Решение по дело №8113/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 01.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА                                                                               МИЛЕН ЕВТИМОВ                          

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 8113 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.Ц.Х. срещу решението от 04.02.2020 г., постановено по гр.д. № 74826/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В.В.Х. оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В.В.Х. срещу Х.Ц.Х. – за защита от домашно насилие, извършено на 12.11.2018 г. и на 23.11.2018 г., подробно описано в молбата от 26.11.2018 г.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.

С решението от 04.02.2020 г., постановено по гр.д. № 74826/2018 г., СРС, ІІІ ГО, 91 състав, е издал заповед за защита в полза на В.В.Х. срещу Х.Ц.Х., като е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и е забранил на ответника да приближава молителката, жилището й и местоработата й за срок от 3 месеца. Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, наложил е на ответника глоба в размер на 400 лева и е разпределил отговорността за разноските.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните насилнически актове са доказани. Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е негодно доказателствено средство, защото не съдържа часа (точен или приблизителен), мястото и описанието на актовете на насилие (конкретните думи и действия на ответника). Съдът няма право да указва на молителя да представи декларация, съдържаща всички индивидуализиращи белези на актовете на домашно насилие, тъй като би нарушил своето безпристрастие. Приетото от първата инстанция съдебномедицинско удостоверение може да послужи за доказването само на настъпилите вредни последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН), но не и на неговото авторство. От друга страна, разпитаните от районния съд свидетели М.Р.и А.В.не са били очевидци, а знаят за насилието единствено от молителката, поради което показанията им също не представляват годни доказателствени средства за установяване на процесните актове. Останалите свидетели – Н.П. и И.Р., не знаят за проблеми между страните. Други доказателства за авторството на домашното насилие, за защита срещу което съдът е бил сезиран, няма.

Ето защо, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, както и да се отмени издадената въз основа на него заповед за защита, а молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.

Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата В.В.Х. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата й за защита, както и държавна такса в размер на 12.50 лв. за въззивната жалба.

Предвид изхода на делото, въззиваемата страна няма право на разноски, нито за първоинстанционното производство, нито за въззивното. На въззивника също не се дължат разноски – в представения договор за правна защита и съдействие (л. 22-гръб от първоинстанционното дело) не е вписан начинът на плащане на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева (така т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), а внесената държавна такса от 25 лева за жалбата (л. 15 от настоящото дело) е недължимо платена (чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН) и подлежи на връщане, не на присъждане.

Водим от горното, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

        ОТМЕНЯ решението от 04.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 74826/2018 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, и издадената въз основа на това решение заповед за защита от 04.02.2020 г., вместо което ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.В.Х., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Х.Ц.Х., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА В.В.Х. да заплати по сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на 37.50 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на В.В.Х. и Х.Ц.Х. за присъждане на разноски за първоинстанционното производство и за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.