Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 13.03.2023г. град
Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета
година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 147 по описа на съда за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.138а,
ал.3, т.6 и чл.141б, ал.3 от ЗВ /Закон за водите/.
Образувано е по жалба от адв.Д.З. ***
като пълномощник на ОБЩИНА РИЛА, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.Рила, пл.“Възраждане“ №1, със законен
представител кмета на общината Г. К.и съдебен адрес:*** против утвърден от
Областния управител на област Кюстендил с рег.индекс №РД-23-78/01.04.2022г.
Протокол от проверка на състоянието на язовирна стена и съоръженията към нея на
яз.“Смочево 000049“ от 29.03.2022г. на междуведомствена комисия, назначена със
заповед №ОА-РД-15-33/14.03.2022г. на Областния управител. Релевират се основанията за
оспорване по чл.146, т.2-5 от АПК. Нарушението на формата е поради немотивираност
на предписанията за изготвяне на документи, каквато задача не фигурира в
заповедта на Областния управител. Неспазването на процедурата е поради
отсъствие на представител на общината в работата на комисията в нарушение на
чл.34 от АПК. Нарушението на материалния закон се свързва с отсъствие на
качеството на общината като собственик на язовир по см. на §1, ал.1, т.94 от ДР
на ЗВ и незаконосъобразност на дадените предписания като изхождащи от некомпетентен
орган – твърди се, че комисията се състои от 4 члена, вместо от определените 5,
т.к. в работата на комисията не е участвал представител на общината и протокола
на комисията не носи подпис на такова лице. Несъответствието с целта на закона
е поради нарушение на чл.6 от АПК досежно определения срок за изпълнение на
предписанията. Моли се за отмяна на акта. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата. Допълнително твърди, че вписаните данни за обекта като язовир
в информационната система на ДАМТН нямат доказателствена сила и че членовете на
комисията не отговарят на изискването по чл.138а, ал.5 от ЗВ поради което
заключенията в протокола са недостоверни. Представя списък на разноските.
Ответният Областен управител на област Кюстендил в писмен
отговор и в писмена защита, а неговите пълномощници в съдебно заседание оспорват
жалбата като неоснователна. Сочат, че обекта е язовир поради включването му в
информационната система на ДАМТН, което записване не е оспореното от общината и
не може да се опровергае от заключението на вещото лице, поради което междуведомствената
комисия действа в условията на обвързана компетентност и нейната задача не е да
установи дали обекта е язовир, а да извърши класификацията му по степен на
потенциална опасност и да даде заключение за готовността му за безопасна
експлоатация. Твърди се, че на оспорване подлежат само дадените задължителни
предписания, а не целия протокол. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и
деловодни разноски по представен списък.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по делото:
Административното производство е
образувано по заповед №ОА-РД-15-33/14.03.2022г. на Областния управител на
област Кюстендил, с която на основание чл.32, ал.1 от ЗА във вр. с чл.138а,
ал.3 и чл.141б, ал.3 от ЗВ е назначена междуведомствена комисия в състав:
председател и 5-ма члена. На комисията са поставени следните задачи:
класификация по степен на потенциална опасност на некласифицирани до момента
язовири на територията на област Кюстендил съгласно чл.141б от ЗВ по критериите
от Приложение №1 от наредбата по чл.141, ал.2 от ЗВ; анализиране на
информацията по чл.141, ал.6 от ЗВ и извършване на проверки на място на
техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях; проверка на
създадената организация по изпълнение на мерките в аварийния план; проверка за
изпълнение на дейностите по осигуряване на проводимостта на речното легло на
разстояние до 500м от язовирните стени; даване на заключение за готовността за
безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него в нормални, екстремни
и аварийни условия и даване на предписания на собствениците на язовирите за
привеждането им в готовност за безопасна експлоатация; съставяне на протокол за
извършената проверка със заключенията и предписанията в 14-дневен срок от
проверката. Възложено е задължение на кметовете на общините от областта да
уведомят и осигурят присъствие на собствениците/ползвателите по време на огледа
на обектите и представяне на необходимите документи. Разпоредено е обследването
да се извърши в периода 22.03.2022г. - 15.04.2022г.
