РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 09.03.2018 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. МИТЕВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при
секретаря ДАРИНА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 687 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 361/ 25.10.2017 година на Троянския районен съд по гр.д. № 199/
Постъпила е въззивна жалба вх. № 7176/ 17.11.2017 година от Т.Н.К., ЕГН **********, и Ц.С.К., ЕГН **********, двамата с адрес: *** чрез С.П.С. - адвокат от
Адвокатска колегия - ***** с адрес : гр. *****,ул. „*****"№21, ет.2, офис
№ 207, против решение № 361/25.10.2017г. на Районен съд-Троян
постановено по гр. дело № 199/2016г. по описа на съда. Счита, че то е незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Моли да бъде отменено, ведно с всички законни последици, като бъде отхвърлен предявения иск по следните съображения:
Изтъква, че съдът невярно твърди в мотивите на решението
си, че имотите, за чиито граници се води спора, са
придобити при действието на ЗПИНМ, а от доказателствата е видно, че това е през 1980г., при действието на ЗТСУ. В тази връзка необосновано съдът прилага към конкретния казус
нормите на чл.37 и чл.39 ал.З от ЗПИНМ.
Съдът е компилирал норми от ЗПИНМ и ЗУТ, които са
неотносими към казуса и въз основа на тях е направил неверен правен извод. Счита, че в конкретния казус
намират приложение нормите на ЗКИР и подзаконовите нормативни актове, въз
основа на които е изработена и приета кадастралната карта на гр. *****. От тези
нормативни актове съдът е обсъдил нормата на §5т.2 от ДР на ЗУТ и чл.24 ал.2 от ЗКИР, както и чл.43 ал.1т.5отЗКИР.
Приел е,че в случая е без значение упражняваното
владение в продължение на повече от 30 години както от ищците, така и от
ответниците върху оградените от тях имоти, при все че в кадастралната карта
оградите им точно и вярно са заснети, тъй като според съда: „ В конкретния
случай от приложените документи се установи,че към момента на одобряването на
кадастралния план ищците, а не ответниците са собственици на спорната площ от
314 кв.м. „
Този извод е в пълно противоречие със съдържанието на
§1т.16 от ЗКИР, в който е дадено легално определение на понятията непълноти и
грешки в кадастрална карта - несъответствия в границите
и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние.
Изтъква, че от заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че липсва
несъответствие между очертаните имоти по КК и действителното им състояние, поради което няма и непълнота и грешка в картата, която да
бъде отстранена по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Посочва, че действително между
съществуващите на място поземлени
имоти и съдържанието на нотариалните актове на страните има несъответствие,
доколкото те са станали собственици на парцели, които не са били оградени от
тях по регулационните им линии. Счита, че предвижданията на регулационния план от 1881 година, биха имали
значение само ако е приложен - по
регулационните граници да са изградени огради от страните по делото, за да има
основание в кадастралната карта те да бъдат отразени като имотни – чл. 41, ал.1, т.1 и 2 от ЗКИР.
А в §5 от ПЗР от ЗКИР е посочено, че "Урегулиран
поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява
в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен
имот."
Съдът неоснователно не е уважил възражението, направено с отговора на
исковата молба, за придобиване по
давност на имота на ответниците с границите му така, както са отразени в
кадастралната карта на гр. *****. Никъде в мотивите на решението му не са
обсъждани доводите и анализа на доказателствата по делото, изложени в писмената
защита на ответниците, ча са станали собственици освен чрез дарение и
въз основа на довностно владение.
Посочва още, че ответниците са направили оградата в съгласие и
заедно с наследодателя на ищците И.И.и от тогава владеят дворното си място в този обем.
В момента огради изградени по точки, отразени в проекта
за изменение на КККР на гр. ***** с № 1,2,3,4,5,6,7,8 не съществуват!
Липсва и приложение на регулационен план, което да е
основание за изменение на кадастралната карта, отразяваща вярно към настоящия
момент съществуващите на място кадастрални елементи. Имот с идентификатор № 52218.531.118 ответниците
владеят в отразените му граници по КККР на гр. ***** повече от 35 години.
