Решение по дело №42/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 34

гр. Видин, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

Двадесет и първи февруари

през две хиляди  двадесет и трета година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

В.Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

Административно дело №

42

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Делото е образувано по жалба на „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16, представлявано от изп. директор С.И.С. против Решение № 12 от 06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, в частта относно определеното обезщетение за имоти с идентификатор 18486.44.8, 18486.44.11 и 18486.261.3, находящи се в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин.

В жалбата се посочва, че определеното парично обезщетение за отчуждените поземлени имоти е занижено в оспорената част на оспореното решение на МС и същото не съответства на действителните пазарни цени.

Иска се от Съда да отмени решението на МС в обжалваната част, като Съдът постанови решение, с което да обезщети достойно жалбоподателя. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител е оспорил жалбата и е изложил подробни съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Претендира разноски.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, в писмено становище оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира разноски

Заинтересованата страна – Министърът на финансите – в писмено становище оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура"-София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на Решението на МС в атакуваната му част и се иска от съда да отхвърли жалбата и потвърди Решението на МС в атакуваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл.168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет  републикански пътища „Мездра-Ботевград“ и „Видин-Монтана“ са обявени за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060(километраж по съществуващ път I-1)= км 99+193 (километраж по проект), засягащ землищата на с.Ружинци , с.Гюргич, с.Плешивец и с.Черно поле на територията на област Видин , община Ружинци и др. землища на територията на област Монтана, е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план, със  Заповед № РД-02-15-14/03.02.2021г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влязла в сила, на която е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-981/31.10.2022г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обекта . Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване,всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите-частна собственост, засегнати от изграждането на обекта.Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 12/06.01.2023г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид ,площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването са имоти идентификатор 18486.44.8, 18486.44.11 и 18486.261.3, находящи се в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, собственост на жалбоподателя, представляващи ниви с отчуждена част  с площ 0,607дка, 3,084 и 1,226 , като за отчуждените части е определено обезщетение в размер съответно на 313 лв., 1591лв. и 705лв.

Размерът на обезщетението е определен в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Бачковски консулт“ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-5982/30.05.2022г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключен договор №Д-152/20.11.2019г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение Съдът приема за обективно и компетентно изготвено.

Вещото лице в резултат на подробно изготвената калкулация е достигнало до извода, че за имотите на жалбоподателя е определено равностойно парично обезщетение.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имоти предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати, в срока по чл.38, ал.1 от ЗДС, видно от приложеното по делото от Агенция „Пътна инфраструктура“ известие за доставяне, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното:

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл.33, ал.2 от ЗДС.

Отчуждени са имоти, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението му е определена по реда на чл.32, ал.3 от ЗДС.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

В случая размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителния доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган. От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, която Съдът кредитира, е установено, че оценката на отчуждените недвижими имоти е определена съобразно изискванията на закона и е в съответствие с определената в обжалваното решение.

Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.

Предвид изложеното се налага извода, че оспорващия не е установил съществуването на предпоставки за определяне на по-висок размер на обезщетението. Дължимите като обезщетение суми са правилно определени от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя. Този извод следва и от назначената по делото експертиза.

Предвид изложеното Съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната част, а именно в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждените имоти на жалбоподателя за законосъобразно като постановено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, в съответствие с административно - производствените правила и материалния закон. Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника МС и заинтересованите лица Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министъра на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени поисканите ю.к. възнаграждения, които следва да бъдат определени в размер на по 150.00 /сто/ лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото по аргумент от разпоредбата на §.1,т.6 от ДР на АПК.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

                                           Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16, представлявано от изп. директор С.И.С. против Решение № 12 от 06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, в частта относно определеното обезщетение за имоти с идентификатор 18486.44.8, 18486.44.11 и 18486.261.3, находящи се в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин,  като неоснователна и недоказана.

 ОСЪЖДА „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16 да заплати на Администрацията на Министерски съвет на Република България разноски по делото в размер на 100/сто и петдесет/ лв.

ОСЪЖДА „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/ лв.          

ОСЪЖДА „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16 за заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/ лв .

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“ , Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите. 

Решението е окончателно.

           Съдия: