Р Е Ш Е Н И Е № 139

гр. Сливен, 21.11.2023  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

Административният съд - Сливен - I състав 3-членен, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав::

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ИГЛИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря Ваня Фърчанова и с участието на прокурора    Красимир Георгиев Маринов като разгледа докладваното от  съдия Слав Бакалов КАНД № 20237220600115/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Д.М., чрез пълномощника му адв.К. А. – АдвК Хасково, против Решение № 264 от 20.07.2023 г., постановено по АНД № 20232230200775/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 23-0804-002061 от 25.04.2023 г. на Началник РУ в ОД МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на И.Д.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, и за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и наложеното наказание се явява явно несправедливо. Счита за неправилни изводите на съда за извършено нарушение, като по делото не била правилно установена фактическата обстановка. Заявява, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест и въпреки представените от жалбоподателя писмени доказателства, не ги е кредитирал, а е дал вяра на АУАН и на свидетелските показания. Счита за неустановено извършване на посоченото административно нарушение; движението в аварийната лента било оправдано, поради настъпила повреда. Счита, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от пълномощника си адв.К. А., която поддържа подадената жалба по посочените в същата основания. Заявява, че предвид наличието на повреда на превозното средство не било налице противоправно поведение от страна на касатора и не било извършено нарушение. Претендира разноски, за които представя списък.

Ответникът по касацията - Началник РУ - Сливен към ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не се явява. В писмено становище чрез пълномощника си заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и излага становището си по същество. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на съда следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Съдът, като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира същата за неоснователна по следните съображения:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 06.04.2023 г. около 15:58 часа, полицейски служители патрулирали в района на АМ „Тракия" №А-1, попадащ на територията на общ. Сливен. Забелязали, че товарен автомобил „Волво ФХ 12“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке с рег. № ******** се движи в лентата за принудително спиране по Автомагистрала № А-1- Автомагистрала „Тракия“, км.248 посока гр. София. Спрели го за проверка, при която установили, че водач на ППС е жалбоподателят И.Д.М., а собственик на състава от ППС влекач и полуремарке е „М. Транс“ ООД. Водачът дал обяснение за движението си в лентата за принудително спиране, като посочил, че пътят има неравности и за да предпази товара, който превозва, шофирал в тази лента. Не посочил ППС да има техническа неизправност или здравословен проблем на него или негов пътник. Полицейските служители изискали от водача контролния талон към СУМПС за проверка, който той не представил.

За констатираното на 06.04.2023 г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA601667, с който деянията били квалифицирани по чл. 58, т. 3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е отразил, че има възражения.

До началника на ОД на МВР-Сливен, М. подал възражения с рег. №343000-4683 от 11.04.2023 г., с рег. №343000-4807 от 12.04.2023 г. и възражение с рег. №343000-4792 от 12.04.2023 г., с които изразил несъгласие със съставения му АУАН. Посочил, че при движението си на АМ-Тракия с нормална скорост е чул трясък и се оказало, че камионът има авария, изразяваща се във високо налягане във въздушните възглавници и по-късно посетил сервиз. Приложил копие на фактура от 07.04.2023 г. за извършена сервизна услуга и копие на поръчка от 07.04.2023 г. за вложени части и материали. Образувана била проверка, при която били дадени сведения от актосъставителя и свидетеля по АУАН; била изготвена докладна записка с изразено мнение за неоснователност на възражението на И.М..

Въз основа на съставения АУАН, на 25.04.2023 г. Началникът на РУ в ОД МВР - Сливен, РУ - Сливен издал обжалваното НП № 23-0804-002061, като за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, а за нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП, на основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от същия закон, му наложил две наказания: „Глоба" в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и при издаването на НП, които съдържали законоустановените реквизити. Обсъдил е направените от жалбоподателя възражения, като е приел същите за неоснователни.  Безспорно било установено извършването на административните нарушения по чл.58, т.3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като наложените наказания били правилно определени. Липсвало основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. При тези мотиви районният съд е потвърдил обжалваното НП.

Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическата обстановка по делото, районният съд е направил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че касатора - в качеството си на водач на МПС се е движил в лентата за принудително спиране на автомагистрала „Тракия“, без наличие на повреда на МПС или здравословни проблеми на водача или пътниците в МПС, с което е нарушил нормата на чл. чл.58, т.3 от ЗДвП.

 Не се споделя защитната теза на жалбоподателя, свързана с несъответствие между описаната в обжалваното решение фактическа обстановка и реалната такава. В производството пред районния съд като част от административнонаказателната преписка са представени копие на фактура от 07.04.2023 г. за извършена сервизна услуга и документ за поръчка от 07.04.2023 г. за извършване на ремонт на МПС с рег. № ********. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените писмени доказателства заедно с останалите доказателства по делото, като правилно е приел, че не могат да доведат до категоричен извод, че по време на движението в лентата за принудително спиране на автомагистралата ППС е било технически неизправно. Извършването на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП е непосредствено възприето от разпитания в хода на първоинстанционното производство актосъставител. Според показанията му, касатора е посочил като причина за движение в лентата за принудително спиране лошото състояние на пътната настилка, което не е от изключенията посочени в чл. 58, т. 3 от ЗДвП. В същия смисъл са и дадените в хода на административнонаказателното производство сведения от полицейските служители (л.34-35 от делото на РС Сливен).

Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН, който се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилно разпределение на доказателствената тежест и неправилно приложение на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП от първоинстанционния съд. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. Предвид неуспешното оборване на доказателствената сила на АУАН и с оглед събрания по делото доказателствен материал, правилно районният съд е приел, че към момента на извършване на нарушението не е била налице някоя от хипотезите по чл. 58. т. 3 от ЗДвП, изключващи ангажиране на административно-наказателната отговорност на водача.

По отношение на второто описано в НП административно нарушение, това по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира, че съгласно действащата към датата на извършване и установяване на нарушението, и към датата на издаване на НП редакция (ДВ, бр. 51 от 2007 г.), водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От доказателствата по делото се установява, че водачът на МПС не е носил контролния талон към СУМПС, което е описано както в АУАН, така и в НП. За неизпълнение на този законов императив, според нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007 г.) се налага глоба в размер на 10 лева.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че касаторът е извършил нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което са му наложени административни наказания в административнонаказателно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наложените на водача наказания съответстват на нормативно установения размер по чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП.

По изложените съображения районният съд правилно е потвърдил НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

 Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноски.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 264 от 20.07.2023 г., постановено по АНД № 20232230200775/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.