В този смисъл моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло обжалваното решение на първоинстанционния съд и
да постановено решение по съществото на спора, като бъде отхвърлен предявения иск,
ведно с всички законни последици и да им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263
от ГПК не е
постъпил отговор на въззивна жалба.
В съдебно въззивниците се явяват лично и с адв. Ст. С.,
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, като бъде постановено решение
по същество, с което да бъде отхвърлена претенцията на ищците по изложените в
жалбата съображения.
От въззиваемите се лично се явява А.И., всички се представат от адв. Кр. Н., който
оспорва въззивната жалба и моли да бъде постановено решение, с което бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
От доказателствата, приложени към дело № 199/ 2016 година по описа на Троянския районен съд, както и от становището на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът
приема за установено следното:
В.А.И. и А.И.И. са наследници по
закон на И.И.И., починал на 08.03.1986 година.
На 24.01.1980 година, с договор
обективиран в нотариален акт № 22, том І, дело № 29/ 1980 година наследодателят
на ищците закупил следния недвижим имот: парцел ІІІ в кв. 65 по регулационния
план на град ***** с площ от 1000 кв.м., при граници: улица, дол, ТКЗС и Н.Г..
С договор от 14.08.1980 година за
дарение Т.Н. Г.и Ц.С.К. придобиват от Н.Г.Г., следния недвижими имот: парцел
ІІ, кв. 65 по регулационния план на град *****, от 900 кв.м., при граници:
улица, И.И.и ТКЗС.
С решение № 210/ 25.09.1995
година на Ловешкия окръжен съд постановено по адм.х.гр.д.
№ 8/ 1995 година е отменена Заповед № 136/ 24.08.1994 година на Кмета на Община
*****, в частта с която е утвърдено изменението на застроителния
и регулационен план и попълване на кадастралния план на квартал 49 – Центъра на
град *****, Ловешка област, за промяна (преместването на изток) на имотната
(регулационната граница) между имотите на В.А.И. *** за парцел ІХ и имота на Т.Н.
Г.и Ц.С.К. *** за парцел Х в кв. 49 по новия регулационен план на град *****,
като се запазят съществуващата имотна (регуационна)
граница.
Със заявление вх. №
01-368366-16.12.2015 година на СГКК – ***** А.И.И. е поискал изменение на
границите на поземлен имот с идентификатор 52218.531.116, по КККР на град *****,
Одобрени със Заповед № РД – 18-49/ 31.08.2007 година на изп. директор на АГКК –
София, поради грешно отразяване не границата между поземлен имот с
идентификатор 52218.531.116, по КККР на град *****, на наследниците на И.И.И.,
и поземлен имот с идентификатор 52218.531.118, по КККР на град *****, на Т.Н.К.
и Ц.С. Корев.
По подаденото заявление със
Заповед № 18-1507-24.02.2016 година на АГКК – ***** е отказано изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър, поради наличие на спор по
отношение на границата между двата имота.
Първоинстанционният съд е
допуснал съдебно-техническа експертиза, съгласно чието заключение се
установява, че по кадастралния и регулационен план на град ***** към 1980
година ищецът е закупил парцел ІІІ м кв. 65, а не имот с определен планоснимачен
номер. В кадастралния план на ***** от 1981 година в площта на процесните
парцели няма заснети имоти, които да са нанесени с планоснимачни
номера, предвид на това, че са отредени върху празен общински имот без придаваеми места по регулация. Червена линия на скицата-
проект за изменение на КККР, отразяваща границата между двата имота, съвпада с
регулационната граница по действащия регулационен план на град Априлици от 1981 година. Съществуващата на място ограда
между двата имота е отразена в действащата КККР на град ***** като имотна
граница. От допълнителното заключение е видно, че в действащата КККР на град *****
границите на имот с идентификатор 52218.531.118 съответстват на съществуващите
на място огради. Отстоянието на жилищната сграда в
имота на ищците от съществуващата ограда е
От депозираните гласни
доказателства се установява, че оградата между двата имота е изградена около
1981 – 1982 година. Според показанията на св. С.С., е имало спор във връзка с
изградената между имотите на ищците и ответниците ограда и през 1995 година е
била премахната. Впоследствие след 1996 година отново е направена на същото
място, като според нея това са сторили ответниците. Свидетелката И.П.от 1977
година до 03.06.2016 година е работила като старши специалист ТСУ в Община – *****.
Спомня си, че през 1981-1982 година са ходили с неин колега да дават оградителна линия на имота на ответниците, но няма спомен
дали е бил издаван протокол. През 1995-1996 година имало преписка за частично
изменение на застроителния и регулационния план в
тази част,. Ходила е на терена по повод на жалби от страна на наследодателя на
ищците, тъй като имали спор за границата, като след 2000 година не си спомня да
е имало жалби по повод оградата между двата имота. Останалите свидетели не
знаят да е имало спор за оградата и от изграждането й, според тях не е местена.
В производството
по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, следва да се разреши спорът
за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни права и
за фактическото местоположение на границата между имотите не само с оглед на
това как същата е била материализирана на място към момента на придобиване на
собствеността, но и с оглед правните последици на извършените впоследствие
промени, за да може да се прецени дали заснетата по последния кадастрален план,
граница между тези имоти съответства на тази, която сочат действителните права
на спорещите страни, тъй като изготвената и одобрена по предвидения в закона
ред кадастрална карта следва да отразява действителното местоположение и площ
на имотите, както и действителната граница помежду им. Освен обстоятелството
какъв обем от права са придобили и съответно притежавали спорещите страни към
момента на първоначалното нанасяне на имота в КК, следва
да се установи и доколко последващите промени в границата между имотите, са
били извършени в съответствие с нормативната уредба или се дължат на допусната
при нанасянето на границата грешка.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че праводателят
на ищците-въззиваеми в настоящото производство е придобил недвижимия имот парцел
ІІІ в кв. 65 по регулационния план на град ***** с площ от 1000 кв.м., сега
поземлен имот с идентификатор 52218.531.116, по КККР на град ***** чрез
покупко-продажба през 1980 година, а ответниците - парцел ІІ, кв. 65 по
регулационния план на град *****, от 900 кв.м., сега поземлен имот с
идентификатор 52218.531.118, по КККР на град *****, чрез дарение през същата
година.
От назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че имотите са образувани от голям общински имот и
липсват стари планове, като единствения кадастрален и регулационен план на град
***** за тези имоти е от 1981 година, в който върху голям общински имот са
отредени парцели, няма придаваеми места. Съществуващата на място ограда между
процесните имоти и отразена, като имотна граница по КК на град *****, не
съвпада с регулационната линия по Застроителния и регулационен
план на град *****.
По повод спор за процесната
граница е постановено решение № 210/ 25.09.1995 година на Ловешкия окръжен съд
по адм.х.гр.д. № 8/ 1995 година, с което е отменена
Заповед № 136/ 24.08.1994 година на Кмета на Община *****, в частта с която е
утвърдено изменението на застроителния и регулационен
план и попълване на кадастралния план на квартал 49 – Центъра на град *****,
Ловешка област, за промяна (преместването на изток) на имотната (регулационната
граница) между имотите на В.А.И. *** за парцел ІХ и имота на Т.Н. Г.и Ц.С.К. ***
за парцел Х в кв. 49 по новия регулационен план на град *****, засягащо
границата между двата имота и е разпоредено да се запази съществуващата имотна
(регуационна) граница.
От гласните доказателства се установява,
че безспорно от 1996 година съществуващата на място ограда не е премествана.
В конкретния случай безспорно
отразената имотна граница в КК не съответства на регулационната, която съгласно
чл. 14, т. 4 от НАРЕДБА № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм. ДВ № 4/ 13.01.2017г.) има
приоритетно значение при определяне на границите на имотите, а на първо място е
съответствието с актовете, определящи правата на собственост (т.1).
