РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. , 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело №
20231220100592 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Т. С. Л. с ЕГН
**********, адрес: гр. Г. Д., общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград ул. „Б. м.“ № ***, вх. ***,
ет. ***, ап.**, срещу Я. М. П. с ЕГН **********, адрес: село С., общ. Сатовча, обл.
Благоевград, ул. „Ю.Г.“ № **, с правно основание чл. 124 от ГПК.
Твърди се от ищцата, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен
номер ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Г. Д., община
Гоце Делчев, област Благоевград, одобрена със Заповед РД-18-71 от 02.10.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град Г. Д., п.к. 2900, ул.“Д.
Х.“ №**, с площ за имота от 304 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен
план: 978 /деветстотин седемдесет и осем/, квартал: 143 /сто четиридесет и три/, парцел II
/втори/, при съседи: ПИ с идентификатори **************** ведно с построената в имота
СГРАДА с идентификационен номер ******* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Г. Д., общ. Гоце Делчев, обл .Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-
71/02.10.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Г. Д., п.к. 2900,
ул.“Д. Х.“ № **, със застроена площ от 69 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна
сграда - еднофамилна, на основание наследство и давностно владение. Сочи, че имотът е
закупен от баща й - М. П. /С. П./, дядо й - С. П.и леля й - Е. П.. Ищцата излага твърдения, че
една година след раждането й е починал нейния дядо С. П., като в къщата продължили да
живеят нейното семейство, заедно с леля й Е.. През 1979 година внезапно баща й починал, а
ищцата, майка й и брат й продължили да живеят там. Твърди, че леля й Е. починала през
1997 година, като последните години била много болна и тя основно се грижила за нея.
Заявява, че заради положените от нея грижи леля й Е. /с друго име Т./ й е подарила нейната
част от имота, но документално не са могли да оформят сделката. Сочи се в исковата молба,
че леля й е повтаряла, че е подарила имота, като благодарност за полаганите от грижи от
ищцата. Твърди се също така, че ищцата се е грижила и за майка си и брат си, затова, само
те осъществявали владение върху имота и други лица не са живеели там. В тази връзка се
1
снабдила и с нужните документи за снабдяването й с документ за собственост - нотариален
акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Сочи се в исковата молба, че е
направила редица подобрения в имота. Целият втори етаж бил ремонтиран основно,
сменени били входните врати на жилищната сграда с нови, сменена била водопроводната
канализация, на входа на първия етаж били положени терикотни плочи, преди няколко
години сменили и подновили изцяло покрива на жилищната сграда, изградили плътна
ограда на имота и го ползвали като свой собствен имот. Твърди се също така, че в имота са
изградили сграда – Барбекю и са направени подобрения. В тази връзка сочи, че поради това
била изненадана въпреки, че към имота не е имало претенции, ответникът е направил искане
за разпределение ползването на имота на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, въз основа на което е
образувано гр.дело в РС – Гоце Делчев. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено но отношение на ответника, че последният не е
собственик на основание покупко-продажба на 1/3 ид.ч. от описания по – горе ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификационен номер *****ведно с построената в имота СГРАДА с
идентификационен номер ******, ведно с произтичащите от това правни последици,
включително и да й бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в
който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения. Твърди се, че правният интерес за
ищцата да предяви отрицателен установителен иск, не се обуславя от обстоятелството, че
ответникът е предявил иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, тъй като в него съдът изследва
притежанието на правото на собственост и притежаваните от тях дялове преди да постанови
съдебен акт за разпределение на ползването му. Ответникът твърди, че посочените в
писмения отговор имоти са съсобствени на страните по делото и имат наследствен характер.
Сочи, че 1/3 ид.части от процесните имоти той е придобил на основание извършено дарение
от майка му Р. П.а, която ги е получила по наследство от сестра й Е. П.. Твърди, че
процесните имоти са наследствени. Твърди, че в процесния имот той и семейството му са
живели на първия етаж от жилищната сграда от закупуването му до 1980 г., след което той
заминал на работа извън гр. Г. Д.. Сочи, се че този първи етаж бил обзаведен от тях и там
останал багажа им, както и че двата имота са обособени като самостоятелни жилища и се
ползвали от двете семейства. Твърди се също така, че до 2014-2015 г. той и семейството му
влизали и ползвали съсобствения им имот без никакви спорове с ищцата и че имали общи
ключове за имота, както и че са идвали по цели седмици и са оставали в имота като ползвали
първия етаж обзаведен от тях, а ищцата ползвала втория етаж. След тона между тях
възникнал спор и че ищцата сменила патрона и ограничила достъпа им до имота (след
смъртта на брат й К. П.), като в първия етаж все още е техния багаж, че напразно се
опитвали да се разберат, поради което се породил и правния интерес да предяви иск по чл.
