РЕШЕНИЕ
№ 8198
Бургас, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ |
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20257040700282 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от М. Е. А., [ЕГН], [населено място], [жк], **, чрез адв. Г. Я. от АК – Бургас, против ЗПАМ № ФК-25-0346-000026/04.02.2025 г., издадена от началник РУ Созопол, ОД МВР Бургас, с която временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не употребява алкохол и наркотични вещества. Ежедневно управлява МПС, във връзка с упражняваната от него професия. Също така използва МПС като семеен автомобил. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен представител. Поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта.
Ответникът, полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Созопол, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка и становище по жалбата.
Факти:
На 04.02.2025 г., около 12:15 ч. в община Созопол, на път Втори клас № 99 била извършена полицейска проверка, при която се установило, че М. Е. А., в качеството на водач, управлява л.а. „****“ с рег. номер [рег. номер], след употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство Дръг тест – 5000 с фабричен № ARKH-0031, който в 09:56 ч. на 04.02.2025 г. отчел положителен резултат: „бензодиазепини”. Бил съставен АУАН и издаден талон за изследване № 0175774. А. се е явил във ФСМП Созопол, в указания времеви интервал, където е извършено пробовземане на кръв и урина за установяване на наркотични вещества. Взетите проби са изпратени за химичен анализ във Военно-медицинска академия (ВМА).
Била издадена процесната заповед, с която на М. Е. А. била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на А. лично на 12.02.2025 г.
По делото е разпитан свидетелят Ц. Г., полицейски служител, съпроводил жалбоподателя до спешния център в Созопол за даване на биологични проби за наличие на наркотици. Свидетелят пояснява процедурата по пренасяне на биологичните проби от медицинско заведение до съответното РУ. Посочва причините, поради които на жалбоподателя е направен тест за наркотици.
С вх. №7575/27.06.2025 г. по делото е постъпила изготвената от ВМА съдебно химико-токсилогична (токсикохимична) експертиза на биологични проби (кръв и урина) на М. А. (л. 65), съгласно заключението на която от извършените изследвания не се установява наличие на наркотични вещества.
Правото :
Жалбата е подадена в срок, на 14.02.2025 г., поради което е процесуално допустима.
Компетентност, форма, цел на закона:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1 от ЗДвП) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в изискуемата форма от компетентен орган съобразно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Същата е съобразена с посочената в чл.171 цел на приложимия закон – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Административнопроизводствени правила:
При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Деянието е описано ясно и разбираемо. Надлежно е посочено, че водачът, управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества, като това е установено с техническо средство с положителен резултат за „бензодиазепини”. Предвид посоченото и на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, съдът приема, че заповедта съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за издаването. Не е нарушено правото на защита на А.. Същият организирал и провел защитата си именно срещу вменените му факти по извършеното нарушение.
Материалноправни разпоредби:
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Мярката, наложена в тази хипотеза, е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че е употребил наркотични вещества или техни аналози. Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно, след резултатите от извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства. В случая от А. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т. е. че е бил водач на МПС. Наличието на положителната проба за наркотични вещества или техни аналози в това му качество, установени с техническо средство, съставлява релевантна материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. "б" ЗДвП. Когато едно лице е извършило правонарушение, което с оглед на определени факти би могло да бъде третирано като административно или като престъпление, органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка. Данните за извършено такова правонарушение към момента на издаване на процесната заповед са били налице. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. Към момента на издаване на заповедта, съставомерните факти по чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП са установени и безспорни - водач на МПС, извършена редовна проверка, приключила с годно средство за доказване на главното съставомерно обстоятелство, а именно - употреба на наркотични вещества или техни аналози, като всички те са възприети от компетентен контролен орган в хода на процедурата по образувано административно - наказателно производство. Обратното тълкуване би обезсмислило целта на принудителните административни мерки и момента, в който законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а именно – към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, когато се отнема и СУМПС. Само по този начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция.
Наред с това, обаче, разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК въвежда задължение за съда, да преценява и установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта, и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.
В конкретната хипотеза, установеният в хода на досъдебното производство, съгласно приложената експертиза факт - отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества, при изследване на биологичните проби, взети от оспорващия, следва да се съобрази, съгласно нормата на чл.142, ал.2 от АПК. Предвид така установения нов факт, и независимо от законосъобразността на оспорената заповед към момента на издаването й, към настоящия момент следва да се приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ - не се установява оспорващият да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което обуславя отмяната на обжалваната заповед.
Предвид изхода на делото, и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да се уважи, като ОД МВР Бургас се осъди да му заплати сумата в размер на 200 лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и платена държавна такса в размер на 10 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗПАМ № ФК-25-0346-000026/04.02.2025 г., издадена от началник РУ Созопол, ОД МВР Бургас.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на М. Е. А., [ЕГН], [населено място], [жк], **, разноски в размер на 210 лв.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |