РЕШЕНИЕ
№ 1536
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110210461 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „Б. И.“ АД против наказателно
постановление (НП) № Р-10-533/28.06.2021 г., издадено от заместник-
председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с
което на основание чл.647 ал.2 и чл. 644 ал.2, предл.2, вр. чл.644, ал.1, т.2 от
КЗ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 4000 лева за нарушение на чл.496, ал.2 вр. ал.1 КЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва
твърдяното нарушение да е извършено в условията на повторност, тъй като
същото не би могло да бъде обосновано с предходно нарушение на
разпоредбата на чл.271 от КЗ (отм.), а единствено с нарушение по действащия
Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.). Твърди се още, че приетата
от АНО повторност следва да е посочена още в обстоятелствената част на
АУАН, а не за първи път в наказателното постановление. Посочва, че
неправилно е определена датата на извършване на нарушението.
1
Жалбоподателят счита, че наложеното наказание не съоветства на целите на
наказанието по чл.12 ЗАНН, както и че в случая са налице предпоставките за
приложение на чл.28 ЗАНН. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, алтернативно – да преквалифицира наложената санкция от
такава по чл.644, ал.2 от КЗ в такава по чл.644, ал.1, т.1 КЗ в минималния
предвиден размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрк. Л., в
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага
доводи, че нарушението е безспорно установено и същото е извършено в
условията на повторност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
С решение от 06.11.2018 г., постановено по НАХД № 10235/2018 г. по
описа на СРС, НО, 5 състав, потвърдено с решение по КНАХД № 13314/2018
г. по описа на АССГ, влязло в сила на 12.04.2019 г., е потвърдено НП № Р-10-
339/14.05.2018 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл.644, ал.1,
т.2 от КЗ на ЗД „Б. И.“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение на чл.496, ал.2 вр. ал.1 КЗ.
На 11.09.2019 г. пред ЗД „Б. И.“ АД била заведена претенция №
********** за изплащане на обезщетение във връзка с причинени щети на
мотоциклет “Ямаха“ с рег. № .........., собственост на В.П.П., от настъпило
ПТП по вина на водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ..........
застрахован в дружеството-жалбоподател по застрахователна полица №
BG/02/119001810117. Относно пътния инцидент бил съставен констативен
2
протокол за ПТП с пострадали лица № 12960/300819 от 17.08.2019 г. На
12.09.2019 г. бил извършен и оглед на мотоциклета, въз основа на който на
същата дата бил изготвен опис на щета № 2, в който били посочени
констатираните щети.
На датата на завеждане на претенцията - 11.09.2019 г., пред
застрахователя били представени писмени доказателства, необходими за
установяване на основанието и размера ѝ, както и данни за банкова сметка, по
която да бъде изплатено застрахователно обезщетение.
На 03.10.2019 г. с писма с изх. № ОК-625256 и № ОК- 625284,
изпратени до собственика на увреденото имущество и до ОДМВР – РУ
Петрич, са изискани допълнителни доказателства, с цел безспорно
установяване на вината на застрахования в дружеството водач.
На 27.01.2020 г. пред застрахователя са представени съдебно-
медицинска експертиза и епикризи на пострадалото лице.
С писмо с изх. № ОК-379800/09.07.2020 г. от ОДМВР – РУ Петрич са
изискани доказателства, ангажиращи вината на застрахования водач.
С писмо с вх. № ОК-421209/24.07.2020 г. от ОДМВР – РУ Петрич са
информирали застрахователят, че водачът на застрахования в ЗД ‚Бул Инс“
АД автомобил е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление.
С писма с изх. № ОК-439028/31.07.2020 г. застрахователят уведомил
собственика на увреденото имущество и МВР – сектор „Пътна полиция“ , че
уврежданията на мотоциклета представляват „тотална щета“ по смисъла на
КЗ, поради което преди изплащане на обезщетение е необходимо да бъде
представено удостоверение от компетентните органи за прекратяване на
регистрацията. Същото било предоставено пред застрахователя на
05.08.20202 г.
На 04.09.2020г. собственикът на увредения мотоциклет бил повторно
уведомен за необходимостта от представяне допълнителни документи.
С доклад № 191003074101/09.10.2020 г. бил определен размер на
обезщетението от 1697,50 лв.
На 14.04.2021 г. в КФН била подадена жалба от Валери Петров относно
липсата на произнасяне от ЗД „Б. И.“ АД по заведена претенция №
********** по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
3
автомобилистите. Контролните органи на въззиваемата страна извършили
проверка по случая, в хода на която с писмо изх. № 91-02-481/16.04.2021 г. от
жалбоподателя било изискано писмено становище, ведно с копие на цялата
документация, съдържаща се в преписката по претенция № **********. В
отговор от застрахователя постъпило писмо с вх.№ 91-02-481/22.04.2021г.
С платежно нареждане от 19.04.2021 г. дружеството-жалбоподател
изплатило обезщетение в размер на 1697,50 лв. по банкова сметка на В. П.
Предвид горното свидетелят Д.Н. – на длъжност „младши експерт“ в
отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ към КФН,
приела, че ЗД „Б. ИНС“ АД не е изпълнило задължението си да се произнесе
по претенцията не по-късно от 11.12.2019 г. по един от законоустановените
начини – да определи и изплати размера на обезщетението или да даде
мотивиран отговор по предявената претенция, когато отказва плащане, или
основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът на
вредите не е бил напълно установен, с което на 12.12.2019 г. е извършило
нарушение на чл.496, ал.2, вр. ал.1 от КЗ. Относно така констатираното
нарушение свидетелят Н. съставила и надлежно връчила на пълномощник на
дружеството акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
Р-06-487/08.06.2021 г., който го подписал без възражения. Такива не
постъпили и в закоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и при идентични фактически констатции било
издадено обжалваното НП № Р-10-533/28.06.2021 г. от заместник-председател
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на
основание чл.647 ал.2 и чл. 644 ал.2, предл.2, вр. чл.644, ал.1, т.2 от КЗ на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
4000 лева за нарушение на чл.496, ал.2 вр. ал.1 КЗ. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 02.07.2021 г. видно от
известие за доставяне № ИД PS 1040 08TQ9Q C.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни доказателства -
показанията на свидетеля Д.Н., както и от приобщените по делото писмени
доказателства: жалба с вх. № 91-01-620/06.07.2021 г., уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №
BG/02/119001810117, констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
4
12960/300819 от 17.08.2019 г., удостоверение за банкова сметка, опис на щета
№ 2/12.09.2019 г., калкулация на щета, доклад № 191003074101/09.10.2020 г.,
платежно нареждане от 19.04.2021 г., писмо изх. № ОК-625256, писмо изх. №
ОК- 625284, писмо с изх. № ОК-379800/09.07.2020г, писма с изх. № ОК-
439028/31.07.2020 г, писмено становище от „Б. И.“ АД, известие за доставяне
№ ИД PS 1040 08TQ9Q C, пълномощно, заповед № з-3-2/08.01.2021 г. на
заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, решение от 06.11.2018 г., постановено
по НАХД № 10235/2018 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, решение № 2554
от 12.04.2019 г. по КНАХД № 13314/2018 г. по описа на АССГ, НП № Р-10-
339/14.05.2018 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“.
Свидетелят в съдебно заседание потвърждава в цялост констатациите
по АУАН и съдът цени показанията, доколкото същите са последователни и
логични. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН следва на основание на чл.647, ал.1 от КЗ и по силата на заеманото
длъжностно качество и правомощията, делегирани с приложената по делото
заповед, а компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следва по силата на закона (арг. от чл.16, ал.1, т.
19 от ЗКФН и чл.647, ал.2 от КЗ).
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
5
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. При пълна идентичност в
АУАН и НП се съдържа описание, както на нарушението, така и на
обстоятелствата, при които е допуснато с посочване на нарушените
разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на
нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови
разпоредби.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което
е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От обективна
страна се установява, че ЗД „Б. И." АД не е изпълнило законовото си
задължение, уредено в чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ в 3-месечен срок от
предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя да определи
и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище по
предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и
размерът на вредите не са били напълно установени. От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че претенцията е предявена от
правоимащо лице на 11.09.2019 г., поради което ЗД „Б. И.“ АД е следвало да
се произнесе по един от горепосочените начини до 11.12.2019 г., независимо
дали са изискани и все още непредставени допълнителни доказателства от
лицето, предявило претенцията, от държавни органи или от трети лица.
Следва да се отбележи, че по делото е приложен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица по смисъла на чл.496, ал.3, т.1 от КЗ, при
наличието на който застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Правилно
административнонаказващият орган е приел, че нарушението е извършено на
датата, следваща изтичането на крайния срок, а именно – 12.12.2019 г. В
конкретния случай се установи, че застрахователното дружество окончателно
се е произнесло по претенцията едва на 19.04.2021 г., когато е била изплатена
сумата по застрахователно обезщетение в размер на 1697,50 лева.
Предвид обстоятелството, че юридическите лица носят обективна,
безвиновна отговорност е безпредметно да се обсъжда субективната
съставомерност на извършеното административно нарушение.
6
Неоснователни са доводите в жалбата, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в АУАН, че
нарушението е извършено при условията на повторност. Видът и размерът на
наказанието са реквизити на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, а в
АУАН трябва да се съдържа само описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено /в този смисъл Решение № 4369 на
АССГ Х кас. с-в по к. н. а. д. № 3870/2013 г., Решение № 5071 на АССГ, Х
кас. с-в по к. н. а. д. № 12299/2012 г. и др. /.
Според §1, т.51 от Допълнителните разпоредби на КЗ „повторно
нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила
на НП, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. На ЗД „Б. И.“
АД е било издадено наказателно постановление НП № Р-10-339/14.05.2018 г.,
с което застрахователят е бил санкциониран с имуществена санкция в размер
на 2000 лв. за нарушение по чл. 496, ал.2, вр. ал.1 от КЗ, потвърдено с
решение от 06.11.2018 г., постановено по НАХД № 10235/2018 г. по описа на
СРС, НО, 5 състав, влязло в сила на 12.04.2019 г. Процесното нарушение е
извършено в едногодишен срок, считано от 12.04.2019 г., и в съответствие с
разпоредбата на параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ АНО правилно е обосновал
наличието на повторност. Неоснователни са доводите в жалбата, че НП № Р-
10-339/14.05.2018 г. не е издадено за идентично нарушение – и двете
наказателни постановления касаят извършено нарушение по чл.496, ал.2, вр.
ал.1 от КЗ.
Съдът, като съобрази естеството на допуснатото нарушение и
значителният период на закъснение, намира, че правилно наказващият орган е
определил на ЗД „Б. И.“ АД имуществена санкция в размер на 4000 лева в
размер, близък до предвидения в чл.644, ал.2 от КЗ минимум. Така
определената санкция е справедлива и съответна на извършеното нарушение
и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН. При наличието на забава от повече от една година
налагане на наказание в законоустановения минимум би било
непропорционално на обществената опасност на извършеното нарушение.
Съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен,
тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, сочещи по-ниска степен на
7
обществена опасност от други нарушения от този вид. В тази връзка следва да
се отчете, че жалбоподателят е изплатил застрахователното обезщетение едва
след намесата на контролните органи на КФН. Нарушението е формално по
своя характер и се счита за довършено със завършване на изпълнителното
деяние, което се осъществява чрез бездействие в законоустановения срок, без
да е необходимо настъпването на вредоносен резултат. Поради това липсата
на вредни последици не е самостоятелно основание за квалифициране на
случая като маловажен. Същевременно обаче непроизнасянето в срок по
предявена претенция винаги засяга интересите на застрахованото лице,
независимо дали се касае за изплащане на застрахователно обезщетение или
за мотивиран отказ от изплащането му. Забавеното изплащане лишава
застрахования от възможността да ползва полагащата му се сума, за да
възстанови претърпените вреди, а от друга страна да обжалва по съдебен ред
размера на изплатеното обезщетение или мотивирания отказ за изплащането
му. Процесното нарушение разкрива типичната за този вид нарушение степен
на обществена опасност, като срокът на допуснатото закъснение не е
незначителен или граничен.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-533/28.06.2021
г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, с което на основание чл.647 ал.2 и чл. 644 ал. 2,
предл. 2, вр. чл.644, ал. 1, т. 2 от КЗ на ЗД „ Б. И.“ АД, ЕИК ........ е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение на чл.496, ал.2,
вр. ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ........ да заплати на Комисия за финансов
надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9