32 от ЗС, производството по който е спряно до произнасяне на съда с окончателен съдебен
акт по настоящото производство. Не оспорва притежаваните от ищцата, а преди това и на
нейните наследодатели, правото на собственост на 2/3 ид.части от имотите, както и че
ищцата е извършвала подобрения във втория етаж от къщата, тъй като втория етаж от
къщата се ползвал от праводателите на ищцата и нейния брат - по устна уговорка на всички
купувачи. Твърди, че първият етаж от жилищната сграда не е ремонтирана, защото първият
етаж /без една стая - първата стая отдясно/ се ползва от ответника и неговото семейство - по
устна уговорка на всички купувачи, а преди него от майка му Р. П.а. О. ищцата или нейните
праводатели да са придобили имота по давност, тъй като фактът дали ищцата се е грижела за
нейната майка и брат, и леля им няма значение и по никакъв начин не рефлектира върху
действителното право на собственост и факта на владение върху имота. За имота били
плащани данъци и не им е било манифестирано промяна в намерението за своене. Изложени
са и твърдения, че в съсобственото дворно място, описано по-горе като ПИ с идентификатор
****** съсобствениците са изграждали допълнителни второстепенни постройки с
2
идентификатор ******, с идентификатор******** с идентификатор ********, с
идентификатор ********* и с идентификатор *********, без да са си отстъпвали право на
строеж и без никакви строителни документи. Така са се разбирали всички съсобственици,
вкл. и техните наследодатели. В тази връзка собствеността на тези сгради следвала
собствеността на имота. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска. Претендират разноски.
На основание чл. 214 от ГПК ищецът е направил искане за изменение на предявения
иск, като първо е поискал да бъде изменено придобивното основание на ответника от
покупко-продажба на основание дарение, а в последствие е поискал и включването на
допълнително изградените в имота сгради. С протоколно определение от 29.05.2024г., което
не е било обжалвано от ищцата, съдът не е допуснал направеното изменение на иска и е
постановил продължаване на производството по исковата молба, с която е образувано
делото.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания и в
представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания, допълнени в представена по делото писмена защита.
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК, прие следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 188, том I, дело № ***
от 1967 година на З. К., Гоцеделчевски районен съдия, вписан в Служба по вписванията –
Гоце Делчев в партидна книга том XXXVI, стр. 217 М.С.П. (баща на ищцата), Е. С. П. (леля
на ищцата и ответника) и С. М. Пепелашев (дядо на ищцата и ответника), са закупили при
равни дялове (по 1/3 ид. част за всеки един от тях) имот, представляващ дворно място,
съставляващо парцел II (втори) планоснимачен № *** (.......) от квартал ***** (.........) по
плана на град Гоце Делчев, състоящ се от около 308 (триста и осем) квадратни метра, заедно
с къща, застроена на същия парцел при общи съседи на дворното място и къщата: улица, Г.
С., Д. М. и Г. П. (л. 8 от делото). Тези имоти са идентични с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификационен номер ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Г. Д. община Гоце Делчев, област Благоевград, одобрена със Заповед РД-18-71 от 02.10.2009
г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град Г. Д., п.к. 2900,
ул.“Д. Х.“ №**, с площ за имота от 304 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен
план: 978 /деветстотин седемдесет и осем/, квартал: 143 /сто четиридесет и три/, парцел II
/втори/, при съседи: ПИ с идентификатори 8***********************, ведно с построената
в имота СГРАДА с идентификационен номер ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Г. Д., общ. Гоце Делчев, обл .Благоевград, одобрени със
Заповед №РД-18-71/02.10.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Г.
Д., п.к. 2900, ул.“Д.Х.“ № ******, със застроена площ от 69 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, което се установява от представените и
приети по делото скица на поземлен имот № **********г. и скица на сграда №
************г. (л. 9 и л. 10 от делото).
Съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№
*********** година, издадено от Служба „ГРАО” при Община Гърмен, имената С. С. П. и
М. И. П. са имена на едно и също лице (л. 57 от делото). Съгласно Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх.№ ********* година, издадено от Служба
3
„ГРАО” при Община Гърмен, област Благоевград имената Т. С. П. и Е. И. П. са имена на
едно и също лице (л. 56 от делото).
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници на М. С. П. (С. С. П.,) с
изх. №**** от 23.11.2021г., издадено от Община Гоце Делчев (л. 52 от делото), същия е
оставил за свои наследници: 1. Соня Ж. П. – съпруга починала, оставила за свои наследници
своите деца; 2. Т. С. Л. – дъщеря и 3. К. С. П. – син, починал, който е оставил за свой
наследник своята сестра Т. С. Л.. Следователно единствения жив наследник на М. И.П. е
неговата дъщеря – ищцата Т. С. Л..
От представеното и прието като доказателство удостоверение за наследници на Е. С.
П. (Т. С. Пепелашева) с ихз. № *** от 23.11.2021г., издадено от Община Гоце Делчев (л. 53
от делото), се установява, че същата е оставила за свои наследници: 1. Р. М.а П.а – сестра,
майка на ответника по делото (починала през 2015г., след като се е разпоредила с
притежаваната от нея ид. част, придобита по наследство от сестра й Е. и баща й С.) и 2. С.
С. П. (М. И. П.) - брат, починал, оставил за свой наследник само ищцата Т. С. Л..
Съгласно удостоверение за наследници на С. М. П. с изх. № ГР-216-44СКР от
08.12.2021г., издадено от Община Гърмен (л. 55 от делото), същият е оставил за свои
наследници лицата, както следва: 1. Р. М. П. - дъщеря, починала; 2. С. С. П. (М. И.П.) - син,
починал (оставил за свой единствен наследник Т. С. Л.) и 3. Т. С. П. (Е. И. П.) – дъщеря
(оставила за свои наследници 1. Р. М.а П.а - сестра, починала, и 2. С. С. П. - брат, починал).
Не се спори по делото, а това е видно и от представените по делото удостоверения за
наследници, че по силата на наследствено правоприемство, съобразно описания кръг от
наследници, ищцата по делото е придобила 2/3 идеални части от процесните недвижими
имоти. Спорни по делото са 1/3 ид части от тези имоти, доколкото ответникът твърди, че
собственик на основание дарение от майка му, която е придобила същите по силата на
наследствено правоприемство, а ищцата твърди, че ги е придобила на основание давностно
владение.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 31, том I, рег.№ 1165 дело
№ 33/22.01.2004г. на нотариус Марианна Иванова-Боянова, с район на действие PC Гоце
Делчев, с рег.№ 102 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията
град Гоце Делчев във вх. peг. № 62/22.01.2004 г.,акт № 44, том I, дело № 46/2004 г., партиди
8108 и 8109, след смъртта на Е.И. П., приживе майката на ответника Я. М. П. - Р. М. П. е
дарила сина си с притежаваната от нея по наследство 1/3 идеална част от процесните
недвижими имоти, описани по-горе.
След смъртта на брат си К.С. П., на 02.08.2018г., ищцата Т. Л. се е снабдила с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание наследство и
давностно владение – Нотариален акт № 73, том 4, рег. № 8211, дело № 548 от 2018г. на
нотариус Ваня Бумбарова, с район на действие - района на РС – Гоце Делчев за собственост
върху целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер ******* по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Г. Д., община Гоце Делчев, област Благоевград,
одобрена със Заповед РД-18-71 от 02.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: град Г. Д., п.к. 2900, ул. “Д. Х.“ №**, с площ за имота от 304 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: 978 /деветстотин седемдесет и осем/,
квартал: 143 /сто четиридесет и три/, парцел II /втори/, при съседи: ПИ с идентификатори
1***********, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификационен номер *********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г. Д., общ. Гоце Делчев, обл
.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-71/02.10.2009 година на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр. Г. Д. п.к. 2900, ул.“Д. Х.“ № *******, със застроена площ от
69 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна.
4
От ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че К.С. П.
е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ в Община Гоце Делчев вх. *****/15.05.1998г., с който
документ е декларирал, че е единствен собственик по наследство на недвижим имот, ведно с
жилище и гараж, находящи се в гр. Г. Д., ул. “Д. Х.“ № 9, който имот е с кадастрален № 978 в
квартал: 143, парцел II (л. 200 до л. 205 от делото) – идентичен с процесните имоти. За
имота са платени данъците за 1972г., 1979г., 1995г., 1996г., 1997г., 1998г., 2001г., 2002г.,
2008г.,2018г., 2019г., 2020г., 2022г. и 2023г. г. с приходни квитанции с № 461680, серия П-77,
№56782, серия ДВ-80, № 929864, серия У-76 от 24.08.1979г., № 079575, серия А от
30.03.1972г., № 512 45, серия Б-78 от 26.01.1979г., квитанция от 21.02.2001г., квитанция от
25.03.2002г., квитанция от 11.08.1998 г., серия ББ98 N 1424, квитанция от 09.04.1997 г., серия
ББ97 N 5742, квитанция № 33776/24.03.2022г., №26883/14.03.2022г., №67608/30.12.2020г.,
№105136/06.12.2019г., №36359/30.05.2018г., №39816/26.06.2018г., квитанция от 11.03.2004 г.,
серия ББ04 N 7823, квитанция от 24.04.2008 г., серия ББ08 N 7464, квитанция от 22.07.1996
г., серия ББ96 N 3296, квитанция от 22.03.1995 г., серия ББ95 N 4604, №31554/26.04.2018г. и
№31553/26.04.2018г, което е видно и от Удостоверение за платен данък върху недвижими
имоти и такса за битови отпадъци с изх. №УД000201/24.03.2022 г. Представените приходни
квитанции, съдържащи се на листове от 13 до 25 по делото, установяват, че през посочените
по-горе години дължимите местни данъци за процесните имоти са платени от К. П., ищцата
Т. Л. и техния наследодател.
По делото са представени и приети като доказателства писмо от „ЕРМ Запад“ с Изх.
№ **********/08.11.2024 г., и писмо от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.
