работен ден. Трудовото възнаграждение получавали в брой
срещу ведомости, който подписвали. Свидетелката посочва, че в последните години ищцата
страдала от онкологично заболяване.
От показанията на свидетеля А. П. се установява, че с ищцата били колеги в *** – гр.
***. Свидетелят започнал работа в болницата към края на *** г., а свидетелката 2-3 години
след него, към *** година. Ищцата работила във „***“ като ***. Посочва, че болницата се
намира на бул. „***“ вляво от ***та. Работили при пълно работно време, а трудовото
възнаграждение получавали на касата в брой срещу подпис на ведомост. Посочва, че в
последните години ищцата имала здравословни проблеми.
Показанията на разпитаните свидетели са взаимно непротиворечиви и кореспондират
с твърденията на ищцата и с представените по делото писмени доказателства. Ето защо, въз
основа на събраните доказателства може да се направи извод, че е установен положения от
ищцата трудов стаж през периода от *** на длъжност „***“ в *** – гр. ***.
Доколкото ищцата е била в трудово правоотношение по трудов договор, сключен с
*** – гр. ***, като за процесния период са дължими осигурителни вноски от страна на
работодателя, то следва да се признае и осигурителния стаж за периода, предмет на делото,
съгласно чл. 7 ЗУТОССР.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР
3
е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата, която обаче не доказва извършването на
такива.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на ищцата
Н. П. П. е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на материално затруднено лице,
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. В случая
по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който страните са
уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна, поради това, че ответникът е
материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Определен на основание чл. 7, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размерът на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 1000 лв. Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на адв. Б. следва да бъде присъдена сумата от 1000 лв.
Съдът намира, че доколкото ответникът *** „***”, с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и признава иска, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в негова тежест не
следва да се възлагат разноски.
С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, която се явява специална спрямо
общата такава на чл. 71, ал. 1 ГПК и поради това приложима в случая, доколкото се касае за
иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, по делата
за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси,
като в нормата не е проведено разграничение съобразно процесуалното положение на
страните - ищец или ответник.
Ето защо, общата разпоредба на чл. 78, ал. 6 ГПК не намира приложение в настоящия
случай, поради което дължимата държавна такса за разглеждане на иска следва да остане за
сметка на бюджета на съда, а не да се възложи в тежест на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 1, ал.
1, т. 3 ЗУТОССР по отношение на *** *** град, и по отношение на *** „***” – ***, Булстат:
***, че Н. П. П., ЕГН **********, е полагала труд по трудово правоотношение като „***“ в
*** – гр. ***, на пълен (8-часов) работен ден, за периода от ***, което време се зачита за
трудов и осигурителен стаж.
ОСЪЖДА *** *** град, със седалище: гр. ***, бул. „***, да заплати адв. Х. Н. Б., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна защита на ищцата Н. П. П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4