РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 4 15.02.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: петнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело номер 1852 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото по реда на чл.258
и сл. ГПК.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Земеделска кооперация „Булмит“ гр.Бургас, представлявяна от председателя Георги Петров,
със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник адв. Чернокожева, против решение №
1894/03.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 1335/2018 г. по описа на БРС, с
което е отменено решение от 11.02.2018 г. на Общото събрание на ЗК „Булмит“ за
изключване на член-кооператора Е.С.Д., като ЗК „Булмит“ е осъдена да заплати на
Е.С.Д. сумата от 80 лв. за разноски по делото.
Във въззивната жалба се изразява недоволство
от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, постановено
при съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Според въззивника, районният съд неправилно е приел, че при свикване
на процесното ОС не е било спазено изискването на чл.16, ал.1, изр.2 ЗК и
чл.39, ал.2 от Устава на кооперацията, като се счита, че този извод на съда не
съответства на закона и на събраните по делото доказателства, тъй като поканата
за събранието съдържа изискуемите реквизити – посочени са ден, място и час на
провеждане на ОС и дневен ред, в който е вписан въпроса за изключване на
член-кооператори, вкл. ищеца, както и нарушенията, за които подлежат на
изключване. За неправилен се счита и извода на съда, че било нарушено правото
на защита на ищеца, тъй като същият е бил наясно с финансовото състояние на
кооперацията, с необходимостта от внасянето на целевите вноски в срок, с
мотивите за вземане на решението по т.3 от дневния ред на предходно ОС на
20.02.2016 г., с последиците от невнасянето на целевата вноска и изключването
му като член-кооператор, с решението на ОС от 12.05.2017 г. да бъде изключен на
следващото ОС, като всяко едно от проведените през 2017г. и 2018 г. ищецът е
бил наясно в какво се изразява задължението му, респ. нарушението, което е
извършил и е имал възможност на две общи събрания да даде обяснения по повод
предстоящото му изключване, като е упражнил това свое право. Според въззивника,
районният съд неправилно е приел и че писмената покана за ОС на 11.02.2018 г.
не била връчена на всички член-кооператори, посочва се, че такова твърдение не
е наведено в исковата молба, като във въззивната жалба се излагат подробни
съображения за уведомяване на член-кооператорите. В тази връзка се представят
писмени доказателства – 3 бр. връчени покани за ОС, които се моли да бъдат
приети от въззивния съд като доказателства по делото. За необоснован и
неправилен се счита извода на БРС за нарушение на чл.16, ал.1, изр.4 ЗК, тъй
като ищецът не твърди, че конкретни документи не са му били предоставени преди
провеждане на ОС, а в решението се съдържа неяснота кои материали според съда
са били непредоставени. Твърди се също, че неизпълнението на задължението за
внасяне на целевата вноска в срок е нарушение, което се признава от ищеца и е
самостоятелно основание за неговото изключване, което не е съобразено от
районния съд, който се е ограничил да се позове на нарушение на чл.16, ал.1,
изр.4 ЗК и не е обсъдил останалите самостоятелни основания за изключване на
ищеца като член-кооператор на ЗК „Булмит“. Моли се за отмяна на обжалваното
решение като неправилно и постановяване на ново по същество, с което да се
отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се направените разноски
пред двете съдебни инстанции.
Към въззивната жалба са представени
3 бр. връчени покани за свикване на ОС на 11.02.2018 г., които се моли да бъдат
приети като доказателства по делото, като това доказателствено искане не е
уважено от въззивния съд като преклудирано.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемия Е.С.Д., подаден
чрез пълномощник адв.Шивачева, в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на районния
съд като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Претендират се направените по делото разноски.
Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството по гр.д.№ 1335/2018 г.
по описа на Районен съд-Бургас е образувано по исковата молба на Е.С.Д.,***, за
отмяна като незаконосъобразно решението за изключване на ищеца
като член-кооператор, взето от Общото събрание на кооперацията, проведено на
11.02.2018 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че оспореното решение за изключване на ищеца
като член-кооператор е взето в противоречие с разпоредбите на ЗК, като са
наведени доводи за неговата незаконосъобразност. На първо място се твърди, че е
нарушена
процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, тъй като в поканата за
събранието не са посочени конкретни причинени от ищеца вреди за кооперацията и
извършени от него нарушения на ЗК и Устава на кооперация с което е нарушено
правото му на защита, гарантирано с чл.13, ал.3, изр.второ ЗК. На второ място
се твърди, че не са налице основания за изключване на ищеца като член-кооператор,
тъй като в случая неправилно е ангажирана отговорността му като член-кооператор
за действия, които той е извършил като председател от името и за сметка на
кооперацията, като ищецът се позовава и на взето решение за продажба на всички
недвижими имоти на ЗК по протокол от 21.05.2011 г. В тази връзка се твърди
също, че в решението на ОС на кооперацията не е посочено в какво конкретно се
изразяват извършените лично от ищеца нарушения на закона и на Устава на
кооперацията и на кои конкретни разпоредби, както и какви са причинените от
него вреди, като според ищеца фактът, че кооперацията полза заведеното съдебно
дело относно предварителния договор като основание за изключването му сочи на
недобросъвестно упражняване на права и злоупотреба от страна на ответника. На
следващо място се твърди, че не е спазен кворума за вземане на подобно решение,
както и че ЗК и Уставът на кооперацията не въвеждат задължение за заплащане на
целева парична вноска, нито установяват възможност ОС да задължи
член-кооператорите да заплатят такава вноска. Позовава се и на заплатена от него
сума за закупуване на единственият недвижим имот на кооперацията, както и на
заплащане със собствени средства на дължимите нотариални такси по сделките на
кооперацията, подпомагане на кооперацията с личен труд и неполучаване на
възнаграждение за дейността си като представител на кооперацията. Твърди, че е
поискал прихващане на определената целева вноска с вземанията му за заплатените
от него суми и след отказа на кооперацията е внесъл дължимата целева вноска. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната кооперация, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Посочва
се, че ОС
на ЗК е редовно свикано при спазване разпоредбите на чл.16 ЗК и чл.39, ал.1 и ал.2
от Устава на кооперацията, при наличието на необходимия кворум. Оспорва се
твърдението на ищеца за нарушаване на правото му на защита, като се сочи, че
същият е присъствал на общите събрания на 20.02.2016 г. и 12.05.2017 г., на
които са взети решения за внасяне в срок до 10.03.2016 г. на еднократни целеви
вноски от член-кооператорите в размер на 250 лв. за покриване на данъчни
задължения на кооперацията, за изключване на член-кооператор, който не е внесъл
така определената вноска, респективно е обсъдено поведението на невнеслите
целеви вноски и е направено предложение за изключването им на следващото общо
събрание. Твърди се също, че на проведеното на 11.02.2018 г. ОС са обсъдени
редица нарушения от ищеца на Устава на кооперацията и той е имал възможност да
даде обяснения и да упражни правото си на защита, като е признал част от
нарушенията. Така, на основание чл.13 от Устава и чл.10, ал.1, т.1-4 ЗК ищецът
е имал задължението да изпълни решението на ОС за внасяне на целевата вноска,
определена на основание чл.20, ал.1 от Устава на ОС на 20.02.2016 г. – т. 3,
като неизпълнението на това задължение, което се признава от ищеца, е основание
за изключването му. За допуснати от ищеца нарушения се сочат и сключването от
него на 19.01.2017 г. на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот на кооперацията, без да е взето предварително решение на ОС на ЗК съгласно
изискването на чл.38, т.8 от Устава и чл.26, ал.3, вр. чл.15, ал.4, т.10 ЗК,
като понастоящем по предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е
образувано гр.д.№ 8840/2017 г. на БРС; ищецът неправомерно е допуснал
пребиваване на територията на имоти на ЗК на лицето Д. Ч. с неблагоприятни
финансови последици за ЗК; от ищеца не са подавани счетоводни документи –
декларации и др., за да се изготви необходимата счетоводна документация за
последните 5 години. Ответната кооперация е оспорила и верността на твърденията
на ищеца за заплащане от негова страна на задължения на ЗК с лични средства,
респективно искането му за прихващане на дължимата целева вноска. Ответникът е ангажирал писмени доказателства.
Между
страните е безспорно, че процесното Общо събрание, проведено на 11.02.2018 г.,
е свикано по решение на УС на кооперацията от 20.01.2018 г., приложено по
делото, съгласно което предложеният дневен ред е за изключване на трима
член-кооператори, в т.ч. и ищеца Е.Д., които не са внесли вноски и/или са
извършили действия, ощетяващи кооперацията, като посоченото основание за
изключването им е „по решение на ОС на ЗК „Булмит“, взето на 12.05.2017 г. на
основание чл.14, ал.1, т.1 от Устава на ЗК „Булмит“, а за ищеца е добавено „и
на основание чл.14, ал.1, т.3 от Устава на ЗК „Булмит“. Протоколът от
цитираното ОС на 12.05.2017 г. е представен по делото и от същия е видно, че на
това събрание Е.Д. е бил освободен като председател на ответната кооперация и
като член на управителния й съвет, като на същото събрание е било взето и
решение на следващото ОС да бъдат изключени трима член-кооператори, между които
и ищеца, поради невнасяне на целева вноска от 250 лв., за плащането на която е
било взето решение на предходно ОС от 20.02.2016 г. По делото са представени и
писмените покани до член-кооператорите за свикване на процесното ОС на
кооперацията на 11.02.2018 г., в които са посочени денят, часът и мястото на
провеждане на събранието, както и въпросите от дневния ред, идентични с
решението на УС от 20.01.2018 г., а именно: „т.1 – Изключване на член
кооператори на ЗК“ Булмит“, които не са внесли целеви вноски и/или са извършили
действия, ощетяващи кооперацията“, посочени трима член-кооператори за
изключване, в т.ч. и ищеца Е.С.Д., като срещу името му е посочено „по решение
на ОС на ЗК „Булмит“, взето на 12.05.2017 г. на основание чл.14, ал.1, т.1 от
Устава на ЗК „Булмит“и на основание чл.14, ал.1, т.3 от Устава на ЗК „Булмит“.
В поканата не са посочени конкретни действия или нарушения на ЗС и Устава на
кооперацията от страна на член-кооператорите, предложени за изключване.
Първоинстанционният съд е приел, че са
налице нарушения на установената от закона процедура по свикване на процесното
общо събрание. В тази връзка, съдът е приел, че писмена покана за свикване на
събранието не е изпратена до всички член-кооператори, съгласно изискването на
чл.16, ал.1 ЗС и чл.39, ал.1 от Устава на кооперацията, като не е спазено и
изискването на чл.16, ал.1, изр.четвърто ЗК за осигуряване от Управителния съвет
на достъп на всички членове на общото събрание до подлежащите на обсъждане
материали във връзка с обсъжданите нарушения. Прието е също, че вписаните в
поканата основания за изключване на ищеца са лишени от конкретика и не е
спазено изискването на чл.16, ал.1, изр.второ ЗК и на чл.39, ал.2 от Устава,
като с оглед гарантиране правото на защита на предложения за изключване
член-кооператор е наложително в поканата за свикване на ОС да е ясно посочено
конкретното нарушение на ЗК, Устава на ответната кооперация или решенията на
нейните органи. В настоящия случай такова описание не е налице, тъй като не са
описани конкретни действия или бездействия, с които се нарушават конкретни
норми на закона или устава, нито са описани настъпили конкретни щети за
ответната кооперация, поради което е прието, че е нарушено и правото на защита
на ищеца в качеството му на член-кооператор. В тази връзка, районният съд е
приел, че описаният порок на изпратената покана за процесното общо събрание на
ответната кооперация е съществен и не може да бъде саниран, има за последица
незаконосъобразност на решението за изключване и поради това не е необходимо да
бъдат обсъждани останалите въведени материалноправни възражения относно
извършването или не на нарушения, представляващи основание за изключване на
ищеца като член-кооператор. По тези
съображения, БРС е уважил предявения иск като основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото
в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен
съд констатира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен
акт.