Благоевград с Изх. № ПИ-11-927 с дата 06.11.2024 г. От представеното писмо от „ЕРМ
Запад“ се установява, че обект „Двуетажна жилищна сграда“, находяща се на адрес: гр. Г. Д.,
ул. „Д. Х.“ № ****, е присъединен към електроразпределителната мрежа преди 2003 г. и
същият е с титуляр К. С. П. до 05.12.2019 г. Считано от 06.12.2019 г. до настоящия момент
титуляр - страна по договор за обекта за битови нужди при Общи условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД е ищцата Т. С. Л., с клиентски номер *******. От представеното от ВиК писмо, се
установява, че в периода от 08.01.2002г. до 02.01.2018г. титуляр на ВиК партидата е К. П., а
след тази дата, след подадено заявление и представено удостоверение за наследници, същата
е променена на името на ищцата Т. Л..
От представените от ответника доказателства – Справка от отдел „Местни данъци и
такси“ (л. 46 от делото) и Справка за постъпили плащания от 20.07.2023г. (л. 47 до л. 57 от
делото), се установява, че същия също е декларирал своята идеална част от недвижимите
имоти и е заплащал данък за тях, вкл. и такса „Битови отпадъци“ за периода от 2006г. до
2023г. Тези изводи се установяват и от приетата по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.
№ ДК14000204 от 07.02.2022г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото се ангажираха гласни
доказателствени средства.
От показанията на свидетелката М. К. се установява, че е съседка на процесните
имоти, като е живяла в съседната къща от раждането си. В процесната къща са живеели
семейството на ищцата – нейния баща (който много смътно помни, тъй като е починал през
1979г., няколко години, след като била родена), нейните майка и брат, леля й Е. (която
ползвала първия етаж), както и самата ищца. Други хора не е виждала да живеят там. През
годините само семейството на ищцата са се грижили за имота. След като леля й Е. се
разболяла, ищцата полагала грижи за нея. Затова леля й е казвала, че ще остави всичко на
племенницата (ищцата), тъй като е без деца и я е приемала като дъщеря. Друг не е виждала
да се грижи за леля й Т.. Това се е случило след като вече е била болна, защото са й
помагали. Сестра на бащата на ищцата и на леля й Т. не е съм виждала, тя живеела в с. С..
Ищцата, нейния съпруг и нейния брат са стопанисвали къщата като са сменили покрива,
5
ремонтирали са стаите и таваните, сменили са дограмите, ВиК, направили канализация.
Всички тези подобрения са направени от 10 години насам, като основно са през последните
4-5 години. Бил направен и дувар между двамата имота – процесния и този на свидетелката,
като същия бил изграден от ищцата. След смъртта на Е. на втория етаж от къщата
продължил да живее брата на ищцата, а ищцата живее постоянно в гр. Г.Д.в апартамент, но е
ходила и в къщата. За спора за имота, знае от скоро.
От показанията на Е. Л. се установява, че ищцата се е омъжила през 1990 г. и
заживяла в къщата заедно с мъжа й, майка й, леля й Т. (Е.) и брат си. На втория етаж живял
К. до смъртта си, а на първия били майка й и леля й Е., които също живеели там до смъртта
си. По-късно ищцата и мъжа й (брат на свидетеля) си купили жилище на ул. „Б. м.“ в гр. Г.
Д.. В процесната къща останали да живеят майка й, леля й и брат й. Е. казва, че всичко което
има, всичко ще остави на децата – Т. и К.. След като починал К. ищцата и съпруга й са
започнали ремонт на втория етаж, после и на първия етаж. Заедно със съпруга й направили и
барбекю. Входната врата за имота била сменена преди 2 години. Ремонт на втория етаж е
правил и К., като е сменял прозорците. След това, след смъртта на К. до миналата година
правили ремонт на втория и първия етаж. Ремонтът започнал след като ищцата се снабдила с
нотариален акт.
От показанията на свидетелката М. П.а се установява, че през 1973 г. се запознала с
ответника и през 1974 г. се оженили и заживели като младо семейство с него, в процесния
имот. Заживели на първия етаж, като ползвали две стаи - в дъното от дясна страна под
стълбището една стая и стаята откъм пътя. В къщата живели и семейството на ищцата,
които с брат й били още малки деца, както и лелята Е.. Свекърва й живеела в с. С., но
посещавала имота. В процесния имот се родили техните деца, като в последствие заминали
да работят в гр. Б. д., но през почивните дни се връщали редовно в същите стаи в къщата.
Отпуските съчетавали с децата в къщата и при свекърва й. В последствие заминали за К.
отново по работа, работили и в с. С.. Живели и при свекърва си в с. С.. Въпреки, че не
живеели постоянно там, посещавали къщата и имали оставен багаж. Не е имало проблем с
ползването на стаите от къщата, докато Е. и К. били живи. Входната врата на къщата била
заключена преди около 2 години, а споровете за собствеността запознали след смъртта на К.
Това бил и поводът да образуват дело за разпределение правото на ползване на съсобствения
им имот.
От показанията на Н. П. (братовчед на ответника) се установява, че преди около 50
години е ходил на гости на ответника в процесния имот, където той заживял със съпругата
си. В къщата живеели ищцата и нейното семейство. Всеки ползвал съответни стаи от първия
и втория етаж. После заминал да работи в гр. Б. д. а после в чужбина. Докато бил жив К. с Я.
П. били в добри отношения. Той не е пречел на семейство П.и да си влизат в техните 3 стаи.
Споровете за имоти започнали след неговата смърт.
Предвид ограничения достъп до имота и възможността за ползването му, ответникът
предявил иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС срещу ищцата. Било образувано гр. дело № 1380/2021
година по описа на РС – Гоце Делчев, което към настоящия момент е спряно до
приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени процесуалната
допустимост отрицателния установителен иск за собственост, която се свежда до наличие на
правен интерес за ищеца от предявяване на иска срещу ответника.
Настоящият съдебен състав счита, че така предявения иск е допустим. Съображенията
за това са следните:
Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в
6
правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от
решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът
се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът
на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем
защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен
иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на
пресъдено нещо на претендираното от ответника право. В тази връзка следва да се
отбележи, че съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права
върху един и същи обект, както и когато се позовава на фактическо състояние или
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. За предявяването
на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК се изисква само наличието на правен
интерес за ищеца, но не е въведено изискване законът изрично да предвижда възможност за
предявяване на такъв иск. Процесуалният закон не предвижда предявяването на отрицателен
установителен иск като субсидиарна форма на защита - когато ищецът няма възможност да
предяви друг иск. Ето защо, в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.
С оглед на тези принципни постановки, настоящият състав на съда приема, че в
случая правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и
произтича от това, че ищецът притежава самостоятелни права на собственост, за които се е
снабдил със съответните документи – констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка за собственост върху целия процесен имот, и които се оспорват от ответника
Същият е предявил предявил пред съда иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, като се легитимира като
собственик на 1/3 ид. част на основание дарение. Налице е и посочената от ВКС защита на
фактическо състояние - фактическата власт върху имота, която се упражнява от ищцата /а
преди това и от праводателите й/, като с отричане правата на ответника би я защитила.
Ответникът счита спорният имот, за който ищцата се е снабдила с документи за собственост
и който е в нейна фактическата власт, за съсобствен и прави искане за разпределяне на
ползването му. С отричане със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на
ответника върху имота, ищцата би се защитила пред съответните власти и пред трети лица,
след което би могла да се позовава на самостоятелно основание и на изтеклата в полза на
праводателите й придобивна давност /а и по отношение на нея, при прилагане разпоредбата
на чл. 82 от ЗС/.
Съобразно т. 2 от същото ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато
ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право, тъй като в
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на
ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално
право има нужда при възникналия правен спор. Такъв е и настоящият случай, като ищцата е
избрала именно посредством отрицателния установителен иск да защити своите права, които
твърди, че са нарушени от насрещната страна. В тази връзка неоснователни са възраженията
на ответника, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцата е следвала да предяви
осъдитеен иск спрямо него.
По основателността на отрицателния установителен иск, съдът намира следното:
Съобразно правилата на чл. 154 от ГПК ищцата следва да докаже правният си
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, както и фактите, от които
извеждат своите твърдения, а именно, че е собственик на целия имот на основание
наследство и давностно владение. Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени
7
в отговора на исковата молба, както и че е собственик на процесната 1/3 ид.част от имотите
и е налице съсобственост между него и ищцата. Той следва да установи по пътя на пълното
и главно доказване, че е придобил собствеността на твърдяното от него придобивно
основание.
Доколкото и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото
си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, съгласно ТР
№ 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11 / 2013 г. на ВКС разпределението на доказателствената
тежест при оспорването следва да се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 от
ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Констативният нотариален
акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото
в акта лице е собственик на имота. Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт
досежно удостовереното право на собственост се признава в класическата юриспруденция и
в съдебната практика по отменения Закон за гражданското съдопроизводство, според които
за оборването на тази доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване.
Съгласно цитираното по-горе ТР, нотариалният акт по чл. 587 от ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което
има правен интерес да твърди (оспори), че титулярът на акта не е собственик. Оспорването
може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра
на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаване на акта. Тъй като е предявен отрицателен установителен иск, то в
тежест на ответника е да обори при пълно и главно доказване представения от ищцата
констативен нотариален акт, като докаже на всички възможни основания, че е собственик на
процесните имоти.
Ищцата се легитимира като собственик на процесните имоти на основание
наследство и давностно владение съгласно Нотариален акт № 73, том 4, рег. № 8211, дело №
548 от 2018г. на нотариус Ваня Бумбарова, с район на действие - района на РС – Гоце
Делчев. Същата твърди, че е придобила правото на собственост върху имота на основание
давностно владение упражнявано от нея (а преди това от нейните праводатели) в
продължение на 5 десетилетия. В този смисъл и оспорва правата на ответника.
