№ 106
гр. П., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200208 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е
образувано по жалба на *** със седалище и адрес на управление гр.П., представлявано от
управителя М. Д. Д., против НП № *** г. издадено от Директора на РД“АА“ гр. Р. , с което и
на осн. чл.96г,ал.1,пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на ЮЛ е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ за това, че „на 08.03.2022 г.,
около 16.00 ч., в гр.Р., бул.**, в административната сграда на ОО“АА“ гр.Р., след
извършена комплексна проверка на транспортното предприятие *** за периода от
08.03.2021 г. до 07.03.2022 г., след съставен констативен протокол от 08.03.2022 г. и
проверени тахографски листи, се констатира следното нарушение: транспортното
предприятие *** е допуснало осъществяването на превоз – челен товарач, за собствена
сметка, на 17.11.2021 г., с т.а.“*“ с рег.№ ... от категория N3, с водач М. Д. Д. ЕГН-
**********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност – няма валидно
удостоверение за психологическа годност, видно от справка в Регистъра на
психологическите изследвания на водачите от 08.03.2022 г. Удостоверение за
психологическа годност № *** на водача Д. от 24.06.2017 г. е било валидно до 24.06.2020 г.
При извършване на превоза та 17.11.2021 г., водачът Д. е изминал 335 км, видно от
тахографски лист на водача от 17.11.2021 г. – нарушение по чл.7а,ал.2, пр.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр)
В депозираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че
НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон
водещи до опорочаване на цялото производство по реализиране на административно
наказателната отговорност на превозвача. В с.з. жалбоподателят, представляван от адв. С.Й.
от АК-Р., поддържа жалбата на заявените в нея основания, като посочва, че след съставяне
1
на АУАН и последвало изменение в законодателството, водещо до приложение на чл.3,ал.2
от ЗАНН. Пледира за отмяна на НП и присъждане на направените разноски. Представя
писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директора на РД“АА“ Р., редовно уведомен, не
изпраща представител в с.з., в придружителното писмо посочва, че издаденото НП е
законосъобразно. На осн.чл.63д,ал.2 ЗАНН прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава минималния
размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН,
не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят *** ЕИК: **** със седалище и адрес гр. П. бил превозвач по
смисъла на ЗАвПр, със собственик и представляващ М. Д. Д.. На 08.03.2022 г., около 16.00
ч., в гр.Р., бул.**, в административната сграда на ОО“АА“ гр.Р., след извършена комплексна
проверка на транспортното предприятие *** за периода от 08.03.2021 г. до 07.03.2022 г. и
след съставен КП от 08.03.2022 г. и проверени тахографски листи, било констатирано
следното нарушение: транспортното предприятие *** е допуснало осъществяването на
превоз – челен товарач, за собствена сметка, на 17.11.2021 г., с т.а.“*“ с рег.№ ... от
категория N3, с водач М. Д. Д. ЕГН-**********, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност – няма валидно удостоверение за психологическа годност, видно
от справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите от 08.03.2022 г.
Удостоверение за психологическа годност № *** на водача Д. от 24.06.2017 г. е било
валидно до 24.06.2020 г. При извършване на превоза та 17.11.2021 г., водачът Д. е изминал
335 км, видно от тахографски лист на водача от 17.11.2021 г. При тези обстоятелства
било преценено, че е осъществен състава на нарушение по чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвПр, за което
бил съставен АУАН № *** /приложен/, с който и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било
поставено началото на АНП против ***. Актът бил предявен на собственика и
представляващ ЮЛ М. Д., който се запознал с него и го подписал с отбелязване, че ще
представи възраженията си по-късно. След като не депозирал допълнителни писмени
възражения и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН, било издадено и атакуваното в настоящия
процес НП **** г. на Директора на РД“АА“ Р., връчено лично на 14.06.2022 г. видно от
направеното отбелязване.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, както
от показанията на актосъставителя М.М.-Д.а и св.Г.М.. Така установената фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи, като се
твърди, че въз основа на нея наказващият орган е ангажирал неправилно отговорността на
жалбоподателя.
2
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като изцяло споделя доводите на защитата за
настъпило последващо изменение в законодателството, уреждащо по различен начин срока
на валидност на издаденото удостоверение за психологическа годност.
На жалбоподателя ЮЛ е вменено обвинение за нарушение по чл.7а,ал.2,пр.3
от ЗАвПр, според която лицензираните превозвачи следва да осъществяват превози на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на МПС и за психологическа годност. Не е спорно по
делото, че на 17.11.2021 г. санкционираното дружество е извършило за собствена сметка
превоз на товар - челен товарач, с т.а.“*“ с рег.№ ... от категория N3, с водач М. Д. Д. ЕГН-
**********, както не е спорно и обстоятелството, че към тази дата водачът Д. не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като същото с № *** е
било валидно до 24.06.2020 г. При тази фактология, принципно правилен е бил извода на
актосъставителя, че водачът на т.а. М. Д. е бил допуснат от търговеца да извърши превоз на
товар, без да отговаря на изискванията за психологическата годност по смисъла на
Наредбата по чл.152,ал1,т.2 от ЗДвП. Съгласно Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС /обн.,ДВ, бр.46/2006 г./ се издават удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания. В посочената Наредба детайлно е
регламентирана процедурата посредством която се установява психологическата годност на
лицето /чл.5/, като процедурата завършва със заключение за психологическа годност, като
при положително заключение се издава "Удостоверение за психологическа годност", а при
отрицателно такова не се издава документ. /чл.7/. Приобщените до делото писмени
доказателства принципно потвърждават, че към датата на извършване на превоза – 17.11.
2021 г. водачът Д. не е притежавал удостоверение за психологическа годност, въпреки
което превозвачът го е допуснал да го осъществи. Налице е пълно съответствие между
констатираното при извършената проверка по документи неизпълнение на задължение от
страна на ЮЛ чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗДвП да осъществява превоз на товари само с водачи, които
отговарят изискванията на психологическата годност, определени с визираната по-горе
Наредба, издадена на осн.чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП, за което нарушение принципно правилно е
ангажирана отговорността му по чл.96г,ал.1 от ЗАвПр.
От друга страна, от датата на констатиране на нарушението – 08.03.2022 г. до
произнасяне от въззивния съд, е настъпило последващо съществено изменение на
законодателството, уреждащо по различен начин продължителността на срока на валидност
на издаваното удостоверение за психологическа годност. Към 08.03.2022 г. разпоредбата на
чл.8,ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. е предвиждала, че това удостоверение е валидно
за срок от 3 години от датата на неговото издаване, докато с изменение Обн., ДВ, бр.84/2022
г., в сила от 21.10.2022 г. – валидно и към настоящия момент, законодателят вече е приел,
че удостоверението за психологическа годност е безсрочно, което несъмнено води до
3
ненаказуемост на констатираното нарушение, респ. до отмяна на издаденото НП.
При горепосоченото и доколкото подаването на жалба против НП има
суспенсивен ефект и възпрепятства влизането му в сила (по аргумент от противното от
чл.64,б.”в” от ЗАНН) съдът е длъжен да извърши преценка по чл.3 от ЗАНН за това кой
закон по-благоприятен за нарушителя. При извършеният анализ и съпоставяне в различните
редакции на двата закона за съда е безспорно, че към настоящия момент в правния мир не
съществува възможност за налагане на наказание по реда на чл.96г,ал.1, пр.2 от ЗАвПр
свързано с изтекъл срок на валидност на удостоверение за психологическа годност, поради
което НП следва да бъде изцяло отменено.
С оглед изхода на делото изцяло основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 лв.
/триста лева/ за адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за
правна защита и съдействие. Заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в
минималния размер съгласно чл.18,ал.2,вр. с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /който впрочем вече е 400 лв.,
съгласно последното изменение на наредбата Обн.,ДВ, бр.88/2022 г., в сила от 04.11.2022 г./.
Съгласно чл.63д,ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Съобразно чл.143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното
определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. Административно наказващ орган в случая директорът на РД“АА“ гр.Р., поради което
именно ИА“АА“ гр. С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.2,т.1 вр. с чл.3,ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № **** г. издадено от Директора на РД “АА“ гр.Р., с което и
на основание чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвПр, на ЮЛ – превозвач *** ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление гр.П., ул.****, представлявано от управителя М. Д. Д., чрез
пълномощник адв.С.Й. от АК-Р., за нарушение по чл.7а,ал.2,пр.1 от ЗАвПр, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ със
седалище гр.С. 1000, ул.****, да заплати на *** ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул. ****, представлявано от управителя М. Д. Д., чрез пълномощник
4
адв.С.Й. от АК-Р., сумата 300 лв. /триста лева/ представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5