Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 05.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на осми декември  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                    Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                      МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 5433 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    С Решение от 05.02.2020г., постановено по гр. д. № 35818/2019г. по описа на СРС, 31състав ответникът С.И.М., ЕГН ********** е осъден да заплати на ищеца Е.Р.З. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на извършено от ответника престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.07.2014г. до окончателното  изплащане на сумата, както и имуществени вреди в общ размер на 628.36лв, причинени  вследствие на извършено от ответника престъпление, включващо заплатени стоматологични услуги, потребителски такса, медикаменти, медицинско удостоверение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -04.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата. С посоченото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 985 лв, сторени разноски в първоинстанционното производство и а заплати на СПС  сумата от 955 лв., включваща държавна такса по предявените искове, възнаграждение за вещо лице и такса за издаване на изпълнителен лист.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника чрез процесуалния му представител адв. С.Й. от САК.. Жалбоподателят ответник ищец твърди, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон и съдебната практика,  предвид реалната вреда, като оспорва да има такава. Сочи, че свидетелските показания не са достатъчно убедителни така, че да създадат сигурност в претенцията да е причинена вреда. Те са житейски нелогични и съобразени с целите на процеса и интересите на страната, която го води. Неправилно е приложен разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение е в завишен размер. Съдът не е преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от ответника неимуществени вреди. С оглед на изложеното във въззивната жалба моли за отмяна на посоченото решение и  постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенция като неоснователни. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Е.Р.З., представлявано от процесуалния представител адв. Т.Н.Г. от САК, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага твърдения, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на  закона и при обстоен анализ на доказателствата, събрани по делото. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.  

  Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

     Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника С.И.М., ЕГН **********. да заплати на ищеца Е.Р.З., ЕГН ********** сумата от 15 628.36лв., от които 15 000 лв. представляващи  обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, вследствие на настъпило по вида на ответника  увреждане, и сумата от 628.36 лв. , представляваща обезщетение за  претърпе от имуществени вреди,  изразяващи се в заплащане на стоматологични и медицински услуги, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 04.07.2014г.  до окончателното изплащане.

По делото е безспорно, че с влязла в сила Присъда от 26.04.2017г. , постановена по НОХД  №2292 по описа  за 2015г. на СРС,у НО, 6-ти състав, както и Решение № 1053 от 13.10.2017г., постановено по ВОХД№ 2988/2017г. на СГС, 7-ми въззивен състав ответникът е бил признат за виновен за това, че на 04.07.2017г. около 11.30 ч. в гр. София,  на „Околовръстен път“ на около 100 м. от разклона за с. Панчарево в посока гр. Пловдив, на пътното платно чрез нанасяне на  удари с юмрук  на дясна ръка в носа и удари с юмруци в областта на главата, причинил на ищеца Е.Р.З. средна телесна повреда, изразяващо е в многофрагментно счупване на носните кости с разместване. Нанесената травма е наложила извършване на оперативно лечение.

По делото е установено, че веднага след инцидента ищецът е бил откаран от екип на Спешна медицинска помощ бил приет по спешност за лечение в периода от 04.07.2014г. до 06.07.2014г. в Клиника по Неврохирургия към УМБАЛ „Света Ана“ – София. След изписването му от болничното заведение бил приет за последващо лечение в Клиника по Лицево-челюстна хирургия и УНГ във ВМА- МБАЛ София, където  претърпял операция и останал на лечение в периода 09.07.2014г. -11.07.2014г. В периода на лечение там под локална проводна анестезия с елеватор на Фрир оперативно били депонирани дислоцираните носни костни фрагменти на носната пирамида, направена е тампонада на левия носов ход и гипсова превръзка на носа. Тези обстоятелства се установяват от прилажената към делото Епикриза № 437, издадена от Университетска многопрофилна болница „Св. Анна“ АД гр. София.

От представените по делото медицински документи се установява -  че на 14.07.2017г. бил извършен и клиничен стоматологичен преглед във връзка със СМЕ по ДП № 1957/2014г. по описа на 07 РУП на СДВР. При него са констатирани следните увреждания: частично счупване на външния ъгъл на зъбната коронка на първи горен ляв дъб с размери 3/3 мм; частично счупване на режещия зъбна зъбната коронка на втори горен ляв зъб с размери 3/2 мм; частично счупване на режещия зъб на зъбната коронка на трети горен ляв зъб с размери 2/1 мм; частично счупване на външната стена на зъбната коронка на седми долен ляв зъб; без откриване на зъбната пулпа; травматично разклащане на първи долен зъб и първи долен ляв зъб - първа степен.

Съгласно приетата по делото СМЕ, причинените на ищеца травматични увреждания – в резултат от счупване на носните  кости, контузията на лицевата част на главата, както и счупването на четири зъба (21,22,23 и 37) са причинили билка с висока интензивност  до оперативното лечение във ВМА и до края на стоматологичното лечение.

 Според вещото лице, периодът на възстановяване за счупването на ностните кости е около 45 дни; за контузиите на лицето- около 20 дни; за счупването на зъбните коронки до края на стоматологичното възстановяване, което в случая е 29.07.2014г. ; за разклащане на двата долни резци  - около два месеца; освен физически болки ищецът е изпитвал и страдания, резултат понесения психически стрес и разстройство в социалната адаптация за посочения срок.

           По делото са събрани гласни доказателства, от които се установяват търпените от ищеца болки и страдания, в резултат на нанесената от ответника телесна повреда. От разпитаният по делото свидетел П.В.Т.-Л./л. 84 от делото/ колега на ищеца,  се установява физическото му състояние след инцидента. Според свидетелката лицето му било цялото подуто, в синини, оттоци в охлуззвания. Съобщава, че наколко зъба му били избити, а няколко се клатели, в резултат на което ищецът трудно се хранел, не можел да говори, само фъфлел. Пълното му физическо възстановяване отнело около два месеца, през които ищецът не ходил на работа. След завръщането си бил необщителен, затворен, получавал пристъпи на паника, страхувал се да шофира. Според свидетеля и до момента на разпита все още в поведението на ищеца се наблюдавали следи от преживения стрес от инцидента. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Р.Х.Ч./л. 85-2 от делото/. Впечатленията му са от седмица до месец след инцидента. Ищецът все още имал следи от побоя върху лицето, имал счупени зъби. Психически се чувствал изплашен, депресирани притеснен. Спрял да шофира и ограничил социалните си контакти.

По развитите във въззивната жалба доводи, СГС приема следното:

     Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

            Основните спорни между страните въпроси във въззивното производство са свързани с настъпването на твърдените неимуществени и имуществени вреди, техният размер и наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат.

           Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: 1. противоправно поведение, 2. настъпването на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя, която се предполага  до доказване на противното. Докато наличието на последния от четирите се предполага по силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба/вината/, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в настоящото производство съдът е обвързан от изводите на наказателния съд в посочената част и е длъжен да приеме за доказано между страните, че ответникът виновно е извършил описаното в исковата молба деяние, което е противоправно. Задължителната сила на крайния съдебен акт в наказателното производство обхваща и съставомерния резултат (в този смисъл - ППВС № 7/1959 г.

По делото е представено копие от влязла в сила присъда от Присъда от 26.04.2017г. , постановена по НОХД  №2292 по описа  за 2015г. на СРС, НО, 6-ти състав, както и Решение № 1053 от 13.10.2017г., постановено по ВОХД№ 2988/2017г. на СГС, 7-ми въззивен състав. С нея ответникът е признат за виновен за това, че чрез нанасяне на удар с юмрук на дясната ръка в носа и удари с юмруци в областта  на главата, причинил на ищеца З. средна телесна повреда, която му причинила постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Настоящата инстанция също намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Причинените на ищеца вреди, са установени от представените по делото писмени документи, от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, както и събраните гласни доказателства.

Относно размерът на неимуществените вреди.

Настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи като база за определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.

При определяне на този размер на обезщетението настоящият съдебен състав взе предвид, на първо място - характера на получените физически вреди на ищеца, на второ място отражението на инцидента върху психиката на ищеца. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, неоспорена и приета от страните в първоинстанционното производство и кредитирана и от настоящата инстанция, преживеният от ищеца инцидент с нанесения му от ответника побой имат характер на стресор с негативни и трайни негативни отражения върху психичното и психосоциалното функциониране. Стресогенното събитие е обусловило отрицателни емоционални състояния и преживявания. Съдът зачита и доказаният по делото факт със събраното гласно доказателство /показанията на колегата на ищеца - св. Т.-Л.и от показанията на св. Ч./, че ищецът е изпитвал силни болки и страдания по време на възстановителния си период, който продължил около два месеца и няколко месеца след това, след като се върнал на работа. Съобразява и обстоятелството, че след инцидента ищецът не е могъл да диша, да  се храни и говори за период около месец, докато е траело оперативното му лечение по наместване на счупените носни кости и стоматологично лечение на счупените и разклатени зъби. Съдът взема предвид и обстоятелството, че физическите болки и страдания на ищеца са били с продължителност около два месеца, като по-интензивни са били в първите двадесет дни включително съобразява. Инцидентът се е отразил и на социалния му живот, като след него според показанията на двамата свидетели ищецът се страхувал да шофира, избягвал социални контакти, станал доста по-затворена и необщителна.

Предвид изложеното  настоящият състав разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида, тежестта и броя на уврежданията, възрастта на пострадалия, който към момента на увреждането е била на 26 години, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането – след спречкване между страните, докато шофирали личните  си автомобили по околовръстен път на гр. София, интензивността на търпените болки и страдания от ищеца, както и тяхната продължителност, в т.ч. продължителността на възстановителния период до два месеца, по време на които е изпитвал силни болки, отражението върху психическото му състояние  -  страх, и притеснение да общува с други хора и нежелание да управлява сам лек автомобил, претърпените медицински интервенция, а от друга страна – възстановеното му състояние, съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, стандарт на живот, средно статистически размер  на доходите  /през 2014 год. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4643 лв., а средногодишният разход – 3760 лв., съобразно данни на Националния статистически институт/, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, без той да има самостоятелно значение /субективната преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, доколкото справедливостта е елемент от правната реалност/, въззивният съд намира, както е приел СРС, че определянето на 15 000лв. би било справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди /виж Решение № 577 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 177 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 149 от 11.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2562/2019 г., II г. о Определение № 898 от 18.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 3655/2018 г., III т. о., ТК, които съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не коректив, каквито са фактите и обстоятелствата по настоящото дело;

Във въззивната жалба са въведени доводи  за съпричиняване. От съвкупния анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно основателно, поради следните съображения:

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, респ. увеличил е техният размер /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие, но не е необходимо наличието на вина/. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна – ответника – виж т. 7 от ППВС № 17/1963 год. и т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2014 год., ОСТК.  В конкретния случай не е налице съпричиняване на вредоностния резултат от страна на ищеца, освен по изложеното по-горе в мотивите съображение и предвид липсата на доказаното обстоятелство, че при причиняване на следната телесна повреда ответникът е бил предизвикан от ищеца.

 

По отношение на претенцията за имуществени вреди.

Сумите за лекарства, медицински консумативи, лечение, рехабилитация и пр. намаляват имуществената сфера на увредения. Те представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 7 на Постановление № 4 от 23.12.1968 год., Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер. Т.е. на репарация подлежат действително вложените средства – с тях имуществената сфера на пострадалия е реално намаляла. Размерът им се установява с доказателства за действително разходваните от увредения суми, а ако такива доказателства няма – чрез експертиза за стойността на стоките, услугите и лечението към датата на извършване на съответния разход. – виж Решение № 307 от 01.08.2014 год. на ВКС по гр. дело № 773/2012 год., IV г. о., ГК.

В разглеждания случай е установено въз основа на писмените доказателства по делото – епикризи, фактури, рецептурни бланки, протоколи за извършени услуги по профилактика и рехабилитация, фискални бонове, както и от заключението по съдебно-медицинската експертиза по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, което подлежи на кредитиране /чл. 202 ГПК/, че с оглед лечението на фрактурата на носните кости и счупените зъби ищецът е претърпял имуществени вреди. Според експертното заключение сторените от ищеца разходи са лечение и възстановяване след нанасяне от страна на ответника на телесната му повреда. От това обстоятелство следва, че е налице причинно – следствена връзка между сторените от ищеца разходи и причиненото от ответника телесно увреждане. По делото е установено, че ищецът е направил разходи за стоматологични и медицински услуги както следва: 500 лв., представляващи заплатени от негова страна стоматологични услуги, за лечение на счупените му зъби; сума в размер на 43.20 лв. за заплатена потребителска такса към УМБАЛ „Света Анна“, закупени медикаменти на стойност 35.16 лв., 50 лв. за издаване на медицинско удостоверение. Като за тези разходи са представени касови бонове, приложени към делото. В този смисъл обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че горепосочените имуществени вреди са действително настъпили в резултат на увреждането – чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

С оглед на изложеното исковата претенция на ищеца за понесени имуществени вреди се явява основателна в претендирания размер. Поради което  обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено  в частта му, в която предявеният иск за имуществени вреди е уважен в  размер на 628.36 лв. 

 Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде  потвърдено изцяло, а въззивната жалба оставена без уважение.

              

             По отношение на разноските:

 

С оглед изхода от настоящия спор въззивникът няма право на разноски в настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна- ищец направените разноски в настоящото производство – 980 лв. заплатен хонорар на един адвокат.

Своевременно релевираното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. Посочената разпоредбата предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. По настоящото делото е ангажирано пълномощно, в което е инкорпориран договор за правна защита и съдействие № 866791 от 03.06.2020г. /л. 13 от делото/, от който е видно, че е уговорен адвокатски хонорар от 980 лв., който е заплатен изцяло и в брой от ответника по жалбата. Материалният интерес в конкретния случай е 15 000 лв., поради което съобразно приложимата разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 1 от посочената наредба минималното възнаграждение е 980 лв., колкото е претендираният от въззиваемата страна размер.

 

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                         

Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 05.02.2020г., постановено по гр. д. № 35818/2019г. по описа на СРС, 31състав.

ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН **********, с адрес *** заплати на Е.Р.З., ЕГН **********,*** да, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 980 лв. платен хонорар  на един адвокат за процесуално представителство във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1/                              2/