За да бъде разрешен спора между страните, следва да се изследва вида на
съсобствеността на имотите – дали тя е възникнала по наследство и дали имотите имат
наследствен характер, или същата е породена от друг юридически факт.
Безспорно по делото се установи, че първоначално процесните недвижими имоти са
придобити, при равни квоти на съсобственост по 1/3 ид. част, от М. С.П. (баща на ищцата),
Е. С. П. (леля на ищцата и ответника) и С. М.П. (дядо на ищцата и ответника) на основание
покупко-продажба. След тяхната смърт, по силата на наследствено правоприемство ищцата
е получила идеалните части от имотите, притежавани от нейния баща – М.С. П. (в които се
вкл. и наследените от баща му (дядо на ищцата) – С. М. П. ид. части), а в последствие и част
от ид. части, притежавани от нейната леля Е., които общо представляват 2/3 ид. части от
процесните имоти. Праводателят на ответника Я. П. – неговата майка Р. П.а, по силата на
наследствено правоприемство от баща си и сестра си – Е., също е получила ид. части от
недвижимите имоти, които общо представляват 1/3 ид. части от тях.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства (следва да се отбележи, че сами
по себе си свидетелските показания не си противоречат, като изложеното от всеки един от
тях касае възприятия в различен етап от живота на страните), съдът приема, че процесната
част от имотите се явява наследствена за ищцата и праводателя на ответника - майка му Р.
П.а. Ищцата е придобила фактическа власт върху процесните имоти на основание
8
наследяване. В тази връзка следва да се установи, дали праводателят на ответника е загубил
правото си на собственост и съответно дали ответникът е бил надарен с 1/3 ид. част от
процесните имоти от несобственик или не, т.е. изтекла ли е в полза на ищцата и/или нейните
праводатели придобивната давност на наследените от Р. П.а идеални части от процесните
имоти. Съгласно приетото в ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, за да загуби правото си на
собственост върху наследената в отношенията между сънаследници, презумпцията по чл.
69 ЗС не се прилага, т.е. не е достатъчно да се установи, че е упражнявана фактическа власт
върху имота в предвидения от закона срок, а следва ясно и недвусмислено да е заявено,
манифестирано от отношение на останалите сънаследници, че е променено намерението за
своене на вещта. Когато едно лице установи фактическа власт върху вещ на основание
наследяване, то има качеството на държател на идеалните части на
останалите сънаследници и като съсобственик той има право да ползва вещта сам, доколкото
не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота си. Фактът, че единият от
сънаследниците дълго време ползва имота не може да обоснове извод, че е преобърнал
държането на чужди идеални части във владение за себе си. Намерението за владение следва
да има външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици. В конкретния
случай от събраните в хода на делото доказателства не се установява ищцата, респ. нейните
праводатели, да са преобърнали държането на идеалните части на останалите съсобственици
във владение, което да им са демонстрирали и те да са знаели, че владеят техните идеални
части за себе си и да не са предприели нищо. Обработването на земята и плащането на
данъци за имота са действия, които не сочат, че наследникът, претендиращ да е пълен
собственик на имота, е отблъснал владението на останалите наследници. Това са действия по
поддържане и обикновено управление на сънаследствения имот, а не такива сочещи на
променено отношение на своене от лицето - сънаследник и по отношение на идеалните
части на останалите сънаследници, възлизащи в случая общо на 1/3 ид.част.
В конкретния случай не се събраха доказателства владението на целия наследствен
имот да е било предадено на един от сънаследниците или съсобствениците по съгласие с
останалите наследници или съсобственици на различно основание от наследяването, за да
започне да тече в полза на този наследник или съобственик придобивна давност за целия
имот, без да е необходимо той допълнително да демонстрира пред другите наследници
промяна на намерението си да свои имота. Непротиворечива е съдебната практика относно
обстоятелството, че когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му
ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. Практиката е установила като безспорно това
положение, макар и в действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл като тази
на чл. 309, ал. 1 от отменения ЗИСС. За да се превърне във владелец на целия имот и
съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник
следва да отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе до
знанието им намерението си да свои имота. От събраните в хода на производството писмени
и гласни доказателства, не се установява манифестиране на промяна в намерението за
своене. Изводът на съда, след анализа на свидетелските показания е, че такова не е било
извършвано. От показанията на свидетелите не се установява ищцата и/или нейните
праводатели (по-конкретно нейният брат) да са отблъснали явно владението на другия
сънаследник – Р. П.. Всички сочат, че същите са ползвали имота, но не заявяват да е
извършено явно отблъскване и отричане на собствеността на Роза П.а и/или ответникът Я.
П.. Фактът, че лелята Е. е заявявала, че ще остави нейната идеална част на ищцата, сама по
себе си не е достатъчна, за да придобие последната нейната идеална част по давност. По
отношение на Е. Пепелашева не е имало намерение за своене на притежаваната от нея 1/3
идеална част от имотите, нито пък отнето владение. Видно от показанията на свидетелите К.
и Л., нейната собственост и владение е била призната приживе, поради което по отношение
на нея не е текла предвидената в закона придобивна давност. Същите заявяват, че Е. е
9
заявявала, че ще остави „всичко което има…на децата – К. и Т.“. Те не са оспорвали нейната
собственост, нито приживе са упражнявали владение по отношение на нейните идеални
части, за да бъде ги придобият по давност.
Такава не е текла и по отношение на нейната наследничка Р. П.а, която след смъртта
на леля си Е. през 1997г., се е разпоредила с притежаваната от нея по наследство 1/3 ид.
част, като я е дарила на сина си през 2004г., или 7 години след нейната смърт. В конкретния
случай липсват и двата елемента на придобивната давност – непрекъснато владение (явно
манифестиране на намерението за своене) и предвидения в закона срок (в продължение на
10 години). От показанията на свидетелите единствено се установява, че ищцата и нейният
брат основно са живеели в наследствения имот. Липсват доказателства обаче, че същите са
променили намерението си за своене и да са демонстрирали това явно и недвусмислено на
праводателя на ответника, за да може в тяхна полза да изтече предвидената в закона давност.
Не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е ползвал, обработвал,
засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже и
че сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници върху притежаваните
от тях идеални части. Това е така, защото при наследяването като общо правоприемство
владението и съответно съвладението, преминава по право към наследниците, които се
считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се
извършват от тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Това намира
израз и във възможността на чл. 82 от ЗС за присъединяване от владелеца към владението
му това на неговия праводател, което при наследственото правоприемство за разлика от
частното такова, винаги е еднородно (само добросъвестно или само недобросъвестно като е
изключена хипотезата на нееднородност на владението на правоприемника от това на
праводателя му). В т. 2 от ППВС № 6 от 27. 12. 1974 г. гр. д.№ 9 от 1974 г. е прието, че
намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически
запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на държането
във владение тези действия следва да бъдат насочени и към собственика. Според по-новата
практиката на ВКС, действията, с които се демонстрира промяната на държането във
владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее
целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици
или сънаследници и да са станали достояние на тези съсобственици или сънаследници.
Такива действия са отказът на ползващият имота сънаследник да допуска
останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите наследници
намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова
ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите наследници
(отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се заплаща част от получения
наем на останалите наследници). В този смисъл са решение № 635 от 25. 10. 2010 г. по гр. д.
№ 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г. о., решение № 6 от 22. 01. 2010 г. по гр. д.№ 2760 от 2008
г. на ВКС, второ г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Не са такива действия:
декларирането на имота в данъчните служби на общинатата на името на владеещия имота
сънаследник, вместо на името на всички наследници на починалия собственик, без това
деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, или записване на партидите
за ел. енергия и ВиК само на името на един от съсобствениците (в този смисъл е решение №
635 от 25. 10. 2010 г. по гр. д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г. о., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК). Плащането на данъци, както и извършването на ремонти в съсобствения
(сънаследствения) имот, (защото всеки съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да
участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си), ако е поето само и изцяло
като стойност на необходимите и полезните разноски за съсобствената вещ от един
наследник, той може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази част от
разноските, която съответства на техния дял в съсобствеността (в този смисъл са решение №
635 от 25. 10. 2010 г. по гр. д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г. о., решение № 110 от 20. 03.
10
2012 г. по гр. д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, второ г. о., решение № 381 от 25. 10. 2010 г. по гр. д.
№ 37 от 2010 г. на ВКС, второ г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК) - чл. 30, ал.
3 от ЗС. За пълнота следва да се отбележи, че това не се отнася до консумативните разноски,
свързани със служенето с общата вещ, които се поемат от този от съсобствениците, който
изцяло си служи с нея, без да може да претендира припадащата се част от тях от останалите.
Вторият елемент от фактическия състав на придобиванено на имот по давноство
владение е изтичането на определен от закона срок. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание,
което е годно да направи собственик владелеца, без да знае, че праводателят му не е
собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена. В конкретния случай,
по отношение на праводателя на ответника не е изтекъл и предвидения в закона срок,
доколкото след смъртта на Емине през 1997г., Р. П.а още през 2004г. се е разпоредила със
своята ид.част, придобита по наследство, или 7 години след придобиването й.
Предвид гореизложеното, Р. П.а не е загубила правото си на собственост върху
придобитата от нея по наследство 1/3 ид. част от процесните имоти, поради което и
ответникът е придобил същите на годно правно основание и е станал собственик по
дарение, извършено от нея.
