№ 4446
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110135095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК от „[фирма] срещу Н.
АЛ. ИЛ. установителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата
от 164,06 лв., представляваща неизплатени задължения по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 21.07.2017 г. и допълнително споразумение към него от
08.08.2017 г. с [фирма], ведно със законна лихва от 9.11.2020 г., за която е издадена заповед
за изпълнение от 28.01.2021 г. по гр. д. № 55184/2020 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че претендира вземането на основание договор за цесия от 01.10.2019
г., с прехвърлител [фирма] който го придобил по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.
от [фирма]. Посочва се, че били сключени договори за далекосъобщителни услуги с
клиентски № 15967804001 от дати 21.07.2017 г. и допълнително споразумение към него от
08.08.2017г. между [фирма] и Н. АЛ. ИЛ.. Ответникът не заплатил потребените услуги за
периода от м.09.2017 г.до м.11.2017 г., поради което договорът бил прекратен на
21.11.2017г. Сочи още, че към исковата молба било приложено уведомление за двете
извършени цесии от [фирма] който се явявал и пълномощник на цедента по договора за
цесия от 16.10.2018 г. във връзка с уведомяването на длъжника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
С протоколно определение от 02.12.2021г. съдът е приел, че са налице визираните в
разпоредбите на чл. 238 и чл. 23 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в размер 25 лв. за платена
държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 25 лв.
1
за държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. АЛ. ИЛ. с
ЕГН ********** с адрес [АДРЕС] дължи на „[фирма], ЕИК [еик] на основание чл.422, ал.1
вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. с чл. 99 ЗЗД сумата от 164,06 лв., представляваща
неизплатени задължения по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
21.07.2017 г. и допълнително споразумение към него от 08.08.2017 г. с [фирма], ведно със
законна лихва от 9.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.01.2021 г. по гр. д. № 55184/2020 г. по описа на
СРС, 113 състав
ОСЪЖДА Н. АЛ. ИЛ. с ЕГН ********** с адрес [АДРЕС] да заплати на „[фирма],
ЕИК [еик] на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 205 лв. за разноски в заповедното
производство, и сумата 205 лв. за разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2