С оглед събраните по делото доказателства,
настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна, като споделя
правните изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Делото е напълно изяснено от фактическа
страна и приета за установена от районния съд фактическата обстановка се
подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което не е необходимо
същата да бъде преповтаряна от въззивния съд и БОС препраща към мотивите на
решението в тази част. Въззивната
инстанция споделя и решаващите изводи на районния съд за незаконосъобразност на
решението
за изключване на ищеца като член-кооператор, взето на проведеното на 11.02.2018
г. Общо събрание на ЗК „Булмит“,
поради неспазване на изискванията на чл.16, ал.1, изр.второ ЗК и на
чл.39, ал.2 от Устава, като също
препраща към решението на БРС на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Задължителна предпоставка, за
законосъобразността на взето решение на общо събрание на кооперация, е провеждането
му да е редовно и законно, т.е да са спазени изискванията на Закона за
кооперациите и Устава на ответната кооперация.
В
производството по чл.58 ЗК съдът се произнася само по наведените в исковата
молба основания за незаконосъобразност и противоуставност на взетите решения от
общо събрание на кооперацията. В тази връзка, основателни са възраженията във
въззивната жалба, че районният съд неправилно е приел наличието на нарушение на
чл.16, ал.1 ЗК, като е приел, че писмената покана за свикване на процесното ОС
не е била връчена на всички член-кооператори, тъй като такова твърдение не е
било наведено в исковата молба. В случая, тези правни изводи на съда са извън
пределите на предмета на иска по чл.58 ЗС, тъй като видно от исковата молба оплаквания
за невръчване на покани до всички член-кооператори не са изложени от ищеца в
срока по чл.58, ал.3 ЗК, поради което съдът не е следвало да се занимава с този
въпрос. На същото основание, извън предмета на иска са и изводите на БРС за
нарушение на чл.16, ал.1, изр.четвърто ЗК относно неосигуряване от Управителния
съвен на достъп на членовете на общото събрание до подлежащите на обсъждане
материали. Подобно оплакване също не се съдържа в исковата молба, поради което
не е следвало да се обсъжда от районния съд.
Неоснователни обаче възраженията на въззивника за липса на нарушения на чл.16, ал.1, изр.второ ЗК и чл.39, ал.2 от Устава на ЗК „Булмит“. Съгласно посочената разпоредба, Общото събрание на кооперацията се свиква от УС с писмена покана, в която се вписват въпросите, които ще бъдат разгледани, а съгласно чл.15, ал.4, т.12, вр. с чл.13, ал.1 ЗК, членът на кооперацията може да бъде изключен по решение на общото събрание когато нарушава закона, устава или решенията на органите й. При това, с нормата на чл.13, ал.3 ЗК е дадена възможност на член-кооператора, който е предложен за изключване, да даде писмени или устни обяснения пред общото събрание, което съотнесено към горните разпоредби налага извода, че нарушенията, представляващи основание за изключване на член-кооператора следва да са вписани в поканата за събранието, като следва да са посочени конкретни действия или бездействия на член-кооператора, които да са извършени в нарушение на ЗК, Устава на кооперацията или решение на нейните органи. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в Решение № 139/11.11.2013 г. по т.д.№ 301/2012 г. на ВКС, І т.о., с което е дадено разрешение на въпроса относно съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията, когато се касае до изключване на член-кооператор, като касационната инстанция приема, че „в съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член-кооператор, следва да се посочат конкретните действия или бездействия на член-кооператора, респ. такива извършени съвместно с други член-кооператори, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване“. В конкретния случай, от представената покана за свикване на процесното ОС на 11.02.2018 г. е видно, че в същата не са посочени конкретните действия, респективно бездействия на ищеца Е.Д., с които той е увредил интересите на ЗК „Булмит“, за да може да даде обяснения по тях. Такива не са посочени и в решението на общото събрание на кооперацията за неговото изключване.