Заповедта на Областния управител е
изпратена по електронната поща на община Рила и е регистрирана в общината с
вх.№ЗК-01-05-30/15.03.2022г. С резолюция от 17.03.2022г. е разпоредено участие на
служител от общината и представяне на документи.
С ДЗ №ОА-РД-26-64/23.05.2022г. председателят
на междуведомствената комисия Я.П. /гл.експерт в дирекция АКРРДС в Областната
администрация/ е уведомил Областния управител за проведена с кмета на общината
среща за определяне на представител на общината в работата на комисията и
отказа на кмета за излъчи свой представител, поради което изготвените от
комисията протоколи от проверки на язовирните стени и съоръжения на територията
на община Рила и приложенията им за класифициране им по степен на потенциална
опасност не са подписани от представител на общината. Областния управител се е
запознал с ДЗ на 25.05.2022г. В преписката има данни за предходна разпоредена
от Областния управител проверка на язовирите в общината по негова заповед
№РД-22-177/26.07.2021г., по която е приложено писмо от кмета на община Рила с
изх.№РД-01-11-276-1/04.08.2021г., в което е посочено, че общината не притежава
язовири, а водоеми съгласно АОС и се оспорват констатациите на ДАМТН за тяхното
определяне като язовири. В тази връзка е приложено писмо от заместник-министъра
на околната среда и водите до кмета на общината с изх.№08-00-482/14.06.2017г.
Резултатите от работата на
междуведомствената комисия досежно обект, определен като язовир „Смочево
000049“, находящ се в землището на с.Смочево, община Рила, област Кюстендил са
обективирани в Протокол от проверка на състоянието на язовирна стена и
съоръжения към нея от 29.03.2022г. Комисията е заседавала в състава, определен
по заповедта на Областния управител в отсъствие на представител на община Рила.
В протокола е записано, че язовира е в експлоатация, за него има съставен АОС /публична/
№356/06.06.2005г. и е стопанисван от община Рила. В раздел I „Технически данни за язовирната стена, съоръженията към нея
и водохранилището“ комисията е записала, че няма данни за класификацията на
стената по чл.141а, ал.1 и ал.2 от ЗВ, няма данни за залята площ, завирен обем,
водосборна област на язовира, предназначение, като язовирната стена е бетонова
без данни за височина, дължина, обем при НВРВН и ННРВН, воден напор, преливник
и основен изпускател. В раздел II
„Констатации на състоянието“ комисията е записала, че има достъп до язовира с
МПС в висока проходимост, но няма данни за обема на язовира в момента на
проверката, със степен на завиряване 1.0 м под кота корона, без открит отвеждащ
канал след стената /обрасло/. Установени са бетонова корона с обрушвания и
пукнатини, бетонов въздушен откос, бетонов воден откос с наличие на пукнатина,
с безнапорна довеждаща деривация. Не са открити основен изпускател, преливник и
отводящ канал. При проверката не е представена техническа документация за
безопасна експлоатация на язовира. Няма изготвен актуален авариен план за
2020г. Няма авариен склад и система за оповестяване. В раздел III „Предписания за отстраняване на установени проблеми,
слабости и пропуски в организацията на експлоатацията на язовира в различни
условия на работа и в сигурността на техническите му съоръжения и срок за
тяхното изпълнение“ комисията е дала 6 предписания. По отношение на
техническата документация предписанията са 5 и включват изготвяне и представяне
на актуален авариен план /срок: 23.06.2022г./, анализ на техническото състояние
на язовирната стена и съоръженията към нея /срок: 29.06.2022г./, изготвяне и
представяне на инструкция за експлоатация /срок: 29.06.2022г./, на програма за
технически контрол /срок: 29.06.2022г./ и протокол от експертен и технически
съвет /срок: 29.06.2022г./. По отношение осъществяване на безопасна техническа
експлоатация е дадено предписание да се поддържа водното ниво на кота мъртъв
обем /срок: до възстановяване целостта на стената/. В частта „Заключение за
готовността за безопасна експлоатация на язовира в момента на проверката“ е
посочено, че язовирът е в неизправно – неработоспособно състояние. Част от
протокола е Приложение №1 към чл.10, ал.2 от Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние /обн. ДВ, бр. 9/31.01.2020г./ във вид на „Класифициране по степен на
потенциална опасност съгласно чл.141б от ЗВ“. В Приложение №1 язовирът е
класифициран от първа висока степен на потенциална опасност поради заплаха за
човешки жертви, пряко засегнати хора в заливаемата зона. Протоколът от
проверката е подписан единодушно от членовете на комисията, а Приложение №1 към
него е подписан от членовете, но с особено мнение от инж.Х.М. поради липса на
документална обоснованост на извода за степента на потенциална опасност и вида
на съседните територии като земеделски земи без застрашено население.
Протоколът е утвърден от Областния
управител на област Кюстендил с рег.индекс РД-23-78/01.04.2022г. и е постъпил в
община Рила на 08.04.2022г. Жалбата по делото е подадена на 26.04.2022г.
За обекта общината е съставила АПОС
№356/06.06.2005г. със скици към него №Ф00184/26.05.2005г., №Ф00192/26.07.2005г.
и №К02526/17.06.2014г. на ОСЗ – Кочериново. В посочените документи обектът е
записан като водоем с площ 2.598дка, съставляващ имот №000049 по КВС в
землището на с.Смочево, община Рила.
В съдебното производство са
приобщени следните доказателства:
1/прието е заключение на вещо лице
инж.К.С.Д..
Вещото лице установява, че в архива
на общината няма налична техническа документация за изграждане на процесния
водоем, за който е съставен АПОС. По данни на заместник кмета на общината водоема
е придобит от ТКЗС по чл.19 от ЗСПЗЗ като остатъчна собственост. До имота се
стига по полски път, проходим с МПС с висока проходимост. Според вещото лице
обекта представлява пожарен резервоар с правоъгълна форма, размери 60/30 м и
площ 1800кв.м. Разположен е в ПИ с идентификатор 67698.44.49 по КККР на
с.Смочево. Ситуиран е на средно наклонен терен със западане в посока запад и
наклон около 10%. Три от стените на водоема са изкуствено изградени, а
четвъртата е естествен терен чрез използване на естествената денивелация.
Северната стена е бетонова, а западната и южната страни са изградени от каменна
зидария на разтвор с бетонови контрафорси към водата. Пълненето на резервоара е
посредством тръба и водохващане от дерето. Към момента на огледа резервоарът е
пълен. Откосите на насипа от суха страна са силно обрасли и не позволяват достъп.
Не се констатират съоръжения за изпразване. Изводите на вещото лице са онагледени
със снимки. Дефиницията за язовир по §1, т.94 от ДР на ЗВ според вещото лице
определя язовира като хидротехническо съоръжение с изградена язовирна стена и
съоръжения към нея – довеждащи деривации, преливник, основен изпускател и
отвеждащ канал. Обектът по експертизата не може да се третира като язовир.
Същият се отнася към категорията „повърхностно водно тяло“ – водоем по см. на
§1, т.59 от ДР на ЗВ. В съдебно заседание вещото лице допълва, че обекта има
собствен водосбор /някъде има каптирано дере и по канал се довежда водата,
която посредством тръба се вкарва в резервоара/, но няма останалите характеристики
за язовир - съоръжения като основен изпускател, преливник и отвеждани канавки
след преливника и след основния изпускател. Целта на обекта е да съхранява вода
за пожарни нужди. Според вещото лице резервоарът е водоем и представлява
бетоново корито, в което се акумулира вода с определена цел, каквато в случая е
за пълнене на пожарните коли.
