№ 99
гр. Панагюрище, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100878 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 109 ЗС
Производството е образувано по предявен от С. Т. П. срещу С. С. П. иск с
правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска да се осъди ответникът да
предаде на ищеца ключ от вратата, която обслужва приземния етаж от сграда
изградена в имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Пещера, като
по този начин осигури достъп на ищеца до приземния етаж.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в искова молба: Ищецът твърди, че е тя и ответника П. са
съсобственици на сграда изградена в имот с идентификатор *****.***.*** по
КККР на гр. Пещера, като всяка от тях притежава по 1 етаж от сградата и са
съсобственици на приземния етаж. В исковата молба се излага, че с
нотариален акт № 88, том I, нот. д. № 184/91 година на Районен съд - Пещера е
разпределено правото на ползване на посочения етаж, като наследодателя на
ищеца ползва северната стая, а наследодателя на ответника - двете южни стаи.
Сочи се, че наследодателя на ищеца не е имал достъп до северната стая, тъй
като в нотариалния акт е упоменато, че достъпът до това помещение се
осъществява от вход от вътрешното стълбище, но такъв не съществува и
никога не е имало. Твърди се, че единственият вход към тази стая е от
коридора, за който се влиза през входа, който обслужва само този етаж и от
който ищеца няма ключ. Сочи се, че е ищецът е изпратил до ответника
нотариална покана, с искане да й се предостави ключ от този вход, но такъв не
е предоставен. Моли се да се уважи исковата претенция. Претендират се
разноски.
От ответника е постъпил писмен отговор, в срок, в който са изложени
доводи за липса на местна компетентност за разглеждане на делото от
1
настоящия съд. Сочи се, че искът е неоснователен, тъй като в цитирания от
ищеца нотариален акт е посочено, кой вход ще ползва всяка от страните за
достъп до собственото й помещение от приземния етаж. Твърди се, че
наследодателят на ищеца е направил промяна като е затворил съществуващия
вход, който бил отреден за ползване от нея. Сочи се, че не са налице никакви
действия от ответника, които да мотивират предявяване на този иск, тъй като
не са налице противоправни действия от страна на ответника. Твърди се, че за
ищеца има други варианти, чрез които да си осигури достъп до приземния
етаж. Моли се да се отхвърли иска. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, а и това е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните с Определение № 95
от 25.02.2025 г., с което е изготвен проекто-доклада по делото, че страните са
съсобственици на основание наследствено правоприемство на приземен етаж
от сграда изградена в имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр.
Пещера при равни права.
От приет по делото като доказателство протокол от о.с.з. от 19.11.1990 г. по
гр.д. № 269/1990 г. по описа на Районен съд - Пещера се установява, че в общ
дял на Е. Ц.- наследодател на ищеца и Т. Г.- наследодател на ответника е
поставен процесния приземен етаж.
В последствие съсобствениците са разпределили правото на ползването на
общия приземен етаж, което разпределение е обективирано в Нотариален акт
за собственост на недвижим имот придобит по наследство и доброволна делба
№ 88, том I, дело 184/1991 г. на Районен съд - Пещера, от който се установява,
че за наследодателя на ищеца е определено ползване на северната стая, като е
предвидено достъпът до нея да се осъществява с вход от към вътрешното
стълбище, а наследодателя на ответника да ползва двете стаи от юг и коридора
от приземния етаж с вход от към двора.
По делото като доказателство е приета нотариална покана от ищеца С. Т. до
ответника С. П., от която се установява, че ищецът е поканил ответника да й
осигури ключ и достъп до приземния етаж, който е съсобствен между
страните.
По делото като доказателство е приет отговор на нотариална покана от
ответника до ищеца, в която е посочено, че ползването по начина, по който е
разпределено е потвърдено по съдебен ред, респ. за ответника не съществува
задължение за предоставяне на ключ и не е предоставил такъв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Г. Т.- син на ищеца и Н. П.- Т.- дъщеря на ответника. При разпита
си свидетел Т. посочва, че познава добре процесния имот, като призмения
етаж има само един вход от към улица Чаталджа. Сочи се, че за северната стая
от приземия етаж няма вход, тя няма врата има единствено два прозореца.
Свидетелят изяснява, че е имало врата за северната стая от коридора, който се
2
достига от входа, но тази врата е затворена откъм коридора, като свидетелят
изяснява, че ако се влезе в приземния етаж от входа, който е заключен от
ответника, до северната стая не може да се стигне, тъй като вратата към нея е
затворена от дълго време, тъй като дори неговият дядо е влизал в северната
стая от прозореца. Свидетелят сочи, че след като е направена подялбата, в
която са участвали неговата баба и дядо е затворена врата между северната
стая и коридора на приземния етаж. При разпита си свидетел П.- Т. посочва, че
входът за северната стая е зазидан от бащата на ищеца преди 1990 г.
Свидетелят изяснява, че стаята ползвана от ищеца има два прозореца на
нивото на двора, като наследодателя на ищеца е влизал през прозореца.
Свидетелят посочва, че ако се влезе в приземния етаж от входа ползван от
ответника се стига до коридор, от който няма врата/достъп до стаята ползвана
от ищеца, тъй като вратата е зазидана. Ценени съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК съдът дава вяра на показанията и на двамата свидетели, доколкото
същите не се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал
и са вътрешно непротиворечиви.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че определената за ползване от ищеца
северна стая няма вход, а само два прозореца, а вратата към коридора е
затворена с преграда. Вещото лице в съдебно заседание посочва, че
прозорците на северната стая се намират на по-малко от метър от нивото на
земята. Посочва, че в архитектурния проект на сградата не е предвидено
изграждане на врата за приземния етаж откъм стълбищната клетка, която води
до първия и втория жилищен етаж на сградата.Вещото лице изяснява, че там
не е била изграждана никога врата. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202
ГПК съдът изцяло дава вяра на фактическите изводи, до които е достигнало
вещото лице, доколкото е дало отговор на всички поставени въпроси, като
вещото лице.
По реда на чл 176 ГПК ответникът е отговорил на поставени по делото
въпроси, като е посочила, че бащата на ищеца е затворила вратата още преди
1991 г. със зид.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира
следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС с
който се иска да се осъди ответникът да предаде на ищеца ключ от входа,
който обслужва приземния етаж, като по този начин се осигури достъп на
ищеца за ползване на северната стая, която му е разпределена за ползване.
Съгласно чл.32, ал. 1 от ЗС „общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата
вещ”. Следователно въпросите относно ползването и управлението на
съсобствената вещ се решават от мнозинството съсобственици, изчислявано
не според броя им, а според притежаваните от тях идеални части. В
конкретният казус ползването на съсобствената вещ е определено с договор
между наследодателите на страните, сключен на 1991 г. Съобразно този
3
договор ищецът ползва северната стая от приземния етаж, като я достъпва
през вход от стълбището водещо до първия и втория етаж от къщата, който не
е бил изграден към 1991 г. и никога не е бил изграждан в последствие.
Ответникът ползва двете южни стаи и коридора от приземния етаж, като
ползва входа откъм двора, като безспорно правоприемниците са обвързани от
извършеното между наследодатели разпределение.
В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не се решават спорове за собственост
между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на
ползването на общата вещ, с оглед на което производството не се определя
като спорно и исково, а като спорна съдебна администрация. В него съдът не
осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото
мнозинство от съсобственици и постановява това, което то е следвало да реши
с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ. Разпределението на
ползването на процесната вещ между страните е предоставено на безспорното
установяване на съсобствеността между тях. По реда на чл. 32, ал. 2 ЗС може
да се разпредели ползването на две или повече съсобствени вещи, при което е
възможно всеки съсобственик да получи за изключително ползване отделна
вещ. Веднъж решен въпросът за начина на използване на общата вещ от
съсобствениците или от съда по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, този въпрос може
да бъде пререшаван при настъпило изменение на фактическото положение. В
конкретния случай с договора от 1991 г. е решен въпросът за ползване на
общата вещ, както и достъпът на всеки от съсобствениците до частта, която
му е определена за ползва. Изрично е посочено, че коридорът от приземния
етаж и входът за приземния етаж ще се ползват от наследодателя на ответника,
респ. от ответника. С настоящата претенция се цели пререшаване на вече
разпределеното право на ползване между страните по делото, което е
недопустимо да стане по реда на чл. 109 ЗС.
Искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на правото на собственост от
неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или
ограничават правото на собствениците да ползват имота съобразно неговото
предназначение. Константната съдебна практика приема, че негаторния иск
по чл.109 ЗС може да се предявява между съсобственици. При осъществяване
на неоснователни действия от страна на един от съсобствениците на
определена вещ, които действия пречат на друг съсобственик да упражнява
правата си върху последната, съсобственикът, чиито права са нарушени, може
да се защити като предяви негаторен иск по чл. 109 ЗС. В конкретния случай
обаче не се установи по делото да са налице такива неоснователни действия,
доколкото ползването от ответника на съсобствената вещ съответства на
уговореното между съсобствениците, което съобразно чл. 20а ЗЗД има силата
на закон за тези, които са го сключили. Съобразно разпределеното право на
ползване от 1991 г. ищецът следва да достъпва северната стая през вход, за
който не се твърди ответникът да създава пречки за изграждането. С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
4
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да бъде уважена
предявената искова претенция и на ищеца се предостави ключ от входната
врата на приземния етаж, то отново същата би била в невъзможност да
осъществи достъп до стаята, която й е разпределена за ползване, доколкото от
събраните по делото доказателства (разпита на свидетелите, СТЕ и
обясненията на ответника по чл. 176 ГПК) се установи, че от коридора на
приземния етаж не може да се достигне северната стая, тъй като входът е
зазидан. т.е. дори и при уважаване на настоящата искова претенция не би
могъл да се достигне целения от ищеца резултат. Посоченото представлява
самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се
дължат в полза на ответника. Същият претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, като са представени доказателства, че
разноските са реално сторени - л. 50 от делото. Ето защо в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск предявен от С. П. Т. ЕГН: ********** срещу С. С. П. ЕГН:
**********, с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска да се осъди
ответника да предаде на ищеца ключ от входната врата, която обслужва
приземния етаж от сграда изградена в имот с идентификатор *****.***.*** по
КККР на гр. Пещера, като по този начин осигури достъп на ищеца до стаята,
която й е разпределена за ползване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. П. Т. ЕГН: ********** с
адрес: гр. Пещера, ул. “П.К.” №** да заплати на С. С. П. ЕГН: ********** с
адрес: гр. Стамболийски, ул. “В. Л.” №** сума в размер на 1000 лв. - разноски
направени пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна
жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
5