РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20222100500169 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. С. Р. със съдебен адрес гр.Б., ул.“Генерал
Гурко“ № 18, ет.2, подадена чрез пълномощник адв.Веселина Василева, както и
въззивна жалба от Х. А. Л. от гр.К., ул.“Л.“ № *, подадена чрез пълномощник
адв.Димитринка Вълева, двете жалби насочени против решение № 1369/15.11.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 4836/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е постановено
следното:
- определено е местоживеенето на малолетното дете на страните – Е. Х. Л.,
родено извън брак на родителите си В. С. Р. и Х. А. Л., в гр.Б., в дома на майката;
- предоставено е упражняването на родителските права върху ненавършилото
пълнолетие дете Е. Х. Л. на майката В. С. Р., с адрес гр.Б., ул.“М.“ № *, ет.*, ап.*;
- определен е следният режим на лични отношения между бащата Х. А. Л. и
малолетната му дъщеря Е. Х. Л.:
Първите десет срещи между бащата и детето – всяка първа и трета седмица от
месеца, в събота, от 09.00 ч. до 13.00 ч., и в неделя, от 13.00 ч. до 18.00 ч., като
тези 10 срещи между двамата се осъществяват в присъствие на майката или на
определено от нея лице, както и на място, посочено от майката или от
1
определеното от него лице.
След провеждане на първите 10 срещи – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10.00 ч. на съботния до 18.00 ч. на неделния ден, с право на
преспиване на детето в дома на бащата; всяка втора и четвърта сряда от месеца,
от 16.00 ч. до 18.00 ч.; в нечетна календарна година – от 10.00 ч. на 24.12. до
18.00 ч. на 25.12.; в четна календарна година – от 10.00 ч. на 31.12. до 18.00 ч. на
01.01.; на рождения ден на детето всяка календарна година – 26.11., от 10.00 ч. до
13.00 ч.; през лятната ученическа ваканция, по 10 дни през м. юли и 10 дни през
м. август, от 10.00 ч. на първия до 12.00 ч. на десетия ден.
- осъден е Х.А. Л. на основание чл.143 СК да заплаща на малолетната си
дъщеря Е. Х. Л., чрез майката-законен представител В. С. Р., месечна издръжка в
размер от 250 лв. (двеста и петдесет лева), начиная от подаване на исковата молба –
02.07.2021 г., до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
от месечните вноски, като е ОТХВЪРЛЕН главния иск в частта му за горницата над
250 лв. до претендираната месечна издръжка от 300 лв.
Постановено е предварително изпълнение на решението в частите му относно
месечните издръжки и обезщетението за забавеното им плащане.
С решението Х. А. Л. е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на В. С.
Р. деловодни разноски в размер от 425 лв., а по сметка на БРС да заплати сумата от 360
лв. за държавна такса, като е оставена без уважение молбата му за възлагане на
деловодните разноски в тежест на ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК.
І. С въззивната жалба на В. С. Р. първоинстанционното решение се обжалва
в частта за личните отношения относно определения режим на лични отношения
между бащата и детето всяка втора и четвърта сряда от месеца от 16 ч. до 18 ч., както и
в частта за издръжката, в която е отхвърлен иска за разликата над 250 лв. до
претендираната месечна издръжка от 300 лв., като в тези части решението се счита за
неправилно.
Според въззивницата, определеният от съда режим на лични отношения е
прекалено разширен, което ще ограничи времето на майката за контакти с детето, тъй
като детето ще посещава училищни и следучилищни подготвителни занятия, както и
езикови школи и спортни занимания, а това от само себе си ще навреди на
подготовката й за следващия учебен ден. Сочи се, че отделно от горното е определен
режим на лични контакти с бабата и дядото на детето (родителите на ответика) веднъж
месечно в два почивни дни, което също се отразява върху остатъка от време, което
детето ще прекарва с майка си. Счита се, че определеният от БРС режим на лични
контакти в останалата необжалвана част е достатъчен за поддържане на добри
взаимоотношения между бащата и детето, без да се ограничават училищните
2
задължения и интереси на детето. По отношение на месечната издръжка се счита, че
определеният от съда размер от 250 лв. е недостатъчен и несъобразен с нуждите на
детето. Сочи се, че ответникът не е представил документ за доходите си, въпреки
дадените му от съда указания, като не е представено и доказателство за липса на
доходи, поради което съдът е следвало да приложи чл.162 ГПК вместо чл.161 ГПК.
Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му
части и да отхвърли режима на лични отношения всяка втора и четвърта сряда от 16 ч.
до 18 ч., както и да уважи иска за издръжка в пълния размер от 300 лв. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия Х. А. Л., не
е взето становище по въззивната жалба на В.Р..
ІІ. С въззивната жалба на Х. А. Л. първоинстанционното решение се
обжалва в следните части – за определения режим на личните отношения,
определената месечна издръжка от 250 лв. и в частта за разноските, като в тези
части решението се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства.
По отношение режима на личните отношения въззивникът счита, че
определените 10 срещи, които да се осъществяват в присъствие на майката или на
определено от нея лице, не е в интерес на детето, като съдът неправилно е приел, че
следвало да се ограничат личните контакти по време и начин на осъществяване,
предвид липсата на редовни контакти между бащата и детето и нуждата от време
бащата да навлезе спокойно в живота на детето, за да се избегнат ненужни
емоционални страдания за Е.. В тази връзка се сочи, че съдът не е отчел, че майката по
никакъв начин не съдейства за контактите с детето и ги ограничава, като тя рядко дава
възможност на бащата да общува с дъщеря си и досегашните им контакти са зависели
изцяло от разрешението на ищцата. Сочи се също, че понастоящем бащата работи в Б.
и това допълнително затруднява редовните му контакти с детето. Според въззивника,
съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната съпкупност, въобще не е взел предвид
показанията на водения от него свидетел, като не е преценил, че детето не е
неспокойно заради негативно поведение на бащата, а защото търси разрешението на
майката си и нейното одобрение, за да общува с него. Счита се, че с определения
режим досежно 10 първи срещи в присъствието на майката бащата няма да навлезне
спокойно в живота на детето и общуването им няма да е пълноценно, още повече, че
съдът е дал правото на майката да определя мястото на срещите. Предвид това, моли
въззивния съд да отмени решението на БРС в тази му част и да постанови бащата да
осъществява лични контакти с детето без ограничението на първите 10 срещи,
евентуално – същите да се осъществяват без присъствието на майката или на посочено
от нея лице и на място по преценка на бащата. По отношение на останалата част от
режима се счита, че същият следва да бъде разширен, като се даде възможност на
3
бащата да се вижда с детето и през Великденските празници и за по-продължителен
период от три дни през Коледните празници, както е посочено във въззивната жалба.
По отношение на месечната издръжка, въззивникът счита, че размер на
издръжката от 200 лв. е достатъчен да покрива нуждите на детето, поради което моли
решението на БРС да бъде отменено за разликата над 200 лв. до присъдената издръжка
от 250 лв.
По отношение на деловодните разноски, които въззивникът е осъден да заплати
на ищцата, се счита, че такива не й се дължат, тъй като той не е дал повод за завеждане
на делото и не е оспорил главната претенция относно родителските права, поради
което и не дължи плащане на разноски и се моли в тази част решението да бъде
отменено. Моли за отмяна на решението на БРС и в частта досежно неуваженото му
искане за присъждане на разноски, тъй като той не е имал пасивно поведение, плащал
е издръжка на ищцата, а освен това нейният иск е частично уважен.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата-
ищца В. С. Р. , подаден чрез пълномощника адв.Василева, с който въззивната жалба на
ответника Х.Л. се оспорва като неоснователна. Счита се, че съдът е обсъдил всички
доказателства по делото, въз основа на които е постановил своя съдебен акт, като в
обжалваните от въззивника части решението е изцяло съобразено с обстоятелствата по
делото (липсата на предходни контакти между детето и бащата, поради неговата
незаинтересованост). Счита се, че личните контакти следва да бъдат осъществявани
така, че да не се травмира детето, като постепенно се увеличават и съдът правилно е
съобразил този факт. Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че детето е било
неспокойно в присъствието на майката, като се сочи, че това е защото то тепърва
започва да се среща и да опознава човек, с когото преди това не са осъществявани
срещи, поради което се счита, че към настоящия момент не следва да се разширява
режима на лични отношения. Оспорва се като неоснователно и искането на въззивника
относно размера на месечната издръжка, тъй като разходите на член от семейството не
са намалели, а напротив са се увеличили. Не се правят доказателствени искания.
Заинтересованата страна Д“СП“ Бургас не е взела становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лица, които имат
правен интерес от обжалването и отговарят на изискванията на чл.259 и сл. ГПК,
поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка,
Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен
акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
След като обсъди доводите и възраженията на страните и при извършена
4
самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящата инстанция намира въззивната жалба на ищцата Р. за
основателна, а въззивната жалба на ответника Л. за частично основателна.
Производството пред Районен съд – гр.Б. е образувано по исковата молба на В.
С. Р. против Х. А. Л., с която е предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК – за
предоставяне на ищцата на родителските права спрямо детето на страните Е.Л.,
определяне местоживеенето на детето при майката и определяне на режим на лични
отношения между детето и бащата и той да бъде осъден да заплаща месечна издръжка
за детето в размер на 300 лв.
С първоинстанционното решение са уважени предявените искове, като
родителските права са предоставени за упражняване на майката, на бащата е определен
режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща месечна издръжка за детето
си в размер на 250 лв., считано от подаване на исковата.
Предмет на въззивна проверка е постановеното от БРС решение в частта за
определения режим на лични отношения –относно определените 10 срещи, които да се
осъществяват в присъствие на майката или на определено от нея лице, и относно
определените срещи с бащата всяка втора и четвърта сряда от месеца от 16 ч. до 18 ч.,
както и в частта за издръжката, с която е отхвърлена претенцията за разликата над 200
лв. до претендираната издръжка от 300 лв.
По отношение на режима на лични отношения в обжалваната му част:
С обжалваното решение, районният съд е приел, че режимът на лични
отношения на бащата с дъщеря му следва да бъде ограничителен по време и начин на
осъществяване, предвид липсата на поддържани до момента редовни контакти между
двамата. Въззивният съд не споделя изводите на БРС за необходимостта от
въвеждането на ограничен първоначален режим при провеждането на първите 10
срещи при месечните контакти. С оглед данните по делото, липсата на твърдения и на
доказателства поведението на бащата да представлява заплаха за интересите на детето,
настоящата инстанция счита, че определеният режим на контакти – всяка първа и трета
седмица от месеца, в събота от 09.00 ч. до 13.00 ч., и в неделя от 13.00 ч. до 18.00 ч.,
може да бъде осъществяват и без присъствието на майката и на място, посочено от
майката. Сами по себе си контактите без приспиване при бащата са достатъчно
ограничителни и не способстват за поддържане и развиване на емоционалната връзка
между родител и дете. При положение, че детето следва да развива отношението и
чувствата си към липсващия родител, неприемливо е контактите между двамата да
зависят от решението на майката къде да се срещат и да се провеждат в нейно
присъствие. По този начин няма да се способства за избягване на ненужни
емоционални страдания на детето, а напротив такива ще бъдат задълбочени, доколкото
в присъствието на майката при срещите детето ще бъде поставено в една ситуация на
5
фрустрация и съобразяване с нейните желания, игнорирайки тези на бащата, доколкото
майката е доминиращия родител след като основно тя се грижи за детето. Така или
иначе трябва да се даде възможност на детето и бащата да се опознаят и тази
възможност е предоставена с определените срещи без приспиване при бащата. В тази
връзка, въззивният съд намира, че не е в интерес на детето първите 10 срещи с
родителя му да се осъществяват в присъствието на майката или определено от нея
лице, поради което решението на БРС следва да бъде отменено в тази част.
По същия начин, въззивният съд намира, че не са в интерес на детето и
определените лични контакти в делничните дни – всяка втора и четвърта сряда от
месеца от 16.00 ч. до 18.00 ч. Тук следва да се има предвид, че с така определите
контакти би се нарушил режима на детето, доколкото същото е на *-години и през тази
година ще бъде в * клас, поради което ще се нуждае от спокойствие и лично време, а
такива контакти биха внесли хаос в неговото ежедневие. Предвид това, съдът намира,
че в тези контакти следва да отпаднат и решението следва да бъде отменено в
посочената част.
По отношение на издръжката:
Въззивният съд не споделя изводите на БРС относно размера на дължимата
месечна издръжка за малолетното дете Е., като намира първоинстанционното решение
за частично неправилно в обжалваната част.
По делото е безспорно, че малолетното дете живее при майката си, която пряко
упражнява родителските права по отглеждането и възпитанието му. Към момента
малолетната Е. е на възраст *-години (ненавършени) и й предстои за учебната
2022/2023 г. да бъде в * клас. Безспорно е също, че и двамата родители са трудово
ангажирани. Ответникът сам е заявил в писмения си отговор, че получава трудово
възнаграждение около 1100 евро, за което във въззивното производство са представени
доказатевлства. При това положение, съдът намира, за неправилна преценката на БРС
по отношение определения размер от 250 лв. на необходимата за детето Е. месечна
издръжка, дължима от бащата, съобразно неговите възможности и нуждите на детето.
В тази връзка, с оглед събраните по делото доказателства за възможностите на двамата
родители и нуждите на малолетната Е.,, както и липсата на други алиментни
задължения на бащата, а също и икономическата ситуация в страната, въззивният съд
намира, че за задоволяване потребностите на детето е необходима и възможна към
момента месечна издръжка в общ размер от 500 лв., от която бащата следва да заплаща
300 лв., а останалите 200 лв. следва да се осигуряват от майката, която въпреки че
полага непосредствените грижи в отглеждането и възпитанието на детето също следва
да участва в негова издръжка. При разпределяне на сумите за издръжка между
родителите, съдът взе предвид финансови възможности на бащата, които надвишават
два пъти тези на майката, както и обстоятелството, че майката се грижи лично за
6
детето и при всеки допълнително възникнал извънреден разход за неговата издръжка
тя следва да реагира своевременно и да го обезпечи. Ето защо, БОС приема, че бащата
разполага с финансова възможност да заплаща издръжка за малолетното си дете Е. в
размер от 300 лв. Възраженията във въззивната жалба за определяне на по-нисък
размер издръжка са неоснователни, доколкото за бащата няма данни да е с влошено
здравословно състояние и да не може да работи, напротив – същият е в трудоспособна
възраст и е в състояние да реализира доходи.
Предвид изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на двете
инстанции, въззивният съд намира, че решението на БРС следва да бъде отменено в
частта за режима на лични отношения – относно определянето на първите 10 срещи да
се осъществяват в присъствие на майката или на определено от нея лице, и на място,
посочено от майката или от определеното от него лице, както и в частта относно
определените срещи – всяка втора и четвърта сряда от месеца от 16.00 ч. до 18.00 ч.
Решението следва да се отмени като неправилно и в частта за издръжката, в която е
отхвърлена претенцията над 250 лв. и вместо това да се присъди издръжка в
претендирания пълен размер от 300 лв.
С оглед изхода на делото, съдът намира за неоснователни възраженията на
въззивника-ответник относно разпределението на разноските, доколкото предявеният
иск е уважен, като са определени мерки спрямо детето. Не се споделя становището на
ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като ако това действителна е
било така, то страните щяха да са сключили споразумение по спорните въпроси, което
видно не се е случило.
Съобразно определения от въззивния съд размер на издръжката от 300 лв.,
ответникът дължи държавна такса за първоинстанционното производство от 432 лв.,
поради което същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС допълнителна
такса още от 72 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1369/15.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 4836/2021 г.
по описа на Районен съд – гр.Б., В ЧАСТТА за режима на лични отношения относно –
присъствието на майката или на определено от нея лице, както и на място, посочено от
майката или от определеното от него лице, за осъществяването на първите десет срещи
между бащата и детето през всяка първа и трета седмица от месеца, в събота, от 09.00
ч. до 13.00 ч., и в неделя, от 13.00 ч. до 18.00 ч., както и относно – срещите всяка втора
и четвърта сряда от месеца, от 16.00 ч. до 18.00 ч.
ОТМЕНЯ решение № 1369/15.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 4836/2021 г.
7
по описа на Районен съд – гр.Б., В ЧАСТТА за издръжката, с която искът е отхвърлен
за горницата над 250 лв. до претендираната месечна издръжка от 300 лв., като
ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.А. Л., ЕГН **********, на основание чл.143 СК да заплаща на
малолетната си дъщеря Е. Х. Л., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител В. С. Р., ЕГН **********, месечна издръжка от още 50 лв. (петдесет
лева), считано от подаване на исковата молба – 02.07.2021 г., до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху всяка от месечните вноски.
ОСЪЖДА Х.А. Л., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –Бургас държавна
такса от 72 лв., върху присъдения размер издръжка.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8