Заключението на вещото лице съдът
намира за обективно и достоверно, т.к. се основава на приложените по делото
писмени доказателства и оглед на място. Вещото лице притежава нужната
компетентност. Оспорването на заключението от представителите на ответниците е с
оглед извода на вещото лице за типа на водния обект по действащото материално
право, а не поради неговия вид и състояние на място, поради което оспорването
касае приложението на материалния закон.
2/прието е писмо
рег.№115200-680/25.10.2022г. на директора на РДПБЗН – Кюстендил, съгласно което
пожарните резервоари са съоръжения с предназначение за външно водоснабдяване за
пожарогасене, които се изграждат и въвеждат в експлоатация по реда на ЗУТ при
спазване изискванията на Наредба №Iз-1971/2009г.
за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, които се поддържат в съответствие с изискванията на Наредба
№8121з-647/2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. В писмото се сочи, че водния обект не отговаря на
изискванията на чл.164 от Наредба №Iз-1971/2009г.,
т.к. няма съоръжения за водочерпене, но органите на ПБЗН при упражняване на
правомощията използват безвъзмездно всички налични водоизточници. Обекта не е
собственост на РДПБЗН – Кюстендил. Дирекцията не стопанисва водни обекти.
3/приет
е Констативен протокол №01-02-200/13.07.2017г. от проверка и контрол на
язовирна стена и съоръженията към нея на служители от ДАМТН, съгласно който обектът
е определен като язовир без данни за преливник и основен изпускател. Протоколът
е връчен на представител на общината на 26.07.2017г. Въз основа на протокола
обектът е записан като язовир в информационната система на ДАМТН с шифър KNL-67698-0503.
4/приобщени са доказателства за
образование и придобита образователно-квалификационна степен на членовете на
междуведомствената комисия, съгласно които всички членове имат висше
образование с различни образователно-квалификационни степени, но нито един от
тях не притежава предвиденото в чл.138а, ал.5 от ЗВ висше образование с
образователно-квалификационна степен „магистър“ по някоя от специалностите от
професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, свързана с
проектиране, изграждане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към
тях.
5/приобщени са показания на шестима
свидетели:
Св.И.Р.М. е служител в ДАМТН. Присъствал
е при извършване на проверката през 2017г. от ДАМТН и последващите през 2018г.
и 2019г.
Св.Я. М. П.е служител в Областна
администрация Кюстендил и председател на междуведомствената комисия.
Потвърждава изпращането на заповедта на Областния управител по електронната
поща на общината. Сочи, че лично е разговарял с кмета на общината за
предстоящата проверка на язовирите, като кметът отказал да излъчи представител
на общината в състава на комисията и поддържал предходното становище, че обекта
е водоем.
Св.В. Я. Д. е служител в общинската
администрация на община Рила. Потвърждава за получената заповед на Областния
управител по електронна поща на общината и поставената резолюция от
17.03.2022г. на кмета, на когото представила документите за собственост на
водоема.
Св.М. И. П.е служител в общинската
администрация на община Рила. Сочи, че общината не стопанисва язовири. Видяла е
св.П. и още един човек при кмета през пролетта или лятото на 2022г.
Св.Л. А. Т. е служител в ДАМТН и
член на междуведомствената комисия. Сочи, че списъкът с обектите за проверка е
изготвен от информационната система на ДАМТН. Потвърждава констатациите в
протокола от проверката. Проверката е направена на място, а протокола е
изготвен по-късно в областната администрация. Сочи, че в много от съоръженията
при проверките няма основен изпускател, като в зависимост от технологичното и
конструктивно решение може да се предвиди да има само преливник. В случая е
имало стена на язовира.
Св.Х. Н. М. *** и член на
междуведомствената комисия. Поддържа констатациите в протокола и особеното
мнение. Според него, обекта е бивша собственост на Напоителни системи или друга
организация. Потвърждава, че не се използва от ПБЗН, т.к. не е пълнена вода за
гасене на пожари. Според него, обекта не е язовир, т.к. няма основен
изпускател, водоотвеждащи канали, преливник, а профила на стената прилича на
страна на изравнител, т.к. известна част от нея е вкопана в земята.
Показанията на свидетелите съдът
намира за обективни и достоверни. Същите са във връзка с писмените
доказателства по делото. Няма противоречия между свидетелските показания. Всяко
лице свидетелства за възприетите от него факти и обстоятелства.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от представител
на надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК пред
компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира жалбата за основателна. Съображенията за това
са следните:
По компетентността на органа:
Оспорения акт е издаден от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност.
Съгласно практиката на ВАС по идентични правни казуси /вж.
определение №4433/10.05.2022г. по адм.д.№2042/2022г. и решение
№11199/04.11.2021г. по адм.д.№5328/2021г., двете на III
о./ комисията по чл.138а, ал.3 от ЗВ е помощен орган и не притежава
административна правосубектност. Административният акт, който подлежи на
оспорване е извършеното утвърждаване от Областния управител на изготвения от
комисията констативен протокол със задължителните указания. Едва с
волеизявлението на административния орган с отметката „утвърдил“ протоколът на
помощния орган придобива характеристиката на ИАА по чл.21, ал.1 от АПК и губи
тази на акт по чл.21, ал.5 от АПК. Предвид правомощията на областния управител
и възлагането му на компетентност на орган на власт със ЗВ, това е актът, който
има белезите на ИАА и който подлежи на съдебен контрол. С оглед на извода, че
годен на съдебен контрол ИАА по чл.138а, ал.3, т.6 от ЗВ е утвърдения от
Областния управител протокол за извършената проверка от комисията, то
Областният управител е компетентния по силата на закона административен орган.
Страните не спорят относно компетентността.
По формата на акта:
Утвърдения от Областния управител протокол съдържа
реквизитите по чл.138а, ал.3, т.6 от ЗВ и чл.115, ал.1 от Наредба за условията
и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол на техническото
им състояние, издадена по делегацията от 141, ал.2 от ЗВ. В протокола са
обективирани констатациите на комисията от извършената проверка, заключението
на комисията за готовността за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията
към него въз основа на становището на всеки член на комисията, дадени са предписания
на собственика за привеждане на обекта в готовност за безопасна експлоатация и е
извършена класификация по степен на потенциална опасност по критериите в
наредбата. Констатациите са във връзка с правомощията на комисията по чл.138а,
ал.3, т.4 и т.5 от ЗВ. Особеното мнение на св.М. е оформено съгласно
изискването на чл.115, ал.3 от Наредбата.
Отделно от това, утвърдения протокол в качеството на ИАА по
чл.21, ал.1 от АПК съдържа общите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК – има
наименование, орган-издател /колективен във вид на междуведомствена комисия/ и
адресат на акта. Налице са конкретни фактически и правни основания в
съдържанието на протокола от проверката и в Приложение №1 към него. Разпоредителните
части са ясни и формирани в резултат на упражнените от комисията правомощия по
чл.138а, ал.3, т.4 и т.5 от ЗВ и чл.141б, ал.3 от ЗВ.
Утвърждаването на протокола е
извършено с подпис на компетентния административен орган и дата на утвърждаване. Самият протокол и Приложението
към него са оформени с подписите на техните издатели – членовете на комисията и
в този вид са завършени писмени документи и годни доказателства за отразените в
тях фактически обстоятелства.
Не е налице твърдяната в
жалбата немотивираност на предписанията в частта за изготвяне на документите. Една
от задачите на комисията по заповедта на Областния управител по см. на чл.138а,
ал.3, т.4 от ЗВ е да даде заключение за готовността за безопасна експлоатация
на язовира и съоръженията към него. База за формиране на това заключение са
както установените на място технически параметри на язовира и съоръженията към
него, така и изготвената и поддържана в актуално състояние техническа
документация, част от която е аварийния план, чието изпълнение комисията
проверява по см. на чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ. Отделно от това, нормата на
чл.114 от посочената по-горе Наредба дава право на комисията в рамките на
проверката на достъп до цялата документация от досието на язовира. При действие
на посочената нормативна регламентация, изводите на комисията следва да са
резултат от огледа на обекта и анализ на съставената за него документация,
поради което дадените предписания по техническата документация са част от
правомощието на комисията по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ.
По процедурата:
Утвърждаването на протокола от компетентния орган е
извършено в нормативно предвидения 14-дневен срок от проверката по чл.138а,
ал.3, т.6 от ЗВ и чл.115, ал.2 от Наредбата.
Самият протокол е изготвен след извършената от комисията
проверка на място и съдържа констатациите на всеки член на комисията. Комисията
е извършила проверката и изготвила протокола в състава от служители на
различните ведомства, определен от Областния управител в заповед
№ОА-РД-15-33/14.03.2022г., която заповед е поставила началото на
административното производство. Вярно е твърдението на жалбоподателя, че проверката
е извършена и протоколът от нея е изготвен и подписан в отсъствие на представител
на общината като собственик на проверения обект. Липсата на представител на
общината обаче не е съществено процесуално нарушение, с оглед изразеното от
кмета пред св.Плачков становище за оспорване на вида на проверявания обект като
язовир, поддържано в съдебното производство по делото. В този смисъл дори
проверката да беше извършена в присъствие на представител на общината, с оглед становището
на общината в административното и съдебно производство, не би се стигнало до
издаване на акт със съдържание, различно от съдържанието на протокола от
проверката. Отделно от това, с приобщаване на досието за водния обект е дадена
възможност на собственика да представи доказателствата за защитната си теза,
поради отсъства нарушение на правилото по чл.34 от АПК, противно на твърдението
на оспорващия.
Решението на комисията е взето с мнозинството от гласовете
на нейните членове, определени в заповедта на областния управител.
Съдът обаче установява
нарушение на процедурата досежно изискването по чл.138а, ал.5 от ЗВ. Съгласно
посочената норма, включените в състава на комисиите лица следва да притежават
необходимата за извършване на дейностите по ал.3 професионална квалификация,
като най-малко едно от тях следва да има висше образование с
образователно-квалификационна степен „магистър“ по някоя от специалностите от
професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, свързана с
проектиране, изграждане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към
тях. Видно от приетите по делото доказателства за вида висше образование и
притежавана образователно-квалификационна степен на членовете на комисията,
нито един от тези членове не отговаря на изискването на чл.138а, ал.5 от ЗВ. Липсата
на нормативно предвиденото специализирано образование на поне един член от
комисията представлява съществено нарушение на процесуалните правила при
определяне състава на комисията, т.к. липсата на професионални знания за
извършване на дейностите по чл.138а, ал.3 от ЗВ поставя под съмнение
правилността на констатациите в утвърдения от органа протокол и дадените
предписания. Тези предписания се явяват издадени от лица без професионални
познания в съответната област на проверката.
Нарушението на
процедурата по сформиране на комисията е съществено и на самостоятелно
основание води до отмяна на оспорения акт.
По материалния закон:
Съвкупният анализ на приложените по
делото доказателства налага извод за отсъствие на материалноправните основания
за издаване на оспорения акт. Фактическия състав за издаване на акта включва
три кумулативни елемента: 1/общината да е собственик на проверявания обект,
2/обектът да има характеристиките на язовир и 3/действително установени от
комисията фактически предпоставки за даване на предписанията и за
класификацията на язовира по първа висока степен на обществена опасност.