От доказателствата по делото се
установява, че не е имало кадастър на имотите, закупени са по регулационни
граници, без придаваеми места. При изработването на
кадастралната карта съгласно ЗКИР регулационните граници стават имотни – чл.
43.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че кадастралната граница между
двата поземлените имота, съответно на ищците и на ответниците по одобрената
КККР от 2009 година с идентификатори 52218.531.116 и 52218.531.118 е очертана
по съществуващата ограда и не съвпада с границите по регулационния план. Предходен
кадастрален план за тези имоти не е имало, а по регулационния план от
Ответниците – въззивници в настоящото
производство правят възражение за придобиване на спорната част от съседния
имот, заключена между изградената ограда, отразена като имотна граница по КК и
регулационната линия. При така заявеното възражение при решаване на спора следва
да обсъди въпросът за собствеността върху спорната площ и конкретно придобита
ли е по давност от въззиваемите. За да бъде уважено възражението освен да бъдат
установени по безспорен начин елементите от фактическия състав на придобивната
давност – владение и изтичане на определен срок, в случая десегодишен,
следва да се изследва и въпросът може ли при действието на устройствените
закони да бъде придобита по давност реална част от урегулиран поземлен имот.
Съгласно чл. 59 от ЗТСУ (отм.) и чл. 200 от ЗУТ е допустимо придобиване на
реални части от УПИ, само ако отговарят на изискванията на минимални размери за
площ и лице за съответния вид. От това правило е предвидено изключение в
хипотезата, когато тази част от поземления имот се присъединява към съседен
имот – чл. 59, ал.2 от ЗТСУ (ред. ДВ, бр. 34/ 2000г.), чл. 200, ал.2 от ЗУТ,
съответно при условията на чл. 28 от ЗТСУ (отм.) и чл. 17 от ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и
лице или също се присъединява към съседен имот. В конкретния случай са
приложими разпоредбите на ЗУТ, а спорната част не попада в хипотезата на чл.
200, ал.1 от ЗУТ, предвид на това, че не отговаря на изискванията на чл. 19,
ал.1, т.1 от ЗУТ за квадратура и лице. Действително ищците са посочили размери
на спорната площ 314 кв.м., но видно от приложената административна преписка от
АГКК, това е разликата между проектния имот 52218.531.300 и имота на ищците по
КК 52218.531.116, а не само спорната площ, която е по-малко от
Неприложимо е изключението по чл. 200, ал.2 от ЗУТ за
присъединяване към съседен имот при условията на чл. 17 от ЗУТ. По делото е
установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, че съседните
имоти са представлявали един голям общински имот, не са имали кадастрални граници
при първоначалното им обособяване като самостоятелни парцели с регулационния
план, не е имало придаваеми места и в този смисъл не
е извършвано придаване по регулация, за да бъде изследван въпросът за приложена
регулация и придобиването на имота по давност. При тези съображения, тъй като
съгласно нормативната уредба не е достатъчно фактическото присъединяване на
реалната част от УПИ по силата на упражнено давностно владение, възражението за
придобивна давност е неоснователно. В този смисъл и практиката на ВКС решение №
102/ 30.05.2016 година на ВКС по гр.д. № 5728/ 2015 година, Опр.
№ 63/ 01.02.2018 година на ВКС по гр.д. № 2002/ 2017 година.
При така изложените мотиви въззивната инстанция счита,
че искът, с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, се явява основателен и
доказан.
В този смисъл решението на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на процеса въззивниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемия А.И.И. на основание чл. 78 от ГПК направените за
въззивната инстанция разноски в размер на 300 лева – адв. хонорар.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 361/ 25.10.2017 година, на Троянския районен
съд по гр.д. № 199/
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********, и Ц.С.К., ЕГН **********и двамата с адрес: ***, да
заплатят на А.И.И., ЕГН **********, съдебен адрес
***. К.Н. ***,
на основание чл. 78 от ГПК направените съдебно-деловодни разноски в размер на
300 (триста) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: