№ 165
гр. Тутракан, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20203430100389 по описа за 2020 година
1. Предявени са кумулативно субективно съединени искове по чл. 135 от ЗЗД от
З.И.Д.., упълномощил като проц. представител адв. Д.А. от *** (л. 10), за:
1. за установяване на недействителността по отношение на него на договор за
дарение, обективиран в Нотариален № 15/05.03.2020 г. на Нотариус № 315 - А.Н.
- Р., сключен между длъжника Б.А.М., в качеството му на дарител и Д.З.Ю., в
качеството му на дарен.
2. Ищецът твърди, че между него и отв. Б.А.М. е сключен „Предварителен договор
за покупко - продажба на недвижим имот със заверка на подписите рег. №
3975/07.09.2011 г. на Нотариус № 315 - А.Н. - Р. за имот представляващ: Нива с
площ от 10 дка, съставляваща имот № 010091 по плана на земеразделяне на
землището на с. Търновци, община Тутракан. Съгласно раздел II, чл. 4, ал. 2 от
Договора страните следвало да се явят в 10:30 часа на 11.02.2020 г. за
подписване на окончателен договор в нотариалната кантора на нотариус Р..
Продавачът по предварителния договор не се явил.
3. Ищецът узнал впоследствие, че имотът бил прехвърлен на 05.03.2020 г. на отв.
Д.З.Ю. - *** на Б.М.. Сделката била умишлено извършена, с цел да не се
изпълни задължението на Б.М. към ищеца по предварителния договор, като в
същото време имота да остане тяхна собственост.
2. Ответникът Б.А.М. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК
чрез адв. П.И. от *** (л. 39), с който оспорва исковете.
1. Направено е възражение за нищожност на предварителни договор поради
противоречие на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
поради нееквивалентност на престациите по него. Продажната цена била
1
значително по - ниска от пазарната цена на имота.
2. В условията на евентуалност е направено възражение за унищожаване на
договора поради:
1. грешка по смисъла на чл. 28 от ЗЗД;
2. измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД .
3. Твърди се, че ответникът бил убеден, че сключва договор за аренда, като се
направи еднократно арендно плащане за целия срок на договора. Ищецът го бил
заблудил с действията си, възползвайки се от това, че отв. Б.М. има зрителни и
слухови затруднения, както и че се затруднявал да чете поради неграмотност.
3. Ответникът Д.З.Ю. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК. Съгласно разписката към Съобщение на ТнРС 202034300325/07.10.2020 г.
исковата молба е връчена на 14.10.2020 г. чрез съпругата му Гюлденис Бейзат Ю..
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на
ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
4. По са изслушани показанията на свидетелите:
4. на ищеца И.И.А. (съсед на отв. Б.М.), С.Е.К. и
5. на ответника: Е.С. А., И.С.С., А.Ю..ов З.;
5. На 11.01.2010 г. е издадено Решение № 541/11.01.2010 г. на ОСЗ - гр. Тутракан, с която
отв. Б.М. е оземлен с имот № 010091 в землището на с. Търновци (л. 7).
6. На 07.09.2011 г. между ищеца, в качеството му на купувач и ответника Б.М., в
качеството му на продавач, е сключен предварителен договор за покупко - продажба,
касаещ същия имот (л. 4). Страните са договорили собствеността върху имота да бъде
прехвърлена един месец след отпадане на ограничението за разпореждане с имота, т. е.
до 11.02.2020 г.
7. На същата дата между ищеца, в качеството му на арендатор и ответника Б.М., в
качеството му на арендодател, е сключен договор за аренда със срок от 10 години,
касаещ същия имот (л. 4).
8. Свид. А. е заверила подписите под предварителния договор и договора за аренда. В
нот. кантора била установена практика тези вид договори да се изчитат. В случай, че
някоя от страните лицето заяви, че е неграмотно или има недъг, от който не може да
разбере какво подписва и какво е съдържанието на документите, затова се прави
съответната забележка в документа. Ако лицето е глухонямо, се назначавал тълковник.
9. На неустановена дата преди седем - осем години (2014 - 2015 г.) отв. Б.М. попитал
свид. И.А. дали някой купува земеделски земи и свидетелката го насочила към ищеца.
10. Свид. К. твърди, че много хора след получаването на получаване на решенията за
оземляване масово си продали имотите, като той (като арендатор) също е купувал
такава земя. Практика било при нотариус да бъдат подписани предварителен
2
договор и аренден договор за десет години, за да може да ги арендаторите да ги
обработват до 2020 г.
11. Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, касаещи твърдението, че
процесния имот е продаден на ищеца, доколкото това е информация, която не им е
споделена пряко от отв. М. (същата би имала доказателствено значение, тъй като е
неизгоден за отв. М. факт).
12. Съдът не кредитира и показанията на свид. С., че имотът бил отдаден под аренда при
арендно възнаграждение от 50 лв., тъй като това е факт, който е споделен от отв. М. (и
е изгоден за него).
13. Разпита на свид. З. не допринася за изясняване на обективната истина.
14. С изготвянето на кадастралната карта на землището на с. Търновци, на имота е
отреден идентификатор № 73729.10.91, видно от отбелязването на номер по предходен
план в представената скица (л. 27).
15. На 05.03.2020 г. между отв. Б.М., в качеството му на дарител и отв. Д.Ю., в качеството
му на дарен, е сключен договор за дарение на същия недвижим имот (л. 6). От
представените удостоверения, изд. от Община Тутракан, е видно, че отв. Д.Ю. е *** на
отв. Б.М. (л. 25, 26).
16. На 12.08.2020 г. от отв. Б.М. е получена нотариална покана за сключването на
окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху имота (л. 8).
17. На 14.08.2020 г. от Нотариус № 315 - А.Н. - Р. е съставен констативен протокол,
относно обстоятелството, че отв. Б.М. не се е явил пред същия нотариус за
изповядването на сделката (л. 11).
18. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ), която е
установила, че справедливата пазарна стойност на имота към м. септември 2011 г. е
5 500 лв.
19. Необсъдените по - горе доказателства, приложени по делото, съдът намира за
неотносими към спорния предмет.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1. По допустимостта
20. Съдът намира, че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им
по същество.
3
2. По основателността на исковете
21. Уважаването на иска по чл. 135 е обусловен от няколко предпоставки:
6. Ищецът следва да има качеството на кредитор.
7. Следва да е налице увреждане на кредитора.
8. Следва да е налице знание за увреждането.
22. Качество на кредитор
9. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако
произтича от твърдяните факти (предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото
вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда
(правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на
делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за
вземането). Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със
сила на пресъдено нещо, с оглед на което при висящо производство за
установяване на вземането образуваното производство по чл. 135 от ЗЗД
подлежи на спиране съгл. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (т. 2 от Тълкувателно
решение № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК). Поради тази причина страната, поискала
отмяната по чл. 135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на
кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес. (Решение №
328/23.04.2010 г. по гр.д. № 879/09 г. на ВКС, III г. о.). В тази връзка в
производството по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да релевира възражения
относно недействителността, прекратяването или погасяването на вземането на
кредитора (Решение № 552/15.07.2010 г. по гр.д. № 171/09 г. на ВКС, IV г. о.;
Решение № 163/27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на ВКС, III г. о. и др.).
10. В конкретният случай възраженията на отв. М., касаещи действителността на
предварителния договор не са наведени като инцидентен иск, с оглед на което
по този въпрос няма да се формира сила на пресъдено нещо. Същите възражения
могат след това да бъдат релевирани в производството по чл. 19 от ЗЗД, за което
настоящото такова се явява преюдициално (виж. същата точка на тълк. решение).
11. В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство следва да бъде
прието, че ищецът има качеството на кредитор относно правото да му бъде
прехвърлена собствеността върху имота, възникнало в резултата на сключения
предварителен договор (чиято действителност не може да бъде изследвана в
настоящото производство).
23. Увреждане на кредитора
24. В конкретният случай увреждането на кредитора е налице, доколкото е осуетена
възможността собствеността върху процесния имот да му бъде прехвърлена от отв. М..
4
25. Знание за увреждането
26. Отв. М. е бил наясно с факта, че е оземлен поради, което е налице ограничение по чл.
20, ал. 4 от ЗСПЗЗ за разпореждане с процесния имот до 11.01.2020 г. (десетгодишен
период от датата на придобиването).
27. Същият е сключил предварителен договор, с който е уговорил прехвърлянето на
собствеността след отпадането на ограничението по чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Цената на
имота - 4 500 лв. му е била заплатена в деня на сключването на договора.
28. След изтичането на десетгодишния период отв. М. е прехвърлил собствеността на
имота, но не на ищеца, а на *** си - отв. Ю..
29. В тази връзка съдът приема, че отв. М. със сигурност е съзнавал, че лишава ищеца от
възможността да придобие собствеността върху имота.
30. Доколкото собствеността на имота е прехвърлена с безвъзмездна сделка (дарение),
законът не изисква приобретателя - отв. Ю., да е знаел за увреждането (по арг. от
обратното на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД).
31. Във връзка с гореизложеното съдът намира, че предявените искове се явяват
основателни.
Разноски
32. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде
присъдени направените разноски в размер на 850 лв., които следва да се разпределят
поравно между двамата ответници, като всеки от тях дължи по 425 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение
ищеца З.И.Д.., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, сключеният между
ответниците Б.А.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** и Д.З.Ю., с ЕГН
**********, с посочен по делото адрес: ***, в качеството му на дарен, Договор за дарение,
обективиран в Нотариален № 15/05.03.2020 г., т. II, общ. рег. № 925, нот. д. № 179/2020 г.
на Нотариус № 315 - А.Н.а - Р., вписан под вх. рег. № 453/05.03.2020 г., Акт 123, том II, дело
№ 323/2020 г. по описа на Служба по вписванията - гр. Тутракан.
ОСЪЖДА ответника Б.А.М., с ЕГН **********, да заплати на ищеца З.И.Д.., с
ЕГН **********, припадащата му се част от направените в настоящото производство
5
разноски, възлизаща на 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА ответника Д.З.Ю., с ЕГН **********, да заплати на ищеца З.И.Д.., с ЕГН
**********, припадащата му се част от направените в настоящото производство разноски,
възлизаща на 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение
в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6