След като ответника е придобил притежаваната от майка си 1/3 ид. част от
наследствените имоти по дарение, то между него и ищцата по делото е възникнала
съсобственост, въз основа на осъществената правна сделка. В тази връзка следва да се
обсъди и разгледа дали по отношение на ответника на самостоятелно основание е изтекла
предвидената в закона давност от датата на придобиването на имотите през 2004г. и дали
същия е загубил правото си на собственост.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и
от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. (в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК). Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец
се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай
всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
От събраните в хода доказателства, се установява, че ответникът е ползвал имотите до
1980 г., когато е отишъл да работи в гр. Б. д.. Същият оставил свои вещи в къщата, която
посещавал през различни периоди от време без да бъде възпрепятстван до 2018г., когато
11
ищцата сменила вратата. Липсват доказателства ищцата и/или нейният праводател (брат й
К.) да са манифестирали явно промяната в намерението за своене на процесните имоти
преди 2018г. От свидетелските показания на свидетелите К., Л. и П. по безпорен начин се
установява, че достъпът на ответника до процесния имот е ограничен от ищцата Т. Л., след
смъртта на нейния брат К. П. - сменен е патрона на вратата, сменена е и входната врата. По
показания на свидетелите, спорът между ищцата Л. и ответника П. е започнал 2018 г., след
погребението на нейния брат К.. Не следва да се приема, че извършваните подобрения в
имота, представляват манифестиране на промяна в намерението за своене. Както беше
посочено по-горе, подобренията, извършвани в имота представляват действия по
управлението на имота, които могат да се извършват от всеки един от съсобствениците, без
това да води до промяна в тяхното намерение. Отделно от това, от показанията на
свидетелите се установява, че К. е извършвал подобрения на втория етаж, който е ползвал, а
подобренията на първия етаж, който е ползван от ответника и неговото семейство,
изграждането на барбекю и подобренията в двора, са извършвани от ищцата и нейното
семейство през последните няколко години. В този смисъл не е изминал предвидения от
закона срок, за да може в полза на ищцата да настъпи придобивна давност. В тази връзка
ответникът не е загубил правото си на собственост, придобито по дарение от майка му и
същият се явява собственик на 1/3 ид. част от процесните недвижии имоти.
Доколкото в тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да докаже, че
той е собственик на имота на соченото основание, а при изложеното при разглеждане на
иска, съдът достигна до извод, че той доказа, да е придобил собствеността на върху 1/3 ид.
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер *******, ведно с построената в
имота СГРАДА с идентификационен номер ******* на въведеното основание, а именно
дарение от майка си, то предявения от Т. Л. иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът.
Същият е направил искане за присъждане на такива и е представил списък по чл.
80 от ГПК, както и доказателства за заплащането на **** лв. – такса за издаване на съдебни
удостоверения и **** лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно по следните
съображения.
Минималният размер на следващото се възнаграждение за иск по чл. 124 от ЗС се
определя съобразно цената на иска съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1417,66 лв. Претендираната сума
от ***** лв. е в размер два пъти по-висока. Отделно от това след постановеното решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в
НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78,
ал. 5 от ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко - фактическата и правна сложност на
делото /Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК,
Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК /. Съдът
намира за подходящо адвокатско възнаграждение, съобразявайки извършените от
процесуалния му представител действия в размер на ***** лв., какъвто размер и самият
ищец е заплатил на своя адвокат за процесуално представителство по делото. В тази връзка
съдът счита този размер за справедлив, поради което следва да осъди ищеца да заплати този
размер на сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че делото до
определена степен се характеризира с фактическа и правна сложно, доколкото е събран
12
значителен обем от писмени доказателства, а предмета на разглеждане се отличава със
специфичност предвид усложнената уредба на съсобствеността.
Предвид, изложеното следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника
сторените в производството разноски в общ размер на ***** лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. Л. с ЕГН **********, адрес: гр. Г. Д., общ. Гоце
Делчев, обл. Благоевград ул. „Б. м.“ № ***, вх. **“, ет. ** ап. ***, против Я. М. П. с ЕГН
**********, адрес: село С., общ. Сатовча, обл. Благоевград, ул. „Ю. Г.“ № *, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че
ответникът не е собственик на основание покупко-продажба на 1/3 ид. част от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификационен номер ******** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Г. Д., община Гоце Делчев, област Благоевград, одобрена със Заповед РД-
18-71 от 02.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
град Г. Д. п.к. 2900, ул.“Д. Х.“ №***, с площ за имота от 304 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, с номер
по предходен план: 978 /деветстотин седемдесет и осем/, квартал: 143 /сто четиридесет и
три/, парцел II /втори/, при съседи: ПИ с идентификатори *******, ******, ********* и
****, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификационен номер******* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г. Д., общ. Гоце Делчев, обл
.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-71/02.10.2009 година на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр. Г. Д., п.к. 2900, ул.“Д. Х.“ № ***, със застроена площ от 69
кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна.
ОСЪЖДА Т. С. Л. с ЕГН **********, адрес: гр. Г. Д., общ. Гоце Делчев, обл.
Благоевград ул. „Б. м.“ № **, вх. **, ет. **, ап. ***, да заплати на Я. М. П. с ЕГН **********,
адрес: село С., общ. Сатовча, обл. Благоевград, ул. „Ю. Г.“ № ***, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от ******* лв., представляващи сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
13