Доказателствата установяват наличие
само на първата предпоставка, свързана със собственически права на общината
върху обекта, предмет на проверка от комисията. Приобщените от общината
документи във вид на АОС /публична/ и скиците към него легитимират общината
като собственик на описания в АОС обект във вид на водоем. По см. на чл.5, ал.2
от ЗОС приетия АОС е официален документ, съставен от длъжностно лице по
определения в закон ред и форма, поради което е годен да удостовери възникването
на правото на собственост на общината върху обекта. По делото липсват
доказателства, оборващи доказателствената сила на АОС. Съставения Констативен
протокол на ДАМТН от 13.07.2017г. и записването въз основа на него в
информационната система на ДАМТН потвърждават собственическите права на
общината.
По делото обаче не се установи вида
на проверявания обект като язовир по см. на легалната дефиниция на §1, ал.1,
т.94 от ДР на ЗВ, идентична с дефиницията по §1, т.23 от посочената по-горе
Наредба. Дефиницията за „язовир“ определя обекта като водностопанска система,
включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, както и земята, върху която са изградени. Според дефиницията на §1,
т.24 от Наредбата „язовирна стена“ е изкуствено създадено водоподприщващо
съоръжение, чрез което се акумулира воден обем и се осъществява контролирано
регулиране на естествения отток.
От заключението на вещото лице,
показанията на св.Т. и св.М. и Констативния протокол на служителите от ДАМТН от
13.07.2017г. не се установяват нормативните изискванията в ЗВ и Наредбата за
класификация на водния обект като „язовир“. При огледа на обекта вещото лице
установява, че три от стените са изкуствено създадени, а четвъртата е естествен
терен, че само една от трите изкуствени стени е бетонова, а останалите две са
изградени от каменна зидария. Пълненето на обекта е посредством тръба с
водохващане от дерето. При този вид на обекта същият притежава само едно от
нормативно предвидените съоръжения за язовир – има довеждащо съоръжение. За
обекта обаче няма установени и доказани съоръжения като основен изпускател,
преливник и отвеждащи съоръжения. Изводите на вещото лице за липса на преливник
и основен изпускател се потвърждават от съдържанието на констативния протокол
на ДАМТН от 2017г. Дори и да се съобрази обяснението от св.Т. за технологична и
конструктивна възможност за изграждане на язовир без основен изпускател, то свидетеля
сочи, че язовира следва да има преливник, какъвто в случая липсва. Липсата на
посочените съоръжения не може да осъществи и предназначението на язовирната
стена по §1, т.24 от ДР на Наредбата. Чрез язовирната стена не може да се
осъществява контролирано регулиране на естествения отток. По данни на място при
огледа на вещото лице обектът представлява бетоново корито с акумулирана вода.
Целта за акумулиране на водата е без правно значение във връзка с
класификацията на водния обект. В дефиницията за язовир не се държи сметка дали
съхраняваната в обекта вода ще служи пожарни нужди или за поливни нужди на съседните
земеделски земи, респ. дали обекта има предназначението на изравнител. Според
трайно установената практика на ВАС досежно определението на язовира като
водностопанска система по см. на §1, ал.1, т.94 от ДР на ЗВ, тази система
следва да включва множество обекти и връзки между тях, разглеждани като едно
цяло, като липсата на някой от посочените елементи препятства възможността
обекта да бъде определен като язовир /вж. решение №5470/29.04.2021г. по
адм.д.№10646/2020г., решение №11406/10.11.2021г. по адм.д№13429/2020г., решение
№11562/15.11.2021г. по адм.д.№85/2021г., всички на III о./.
С оглед на изложеното, описания в протокола от проверката обект не представлява
язовир по приложимите материалноправни норми. Неговия вид и състояние го
класифицира като „повърхностно водно тяло“ по §1, ал.1, т.59 от ДР на ЗВ, т.е.
като елемент от повърхностните води във вид на водоем. С оглед на изложеното,
оспорването на заключението на вещото лице от представителите на ответника е
неоснователно. От една страна, данните в протокола на междуведомствената
комисия са формирани от орган, в състава на който не се включват лица със специфичната компетентност
по чл.138, ал.5 от ЗВ, а от друга страна, записването на обекта като язовир в
информационната система на ДАМТН е въз основа на констативен протокол от
2017г., който макар и официален писмен документ не притежава необорима
материална доказателствена сила. Верността на класифицирането на обекта като
язовир в информационната система, макар и задължително за междуведомствената
комисия, подлежи на контрол в рамките на съдебното производство по делото в
резултат на релевираното твърдение от жалбоподателя, че обекта не представлява
язовир.
По делото не се установи вписване на
обекта като язовир в нарочно определен за това регистър. Регистър на язовирите
не съществува и няма нормативен ред за неговото създаване. Приложената по делото извадка
е от информационната система на ДАМТН за техническото състояние на язовирните
стени и съоръженията. Тази информационна система е създадена по реда на Наредба
№РД-04-02/25.11.2016г. за условията и реда за използването на информационна
система за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях,
предоставена от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /обн.
ДВ, бр. 96/02.12.2016г./, която наредба е издадена по делегация от чл.141,
ал.1, т.3 от ЗВ. Съобразно чл.2 от наредбата, информационната система е
електронна база от данни за: техническото състояние при експлоатацията на
язовирните стени и на съоръженията към тях и осъществявания контрол на
техническото състояние на язовирните стени и на съоръженията към тях, като осигурява
информация за техническата експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях и за осъществявания контрол върху тях. Видно от
разпоредбата на чл.6 от наредбата, въвеждането на данни в информационната
система се извършва от служители, определени със заповед на собственика или
оператора на язовирната стена и/или съоръженията към нея или от служител от
администрацията, определен от областния управител или от служители на ДАМТН,
определени със заповед на председателя на агенцията, които лица отговарят за
достоверността и пълнотата на предвидените за въвеждане данни /арг. чл.8 от
наредбата/. Посочените правила относно реда за въвеждане на данни, за
източниците на данни и за целта на създадената информационната система на
ДАМТН, изключват доказателствената сила на вписаните обстоятелства, противно на
твърдението на ответника. Определянето на водния обект като язовир в
информационната система на ДАМТН не съответства на действащата правна
регламентация и е недостоверно в резултат на оборването му по делото.
Отсъствието
на характеристиката на проверявания обект като язовир води до материална
незаконосъобразност и на дадените в протокола предписания. Общината не е
собственик на язовир, поради което за нея не възниква задължението по чл.138а, ал.1 от ЗВ да
изготвя авариен план, както и да бъде адрес на предписания, дадени във връзка с
обект, който не е язовир и няма язовирна стена и съоръжения към нея.
По
целта на закона:
Целта на проверката по чл.138а, ал.3 от ЗВ и на
класифицирането по степен на потенциална опасност по чл.141б, ал.3 от ЗВ е извършването
на контрол на техническото състояние на язовирите във връзка с готовността за
безопасна експлоатация. Проверяваният обект няма характеристиките на язовир,
поради което проверката не съответства с целта на закона, а от тук и на принципа
за съразмерност по чл.6 от АПК.
Оспорения
акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
На основание чл.143, ал.1 и §1, т.6
от ДР на АПК Областна администрация Кюстендил дължи заплащане на жалбоподателя
на деловодни разноски в размер на 598.20лв., включващи 300лв. адвокатско
възнаграждение и 298.20лв. за вещо лице, съгласно списъка на л.165 от делото.
Поради изхода от спора ответника
няма право на деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Община Рила /с посочени данни и съдебен адрес/ утвърден
от Областния управител на област Кюстендил с рег.индекс №РД-23-78/01.04.2022г.
Протокол от проверка на състоянието на язовирна стена и съоръженията към нея на
яз.“Смочево 000049“ от 29.03.2022г. на комисия, назначена със заповед
№ОА-РД-15-33/14.03.2022г. на Областния управител.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ КЮСТЕНДИЛ да заплати на ОБЩИНА РИЛА деловодни разноски в размер на 598.20лв.
/петстотин деветдесет и осем лева и двадесет стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване от страните с касационни жалби пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: