Решение по дело №8078/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 945
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20193110108078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 25.02.2020г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в  публично съдебно заседание на  дванадесети февруари    две хиляди и двадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова  след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №8078 по описа за 2019 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен  е  иск  с правно основание  чл.124, ал.1 ГПК от  Д.Х.М. *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на  Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, м-ст „***“ / ***/ №516  с площ от 871 кв.м., при граници ПИ с идентификатори №№***.

         Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот. Излага, че получил владението върху същия от баща си Х.М.Кр., който разказвал, че този имот му бил продаден от общинското предприятие „Ремонтстрой“, за което не можело да се открие писмен договор. Излага, че наследил баща си заедно със сестра си С. Х. П., като владението върху имота било осъществявано само и единствено от него без участието на сестрата, която наследила друг имот на ул.“Македония“ .

         Твърди, че осъществява владение върху имота от смъртта на баща си  - 08.09.**. необезпокоявано и несмущавано. Имотът бил вписан в Кадастъра на името на наследодателя му. Редовно заплащал данъците за имота.

         Сочи, че през 2017г. инициирал процедура по издаване на КНА  по обстоятелствена проверка като подал заявление рег.№***_005ВН /13.06.**., в което Община Варна удостоверила, че няма съставен АДС, няма извършено отчуждаване и възстановяване по смисъла на ЗВСВНОИ по ЗПИМ, ЗТСУ и др., Областна администрация удостоверила, че няма съставен АДС. След депозиране на молбата Община Варна съставила АОС №9633/21.09.***.  Имотът бил актуван като общински на основание п.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Оспорва имотът да е бил отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините към датата на влизане на закона в сила. Оспорва имотът да е бил държавна собственост. Сочи, че АОС няма правопораждащо действие и той само констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява конкретно придобивно основание. Оспорва Община варна да има право на собственост върху имота.

 В условие на евентуалност се твърди, че  имотът е бил включен в активите на общинското предприятие „Ремонтстрой“ , поради и което не е държавна или общинска собственост съгласно чл.2,ал.1 ЗОБС.

          В срока по чл.131 ГПК ответната страна  Община Варна е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.

         Твърди се, че процесният имот е бил държавна собственост и е преминал в патримониума на общината по силата на закона. Сочи се, че съгласно §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС обн.ДВ бр.96/1999г. застроените и незастроените парцели и имоти- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Излага се, че за процесния имот към датата на     влизане на закона в сила са били действащи Заповед№Г170/15.09.**., с която е одобрен Застроителния регулационен план на 21-ти микрорайон /ж.к.“**“/ по плана на гр.Варна, съгласно която същият е отреден за жилищно строителство и Заповед №Г-83/04.08.**., с която е одобрено частичното изменение на ЗРП, която предвиждала застрояване на имота с 3-етажни жилищни сгради.

         Оспорва се твърдението имота да е бил закупен от наследодателя на ищеца, тъй като за това нямало представени никакви доказателства. Налице били данни, че имотът бил държавен и че единствено бил отдаван под наем на наследодателя Х.М.К., което потвърждавало тезата, че имотът бил държавен. Х.К.бил включен в списъка на активните борци, на които били дадени нежилищни парцели за обработване.  Впоследствие през **. по повод на предвиждано мероприятие – изграждане на консулски жилища в 21-ви подрайон започнала процедура по отчуждаване на   имотите. По този повод на 12.07.**. лично Х.К.подал молба-декларация, където собственоръчно описал фактическото положение,а именно че имотът му бил даден през **. като активен борец, за да си продължи живота на чист въздух, като впоследствие започнал  да плаща наем, съгласно договор. Във връзка със започналото отчуждаване бил издаден оценителен протокол от 06.06.**., от който се виждало, че за Х.К.били оценени единствено подобрения и насаждения.

         Оспорва се твърдението, че имотът не бил актуван за държавен и че нямал такъв произход.

         Твърди се, че множеството съхранени документи сочели по категоричен начин, че имотът е бил държавен без да има доказателства, че държавата го е продала. Налично било и копие на договор от 16.12.**. между „Ремонтстрой“ и Х.К. 

         Община Варна се счита за собственик  на имота като правоприемник. Твърди се, че през 2011г. на ищеца било издадено удостоверение, че имотът е общински.

         Оспорва се твърдението имотът да  е придобит от ищеца по давност. Не се представяли доказателства имотът да е своен спрямо физически лица, а се твърдяло своене спрямо държавата и общината, което било недопустимо предвид въведената законова забрана за придобиване по давност на имоти общинска или държавна собственост – чл.86 ЗС, §1 от ЗД на ЗС, поради и което се твърдяло, че имотът не би могъл да бъде придобит по давност.

Оспорва се   твърдението имотът да не е бил държавна собственост респ, че е не станал общинска собственост поради нормата на чл.2,ал.2 ЗОС. Нямало доказателства, че имотът е бил в капитала на търговско дружество.

Отправя се искане за отхвърляне на иска. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е разписен лист към КП от **. , от който се установява, че за собственик на имот №*** е вписан ГНС.

С Договор за отдаване под наем на държавен нежилищен имот от 16.12.**. „Ремонтстрой“ е отдало под наем на  Х.М.К.хавра от 1000 кв.м. в м-ст ***. Х.М.К.е вписан под №** в представения по делото списък на активните борци, които обработват имоти.

Съгласно докладна записка от 03.04.**. на Директора ма СД“Изграждане на селищни системи“ Варна със ЗРП на гр.варна в 21-ви подрайон е предвидено изграждане на Консулски жилища, за което е необходимо да се отчуждят посочените в същата имоти, сред които е и имот №**.

С молба –декларация от **. Х.М.К.и Н. Д. К. са заявили, че барака, лозе и овощна градина от 1000 кв.м. в м-ст ** , който се отчуждава за строеж   не е отчужден, не е национализиран, не е конфискуван. Отправено е искане за даване на равностоен имот за ползване.

На 06.06.**. е съставен Оценителен протокол за оценка на подобренията и насажденията в имот №1903, който се полза под наем от Х.М.К.

 Представен е протокол за учредяване и решение за регистрация на от **. общинска фирма с общинско имущество  „Ремонтстрой-Жилфонд“ гр.Варна.

Представен е Акт за общинска собственост  9633/ 21.09.**., съгласно който  като частна  общинска собственост на основание чл.2,ал.1, т.2 ЗОС вр.§ 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е актуван поземлен имот с идентификатор *** с площ от 871 кв.м.с местонахождение гр.Варна, ж.к. **, м-ст ***. 

Съгласно Удостоверение от 12.06.2017г. на Дирекция „Местни данъци и такси“ ПИ с идентификатор *** е деклариран от Д.Х.М. и С.Х.П.с декларация от 23.01.2004г. и за неги няма неплатени изискуеми задължения.

Представени са доказателства, че имотът е електроснабден с титуляр на откритата за него партида Д.Х.М..

Съгласно Удостоверение от Община Варна от 10.10.2017г. за  имот с  идентификатор *** няма съставен АДС до 01.06.**. , няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ и др.

Свидетелят Г.Д.Х. излага, че познава Д.М. от 60-те години. Двамата били съученици в техникума  и приятели до днес. Знае, че той има имот в м-ст **/ **/, който многократно посещавал още като бил дете на 16-17 г. Имотът бил на баща му Х.Имотът бил терасовиден, в него имало къщичка с ток и вода. Отначало имало мъничка дървена барака, а след това била построена къща, която построил Д., за което свидетелят му помагал.  Д. пътувал с корабите и носел от Съветския съюз  дървен материал. Имотът отначало още бил ограден от всички страни със солидна мрежа, имал входна врата. В имота имало дървета, лозе, зеленчуци.  Не знае откъде бащата на Д. е имал имота. Излага, че Д. не му е споделял някой да има претенции за този имот. Бащата на Д. стопанисвал имота до смъртта си, а след това започнал да го стопанисва Д..

Свидетелят В. А. И. излага, че познава Д. от ученическите години, двамата били заедно в техникума.  Баща му имал имот в м-ст **/**/, който посетил за първи път, когато бил ученик. Баща му гледал мястото докато почине. Имотът имал ограда и врата, в горната част имало дървета, зеленчукови насаждения, а отдолу лозе. Когато посетил имота за първи път в него нямало постройка, но имало излят фундамент като маза или килер. Бащата на Д. построил барака. Имало вода и ток. Не знае откъде бащата на Д. има имота, но след смъртта му Д. продължил да го гледа като наследствен имот. 

Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ за територията, в която попада процесния имот са действали следните планове : Топографо- геодезически план на Крайбрежието на Сталин от **., по който процесният имот попада в ПИ №**, същият е земеделски и се ползва за нива, като в разписния лист за собственик е вписан ГНС;  Регулационен план от **., по който процесния имот попада в ПИ ** и включените в УПИ *-държ., VII- държ., кв,1177, като територията е жилищна;  с Регулационен план от **. територията, в която  попада имота е отредена на Министерството на външните работи – Дипломатически корпус;  по КП на м.***и м.А. от 1977г. имотът е с пл.№** и се ползва за лозе със собственик по разписен лист ГНС; в действащия Регулационен план на 21-ви отпада парцела за „консулски жилища“  и са отредени парцели за жилищно строителство;   със Заповед №Г-83/04.08.***. на Кмета на Община Варна е одобрен ЧЗРП вкл. и за парцел XII-* XXXIII-*, с която отпада парцела отреден за „консулски жилища“ и парцелите се отреждат за триетажни жилищни сгради. Към 05.11.**. е действал подробен устройствен план от **. по който територията, в която попада процесния имот е жилищна, отредена за консулски жилища.  При поставяне на допълнителна задача на вещото лице се установява, че не се откриват данни за актове за общинска и държавна собственост на ГНС Варна или ОНС Варна.  

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал. ГПК за признаване на установено по отношение на ищците, че ответникът не е  собственик на  процесния недвижим имот.  В тежест на ответника е  при условията на главно и пълно доказване да установи собственическите си права и в частност, че е станал собственик на имота като попадащ в приложното поле на §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

От хронологичното проследяване на плановете, извършено от вещото лице по назначената СТЕ се установява,че процесният имот съобразно Топографо- геодезически план на Крайбрежието на Сталин от **. попада в ПИ №**, същият е земеделски и се ползва за нива, като в разписния лист за собственик е вписан ГНС;  по Регулационен план от 1959г. попада в ПИ ** и включените в УПИ *-държ., VII- държ., кв,1177  като територията е жилищна;  с Регулационен план от **. територията, в която  попада имота е отредена на Министерството на външните работи – Дипломатически корпус;  по КП на м.***и м.А. от **. имотът е с пл.№** и се ползва за лозе със собственик по разписен лист ГНС; в действащия Регулационен план на 21-ви подрайон  отпада парцела за „консулски жилища“  и са отредени парцели за жилищно строителство; със Заповед №Г-83/04.08.**. на Кмета на Община Варна е одобрен ЧЗРП вкл. и за парцел XII-* и  XXXIII-*, с която отпада парцела отреден за „консулски жилища“ и парцелите се отреждат за триетажни жилищни сгради. Към 05.11.**. е действал подробен устройствен план от **. по който територията, в която попада процесния имот е жилищна, отредена за консулски жилища. 

От установеното положение на имота и най-ранните  вписванията в разписните листи към съответните планове се обуславя извода, че същият е бил държавна собственост – със записан собственик Градски народен съвет.  Последователно след **. по регулационните планове имотът  е бил отреден като държавен за жилищно строителство – консулски жилища. Това отреждане е отпаднало с одобряването на ЧЗРП със Заповед №Г-83/04.08.**. на Кмета на Община Варна, като територията, в която попада имота е отредена за триетажни жилищни сгради.

През **. процесния имот е бил отдаден под наем като държавен имот на Х.М. К.с договор, сключен от Директора на Ремонтстрой. Липсват данни за основанието, на което договорът е сключен от Директора на Ремонтстрой, както и за статута на последното.  През **. е открито производство по отчуждаване, с оглед предвиденото изграждане на консулски жилища, извършена е оценка на подобренията в имота.  Извършената процедура не касае същинско отчуждаване, а предвиждания по регулационен план за държавен имот.

Съгласно параграф 42 от ПЗР на ЗОС застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени или благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Липсват ангажирани доказателства по твърденията на ищеца процесният имот да е бил включен в активите на общинското дружество „Ремонтстрой – Жилфонд“, което следва да се отбележи, че е учредено и регистрирано през **. след сключване на договора за наем.

Към 05.11.**. процесният имот е попадал в строителните граници  и  съобразно  ЧЗРП, одобрен със Заповед №Г-83/04.08.**. на Кмета на Община Варна е бил предвиден за жилищно строителство на триетажни сгради,а съобразно Подробен устройствен план от 1982г. територията, в която попада процесния имот е жилищна, отредена за консулски жилища, поради и което съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав на § 42 ПЗР ЗОС следва да са налице към момента на влизане в сила на правната норма. При това положение процесният имот от държавен се  е трансформирал по силата на закона, в обект - частна общинска собственост, като  носител на собственическите права е Община Варна.

Съобразно разпоредбата на чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг  го придобие или собственикът се откаже от него. В тази връзка следва да се изследва наличието на  заявените собственически права от страна на ищеца, а именно изтекла ли е в негова полза  придобивна давност  т.е. налице ли са предпоставките по чл.79,ал.1 ЗС за придобиване на  имота по отношение на него, които да изключат правата на ответника. Периодът на придобивна давност е заявен от 2003г. Налице е установена от закона забрана за придобиване на правото на собственост върху имущества държавна или общинска собственост – чл.86 ЗС за периода до 1996г., а от 1996г. и понастоящем/ с продължен срок до 31.12.2022г./ изрично е предвидено, че давността върху такива имоти спира да тече т.е. осъществяването на фактическа власт върху тези имоти  явно, необезпокоявано и непрекъснато не се отчита и не води до реализиране на придобивното основание по чл.79,ал.1 ЗС, поради и което в патримониума на ищеца липсва конкуретно право на  собственост, което да бъде обсъдено.  

  Всичко изложеното обуславя извод, че Община Варна се легитимира като собственик на процесния имот и  предявеният иск, с който се ищеца  се домогва  да отрече  правата й е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

По разноските :

Ответната страна не е поискала присъждане на разноски.

 

Воден  от горнотоъдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Х.М., ЕГН : ********** с адрес ***   иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК  за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, м-ст „***“ / **/ №516  с площ от 871 кв.м., при граници ПИ с идентификатори №№***.

 

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                           

          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: