Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1577
гр.Бургас, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира
Иванова
при участието
на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 3574 по описа на БРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Н.Х.К. с ЕГН: **********,
против Наказателно постановление № 19-0431-000014/10.07.2019г., издадено от Началник
на Първо РУ при ОДМВР-гр.Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.
137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП, му е
наложено наказание – „Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата К. оспорва да е осъществявал
вмененото му административно нарушение,
като сочи и недоказаност на деянието, тъй като единствените
доказателства в тази насока са показанията на полицейските служители. Моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В откритото съдебно заседание, в което
приключи разглеждането на делото - жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от пълномощник – адв. К. – БАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи и отново пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на
актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им
от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (видно от самото НП, то е било връчено на
жалбоподателя на 01.08.2019 г., а жалбата е депозирана на 02.08.2019 г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 23.05.2019 г.
св.Ц. и И. А. – и двамата полицейски служители към Първо РУ към ОД МВР Бургас,
осъществявали контрол на пътното движение в гр.Бургас в близост до
кръстовището, образувано от улиците „Лермонтов” и „Митрополит Симеон”. Макар да
бил част от „Териториална полиция” в структурата на „Охранителна полиция” при
ОД МВР-Бургас, св.Ц. към 23.05.2019 г. бил преминал успешно обучение и изпит, даващ
му право да осъществява контрол на пътното движение, видно от представеното заверено
копие на Протокол с рег.№769р-3408/09.04.2019 г. /л.29-30/. На посочената дата,
около 10.55 часа св.Ц. констатирал, че срещу него от към адрес ул. „Лермонтов”
№16 се движи лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег.№***, като водачът му не
ползвал обезопасителен колан. С оглед на тези свои констатации, полицейският
служител спрял водача, който било установено, че бил жалбоподателят К.. Св.Ц.
му заявил, че е констатирал обстоятелството, че е управлявал без колан, но
последният започнал да се извинява, като твърдял, че не бил извършил нарушение,
защото тъкмо бил потеглил, а и не бил на главен път. Въпреки тези негови
обяснения, св.Ц. съставил АУАН с бланков №0656573/23.05.2019
г., в който изложил своите фактически констатации и посочил, че Николов със
своите действия е нарушил разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствието на един свидетел-очевидец – И. А., който също разписал АУАН. АУАН
бил предявен за запознаване със съдържанието му на жалбоподателя, който го
разписал и посочил, че има възражения без да ги конкретизира. Впоследствие, още
същия ден, депозирал до Сектор „Пътна полиция” възражениe, наименованo „сведение”, в
което посочил, че действително е бил в района, в който му е била извършена
проверка, тъй като е имал работа и е шофирал лични си автомобил. Като причина,
поради която е бил без колан, изтъква обстоятелството, че тъкмо бил потеглил,
когато бил спрян и не бил минал дори 15 метра с колата, поради което не е имал
време да сложи колана.
Сезиран с преписката,
АНО приел за установено по несъмнен начин, че Николов е осъществил вмененото му
административно нарушение, въпреки изложените от последния възражения, поради
което издал и атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което го
санкционирал с „Глоба” в размер на 50 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и тези, събрани в хода на съдебното следствие и в
частност от показанията на полицейския служител – св.Ц., които съдът кредитира
изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя. Настоящият
състав не намира никаква причина да не се довери на изложеното от св. Ц.. Същият
безпротиворечиво и убедително изложи пред съда последователността на събитията
и своите възприятия. Съдът не открива никакви признаци на заинтересованост или
лично отношение от негова страна към жалбоподателя, поради което и изцяло
кредитира изложеното от него. В закона няма забрана нарушението да бъде
установено само на база възприятията на полицейските служители, още повече, че
те са възприели фактите при непосредствено изпълнение на своите служебни
задължения, като в случая св.Ц. излага показания под страх от наказателна
отговорност.
От неговите
показания безспорно се установява, че на процесната дата и час, докато е
осъществявал с колегата си контрол на движението по пътя в централната градска
част, той е констатирал, че, движейки се с автомобил от ул.”Леромнтов”№16 срещу
него, жалбоподателят Николов бил без обезопасителен колан през цялото време,
включително към момента на спирането му. Следователно той е възприел лично и
непосредствено всички релевантни факти, относими към
административнонаказателната отговорност на Николов – това, че последният е управлявал
МПС и че не е имал поставен обезопасителен колан, въпреки, че автомобилът е бил
оборудван с такъв. Обстоятелството дали жалбоподателят е извършил други
нарушения на правилата за движение по пътищата не може да окаже влияние върху
крайния извод на съда за доказаност на нарушението, предмет на обсъждане.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът извърши цялостна проверка на
законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, и достигна
до следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган –Д. Ч., който към момента на
издаване на НП е бил Началник на Първо РУ към ОД МВР-Бургас. Видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, същият, като началник на РУ при ОДМВР, е компетентен да издава НП по ЗДвП. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – полицейски инспектор от състава на
„Охранителна полиция” при ОД
МВР-Бургас, което се установява от Заповед №251з-1397/08.04.2019 г. и заверено копие на Протокол с рег.№769р-3408/09.04.2019
г. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
В тази връзка
следва да се посочи, че не е нарушена разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, в каквато
насока има изложени възражения. Съгласно
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствли при
извършване или установяване на нарушението. Според съда няма пречка едно лице
да бъде свидетел в различните хипотези, предвидени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Вярно е, че и в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН се използва думата „свидетели”в
множествено число, но в тази норма са изброени различни категории свидетели,
като при граматическото й тълкуване съдът достига до извод, че именно във
връзка с това изброяване е използвано и множествено число. Според настоящия
съдебен състав няма пречка АУАН да бъде подписан и от един свидетел, стига той
да съвместява в себе си различните качества, посочени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
т. е. да е очевидец на нарушението и да присъства при съставянето на акта.
Именно тази хипотеза е налице. Видно от АУАН посоченият свидетел е едновременно
свидетел очевидец при установяване на нарушението и свидетел при съставяне на
акта. В АУАН е подчертано качеството свидетел – очевидец. Отделно от това
съставеният АУАН е подписан от посочения свидетел, което обстоятелство навежда
на безспорен извод, че свидетелят е присъствал и при съставяне на АУАН.
По същество следва да се посочи следното.
Разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като в нормата на чл. 183, ал.4, т.7, пред. 1 от ЗДвП е предвидена санкция в размер на 50 лева за лицата, които не изпълняват задължението за използване на предпазен колан.
Видно от кредитираните показания на св. Ц. на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил, като не е използвал обезопасителен колан, въпреки че автомобилът е бил оборудван с такъв. Няма значение за съставомерността на деянието обстоятелството дали деецът е бил извън главен път, както и времетраенето, през което е бил без предпазен колан, при условие, че в момента на проверката, той е управлявал автомобила. Настоящият съдебен състав намира, че основната цел на поставянето на предпазния колан е да съхрани основното благо както на водача, така и на останалите пътници при наличие на такива, а именно техния живот и здраве. Поради което и нито една причина не може да доведе до отпадане на отговорността на нарушителя, тъй като тя не може да бъде по-значима от опазване на живота и здравето на участниците в движението.
Поради горепосоченото съдът намира, че при доказано извършване на първото нарушение – правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбите на чл. 183, ал.4, т. 7 ЗДвП - „Глоба” в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че нарушението, за което е бил санкциониран
жалбоподателят, е безспорно доказано, в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на производствените правила, материалният закон
е бил приложен правилно, а наказанието е законосъобразно индивидуализирано,
поради което и жалбата срещу наказателното постановление следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0431-000014/10.07.2019г., издадено от Началник
на Първо РУ при ОДМВР-гр.Бургас, с което на Н.Х.К. с ЕГН: ********** за
нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание – „Глоба” в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.