Решение по гр. дело №11218/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 88
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Деян Стоянов Вътов
Дело: 20215330111218
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330111218 по описа за 2021 година
По реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен отрицателен установителен иск на Д. Е.
АТ., ЕГН ********** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1946, 41 лева, от които
1017,10 лева - главница и 929,31 лева - лихви на основание договор за кредит от
30.06.2008 г., сключен между ищеца и „Обединена българска банка“ АД, правата по
който са прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия от ***** г.
Ищецът сочи, че не дължи придобитото на основание на договор за цесия от
ответника вземане, тъй като същото е погасено по давност. За обосновка на правния си
интерес изтъква, че ответникът е отказал да признае недължимостта на вземането,
което вземане фигурира в „Централен кредитен регистър“ на БНБ. Претендират се
разноски.
Ответникът възразява, че предявеният иск е процесуално недопустим. Признава
наличието на изтекла погасителна давност, но сочи, че по никакъв начин не е
претендирал, по съдебен ред, или пък извънсъдебно, отричаното от ищцовата страна
вземане.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
За да е допустим предявеният отрицателен установителен иск в тежест на ищеца
1
е докаже наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка. В
разглежданата хипотеза правният интерес се доказва, както от справката-извадка от
ЦКР, така и от водената между страните кореспонденция. След като ищецът е
направил справка в ЦКР, е отправил искане до ответника /л.11/, като е поискал
информация за дълга. С отговора на искането, находящ се на л. 15 от делото,
ответникът е предоставил исканата от ищеца информация, като го е поканил да плати
дълга, предлагайки при необходимост разсрочено плащане. Съдът намира, че при това
положение не може да се приеме, че ответникът не е претендирал по извънсъдебен ред
вземането, предмет на предявения иск. Напротив, на 19.04.2021 г. ответникът е
поканил ищеца да изпълни. Между страните е налице правен спор относно
съществуването на вземането, а след като ответникът е предприел действия по
отразяване на спорното вземане в ЦКР и е поканил ищеца да изпълни, то несъмнено е
налице правен интерес от отричане на вземането по съдебен ред. Искът е процесуално
допустим, като приложената от ответника съдебна практика е неотносима към
процесната хипотеза.
Искът е основателен. В отговора на исковата молба ответникът признава, че
вземането е погасено по давност, като не доказва спиране или прекъсване на давността.
При този изход на правния спор, ищецът има право на разноски в размер на
77,86 лева - държавна такса и 300 лева – адв. възнаграждение. Ответникът навежда
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокат от 500
лева, Съдът намира възражението за основателно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, поради което разноските за адвокат следва да се редуцират до
минимума по НМРАВ, който е в размер на 300 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Е. АТ., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1946, 41 (хиляда деветстотин
четиридесет и шест лева и 41 ст. ) лева, от които 1017,10 лева - главница и 929,31 лева
– лихви на основание договор за кредит от 30.06.2008 г., сключен между ищеца и
„Обединена българска банка“ АД, правата по който са прехвърлени на ответника по
силата на договор за цесия от ******г.
ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д. Е. АТ.,
ЕГН ********** сумата от 377,86 (триста седемдесет и седем лева и 86 ст.) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3