Както правилно
е приел и районния съд, неспазване на
императивната норма на чл.16, ал.1, изр.второ и трето ЗК съставлява съществено нарушение,
имащо неотстраним характер и като такова опорочава не само законността на
събранието, но и законността на взетото на него решение, чиято отмяна се иска. В
случая, тези изсквания не са спазени, в поканата като основание за изключването
е посочено единствено – „по решение на ОС на ЗК „Булмит“, взето на 12.05.2017 г. на
основание чл.14, ал.1, т.1 от Устава на ЗК „Булмит“ и на основание чл.14, ал.1, т.3 от Устава на ЗК „Булмит“, без да са конкретизирани конкретните
нарушения на ЗК, на Устава на ответната кооперация и на решения на нейните органи.
С
оглед разрешенията, дадени в цитираната по-горе съдебна практика, нормата на чл.16, ал.1, изр.второ,
вр. чл.13, ЗК изисква в поканата да бъдат
посочени конкретни действия или бездействия на ищеца в качеството му на член-кооператор, които представляват несъответствие с
конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията и представляващи основание на направеното предложение за неговото изключване. Видно е, че във връчената на ищеца писмена покана формулираните основания
са общи, непълни и липсва яснота относно
индивидуалното нарушение, за което се предлага изключването му,
като не се визират
изобщо каквито и да било действия, извършено от него, коя разпоредба на ЗК или устава е
нарушил, с какви точно действия и дали това действително представлява грубо
нарушение на закона или устава. Липсата на подобна индивидуализация на нарушението,
за което се иска изключването
на ищеца, несъмнено препятства правото
му на защита чрез писмени
или устни обяснения и този порок
на поканата не може да се санира по никакъв начин. В тази
връзка, не може да се приеме, че нарушението е било индивидуализирано в
мотивите към взетото решение за
изключване на ищеца като член-кооператор, тъй като там са вписани допълнителни,
нефигуриращи в дневния ред и в поканата нарушения. Освен това, липсата на изрично
посочване на нарушенията препятства възможността
на съда като орган, осъществяващ контрол за законосъобразност
върху взетото решение, да провери дали
действително са извършени нарушения от страна на ищеца.
Предвид
горното, въззивният съд намира, че след като поканата за провеждането на общото събрание не е
отговаряла по съдържание на изискванията на ЗК, то свикването и провеждането му
са били ненадлежни, а оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В тази връзка,
неоснователни са възраженията на въззивника, че ищецът е бил запознат с въпроса за
неговото изключване от предходно проведеното събрание на 12.05.2017 г., когато
е било прието
от ОС решение за изключване
на член-кооператори, които не са платили приетата от събранието целева вноска
от 250 лв., както че правото му на защита не е било нарушено и той е имал
възможност да даде обяснения. Тук следва да се отбележи, че към момента на
провеждане на процесното ОС на 11.02.2018 г. тази целева вноска е била
заплатена от Е.Д., което е безспорен факт между страните, като по този начин е
отпаднала възможността ищецът да бъде изключен от кооперацията на това
основание. Следва да се има предвид също, че горните доводи на въззивника по никакъв начин не могат да
санират констатираните пропуски на УС и ОС относно
съдържанието на поканата, в която нарушенията не са изрично посочени
и конкретизирани, с което всъщност
е нарушено правото на
защита на ищеца
като член-кооператор, тъй като не е ясно за какви
обстоятелства същият
е поканен да дава
писмени или устни обяснения, с свое действие и коя конкретна норма от закона или устава,
респективно кое конкретно решение на орган на кооперацията е нарушил. В тази връзка подробното им
описване в
мотивите на протокола от
11.02.2018 г. не обосновава по
никакъв начин редовността на действията на УС и ОС на ответната
кооперация.
Ето защо, следва да се приеме, че атакуваното решение е незаконосъобразно, като противоречащо на чл.16, ал.1, вр. чл.13 ЗК, поради което следва да бъде отменено. Предявеният иск по чл.58 ЗК е основателен и правилно не е бил уважен от районния съд.
Предвид горното и тъй като крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд, постановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При
този изход на делото, на ответната кооперация разноски не се дължат, като
такива не следва да се присъждат и на въззивниците, предвид липсата на представени
по делото доказателства за извършени разходи пред въззивния съд.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1894/03.10.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 1335/2018 г. по описа на БРС.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.